Чуждестранни инвестиции, внос и износ, държавен дълг

• 
  Същественото е, че състоянието на нашата икономика става изцяло зависима от чуждите инвестиции и че чуждите инвестиции контролират паричната маса на страната. Нека сега видим как световната криза се отразява на България. Световната криза е дефлационна. Това означава, че парите (долар, евро, британска лира и останалите конвертируеми валути) поскъпват, т.е. цените падат (на имоти, на транспорт и т.н. Лошите кредити са резултат от липсата на пари с които кредитополучателите да връщат кредитите. А пари липсват, защото някой е натрупал доста печалби). Инвеститорите предпочитат да не инвестират, а които са го направили изтеглят инвестициите си, разбира се и от България. Това е вече предпоставка за намаляване на валутния резерв. Знаем, че БНБ е задължена да обмени левовете им в евро при поискване и не може да спре трансферите им. Следователно БНБ не може да предотврати изтичането на евро от страната и в случай на намаляване на резерва под законовата граница (100% покритие паричен агрегат М0) трябва да извади от обръщение „истински” левове. Това задейства банковата мултипликация в обратен ход. Търговските банки трябва да „анихилират” приблизително  10 пъти повече пари и естествено престават да дават заеми. Нещо което се наблюдава през последните месеци. Получава се така, че дефлацията извън страната чрез действието на валутния борд се вкарва в страната, т.е. валутния борд вкарва кризата у нас. Естествено има утежняващи обстоятелства. Вноса не може да бъде спрян. БНБ не може да отказва обмен на евро на търговците и не може да спре вноса им. Държавата е подписала спогодби с ЕС които също не позволяват ограничаване на вноса. Така вноса води до допълнително свиване на паричната маса в левове, т.е. задълбочава кризата. По тизи причини, в страни като България има предпоставки кризата да се чувства по-силно. Разбира се в един момент вноса намалява от самата криза, но и тогава остават плащанията по външния дълг, както частен така и държавен. Е, винаги можем да вземем още един заем от МВФ. Те само това чакат и с удоволствие ще припечелят някой долар на наш гръб. Теоретично има още един начин държавата да влее пари в реалната икономика. А именно като трупа собствен държавен дълг. Според схемата на капиталистическата икономика, държавата взема заем от по-заможните си граждани, които имат натрупани излишни пари, и вкарва последните в реалната икономика. За целта държавата издава и продава ценни книжа които носят доход на притежателите си. Ако България издаде такива книжа деноминирани в евро и ги продаде в чужбина, тогава ще получи валута с които може да увеличи резерва на БНБ. Това обаче веднъж ще се впише като увеличение на външния дълг и после все пак попада в графата чужди инвестиции. По-изгодно е ценните книжа да са деноминирани в левове и насочени към изкупуване от български граждани (разбира се чужденци също могат да ги купуват като първо закупят левове). По идея българските граждани би трябвало да са по-заинтересовани от финансирането на собствената им икономика, но само по идея. Заможните българи се хвърлят на Майбаси, Бентлита, Бугатита и всякакви други луксозни стоки. А вероятно ония, които инвестират биха предпочели западните икономики, пред нестабилната Българска, дори когато българските ценни книжа предлагат по-висока доходност. Това допълнително изнася валута от България и подкопава валутния резерв. Освен това нарастването на държавния дълг е ограничено до 60% от БВП, съгласно изискванията за членство в ЕС. (Въпреки това някои страни вече са нарушили това правило, например Белгия – 93.3%, Италия – 106.4%, Гърция – 106.4%.)
  
• 
  Благодарение на валутния борд България практически няма начин, по който да осигури левовата парична маса необходима за развитието на собствената си икономика. Макар и да предпазва от инфлация (условно) валутния борд създава много предпоставки за спъване на националната икономика. Макар и да не е единствен фактор, валутния борд вкарва световната дефлационна криза и у нас. България фактически се намира в порочен кръг. За развитието си може да разчита почти единствено само на чужди инвестиции. Чуждите инвестиции зависят от кредитния рейтинг. Кредитния рейтинг е нисък тъй като има неразвита и неустойчива икономика, а за да се развие може да разчита само на чужди инвестиции. Тази ситуация обаче не е само българска. Тя е стандартна за почти всички незападни страни (независимо от наличието на валутен борд) и, съзнателно или не, се създава от западните страни включително чрез МВФ. Същото мнение изразява и Мери Стокс, главен анализатор за Югоизточна Европа и Прибалтика в американската агенция за икономически анализи RGE Monitor пред радио Дойче веле. По думите й страната ни няма да излезе бързо от кризата заради фиксирания валутен курс, тъй като валутният борд води до по-голямо свиване на икономиката на страната ни.
  
• 
  
  

Този избор също така не налага да се променят изпитаните правила на пазара, които осигуряваха макроикономическата стабилност през последните почти 13 години. От друга страна това отлага нужната корекция на реалния валутен курс и по този начин съществува риск България да не може да бъде конкурентноспособна, веднъж влязла в еврозоната.

Обезценка на валутата би влошила финансовото състояние на бизнеса и домакинствата, предвид голямата им задлъжнялост и значителният дял на заемите в евро. Това ще доведе до задълбочаване на рецесията. Оше повече, че в бъдеще, когато икономиката отново започне да расте, обезценката на лева ще тласне инфлацията и по този начин няма да бъда се оказва много надценена валута спрямо валутите на съседните ни държави , а това оказва изключително негативно влияние върху експорта на страната ни, особенно към трети страни с валути различни от еврото.

Има вероятност, при която запазването на Валутния борд може да доведе страната ни до момент на бавен и анемичен растеж и ниски доходи. А ако положението се изостри, то "централната банка ще трябва да покрие дефицита в платежния си баланс с валутните резерви", а това пък ще доведе до намаляване на парите в обръщение. Валутните резерви, обаче трудно могат да се стопят за много кратко време, освен ако правителството не съдейства за това. Реален проблем за икономиката ни може да бъде загубата на конкурентоспособност вследствие на прекалената задлъжнялост на редица фирми и граждани, както и обезценката на повечето валути в региона. Валутният борд може да бъде стабилен за доста дълго време, въпросът е каква ще бъде цената на тази стабилност. Безспорно фиксираният валутен курс играе важна роля за доверието във финансовата система. За да бъде обаче той от полза за икономическото развитие на страната, правителството трябва да внимава много с харченето на резервите. Негов приоритет би трябвало да бъде привличането на инвестиции от чужбина, било под формата на финансиране от ЕС (чието отпушване може да се окаже съдбоносно за запазването на валутния курс), било чрез големи частни инвестиции. Намаляването на икономическата активност вероятно ще доведе до по-ниски бюджетни приходи, така че формирането на голям дефицит е напълно вероятно да се случи. За да се отговори на въпроса за резервите и стабилността на борда, трябва да видим кои са показателите, от които зависи техният размер. Ключовите променливи са внос-износ, преки чуждестранни инвестиции и размер на частния дълг. Въпросът, който следва сега, е как финансовата криза ще се отрази на вноса и износа, преките чуждестранни инвестиции и размера на частния външен дълг. Това, което е безспорно, е, че размерът на вноса ще намалее значително - както заради драстично поевтинелите горива и суровини, така и заради спада в търсенето на инвестиционни стоки. Съдейки по информацията, която дават повечето компании, може да се очаква и спад на износа вследствие на намалялото търсене в ЕС. Дали обаче намалението на вноса ще изпревари това на износа все още е трудно да прецени. Що се отнася до ПЧИ, всички са съгласни, че техният размер ще намалява, въпросът е какъв ще е размерът на това намаление. Промяната в размера на частния дълг също до известна степен е terra incognita. От друга страна, остава неизвестно каква част от този дълг ще се рефинансира, а и каква част е квазидълг, отпуснат от свързани със собствениците на компаниите лица. Крайният извод е, че ако всички тези прогнози се сбъдват, със сигурност може да се очаква и известно намаление на валутните резерви. Вероятността обаче това намаление да е в такава степен е малко вероятна, още повече че правителството има инструменти да противодейства на тази тенденция при нужда - например чрез увеличение на външния правителствен дълг, който е на рекордно ниско ниво.

Източник: econ.bg

• 
  Сигурност и стабилност
  

• 
  Елиминирането на валутния риск
  

Премахването на валутния риск елиминира възможността за възникване на валутна криза и намалява възможността за банкова криза. Това е много важно последствие за икономика като българската, тъй като е известно, че кризата от 1997 г. е една от най-големите в света, като разходите за нея се оценяват на над 40% от БВП.

• 
  По-ниски лихви
  

• 
  Ръст на чуждите инвестиции
  

• 
  Засилване на търговията
  

• 
  По-голяма гъвкавост на фискалната политика
  

• 
  Намаляване на транзакционните разходи
  

• 
  Закръгляне на цените нагоре
  

• 
  Увеличаване на дефицита заради увеличаването на държавните разходи
  

• 
  Осигуряване стабилността на парите в България, водещо до значително понижение на инфлацията и успокояване на инфлационните очаквания;
  
• 
  Растеж на БВП;
  
• 
  Позитивна промяна по отношение на инвестициите;
  
• 
  Приватизацията и либерализацията на някои пазари, позволяваща по-лесното навлизане;
  
• 
  Въздействието на валутния борд може да се търси и във фискалния сектор, тъй като този режим налага строги бюджетни ограничения за всички стопански субекти. Един от основните му елементи е забраната за кредитиране на правителството от страна на централната банка, както и ограничената функция на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Така се блокират каналите, чрез които се случваше инфлационната емисия на пари преди 1997 г.