Седмичник ипи



страница1/4
Дата24.07.2016
Размер450.34 Kb.
ТипКонкурс
  1   2   3   4

Институт за пазарна икономика Декември 2005, брой 255




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
Фискален резерв: Записки от среща, проведена в ИПИ на 07.12.2005

Приватизацията – икономически поглед

Разсъждения върху дефицита по търговския баланс

Още една година Булгартабак е наш
Конкурс за есе



Записки от среща, проведена в Институт за пазарна икономика, на 07.12.2005 г.

Тема: Фискален резерв



Красен Станчев

Малко история

Темата за фискалния резерв не се e появявала в публичното пространство преди 2001 г.

По времето на правителството на Иван Костов е сформирана Валутна комисия, чиито основни цели са професионално и прозрачно управление на фискалния резерв и независимост от политически интереси. Наистина такава комисия съществува, но темата за фискалния резерв е по-скоро “табу”, доколкото въпросите за управлението на държавния дълг и фискалния резерв носят спомените за кризата от 1996-1997 г.

Първото по-сериозно тематизиране на проблема се появява през април 2001 г., след изборите за 38-мо НС, инициирано от тогавашния зам. министър на финансите Красимир Катев. Негова е идеята за по-активно управление на фискалния резерв, което да включва не само изкупуване на дълг. Впоследствие, на Министерство на финансите (МФ) се дават всички права по управлението на дълга.

Съществен проблем е липсата на механизъм за координация и консолидиране на професионално мнение от различни страни. След първата сделка по дълга и превалутирането, отношение по въпросите взима и Международният валутен фонд (МВФ).

През 2003 г. е изпратено писмо от Българския съвет за капиталово формиране (БСКФ)1 до МФ за по-активно управление на външния дълг и използване на фискалния резерв за изкупуване на дълга. Това становище подкрепят още Ричард Ран2, Уорън Коутс и Стив Ханке.

Стив Ханке защитава идеята за “изчистване” формата на валутен борд в страната чрез закриване на управление “Банково” на БНБ и преминаване към конвенционален вид валутен борд. Освен това поддържа становището си за закриване на Фонда за гарантиране на депозитите и преминаване към застраховане на пазарен принцип.

Според Уорън Коутс3 при валутен излишък следва да се спазват общи принципи, тъй като липсват твърди правила за политическо определяне на приоритетите:



  1. Управлението на фискалния резерв трябва да бъде максимално прозрачно и харченето да бъде консултирано.

  2. В управлението на публичните средства трябва да се спазва принципът на равнопоставеност.

Фискалният резерв трябва да бъде като стълб и котва за цялата финансова система и управлението му следва да се ограничи до следните две възможности:

  1. Обратно изкупуване на държавен дълг;

  2. Намаление на данъчната и осигурителната тежест, т.е. намалението на изземването на парични средства от данъкоплатците.

Някои идеи по въпроса за фискалния резерв в България

Ахмед Доган (през 2003 г.) излиза в публичното пространство с предложение за изразходване на 1 млрд. евро от фискалния резерв за строителство на пътища. С течение на времето редуцира предложението си до 500 млн. евро. По този повод във в-к “Капитал” излиза статия-коментар от Уорън Коутс, в която той представя виждането си за управление на фискалния резерв и изказва становището, че по света фискален резерв много рядко се използва за инфраструктурни проекти и това в никакъв случай не е печеливша стратегия.

Красен Станчев и Георги Ганев, независимо един от друг, изказват сходни възгледи, според които ролята на фискалния резерв трябва да се сведе до:


  • Изкупуване на външен дълг;

  • Намаляване на данъци;

  • Намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ. Следователно цялостна реформа в пенсионната система би могла да бъде финансирана отчасти от фискалния резерв (виж приложение 2 за идеи за финансиране на пенсионната реформа).

Няма други значими дебати в професионалната общност или на политическо ниво, касаещи управлението на фискалния резерв.

Що се отнася до настоящето, според мен наслагването на няколко политически събития и икономически фактора ще доведат до преразглеждане на идеите за стопанска политика. Те ще подействат като катализатор за възобновяване на обсъждането на фискалния резерв в общественото и политическо пространство през средата на 2006 г. Тези събития са следните:



  1. Перманентни и относително големи излишъци в бюджета;

  2. Навлизането на финансови средства от ЕС по различни финансови договорености и фондове;

  3. В различни бюджетни сектори се възпроизвеждат рискове без изгледи за предприемане на мерки за тяхното преодоляване;

  4. Има проекти за големи инфраструктурни проекти: АЕЦ “Белене” и др.;

  5. МВФ (с оглед на приключване на споразумението си с България през септември 2006 г.) ще се отдръпне от паричната и фискална политика на страната.


Димитър Чобанов

Кризата от началото на 90-те години и нейното изостряне до катастрофални размери през периода 1996-1997 г. води до тежки последици, заплашващи макроикономическата стабилност и функционирането на финансовата система в България. Това е една от най-големите кризи в Централна и Източна Европа (40% спад на БВП) през периода на прехода. Валутните резерви намаляват значително (до около 400 млн. долара, с които може да се покрие вноса само за няколко седмици). Следователно съществува реалната опасност да се обяви втори мораториум върху изплащането на външния дълг и да се затрудни вносът на стоки и услуги в страната. През 1997 г. държавният дълг е над 100% от БВП. Въведен е Валутен съвет.

Натрупват се валутни активи. Фискалният резерв и държавният дълг са част от цялостната фискална политика на правителството. Ролята на публичните финанси е да се осигури своевременно изплащане на лихви и главници, да не се просрочват плащанията по дълга, да се осигури устойчивост на бюджета в краткосрочен и средносрочен план.

След 1997 г. в условията на валутен борд в България, държавният дълг намалява в абсолютна стойност и като процент от БВП. През годините се запазва тенденцията за намаляване на дълга, следствие от няколко фактора: приходи от приватизация, тъй като раздържавяването на предприятията се ускорява; либерализация на част от пазарите и намаляване на административно-определяните цени; икономически растеж; увеличаване на частната собственост и дела на частния сектор в брутната добавена стойност (БДС) в икономиката. Всички тези реформи са по посока повишаване на икономическата свобода.

След 2001 г. следва по-активно управление на дълга, но няма единно становище по отношение ефектите от сделките с държавен дълг. Според проф. Минасян общият ефект от операциите по дълга, взимайки предвид по-високите лихви и пропуснати ползи, е загуба около 1 млрд. лв. за българската икономика. Становището, което аз приемам (Димитър Чобанов), е че положителните ефекти се дължат на обратното изкупуване на брейди книжа, а не на тяхната замяна с еврооблигации и глобални облигации.

Ефекти от наличието на фискален резерв


  1. Кредиторите на държавата могат лесно и бързо да проверяват състоянието на държавните финанси. Данните за състоянието на фискалния резерв се публикуват всяка седмица;

  2. Създава се възможност за проследяемост на бюджетните потоци;

  3. Наличието на фискален резерв води до стерилизация на входящите парични потоци, т.е. до провеждане на парична политика;

Според проф. Стив Ханке фискалният резерв не би следвало да бъде част от управление “Емисионно” на БНБ, за да не се нарушава автоматичният механизъм в паричната сфера, който би следвало да съществува при наличието на паричен съвет в страната.

  1. Според някои анализатори фискалният резерв оказва стабилизиращ ефект върху икономиката.

Динамика на фискалния резерв през годината

Според изследване на Петър Чобанов и Николай Неновски на влиянието на фискалния резерв върху паричния пазар, в началото и в края на всеки месец фискалният резерв намалява относително, поради изплащане на пенсии и бюджетни заплати, докато в средата на месеца фискалният резерв се увеличава поради постъпления от данъци. Съответно, през първото и четвъртото тримесечие фискалният резерв намалява, докато през второто и третото се увеличава. Източници на приходи във фискалния резерв са постъпленията от данъци и приватизация, неданъчни приходи на държавата и заеми от чужбина.



Минимален размер на фискалния резерв

В средата на 2003 г. се поражда дискусия относно минималния размер на фискалния резерв, която съпровожда избора на нов управител на БНБ през този период. Според БСП трябва да се обмисли стратегия за използване на фискалния резерв.

От 2004 г. се постановява минимален размер на фискалния резерв в размер на 2,5 млрд. лв. По този начин се дава възможност на правителството да разполага свободно със средствата, надхвърлящи 2,5 млрд. лв.

Към момента няма методология за изчисляване на минимален размер на фискалния резерв. “Интуитивното” правило е размерът да е достатъчен за покриване на плащанията по държавния дълг. Възможен е вариант на увеличаване на минималния размер в зависимост от “нестабилната част” от дефицита по текущата сметка. (Нестабилната част е тази, която превишава 7% от БВП).



Анализ на практиката и идеите за изразходване на фискалния резерв

Примери за използване на фискалния резерв през годините са:



  • финансиране на авиокомпания “България Еър”;

  • финансиране на публични инвестиционни проекти;

  • рефинансиране на няколко банки през април 2003 г.

Все повече се прокрадва идеята за изграждане на инфраструктура със средства на фискалния резерв с цел увеличаване капацитета на икономиката. В емпиричните изследвания по този въпрос няма ясно изразена връзка между нивото на публичните разходи за инфраструктура и икономическия растеж. Каузалната връзка не е ясна или оценяваната величина е статистически незначима. Освен това съществува опасност от преинвестиране.

Общата препоръка към изразходването на фискалния резерв е да се прави анализ на ползите и разходите на конкретните проекти.

Позицията на Института за пазарна икономика за управление на фискалния резерв е, че той трябва да се използва за следното:


  1. обратно изкупуване на държавен дълг;

  2. използване като буфер за провеждане на икономически реформи.


Димитър Бъчваров

В моето изложение няма да давам отговори, а ще поставя редица въпроси, като целта ми е да ги популяризирам, за да получат обществена гласност.

Тенденцията за увеличаване на резерва е резултат от следните фактори:


  1. Приходи от приватизация, които достигнаха рекордни нива;

  2. Спестяване от данъци.

Според мен съществува неофициално споразумение между МВФ и Милен Велчев от времето, когато е министър на финансите. През април 2005 г. над 69% от превишението на приходите в бюджета постъпват във фискалния резерв, това са над 1 млрд. лв.

Няма правило, което да определя колко да е фискалният резерв. В края на 1997 г. външният дълг е 8,5 млрд. долара, а фискалният резерв е 1,6 млрд. лева. Въпреки това няма проблеми при изплащането на дълга. Днес външният дълг на държавата е намалял до 5,8 млрд. долара, а резервът достига 5 млрд. лева. В края на 2005 г. в него ще постъпят минимум още 1 млрд. лева от бюджетния излишък, а приходите от приватизацията на ТЕЦ “Варна”, “Бояна филм” и др. ще се равняват на около 800 млн. лева. Очаква се в средата на 2006 г. средствата във фискалния резерв да достигнат 7 млрд. лв. (и това е без да отчитаме очаквания бюджетен излишък през следващата година). Натрупването на толкова пари се превръща неминуемо в политически въпрос и икономически проблем. Със сигурност много заинтересувани групи следят от близо този процес на акумулиране на значителен финансов ресурс във фискалния резерв.



Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница