Сегашно време в българския и английския език – сравнителен анализ Contrastive Analysis of Present Tense in Bulgarian and English

Miroslava Tsvetkova, Temenuzhka Seizova-Nankova

miroslava_tsvetkova @abv.bg
Статията сравнява сегашните времена в българския и английския език. Фактът, че няма пълно съответствие между времената в двата езика води до грешки, допускани от българи, учещи английски език. При чуждоезиковото обучение на деца в начална училищна възраст, чието ограмотяване в сферата на родния език все още не е приключило, присъствието на родния език не може да бъде игнорирано, нито изключено. Интерференцията на родния език и липсата на достатъчно граматични знания в началния стадий на чуждоезиковото обучение обясняват допускането на основните видове грешки.

В българския език има 9 глаголни времена (Иванова, Първев, Станков 1983), а в английския те са 16 на брой (Кацарова и Павлова 1990). Очевидно е, че няма пълно съответствие между английските и българските времена. Понякога различни английски времена могат да бъдат преведени със същото време в българския и обратно.

Относно разположението на действието във времето, сравнено спрямо сегашния момент, тези девет времена в българския включват едно сегашно време, четири минали, две бъдещи и две бъдещи в миналото.

Сегашно време в българския се използва, за да изрази действие или състояние, което е съвременно на момента на говоренето. Думата съвременно показва, действието в сегашно време може да се извърши както конкретно в момента на говоренето, така и в по-голям период от време, включващ в рамките си момента на говоренето. В съответствие с това основното значение на сегашно време се проявява в две главни разновидности (частни значения) – конкретно (актуално) сегашно време и обобщено (неактуално) сегашно време (Иванова, Първев, Станков 1983). Формите за сегашно време се образуват от сегашната основа на глаголите с помощта на специалните окончания за сегашно време по спрежения.

От следващите примери проличава несъответствието на времената в двата сравнявани езика:

пиша – I write, I am writing, I have been wiritng

спя – I sleep, I’m sleeping, I have been sleeping

Докато в българския има само едно сегашно време, в английския те са четири: сегашно просто (I write), сегашно продължително (I am writing), сегашно перфектно (I have written) и сегашно перфектно продължително време (I have been writing). И сегашно просто, и сегашно продължително време се превеждат на български със сегашно време (пиша).

При сегашно просто време, времето е изразено само чрез главния глагол (write). В други два случая обаче, главният глагол не се променя с промяната на времето (I am writing, I have been writing); той се запазва (writing) независимо от времето. Промяната на времето се изразява чрез спомагателния глагол, който е форма на be. Заедно с тази форма на be има още една морфема -ing (която не може да се разделя на по-малки граматични единици). Тази морфема се прибавя към думата, която непосредствено следва спомагателния глагол be: am writing, have been writing.

Употребата в прогресив на глаголите be и ‘съм’ (като пълнозначни) зависи от словосъчетанията, в които той участва. Например с изрази като be intelligent ‘интелигентен съм’ или be a teacher ‘учител съм’, не може нормално да се съставят изречения от вида:

(1)* Ivan is being intelligent.

(2)* Ivan is being a teacher.

Но в комбинация с такива думи, които могат да изразяват временни състояния или действия (прилагателни, съществителни), глаголите be и have понякога се срещат в прогресив:

(3) Ivan is being nervous.

Иван е нервен. (в момента)

Това означава, че всеки спомагателен глагол изразява глаголното време. Елементите be и -ing не са задължителни, но ако се изберат, трябва да са и двата и да следват този ред. Аналогично се тълкува и примера в сегашно перфектно време (have written), но тук спомагателният глагол е have (или респективно формата за 3 л. ед.ч. has). Вместо be + ing, този път прибавяме форма на have за спомагателния глагол, а с нея и –en (морфемата за минало причастие) към следващата дума (смисловия глагол).

В комбинация със сегашно време и перфектен аспект, формата за просто време и формата на продължителния глагол изразяват очакваната разлика в значението:

(4) You’ve been painting the door. (незавършено действие в миналото със съотнасяне в настоящето)

(5) You’ve painted the door. (завършено действие в миналото със съотнасяне в настоящето)

Последното допълнение към спомагателния глагол касае модалните глаголи (can, could, will, would, may, might, shall, should, must). В случай на употреба на модални глаголи, то те предхождат другите спомагателни глаголи, а думата след модалния глагол е в инфинитив (форма без окончание) (I can do it now, I could do it now).

За българския език основната употреба на сегашно време е конкретното сегашно време. При него презентните форми изразяват действия, съвпадащи с момента на говорене (също както е в английския език). И понеже, от гледна точка на говорещия, моментът на говорене се определя като сега, това значение на формите за сегашно време е реално (Чета книга. Мама приготвя вечерята.). Конкретното сегашно време се среща само при глаголи от несвършен вид; семантичният елемент непрекратеност на действието в момента на говоренето , който е присъщ на сегашно време, не може да се съчетае със значението на свършения вид.

Формите за сегашно време се употребяват с реалното си значение много често и преди всичко във всекидневното устно общуване, в писмената делова реч, кореспонденция, съобщения, реклами и др. При обобщеното сегашно време глаголните форми изразяват действия, които не са локализирани само в момента на говоренето, а се извършват в по-голям период от време, който обаче включва момента на говоренето (Баща ми прави врътена, майка ми ги продава... (Й. Йовков).

Сегашно време, чиито форми означават действия, неотнесени към никакъв момент във времето се нарича сегашно гномическо време. То изразява действия, важащи всякога, използва се в поговорки, пословици, общоприети истини, сентенции, научни обобщения и формулировки (Желязото се кове, докато е горещо).

В определени случаи формите за сегашно време се употребяват дори, за да се изразят с тях минали действия. Това се прави обикновено, когато се предават минали случки и събития в разказ. С цел да се придаде по-голяма живост и нагледност на повествованието или да се актуализира някоя драматична ситуация, разказвачът прибягва до употребата на сегашно време вместо минало. Такова сегашно време се нарича още сегашно историческо време (А орелът все се виеше. Плющне дваж-триж криле, па пак ги простре неподвижни и черни във въздуха (Ив. Вазов).

Макар и по-рядко, главно в разговорната реч, формите за сегашно време се употребяват за означаване на бъдещи действия (Утре заминавам за чужбина). Тези форми не са обаче стилистически неутрални. Чрез тяхната употреба се дава израз на по-голяма сигурност и увереност, че действието ще се осъществи.

В английския език, сегашно продължително време с нормални глаголи се използва, за да изрази идеята, че нещо се случва сега, в този момент. Може също да се използва, за да покаже, че нещо не се случва сега (You are learning English now. You are not swimming now. Are you sleeping? Why aren’t you doing your homework?)

В английския now може да означава: в този миг, днес, в този момент, тази година, този век и т.н. Понякога използваме сегашно продължително време, за да кажем, че сме в процес на извършване на по-дълго действие, но може да не го правим точно в този момент (I am studying to become a doctor).

В друг случай сегашно продължително време показва, че нещо ще се случи или няма да се случи в близко бъдеще (I am meeting some friends after work).

В случая на прогресивност, морфемата -ing спомага на умишлен оператор (Доути 1979; Лендмън 1992), който гарантира, че по-големият интервал, където събитието е приключило не е в действителния свят, а в подходящ възможен свят. Всички събитийни предикати имат процесуална част. Допускайки, че прогресивността се отнася до умишлено свършено събитие, съществуващата интерпретация е възможна за процесуалната част на събитието. Следователно, наличието на характеристиката [+свършен вид] е съвместима с продължителността на прогресивната форма.

Характеристиката [+свършен вид] е лексикална в английския език, следователно тя присъства във всички английски активни глаголи и е свързана със спецификацията на категорията им. Характеристиката [+прогресивност] е кодирана в афикса за прогресивност -ing и се съчетава с характеристиката [+свършен вид], както бе споменато по-горе. Това е валидно и за родовия оператор и количествената характеристика на стативните глаголи (лексикално кодирани) и думите за обичайно действие (кодирани в афикса за сегашно време). Но, когато [+прогресивност] и [+родов] не присъстват сред характеристиките на глаголната форма, уповаваща се на събитието в речта, конфликтът между лексикалната свършеност и точната същност на случката не може да бъде разрешен. Трябва да се обърне внимание, че всички интерпретации на английските глаголни форми са в резултат от различни (възможни и невъзможни) комбинации на лексикални и функционални семантични характеристики, проверени във функционалната категория вид на глагола.

За разлика от английския, в българския език няма сегашно продължително време, а сегашно просто време е неопределено между обичайно и продължаващото събитие или състояние. Това важи за събитийни глаголи като в примери (6) и стативни глаголи като в примери (7). Примерът в (7в.) е случай на образуване на глагол от прилагателно име със стативно значение (срещан рядко), също изразено със сегашно време. Примерите са изложени в таблица 1.

Сег. вр. в българския език	Прилагане на сег. вр. от учениците	Граматически правилно изречение
(6) а. Мария сега яде ябълка. (едновременност с момента на говорене)	Maria now eat apple.	Maria is eating an apple right now.
б. Мария яде ябълка всеки ден. (обичайно действие)	Maria eat apple every day.	Maria eats an apple every day.
(7) а. Мария е мързелива. (характерно състояние)	Maria is lazy.	Maria is lazy.
б. Мария в момента е мързелива. (временно състояние)	Maria at this moment is lazy.	Maria is being lazy.
в. Мария сега мързелува. (временно състояние)	Maria now be-lazy .	Maria is being lazy.

Таблица 1. Съпоставка на сегашно време в английски и български език.

От примерите в Таблица 1. ясно проличава, че децата използват или инфинитива на глагола, или глагола в сегашно просто време в различните състояния и случки. Поради влиянието на родния език, те не използват сегашно продължително време там, където е необходимо.

Семантично доказателство за функционалните категории

(8) Иван видя Мария да пресича на улицата. (не се налага завършек)

‘John saw Mary crossing the street.’

Прогресивните времена нямат съответствия в българския език. Прогресивността преставлява вид на действието и затова в известен смисъл аналог в българския език е несвършеният вид на глагола. Но докато с несвършени глаголи в българския език се означават и действия, извършващи се в даден момент, и действия с обобщена валидност, с английските прогресивни времена се изразяват само действия, извършващи се в конкретен момент или период от време.

Следователно, българският и английският език са в контраст от гледна точка на сегашно време. Сегашно време в българския език неутрално изразява едновременни събития и състояния; за да отрази обичайни събития, са нужни наречия (напр., обикновено, всеки ден) или обичаен контекст, но глаголната форма не се променя. Това води до извода, че функционалната категория вид на глагола в българския не трябва да съдържа свойството [+свършен вид], тъй като глаголният корен не носи това свойство.

Сегашно продължително време в английския език съответства на българското сегашно време на глаголи от несвършен вид. Но обратното не е вярно. Българското сегашно време се предава и посредством английското сегашно прогресивно, когато действието конкретно се извършва в момента на говорене, и посредством сегашно неопределено – когато действието има по-обобщена валидност, или в по-редките случаи, когато е свършено.

Перфектният вид има аналози и по форма, и до много голяма степен по употреба с българските перфектни (наричани още предварителни) форми. И в българския, както и в английския език, са налице четири перфектни времена:

(играл съм) (I have played)

(бях играл) (I had played)

(ще съм играл) (I will have played)

(щях да съм играл) (I would have played)