Себепознание аз-образ



Дата13.10.2018
Размер46.09 Kb.
#86894

ПГ „Проф. д-р „Асен Златаров” – гр. Видин


СЕБЕПОЗНАНИЕ

Аз-образ
Има едно понятие в психологията, което изразява единството и целостта на вътрешния свят на човека. То обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата за собствената ни индивидуалност и самооценка, включва нашия социален опит и идентификацията със значимите други (приятели, семейство).

Това понятие се нарича АЗ-ОБРАЗ и първата крачка към неговото формиране започва в ранното детство, тогава, когато човек се осъзнава като самостоятелени отделен индивид т.е. с появата на съзнанието. Но пълното развитие на личната идентичност е възможно тогава, когато се достигне да последния етап на умственото развитие, който съвпада с периода на юношеството. Тогава човек започва усилено да си задава и да си отговаря на въпросите, касаещи вътрешния му свят. Събира се информация, която ни позволява да се самооценим и да оформим представата за себе си. Нашите оценки се проверяват чрез различни социални експерименти, във взаимоотношенията с другите и в процеса на сравняване на собствените си умения, идеали и ценности с тези на околните.

АЗ-образът се състои от:

Знанията, които човек има за себе си – обикновено те се описват с прилагателни, като с тях ние се стремим да обобщим представата за себе си, напр. весел, общителен, нервен, активен, чувствителен и др.

Начинът, по който се приемаме – т.е. какви емоции изпитваме, когато чуем горните прилагателни: весел – това винаги радва; нервен – това не е съвсем приятно; чувствителен – това понякога е добро, а друг път е притеснително.

Начинът, по който постъпваме – т.е. поведението, което отговаря на представата ни за себе си. Често хората са склонни да реагират по начин, по който се очаква от тях.




Самооценка
Впечатлението или мнението на човека за самия себе си. Самооценката съдържа 2 много важни предпоставки – едната включва онези качества, които ние смятаме, че притежаваме (Аз-реално), а другата – това са качествата, което бихме искали да имаме (Аз-идеално).

Колкото е по-адекватна самооценката, толкова човек е по-приспособим и адаптивен. Още в началото на XX-и век американският психолог Уилям Джеймс предлага метод за определяне на самооценката на личността. Самооценката според него се определя като дробно отношение между нашите действителни способности и потенциалите ни. Числителят на тази дроб изразява действителния успех на личността, а знаменателят – нейните претенции, т.е. стремежът да се признаят нейните заслуги, способности, постижения.



По този начин самооценката на личността може да нараства по 2 пътя – чрез увеличаване на постиженията (успеха) или чрез намаляване на претенциите (стремежа да бъдат признати постиженията).
Процесът на опознаване на себе си
Решаваща за себепознанието е социалната среда. Човек се възприема като отделен индивид, защото другите го възприемат така. Той сякаш се оглежда в очите на другите. Нека проверим това с един много интересен модел, създаден от психолозите Джозеф Лафт и Хари Ингъм, наречен “Прозорче на Джохари”, по първите букви от малките им имена. Този модел интерпретира различните аспекти на Аз-а при взаимоотношенията ни с другите.




Аз

Другите




Знам

Не знам

ЗНАЯТ

Арена (публичната личност - известното на мен и известно на другите)

Сляпо петно (известното на другите, но неизвестно на мен)

НЕ

ЗНАЯТ

Фасада

(частната личност - известното на мен, но неизвестно на другите)



Мъртва зона (непознатото - неизвестното и на мен, и на другите)

Нека погледнем на себе си през това “прозорче”. Ясно се вижда, че процесът на самоопознаване сякаш никога не може да завърши, че има страни на човешката личност, които винаги остават скрити. Това е “мъртвата зона”. Той е дълбинното, несъзнателното и към него можем да включим и скритите потенциални възможности за развитие. Има и една друга част от нашето Аз – “сляпото петно”, за което ние нищо не знаем и дори не се досещаме, но другите го познават и сякаш най-важното ние често научаваме последни. Това е така, защото отстрани се виждат много неща, които убягват от нашето внимание (защото ние сме “вътре”, а другите – “отвън”).

Съществува и механизъм, който се нарича “обратна връзка” и чрез който ние непрекъснато получаваме информация за това, как хората ни възприемат и даваме такава на тези около нас. Този механизъм е съществен за изграждането и поддържането на нашия Аз-образ. Основна негова част е споделянето, чрез което ние позволяваме на другите да научат повече неща за нас, да почустват по-добре начина, по който мислим, възприемаме света, тях и себе си. Това е механизмът, чрез който част от нашата “фасада” става достояние на другите и се превръща в “Арена”.
Формиране на положителна представа за себе си
Вече видяхме, колко важна е адекватната самооценка. Но как би могла да бъде формирана тя и от какво зависи?

1.Отношения с родителите. Без съмнние, отношението родители-деца оказва силно влияние върху самочувствието на децата. Доверителното отношение в семейството, умението на родителите да подкрепят усилията, които влагат децата им, да виждат техните силни страни, да им показват чувствата си и това, че ги харесват повишава увереността на юношите, развива тяхната положителна самооценка и самостоятелност.

2.Място в групата на връстниците. Влиянието на връстниците върху самооценката е особено силно в ранна юношеска възраст. Това как те приемат приятелите ти и до колко умееш да контактуваш и да се разбираш с тях е важно за самочувствието и самоприемането.

3.Стереотипите. Стереотипи наричаме наложилите се в дадена група или култура различни представи, отнасящи се до човешкото поведение и взаимоотношения. В юношеска възраст често нещата се разглеждат в черно и бяло. Върху самооценката влияят наложилите се отвън модели на поведение, външния вид и начина на обличане....

4.Малцинствени различния. Поради недостатъчната толерантност на обществото към лацинствата у нас, много деца от тези групи (роми, турци и др.) имат по-ниска самооценка от останалите. Това влияе отрицателно върху тяхната адаптация в обществото.

5.Физически недостатъци. Те могат да бъдат реални или измислени. Много често юношите са склонни да си приписват несъществуващи физически недостатъци като наднормено тегло, грозно лице и др.



Психология и логика


Каталог: uploads -> wysiwyg -> psy
psy -> Личностни различия човек, индивид, личност
psy -> Аглика Александрова, 2003 г. Виктор Франкъл: " Увод в логотерапията основни идеи"
psy -> Умозаключителни възможности на сложните мисли
psy -> Световни религии и морал
psy -> Грешки при аргументирането на тезата
psy -> Пропозиционалната логика логика на сложните съждения § Мисловни атоми и мисловни молекули, изградени от тях
psy -> Философии за морала Философ Възглед
psy -> Динамика на отношенията в семейството Създаване на семейство
psy -> Психологически школи и концепции


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница