Седемте смъртни гряха които ни умъртвяват духовно, а после и физически



Дата25.07.2016
Размер32.25 Kb.
#6091
СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА
които ни умъртвяват духовно, а после и физически

          Това определение го е дал Григорий Велики в края на VI век.


          ГОРДОСТ - по принцип човек трябва да уважава себе си и да притежава чувство за собствено достойнство. Бог се отвръща от оная гордост, която ни кара да презираме другите, да проявяваме високомерие, да се надценяваме.
          ГНЯВ – Казано е: “Гневете се без да съгрешавате", т.е. можем да се гневим над несправедливите неща, но гневът не бива да се изпуска от контрол.
          ЗАВИСТ – Тя разстройва духовното здраве, отнема радостта, щастието, разяжда ни от вътре с отровата на отрицателните мисли и ни изолира от приятелите ни и от Бога.
          МОРАЛНА НЕЧИСТОТА – състои се в неспазване моралните норми на поведение.
          ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО – Така сме създадени, че не можем без храна, но преяждането е вече чревоугодничество.
          ЛЕНОСТ (МЪРЗЕЛ) - Почивката няма нищо общо с мързела, но леността е пречка за всичките ни духовни и материални нужди.
          АЛЧНОСТ - Бог я забрани, защото е сходна с егоизма и е корен на всички злини, тъй като често се превръща в самоцел.
          Тези седем гряха идват от неспособността на човека да запази чувството си за мярка.

          Днес ще се спрем на гордостта. В 1 Петр.5:5 четем: “Бог се противи на горделивите”. Защото гордостта е началото на всеки грях, корен на всички злини. От гордост падна от небето един от най-светлите ангели. Името му беше Луцифер или Деница. Той пожела да стане равен на Бога и гордостта го опропасти. С гордост той прелъсти и първите човеци в рая. Днес това е най-финното оръжие на Сатана. Глупавите по природа възгордява като им внушава, че са умни или притежават някакви други качества. Умните величае заради ума им и те се възгордяват. На грешните внушава гордо упорство против Божията воля. А праведните възгордява с това, че изпълняват Божията воля. (Митаря и фарисея).


          Така чрез гордостта попадат под неговата власт всички, които се подават на неговите хитрини – и вярващи, и невярващи, и умни и глупави, и грешни и праведни. Гордостта не се изразява само в една външна надутост, в презрение към другите и в осъждане на неприятните нам хора.
          Гордостта има много тънки едва доловими прояви. Когато ни погледнат малко на криво или ни отправят някоя оскърбителна дума и ние се засегнем от това, издаваме, че сме горди. Когато не ни окажат очакваното внимание, а ни отминат мълком, и ние възнегодуваме в душата си, пак проявяваме гордост. Когато очакваме да чуем нещо добро за някоя наша постъпка или някое наше качество, пак сме ръководени от гордост. Когато Господ ни смирява чрез някое нещастие, а ние недоволстваме от съдбата си и роптаем против Бога, пак ни гнети гордост, понеже се смятаме достойни за по-добра участ.
          Ако бъдем честни пред себе си, ще признаем, че просто сме изтъкани от самолюбие, славолюбие и гордост. Никак не можем да понасяме да се говори лошо за нас или пък ако бъдем открито оскърбявани в очите.
          Гордостта ръководи и нашия духовен живот. Когато се молим, постим, даваме милостиня, желаем да чуем похвали за себе си. И така и добрите дела, които вършим са от гордост бе да съзнаваме това. Фарисея/монаха: "Защото там имаше кой да ме гледа и да ме хвали за усърдието ми, а пък тука няма кой".
          Да се спрем на историята на цар Озия, описана в 2-ра книга на Летописи. Той става цар на 16 години. Въпреки, че е толкова млад, четем че “Той върши това, което е право пред Господа...търсеше Бога в дните на Захария, който разбираще Божиите видения и докато търсеше Господа, Бог му даваше успех”. (26:4-5). Славата му се разнесла и войската му ставала все по-силна. Имал 2600 началници и 307 500 войници, които му помагали срещу неприятелите. (8,12,13). За съжаление след това четем: “Когато стана силен, сърцето му се надигна и се отдаде на поквара” (16). Озия вече не си спомня за Този, който му е дал успех и за хората, които са му давали благочестиви съвети. Той съгрешава против Господа, когато кади в храма и Бог го поразява с проказа и той остава прокажен до деня на смъртта си”
          Трябва да помним предупреждението, което ни се дава в Притчи.16:18 “Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането”.
          Притчата за митаря и фарисея: Фарисея в най-големия грях гордостта, а митаря се издига до най-високата добродетел смирението.
          Гордостта е тежко заболяване на душата. Христос ни остави прекрасната заповед да обичаме ближния си, а горделивия не може истински да обича хората. Той обича само себе си.
          Смирението е неуловима добродетел. Дори апостолите имаха трудности с това качество. Когато Иисус разбра, че спорят помежду си кой е най-голям им каза: ”Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител”.
          Бенджамин Франклин, един от американските държавници, направил списък на качествата, които искал да изгради в собствения си живот. Когато овладявал една добродетел, преминавал на следващата. Според собствените му думи, се справял доста добре, докато стигнал до смирението. Всеки път, когато смятал, че има значителен напредък, бил толкова доволен от себе си, че се възгордявал.

www.pravoslavieto.org

© Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница