Секция «Математическа лингвистика»

Секцията е основана през 1977 (като Лаборатория «Математическа лингвистика», 1977–1985). Продължител е на Групата по машинен превод (1964–1976), която работи в областта на руско-българския автоматичен превод и количествените и статистическите изследвания на българския език.

През последните 10 години сътрудниците на секцията са постигнали научни и приложни резултати в следните области:

• 
  Компютърна лингвистика (особено лексикография): разработка на съвместими с TEI лексикални спецификации за кодиране и обработка на български езикови корпуси и лексикони, създаване на анотирани корпуси (паралелни, съвместими, подравнени) и лексикални ресурси на български език в многоезични корпуси, на лексикални бази данни за интегрирани многоезични ресурси и двуезични електронни речници.
  
• 
  Теоретична и съпоставителна лингвистика: оценъчна морфология; семантика, особено формалното моделиране на семантични явления; аспектология; писмени системи, тяхната история и типология; представяне на кирилицата в Уникод.
  
• 
  Методика на лингвистиката.
  
• 
  Компютърна морфология.
  
• 
  Откриване на знания — изграждане на интелигентни компютърни средства за откриване на знания, използувани за решаване на съществени задачи от различни области на лингвистиката (напр. семантика на т. нар. “историческа връзка”, т.е. родствена връзка и/или контакт, между езици, които са географски отдалечени), анализ чрез разграничителни признаци, типология и езикови универсалии.
  
• 
  Технологии за обработка на знанията и приложения в електронната търговия, информационната сигурност и семантичния Интернет, езикови и мултимедийни технологии, дигитални библиотеки и представяне и обработка на електронно съдържание за културно-историческо наследство, персонализация и адаптиране в системи за предоставяне на знания, интерактивни системи за електронно учене и разработване на съдържанието им.
  
• 
  Компютърно моделиране на българското етноложко познание, специфични аспекти на българската менталност и структурата на сакралното; намиране на адекватни методи и модели за представяне на тази сложна среда в Интернет.
  

Сътрудниците на секцията са автори на над 540 публикации в чуждестранни и български списания и материали на международни и национални конференции, както и на пет монографии.

• 
  Унгарска академия на науките, Изследователски институт по информатика и автоматика: Математически проблеми на информатиката (от 1978, ръководител на проекта Радослав Павлов), Разработка на програмни системи за мултимедийни и езикови технологии (от 1986, ръководител на проекта Радослав Павлов)
  
• 
  Полска академия на науките, Институт по славистика: Семантика и съпоставителна лингвистика, ориентирани към разработване на двуезичен електронен речник (от 2006, ръководител на проекта Людмила Димитрова)
  
• 
  Словашка академия на науките, Институт по лингвистика “Л. Щур”: Електронни корпуси – съпоставително изследване с цел проектиране на българо-словашки електронни езикови ресурси (от 2008, ръководител на проекта Людмила Димитрова)
  
• 
  Руска академия на науките, Институт по проблеми на предаването на информацията: Изследвания на методи и средства за езикови технологии (от 2006, ръководител на проекта Иван Держански); Компютърен център на РАН: Разпределен изкуствен интелект (1996-1998, ръководител на проекта от ИМИ Святослав Брайнов)
  
• 
  Национална академия на науките на Украйна, Украински лингво-информационен фонд: Изследвания и разработки в областта на българско–украинските електронни езикови ресурси (от 2008, ръководител на проекта Иван Держански)
  
• 
  САЩ — Национален фонд за наука, Университет «Карнеги–Мелън»: Генерични задачи на научното откритие (1997–1998, ръководител на проекта Владимир Периклиев)
  
• 
  Германия — Хамбургски университет: Теоретична информатика - компютърна лингвистика и изкуствен интелект (1987–1992, ръководители на проекта Радослав Павлов и Руслан Митков); АН на ГДР, Централен институт по езикознание: Методологични проблеми на граматиката, семантиката и лексикографията (1981-1985, ръководител на проекта Радослав Павлов), Семантични критерии и структури (1979-1980, ръководител на проекта Радослав Павлов)
  
• 
  Словашка академия на науките: Изкуствен интелект – обработка на естествени езици (1989-1990, ръководител на проекта Радослав Павлов)
  
• 
  Национален център за научни изследвания, Университет Париж 7 — Лаборатория по формална лингвистика, LIMSI: Математическа лингвистика (1984–1992, ръководител на проекта Радослав Павлов).
  

• 
  MONDILEX Conceptual Modelling of Networking of Centres for High-Quality Research in Slavic Lexicography and Their Digital Resources, проект по 7-а РП с Полша, Словакия, Словения, Русия, Украйна, 2008-2010 (ръководител на проекта Людмила Димитрова)
  
• 
  CLARIN Common Language Resources and Technology Infrastructure, 7-а РП – изследователска инфраструктура обединяваща повече от 70 институции от 33 страни, 2007-2011 (координатор от ИМИ Людмила Димитрова)
  
• 
  ELSNET: European Network of Excellence in Language and Speech (от 1993 г. национален координатор Радослав Павлов)
  
• 
  LOGOS: Knowledge-on-Demand for Ubiquitous Learning, проект по 6-та РП с Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Словакия, Великобритания, 2006–2009 (ръководител на проекта от ИМИ Радослав Павлов)
  
• 
  HUBUSKA: Networking Centres of High Quality Research on Knowledge Technologies and Applications, проект по 6-та РП с Австрия, Унгария, Словакия, 2004–2007 (ръководител на проекта от ИМИ Радослав Павлов)
  
• 
  CHIRON: Re­ferring Innovative Technologies and Solutions for Ubiquitous Learning, проект по «Леонардо да Винчи» с Франция, Гърция, Унгария, Италия, Швеция, Великобритания, 2004–2006 (ръководител на проекта от ИМИ Радослав Павлов)
  
• 
  CONCEDE: Consortium for Central European Dictionary Encoding, проект по 5-та РП с Чехия, Естония, Унгария, Румъния, Словения, Великобритания, САЩ, 1998–2000 (ръководител на проекта от ИМИ Радослав Павлов)
  
• 
  ARCHIMED: Advanced Multimedia System Architecture and Applications for Educational Telematics, проект по 5-та РП с Австрия, Франция, Гърция, Унгария, Португалия, 1998–2000 (ръководител на проекта от ИМИ Радослав Павлов)
  
• 
  MULTEXT-East: Multilingual Text Tools and Corpora for Central and Eastern European Languages, проект по 5-та РП с Чехия, Естония, Франция, Унгария, Италия, Румъния, Словения, 1995–1997 (ръководител на проекта от ИМИ Радослав Павлов).