Секция “военни науки”

Секция “ВОЕННИ НАУКИ”

Независимо от отделни опити за разширяване на тематиката дейността на секцията се изразява в популяризиране преди всичко на българската военна история и се вписва изцяло в направлението – научни и популяризаторски прояви, известно като “патриотично възпитание”. Несъмнено, тъкмо в последната насока са едни от най-значимите резултати от дейността й. През целия период до края на 80-те години, но особено през първите петнадесетина години от съществуването й, нейните прояви са белязани твърде силно от крайно едностранчивия догматичен идеологически прочит на събитията, биографиите на отделни военни дейци и проблеми. През втората половина на 60-те години, в хода на модернизацията на обществените науки и известната либерализация в политически план се прави опит секцията да разшири диапазона на своите прояви и сферата на интересите, като в нея се оформят исторически, военно-икономически и военнотехнически сектори. Тя се преименува (1967 г.) в секция “Военна история, икономика и техника”. Липсата на допуск към считаните тогава за секретни технологии, сведения и информации, както и факта че секцията обединява запасни военни, осуетяват планираното развитие на дейността й. Много скоро названието й отново става секция по военна история.

Още от началото си работата й се изразява в две направления: научна дейност и обществено-политически прояви. Реално двете насоки имат много допирни точки, плътно се преплитат, а на моменти и припокриват.

Научната работа се изразява преди всичко в изнасяне на лекции и организиране на научни форуми. Преобладават темите от военната история. Сравнително по-малко на брой са темите от историята на революционните борби на българския народ и съвсем малко доклади по военнотехнически новости.

Секцията има принос към българската военна история със своите инициативи за написване на спомени за Балканската война (Обсадата на Одрин и действията на авиацията през войната). Лекторията и дискусиите, които секцията провежда, инициират и написването на спомени от офицери – участници в Отечествената война 1944 – 1945 г.

Обществено-политическата дейност има за водещ акцент участието на членове на секцията в Националната лекторска група към НС от ОФ, и по-късно, съответно към дружество “Георги Кирков”, както и участие в лекторията на Централния дом на народната армия и на НСА в провинцията. В първите няколко години от съществуването си секцията се изявява главно с лектори в Народния университет по патриотично възпитание, организиран към читалище “д-р Петър Берон” в София.

Секцията има неоценим принос за извеждане от забвение на събития и личности, свързани с военната история на страната. Още от първата половина на 60-те години тя организира или инициира научни сесии и чествания за 50-годишнината от Одринската обсада и щурм (1913 г.) с прояви в София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Харманли и Елхово. Честването на Булаирските боеве (1913 г.) в читалище “Отец Паисий” в Самоков (на което съгласно тогавашната практика секцията има шефство) се превръща практически в общоградска проява. Пак през 60-те години се организират възпоменателни чествания за 110 годишнината от рождението на генерал Никола Генев, ръководител на македоно-одринското опълчение през Балканската война, на летеца поручик Христо Топракчиев по повод 80 години от рождението му и др. Тези прояви имат важно място в тенденциите да се популяризират личности и събития, силно подценявани или напълно превратно интерпретирани в първите петнадесетина години след идването на комунистите на власт.

Най-важна през 60 и 70-те години е дейността на секцията по съхраняване на паметта за събития и личности. По нейна инициатива се възстановяват войнишки паметници, като този в Търговище, в местността “Черни рид”, Монтанско (тогава Михайловградско). Инициатива на секцията е издигането на бюстове паметници на Христо Топракчиев (в Самоков и Свиленград), на подофицера Михо Георгиев (в с. Добрич, Елховско) и др., както и поставяне на паметни плочи (в София, Сливен, Банки и т.н.), оформяне гробовете на заслужили военни дейци и др. Пак по инициатива и с пълното съдействие на секцията е възстановен моделът на самолет, с който през 1912 г. лети авиаторът Топракчиев (възстановката е дело на члена на секцията о.з. полк. летец Св. Спиров).

С мероприятията по съхраняване паметта на личности и събития секцията намира своето специфично, ясно обособяващо я поле на действие. В него са приносите й с общонационално значение.

През 80-те години активността на секцията по военна история намалява. Тя не успява да се впише в обществените движения за съхраняване на паметта за войните 1885, 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г., подети от някои от най-популярните и авторитетни периодични издания и телевизионни предавания. Още по-силно върху дневния й ред влияят промените след 1989 г. Сред проявите през 90-те години трябва да се отбележи научната сесия във връзка с 80-годишнината на Ньойския мирен договор (1919 г.), тематика, подценявана и пренебрегвана близо пет десетилетия от историческата и военноисторическата наука.