Сексолого–педагoгически проблеми през периода на пубертета и юношеството



Дата16.12.2017
Размер195.96 Kb.
#36872
Сексолого–педагoгически проблеми

през периода на пубертета и юношеството

Възпитанието на детето през периода на пубертета и юношеството е сложен процес, при който повечето родители, възпитатели и педагози срещат много трудности. Причината често е, че повечето възрастни хора имат твърде неясна представа за пубертета и юношеството и не знаят какво да очакват от младежите. Някои грешки във възпитателният подход към детето може да създадат добра основа за възникването на „кризи” в тази възраст. Повечето юношески проблеми могат да бъдат намалени или изкоренени, ако се премахне напрежението между възрастните и юношата.

От голямо значение за запазването на правилни отношения между родителите и децата им по време на пубертета и юношеството са родителският авторитет и контрол. Оставянето на детето без трудови занимания и задължения в семейството дооформя подготовката на потенциален тиранин по време на пубертета. При такива условия юношата е свикнал на отстъпки и налага винаги исканията си. До отрицателни резултати довежда и родителската свръхпротекция, изразяваща се в потискане личността на подрастващите. Прекомерното ограничаване смущава правилното емоционално и волево развитие на детето. То създава нерешителност, неувереност, понижено самочувствие и недостатъчна инициативност.

Прекомерната заетост на родителите извън дома също не се отразява добре на юношата. От голямо значение за израстването на юношите е пълният състав на семейството. За правилното възпитание на детето в пубертетния период не е достатъчна майчината емоционална топлота, но е необходим и бащинският респект. Правилното оформяне на характера и поведението на юношата изисква създаването и на задръжки, а за това е необходим авторитетът и на двамата родители1.

По своето значение за формирането на личността училището се нарежда на второ място след семейството. Докато в семейството се изграждат предимно емоционално-волевите, характеровите особености на подрастващите и юношите, в училище те израстват интелектуално, получават познания за живота, придобиват чувство за колективност, другарство, идейна насоченост. За разлика от семейството вече тяхното обучение и възпитание се провежда от квалифицирани учители и педагози по програма, съобразена с изискванията на педагогическата наука. Когато пубертетните промени протичат плавно и хармонично, не се стига до преумора и изчерпване на нервната система от заниманията в училище. При правилно изграждане на социалните отношения личността на подрастващите става по-стабилна и по-устойчива на увреждащи психиката въздействия2.

Освен социалните, съществуват и такива проблеми, които са предизвикани от физиологичните промени в организма на младежите. Именно връзката между психологическите проблеми и физиологическите особености в пубертетната и юношеската възраст трябва да се разглежда като основен фактор за възникването на сексолого–педагoгически проблеми в този труден за младежите период. Ето защо за родителите и за педагозите е особено важно познаването на тази връзка, както и на особеностите на пубертета и юношеството като съществени етапи от развитието на личността.

Пубертетът е период на бързо настъпващи промени в телесно, психично и сексуално отношение под влияние на рязко повишена секреция на полови хормони. Телесните промени засягат както общата конструкция на тялото /ръст, телосложение, характерно окосмяване/, така и оформянето на функционалната полова система.

Пубертетът протича в две фази:



  1. Фаза на съзряване /пубесценс/, завършваща при момичетата с първата менструация /между 11 и 13-годишна възраст/ и у момчетата с първата еякулация /между 12 и 15-годишна възраст/.

Пубертетът е сбор от дълбоки хормонални промени, предизвикващи ясно изразени изменения в ръста, гърдите, окосмяването, външните и вътрешните полови органи. Тази телесна метаморфоза настъпва на различна възраст у различните народи, семейства и индивиди от едно и също семейство3.

В тази фаза е характерно бързото увеличаване на ръста у подрастващите. У момичетата израстването е най – интензивно към 13-та година. За две години при тях ръстът може да се увеличи с 20 см. Изразено е израстването на крайниците. Изостава това на гърдите и на таза. В резултат се нарушава хармоничността на тялото, което особено безпокои момичетата. Дисхармонията се допълва и от по-бавното развитие на мускулите. При небалансираните съотношения на пропорциите на тялото движенията на подрастващите са резки и несъгласувани (некоординирани). При ходене размахват ръцете, позата им не е устойчива и лесно могат да се блъснат в други хора.

През тази фаза в организма на младежите се случват много вътрешни промени. Неблагоприятна е връзката между развитието на сърцето, масата на тялото и състоянието на кръвоносните съдове. Обемът на сърцето се увеличава два пъти, тялото нараства един път и половина, а диаметърът на артериите остава стеснен. Оттук настъпват и противоречия с неблагоприятни отражения. Повишената работоспособност на сърцето, т.е. възможностите му да изтласква повече кръв за единица време, среща понижено, ограничено възприемане, съществуване на съпротивление, противодействие. То води до повишаване на кръвното налягане и намалява притокът на кръв към клетките. Това е причина за обща бледост на подрастващите, за отпадналост, която несправедливо се приема от някои за проява на ленивост. Нерядко се затруднява снабдяването с кръв на мозъка, което обуславя той по-бързо да се уморява, да е ограничена работоспособността му, да се получават замайвания на главата. Интензивното изразходване на енергия, напрягането крие опасности от увреждания на сърцето (поява на шум). Ето защо отговорна задача на възрастните е да предпазват подрастващите от непосилни натоварвания.

Физическото развитие е ускорено и влияе върху дейността на всички органи и системи. Появяват се така наречените „вторични полови белези” - у двата пола окосмявания под мишниците и около половите органи, изменение тембъра на гласа у момчетата, развитие на млечните жлези у момичетата. Бързото физическо узряване, съпроводено със значително увеличаване на сексуалните хормони, водят до засилване на половия нагон. При това момчетата са по-силно конфронтирани от настъпващата сексуалност, като всяка емоция (гняв, страх, стрес) може да стимулира сексуалността и да доведе до ерекция,чиято евентуална видимост действа мъчително. Първите еякулации са по правило резултат на афект, а не на специфични еротични фантазии. В този смисъл половите органи изпълняват до известна степен неспецифични функции за отвеждане на напрежението. По-късно в пубертетната фаза те получават чисто специфичната чувствителност към полови дразнения.

Пубертетът е първото голямо събитие в живота и на момичето, защото независимо от волята му в разстояние на три-четири години то вижда детското си тяло да се превръща в добре оформено тяло на жена. Това става под влиянието на нови хормони, които превръщат детския му свят в полово определена вселена. Влиянието на хормоните върху сексуалното желание е безспорен факт и девойката е обект на непредвидими промени в настроението си, които отговарят на периодите на усилен прилив на хормони. Някои момчета, до вчера смятани за „безинтересни”, могат отведнъж да обсебят мислите на девойката, която започва да мечтае за любов, да си измисля любовни романи и понякога дори да ги пише.

Половото съзряване обаче не настъпва едновременно у всички подрастващи. При едни процесът е по-ускорен, а при други – по-забавен. Това влияе както върху самосъзнанието и поведението им, така също и върху отношенията на околните към тях. Сексуалният нагон в тази фаза е намален, но не е напълно латентен. По-скоро в този период децата проявяват сексуално любопитство. Това е и времето за сексуалната просвета в дома и училището. От важно значение са разяснителните разговори с връстниците и по-големите ученици. Неогласяваните, но преживявани проблеми, свързани с половото съзряване на подрастващите, задължават възрастните да им разясняват, че в своето развитие по-рано или по-късно всички те ще стигнат до оптималното свое полово развитие, че то не ще ги отмине и поради това нямат никакви основания за тревоги. Умелите разговори и консултации в тази насока са от съществено значение за психическото здраве на децата, особено на момчетата.

В тази фаза сексуалните възприятия и при двата пола са нецеленасочени и при тях все още липсва любовен обект. Любопитството е силно изострено. Главно поради любопитство и нагон се извършват и първите целувки (около 60% от момичетата и момчетата, като след една година обхващат около 70%). Тези ранни връзки са нестабилни и имат пробен характер.

На засиления нагон подрастващите може да реагират по няколко начина: поставяне под контрол чрез защитни механизми, неспецифично реагиране, частично изживяване на половия нагон, пълно изживяване на половия нагон.

При първата реакция като „компенсаторни” биват подбирани други дейности: активно практикуване на вид спорт, колекциониране на марки, монети, значки и т. н., чрез които се отвлича вътрешното напрежение.

Втората възможност е неспецифичното реагиране чрез подбиране на определени (понякога безразборни) агресивни методи за компенсиране на нагона. Подрастващите са неспокойни, двигателно свръхактивни, шумни, неконцентрирани, крайни в оценките. Изграденото през предишните години става несигурно, а понякога се изгубва.

При третата възможност подрастващите си разказват цинични вицове.
Четвъртата възможност е хетеросексуалното изживяване, което в тази фаза е много рядко. В този период момичетата и момчетата изживяват своята хетеросексуална фаза, като се организират в еднополови групи. Това събиране се обуславя от различното развитие на половете в този период: при момичетата растежният скок е между 10 и 13 години, а при момчетата - между 13-15 години.

Момичетата често превъзхождат по сила и цялостно развитие момчетата. В сексуалността те са обикновено напълно развити, имат висока степен на реалност, самостоятелност и подчертано превъзходство в организираност и активност. Момчетата са често затормозени от мутиране на гласа и акне. При част от момчетата има склонност към натрупване на мазнини от женски тип. При момчетата нерядко се създава негативизъм към момичетата. Превъзходството на момичетата създава известен страх у момчетата. Те нерядко се организират в групи, в които демонстрират своята самостоятелност и неприязненост към момичетата.

Подрастващите, които са узрели в своята характерова структура, могат след първото сексуално изживяване отново да се „приберат в себе си” и да се индивидуализират. При друга част от подрастващите тази фаза се скъсява или липсва и се стига до преждевременна сексуална активност.

Във фазата на развитието въпреки силния сексуален нагон и близост до еднополовите връстници само в около 15% се стига до физически хомосексуални контакти. Опасността за развитие на хомосексуалност съществува само при наличен дефицит в психиката и нагоните. Причина за хомосексуалност може да бъде и обстановката в семейството: властна майка или потиснат, безволев баща. Така за момчето липсва положителният мъжки образ. Лечението на подрастващи с хомосексуални наклонности се състои в това, да бъдат освободени от своята пасивност. Те трябва да се научат да организират своя живот активно. Момичетата също изживяват своята хомосексуална фаза. И те образуват групи, но хомосексуалните контакти между тях са много ограничени.

През тази фаза важни са особеностите и на интелектуалното развитие, което се характеризира с неуморен стремеж към самоопределение, към разграничаване от семейството и към създаване на нови приятелства, които по правило са от същата възрастова група. При момичетата възрастта е 13-15 години, а при момчетата - 14-16 години. Това е времето на продължаващото интелектуално съзряване, развитието на по-широки интереси и разширяването на емоционалността.

Подрастващият се научава да отделя важното от маловажното, да обобщава и систематизира това, което запомня, да търси връзки и зависимости. Волевото заучаване не само преобладава, но се отличава с важни качества като по-голяма настойчивост, с умение да се избират подходящи подходи за преодоляване на срещаните трудности, последователно да се контролира и проверява усвояваното и др. Възпроизвеждането по-често се придружава от разсъждения, доказателства. По-нататък се разширява обемът на паметта и се подобрява нейната услужливост (по-лесно и по-пълно се припомня необходимото). Паметта се превръща в организиран, планомерен, управляван процес.

Типичен е повишеният интерес на подрастващите към всичко, което попада в полето на техните сетива, особено към новото и необичайното. Многопосочни са познавателните им интереси. Постигат се по-добри съчетания на нагледно-образни и понятийни компоненти на мисленето. Мисленето се отличава със своята активност, нарастваща самостоятелност и творческа насоченост.

Вниманието на свой ред се развива и подобрява, но е принудено по силата на обективни обстоятелства да се раздвоява - да се насочва, от една страна, към сложните проблеми на прехода, които силно вълнуват подрастващата личност почти изцяло по времето на нейното бодърстване и, от друга, да се отправя към преподаваното съдържание в урока. Тази задача се оказва трудна и в някаква степен непосилна. В резултат вниманието на учениците в учебните часове е незадоволително. За да се пренасочва и съсредоточава колкото е възможно по-пълно вниманието към преподаваното, е препоръчително съдържанието да има по-голям жизнен смисъл за учениците, емоционално да ги заангажира, да е достъпно, разбираемо, добре онагледено.

В тази фаза подрастващите проявяват активно въображение (мечтателство). Три обстоятелства допринасят за развитието на въображението: усилващата се ориентация към бъдещето, стремежът за осъществяване в различни социални роли (на изследователи, откриватели, писатели, композитори и др.) и потребността за отвличане от тревожно преживяваните проблеми на преходната възраст. Всички тези посоки на нагледно-образни, мисловни и емоционални ориентации правят живота на подрастващите изпълнен с мечти. Те отключват и дават простор на въображението. Позволяват на младия човек да си чертае желани перспективи (за бъдещи научни общувания, за участия в международни дейности и инициативи, за интересни пътешествия и пр.), да се вижда в значими социални позиции (на изявен състезател, на известен учен, на смел мореплавател и др.), да се увлича в пълни с романтика и изненади приключения. Всички тези мечти носят в себе си реални възможности за постигане и са мощен заряд за генериране на душевна енергия, за психо-физическо извисяване и усъвършенстване на личността. Няма нищо сътворено в този свят, което в началото да не е било съдържание на мечтите, на въображението. Ето защо на полета на мечтите и на въображението на подрастващите не трябва да се гледа с иронична снизходителност или с насмешка, а той да се окриля и насърчава. Всички сигурно няма да стигнат до върховете, към които са се отправили, но ще развият у себе си способности и качества, които ще ги утвърдят като изявени и ценени специалисти.

Тези особености на интелектуалното ниво на развитие се свързват с развитието и усъвършенстването на нервната система. От своя страна, те са свързани с промени в социалното развитие при подрастващите. На първо място, те искат да бъдат възрастни, появява се силен стремеж за самостоятелност и независимост от родителите и възрастните. Искат да принадлежат към „групата”, сравняват себе си с други референтни (авторитетни) за тях личности и особено се влияят от приятелите. Имат силно изразен стремеж да се самоутвърждават сред различни социални общности, на първо място сред другарите. Непрекъснато търсят пример за подражание, като върху убежденията им влияят авторитетни за подрастващите личности, герои от литературни произведения, филми, телевизионни предавания.

В този период подрастващите горят от желание за съзидателна активност, за полезни социални проявления, затова предпочитат дейности с изразена социална насоченост (състезателни игри между отделни групи, класове). Неразбирането, подценяването и пренебрегването на тази тяхна готовност, изолирането им от социални дела и от участие в социалния живот ги кара да се чувстват излишни.

По отношение на емоционалното развитие в този период подрастващите държат на честността, принципността, справедливостта (възмущават се при закъсняване и неизпълняване на дадената дума, при непознаване и неразбиране проблемите на техни съученици). Чувстват се неразбрани от страна на значимите възрастни и връстници. Емоциите им често се колебаят от крайната степен на радост до дълбока тъга. Това задължава родители, учители, възпитатели – всички възрастни да се отнасят много внимателно към младите хора през този период. Често не им достига самоконтрол над собствените чувства и емоции. Изпитват потребност от положителни емоции и нейното удовлетворение се търси и намира на първо място в социални изяви. Когато училището не осигурява подобна активност на учениците, те се самоорганизират и предприемат инициативи, които от неопитност или под чужди влияния, могат да са с тъкмо противоположна насоченост (например да участват в грабежи под благовидното им внушаване, че отмъщават на тези, които незаконно забогатяват и др.).

Повишената емоционалност съпътства неизменно жизнения път на подрастващите, присъства във всяко тяхно начинание. Същевременно подрастващите преживяват криза на самооценката (те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях). Самооценката е ниска и това може да е свързано също с по-ранното или по-бързото настъпване на пубертета, несъразмерните части на тялото и т. н.

В пубертетната възраст условията, които спомагат за възникване на дидактогенни заболявания са няколко. Налице е все още повишена внушаемост, която е характерна за детската възраст. Емоционалната неустойчивост на подрастващите намалява възможностите им да понасят тежки психични преживявания. Появата на характерови отклонения често причинява конфликти с преподавателите, които защитавайки авторитета си, може да прибягнат до мерки, които да окажат болестотворно внушаващо действие. От голямо значение обаче е обстоятелството, че в пубертета децата вече осмислят много от собствената си личност и от околната обстановка. Те лесно развиват „бележкарска” нагласа и изживяват слабите бележки като тежки психотравми. За тази нагласа имат в значителна степен вина и родителите. Незадоволителната оценка може лесно да създаде отрицателно емоционално отношение на подрастващия към училището.Той намразва всичко свързано с него и изпитва нежелание да посещава повече класа. От голямо значение за правилното му психично развитие са и отношенията, които той изгражда в класа със съучениците и отношението към целия клас като колектив. В класа се създават възможности за завързване на приятелства и създаване на другарски кръг за игри.„Издайниците” и „предателите”се изолират.

В тази фаза подрастващите се нуждаят особено от душевна топлота, от уважение и поощрение от родители и педагози. Проявите им в такива случаи понякога са противоречиви, но вътрешно са взаимно свързани и допълващи се. От една страна те сякаш се стесняват, изпитват неудобство, а от друга им е приятно и потребно. Тук е въпросът за такт и мяра във взаимоотношенията.


  1. Фаза на юношество /адолесценс/ с продължителност от 13 до 18-годишна възраст при девойките и от 15 до 20-годишна възраст при юношите. Определя се като пубертетна възраст поради интензивното полово развитие на личността. Нарича се още „преходна възраст”, тъй като се извършва преминаване от детството към качествено нов период на развитие – юношество и зрялост.

Отличителни черти през този период са развитието на светогледа, на самосъзнанието, характера и жизненото самоопределение на личността, увеличаване на потребността от творчество и обособяване като все по-доминиращо и ярко на чувството за любов. Това е период на консолидация на чувствата и характера, период на социално приобщаване. Младежът и девойката са определили своите цели в живота.

В този период несъразмерният подрастващ се превръща в хармонично развит юноша или девойка. Постепенно се забавя темпа на израстването. По-умерено е увеличаването на теглото. Нараства обемът на гърдите и на главата. Удължава се лицето и то загубва детската си закръгленост. Придобива специфични индивидуални черти и мимики. Увеличава се и се уплътнява мускулната тъкан. Пораства силата на мускулите. Намалява темпът в растежа на костите. В резултат тялото се закръгля. Повишават се физическата работоспособност и издръжливост. Юношите имат по-привлекателна, по-зряла външност, което поражда загриженост за сексуалната природа. Разширяват и задълбочават общата си култура, овладяват професионални знания и умения, развиват своите способности.

В юношеската възраст мисленето придобива ново качество. Усвоените обобщени понятия и активното им използване правят мисленето теоретично. То се основава на богатство от връзки и зависимости, на логически аргументации и доказателства, на хипотези и предвиждания, на оценъчно и критично отношение към действителността. Всичко това прави мисленето организирано, последователно и задълбочено. Учениците придобиват умение много по-разгърнато, пълно, оригинално да изразяват своите мисли и убедително да ги отстояват. Въображението им обикновено се намира по контрола на разума, а качествата на вниманието достигат високо развитие. Волевото внимание е определящо, доминиращо. То е съсредоточено и устойчиво. Притежава широк обхват, способности за разпределение и гъвкаво превключване. Ориентирано е към близки и далечни цели и се отличава с изразена избирателност.

Ако в пубертетната възраст преобладава стремежът на подрастващите да бъдат като възрастните, то в ранното юношество – да бъдат оригинални, да изявяват своята индивидуалност. Те се придържат към компании или към определени социални групи. Живо се интересуват от собствените си особености и от външния си вид. Търсят начини за социално самоутвърждаване. Опитват се да намерят своето място в обществото. Расте желанието да помагат на другите.

Чувствата (познавателни, нравствени и естетически) са многообразни и силни, осъзнати и по-обобщени, по- устойчиви и по-овладени (без винаги да са съпроводени от външно изявяване). Сега вече са по-способни да контролират чувствата си. Юношите и девойките притежават емоционална отзивчивост и откритост. Внимателни са към чувствата на другите. По-трудно се подават на емоционални внушения и ако в някаква степен се повлияват, умеят бързо да се освобождават от тях.

Едно от силните чувства през периода е любовта. Тя има многопосочен характер4. След пубертета се възвръща любовта към родителите. През годините на обучението любими стават някои учители. Присъща и силна е любовта към родното място, към родината. Не на последно място умът и сърцето на мнозина попадат в плен на любовта към избран или избрана. Тя е сложна, съчетава в себе си много радости и не малко тревоги. Способна е да вдъхновява, да е източник на непознати по сила положителни преживявания, на мощна физическа и душевна енергия. Може обаче в определени моменти това чувство да се проява и с отрицателен заряд (омраза).

Започвайки от пубертета, общата самооценка на момичетата е съществено по-ниска от тази на момчетата. В редица изследвания е установено, че самооценката на момичетата по-силно корелира с оценката на привлекателността на тялото, отколкото с неговата ефективност. При момчетата е обратно – водещ критерий за самооценката е ефективността на тялото.

Като цяло, за по-голямата част от юношите е свойствено затварянето в себе си, особено през ранния период. Тогава те споделят повече със своите връстници и все по-малко със своите родители. Има и още един важен факт: темпераментът на човека изиграва също своята роля. Интровертите са по-склонни към затваряне в себе си и към депресии, а екстровертите – към агресия.

Юношеството е и периодът на изчезващата бисексуалност. Хетеросексуалността е относително константна, въпреки че се задържат някои остатъци от бисексуалност, които в кризисни периоди може да се проявят. В дълготрайните хетеросексуални приятелства се определят и характерологичните качества на партньора. Особено момчетата подчертават в бурна сексуална игра своята мъжественост. Момичетата често кокетират безкрайно без всякаква сериозност, прещастливи със съзнанието, че са търсени. Момчетата се държат екстремно мъжки, момичетата подчертават своята женственост. Юношите търсят утеха и убежище в своите сексуални партньори, когато не могат да намерят топлина и разбиране вкъщи.

Средната възраст на първия партньор при момичетата е с 3 години по-голям. При момчетата първата партньорка е често връстничка или по-голяма от тях. По отношение на контрацепцията при юношите обикновено първите полови връзки са слабо защитени, докато по-нататък системата се подобрява, въпреки че, общо взето, се наблюдава известно нехайство в тази насока. Всяко шесто момиче е било бегло познато със своя партньор. Самата бременност почти всички момичета характеризират като катастрофа и съответно на това е много висок процентът на онези, които настояват за аборт. В много случаи това става и по предложение и настояване на партньорите. Броят на абортите е все още висок въпреки разяснителната работа и ползването на противозачатъчни средства.

Момчетата обикновено са по-буйни в тази възраст, отколкото момичетата. Те могат да се опитат да премахнат симптомите на депресията с кражба, лъжа, сбивания или чрез други антисоциални действия. Момичетата се опитват да излязат от състоянието на депресия чрез по-малко буйни начини, но в резултат на вредното влияние на медиите, насаждащи култа към силата, тяхното поведение започна да се променя в последните години. Често момичетата се опитват да се справят с депресията с помощта на безразборен секс. Страданието, причинено от депресията, намалява по време на физическата близост. Тези взаимоотношения обаче свършват и тогава нещастните девойки се чувстват още по-ужасно. Те са още по-потиснати отпреди, тъй като мнението им за себе си рязко спада. Депресията и ниската самооценка често са причина за това, момичето да не се грижи много за избора на партньор. За да бъде по-отворено за разговор с родителите си е много важно безразделното внимание от страна на бащата към момичето през пубертета.

Обикновено в тази фаза става и запознаването на юношите с алкохола. Към употребата на алкохол предразполагат невротичните черти на характера: слабост на волевите механизми, емоционална неустойчивост и повишена внушаемост, страх пред трудностите, неувереност в своите сили, липса на самоконтрол. Тези качества се формират от ранно детство под влияние на неправилното възпитание. При беседи с родителите на юношите, рано пристрастили се към употребата на алкохол, винаги се установяват дефекти във възпитанието5. За избягване на първата употреба на алкохол от любопитство и подражание родителите, педагозите и възпитателите трябва много сериозно да предупредят юношата за специфичното и коварно действие на алкохола върху нервната система, което се изразява в постепенно развитие на неудържимо влечение и болестно пристрастяване. Много често, особено в началните стадии, юношите не забелязват пагубното действие на алкохола върху своя организъм6.

Възпитателната работа с юношите трябва да се основава на педагогическо взаимодействие, взаимно разбиране, заинтересованост на възрастните от детето. Юношите не търпят авторитарно възпитание, моралничене и натрапчиво нравоучение. Само след като е спечелено доверието и уважението на юношата, може наистина да му се помогне в трудни ситуации, да бъде научен да се справя със своите проблеми, да бъде укрепена вярата му в себе си. За юношите е много важно да придобият адекватен светоглед и разбиране за света, уважение към общочовешката култура и към обкръжаващите ги хора. Задачата на педагозите и родителите е да възпитат в юношите нонконформизъм (да не съгласяват безкритично с всичко, което им се предлага), съпротива на негативните влияния, умения да отстояват принципите.

Една от основните причини възрастните да не могат да проявяват любов към подрастващите е в незнанието на разликите във възприятието на света от възрастните и от юношите. Проблемът е в това, че юношите оценяват хората според тяхното поведение. Възрастните обаче преди всичко се ориентират по думите. На подрастващите задължително трябва да се показва, че те са специални. Това повишава тяхната самооценка и подобрява взаимоотношенията им с другите хора. За да им помогне да се почувстват такива, е необходимо внимание от страна на възрастните. Лошото поведение на юношите, безнравствените постъпки и чувството за малоценност – всичко това е резултат от отсъствието на най-ценното и важното за тях – пълното и цялостното внимание към тях от страна на родителите или значими възрастни. Зрителният контакт е особено важен в работата с подрастващи. Сърдечният и настойчив зрителен контакт е важен не само за подобряване на общуването, но и за задоволяването на емоционалните нужди да тези млади възрастни.

Тези фази при отделните индивиди имат различна продължителност, в някои случаи може да се появят преждевременно или дори да бъдат прескочени. След 20-те години е завършващият последен период от юношеството. Тази фаза, която е между 20 и 24 години, се характеризира със завършеност в оформянето на характерите. Съществува известна константност на пътищата, които биват избирани за разрешаване на проблемите. Настъпила е известна стабилност и необратимост, при които обаче са възможни и необходими модификации през целия живот. Психосексуалното развитие намира своята проява и променчивост в майчинството и бащинството.

Пубертетът и юношеството са едни от най–динамичните периоди от човешкото развитие, през които индивидът достига крайна точка в своето развитие като организъм, полова принадлежност, асимилация на социокултурния тип, осмисляне на света около себе си. С тази възраст съвпада формирането на ценностната система на личността, който е продължителен и постъпателен процес, свързан с преодоляването на редица сексолого–педагoгически проблеми. При прехода от юношеството към зрелостта у индивида вече съществува изграденост и редоположеност на ценностите. Така у човека се изгражда устойчива автономност на собствени действия, формират се диспозиционни модели на социално поведение.


БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Деларош, П. Проблемите на юношеството. С. 2011

  2. Динев, В. Модели на човешкото поведение. С. 1993

  3. Йончев, В. Пубертет и душевно здраве. Пл. 1969

  4. Пирьов, Г. Детска психология. С.1971

  5. Речник по психология. С. 1989
  6. Циркова, Д. Психологично консултиране на деца, юноши и родители. С. 2007


  7. Шишков, А. М. Асоциално поведение на подрастващите. С. 1980
  8. https://sites.google.com/site/petervilkov/


1 Йончев, В. Пубертет и душевно здраве. Пл. 1969


2 Динев, В. Модели на човешкото поведение. С. 1993

3 https://sites.google.com/site/petervilkov/




4 https://sites.google.com/site/petervilkov/


5 Йончев, В. Пубертет и душевно здраве. Пл. 1969

6 Шишков, А. М. Асоциално поведение на подрастващите. С. 1980





Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница