Селестинското пробуждане Джеймс Редфийлд предговор: духовното преобразяване

Няма защо да мислим за мистичния ореол около настъпването на едно ново хилядолетие, за да си дадем ясна сметка за промените, които стават с човешкото съз­нание. Когато човек може да вижда, той ще забележи знаците на тези промени навсякъде. Проучванията на об­щественото мнение показват нарастващ интерес към мистичното и необяснимото. Уважавани прогностици твърдят, че в бъдеще хората от Целия свят ще започнат да съсредоточават цялото си внимание върху вътрешна­та си реализация и ще търсят духовен смисъл в живота си¹. И културните явления - книгите, телевизионните и документални филми и предавания, ежедневните новини, вече отразяват все по-нарастващата потребност да се за­върнем към ценностите и морала и да възстановим пов­семестно човешкото чувство за етика.

Но, което е най-важното, самите ние чувстваме про­мяната в личния си житейски опит. Вече не съсредото­чаваме цялото си внимание върху абстрактните аргу­менти на религиозни теории и догми, а се стремим към едно по-задълбочено търсене на реалното проявление на духовното в ежедневния живот.

Питат ме на какво се дължи популярността на пър­вите ми два романа, Селестинското пророчество и Де­сетото откровение. Винаги отвръщам, че те бяха така приети, защото хората вече масово признават реалност­та на духовните опитности, разкрити в тях.

Все повече измежду нас започват да си дават смет­ка, че множество случайности, които стават в живота ни ежедневно, крият свой вътрешен смисъл. Някои от тези събития са значителни и провокативни. Други са незна­чителни и почти незабележими. Но всички те свидетел­стват, че не сме сами, че някакъв мистичен духовен про­цес има своето проявление в нашия живот. След като преживеем онова чувство на вдъхновение и оживотворение, което събужда този начин на възприемане на света, не можем да го отминем без внимание. Започваме да следим тези явления, да ги очакваме и активно да се стремим да разберем на по-високо философско ниво тях­ната същност.

И двата ми романа Могат да се определят като иносказания за едно приключение. Чрез тях аз искам да по­кажа своята вяра, че ново духовно съзнание обхваща ця­лото човечество. Под формата на приключение аз се опитах да разкрия личното преживяване на духовните откровения, които стават част от опитността на всеки човек, когато той отвори своето съзнание за тях. Напи­сани като разказ и основани на личния ми опит, тези от­кровения се поддават на описание в рамките на опреде­лен сюжет и група характери по такъв начин, както се случват в реалността.

В този смисъл сам аз се явявам в ролята на журна­лист или обществен коментатор, опитвайки се на прак­тика да документирам и илюстрирам определени проме­ни в човешкия етнос, които по мое дълбоко убеждение се случват напоследък. Според мен еволюцията на чове­чеството осъществява своя напредък в момента вследс­твие на духовните прозрения, които преживява култура­та. Заплануван .съм поне още два романа от тази Селестинска поредица.

Избрах нехудожествена форма за настоящата книга, тъй като смятам, че ние, хората, имаме особено отноше­ние към това ново съзнание, което се формира. Всички по някакъв начин го долавяме, дори го преживяваме, а след това, по причини, на които ще се спра в тази книга, губим присъствие на духа и трябва да водим борба, за да възстановим отново своята духовна перспектива. Насто­ящата книга, разглежда тези предизвикателства и според мен ключът за решаването им е в нашата способност от­кровено да обсъждаме помежду си онова, което реално преживяваме, и то колкото се може по-открито и честно.

За радост, изглежда вече сме преодолели съществе­на бариера в това отношение. Повечето от нас вече спо­делят духовните си опитности без излишно смущение и страх от критика. Все още скептиците са много, но като че ли престават да бъдат преобладаващата част от хора­та и някогашното подигравателно отношение започва да се преодолява. Навремето бяхме склонни да крием син-хроничните явления в своя опит от останалите и дори са­ми да ги пренебрегваме, за да не станем за смях. А ето че само за няколко години везните се наклониха в друга­та посока и сега онези, които имат по-ограничени разби­рания, са принудени да преоценят своето скептично от­ношение.

Общественото мнение по мое убеждение се проме­ня, защото доста много хора осъзнават, че подобен кра­ен скептицизъм не е нищо повече от един стар навик, породен от дългите векове, през които е бил поддържай нютоново-картезианския мироглед. Исак Нютон е го­лям физик, но както твърдят мнозина съвременни учени², той създава неправилна представа за вселената, свеждайки я до секуларен механизъм, който действа единствено съобразно неизменни механични закони, философът от седемнайсети век Рене Декарт подготвя Нютон, като популяризира идеята, че за вселената е дос­татъчно да се знаят само основните й закони и, макар тяхното функциониране да има в основата си един нача­лен тласък на твореца, впоследствие те действат изцяло от само себе си³. След Нютон и Декарт напълно се от­ричат всякакви твърдения, че във вселената съществува активна духовна сила и че преживяванията от по-висок духовен порядък могат да бъдат нещо повече от халюци­нации.

В настоящата книга ще видим, че този стар механистичен мироглед започва да се дискредитира още от първите десетилетия на двайсети век, главно под въз­действието на Алберт Айнщайн, първите изследователи в областта на квантовата физика и най-новите изследва­ния на силата на молитвата и мисълта. Но предразсъдъ­ците на механистичния мироглед си остават трайни в на­шето съзнание, поддържани от краен скептицизъм, кой­то скрива по-фините и неуловими духовни възприятия, които биха представлявали предизвикателство за наши­те убеждения.

Затова е от голямо значение да се разбере проявле­нието на духовните механизми. В повечето случаи, за да преживеем висши духовни опитности, трябва поне да сме с отворено съзнание за съществуването на подобно възприятие. Вече знаем, че човек трябва да преодолее или „загърби" скептицизма и да се опита по всякакъв начин да се отвори за духовните явления, за да може да ги преживее. Трябва да „почукаме на вратата", както е казано в Писанието, за да можем да различим тези ду­ховни опитности.

Ако подходим към духовния опит със затворено и съмняващо се съзнание, нищо няма да можем да възпри­емем и така само ще затвърдим в себе си неправилното убеждение, че висшите духовни опитности са само мит. Векове наред ние сме отблъсквали възприемането им не защото тези опитности ие са реални, а защото по онова време не ни се -е искало те да бъдат реални. Те не са се вмествали в нашия секуларен мироглед.

Както по-нататък ще видим в по-големи подробнос­ти, този скептичен подход е взел надмощие през седем­найсети век, тъй като западналият средновековен ми­роглед, който идва да смени, е бил задръстен от изкуст­вено скроени теории, шарлатанство и борба за власт, магьосничество и индулгенции и всякакъв род безумст­ва. При такива условия мислещите хора са се стремели към ясно, научно описание на физическата вселена, кое­то да постави край на всички тези безсмислици. Поиска­ли сме да погледнем на света, който ни заобикаля, като на нещо непоклатимо й естествено. Поискали сме да се освободим от цялото онова суеверие и митологизиране и да създадем свят, в който да постигнем икономическа сигурност - а не непрекъснато да си мислим, че някакви странни и свръхестествени същества ще ни се изпречват от всички страни в тъмата, за да ни плашат. Поради та­зи потребност ние съвсем разбираемо сме поставили на­чалото на модерната епоха с преимуществено материалистки и опростенчееки възгледи за вселената.

Ако кажем, че сме изхвърлили и бебето заедно с во­дата, би означавало омаловажаване на станалото. Жи­вотът на съвремието се оказа лишен от онзи импулс, който само висшият духовен смисъл може да му даде. Това повлия дори и на самите религиозни институции. Чудесата на религиозната митология твърде често биват свеждани до най-обикновени метафори и църквите се превръщат по-скоро в средища на единение на общест­вото, морална проповед и вяра, почиваща на разума, отколкото в средоточия на действително духовно преживя­ване⁴.

Но когато отваряме сетивата си за явленията на синхронност и други духовни опитности в настоящия ис­торически момент, ние се свързваме с онази автентична духовност, която е потенциално вложена в нас. Това съз­нание в известен смисъл не е ново. Такива опитности са преживявали някои хора на протежение на. цялата чо­вешка история и те са документирани от цяла съкровищ­ница писатели и творци по целия свят, включваща такива имена като Уилям Джеймс, Карл Юнг, Торо и Емерсън, Алдъс Хъксли (който назовава този вид познание Вечната философия) и през последните десетилетия Джордж Леонард, Майкъл Мърфи, Фритьоф Капра, Мерилин Фъргюсън и Лари Доси⁵.

Обхватът обаче, в който тези опитности в наше вре­ме обхващат човешкото съзнание, е безпрецедентен. Толкова много хора понастоящем преживяват лично ду­ховните опитности, че започва да се създава цяла нова мирогледна система, която включва и дава нова широта на някогашния материализъм като едновременно с това го трансформира в нещо много по-напредничаво.

Обществената промяна, за която говорим, не е ре­волюция, при която обществените структури се разби­ват, за да бъдат преобразени и една идеология идва на мястото на друга. Онова, което сега става, е вътрешна промяна, при която първо се променя самата личност, а културните институции продължават да изглеждат в из­вестна степен същите, но са обновени и трансформира­ни извътре, поради новите подходи на онези, които ги поддържат.

Докато се извършва този процес на трансформация, повечето от нас ще останат в общи линии да вършат съ­щата работа, която винаги са вършили, при семейства­та, които обичат, и в лоното на онези религии, които смятат за най-истинни. Но виждането ни за това как да преживяваме и практикуваме своя професионален, семе­ен и религиозен живот коренно ще се трансформира е хода на нашето приобщаване и осъществяване на по-висшите духовни опитности, до които се докосваме.

Моите наблюдения, както казах и преди, показват, че тази промяна на съзнанието обхваща цялата човешка култура посредством позитивен обществен обмен. Кога­то достатъчно много хора започнат открито да живеят с такова съзнание и свободно да го споделят, то започва да служи като образец за другите и те бързо разбират, че това ще им помогне да проявят онова, което вече инту­итивно долавят. Постепенно и те самите започват рев­ностно да следват този нов подход, откривайки лично за себе си същите опитности и други в този смисъл и сами на свой ред стават образци за останалите.

Такъв е процесът на обществено развитие и съгла­сие и. като се включваме в него, ние всички се променя­ме през тези последни години на двайсети век. По този начин аз съм убеден, че изграждаме такъв начин на жи­вот, който в последна сметка ще доведе до новия век и новото хилядолетие. Целта на тази книга е по-пряко да изследва опитностите, които споделят мнозина от нас, да направи преглед на историята на това пробуждане на съзнанието и отблизо да разгледа спецификата на предизвикателствата, които ежедневно поражда този начин на живот.

Надявам се, че настоящото произведение ще пот­върди онази реалност, която е в основата на информаци­ята, илюстрирана в първите два романа от Селестинската поредица и, макар и не напълно, ще ни помогне за по­нататъшното проясняване на картината на това ново ду­ховно съзнание, което започва да се формира.

Нашето ново духовно съзнание се поражда за пър­ви път по мое убеждение през 1950 година, когато във връхната точка на съвременния материализъм започват да се проявяват едни дълбочинни процеси в човешката психика. Озовали се в апогея на няколко века, в които се е разгръщал материализмът, ние сме спрели, за да се за­питаме: „Ами сега накъде?" Започва в широк мащаб да преобладава усещането, че човешкият живот не може да се свежда само дотук, че сигурно човечеството има по­виеше предназначение от онова, което нашата култура е в състояние да изрази и преживее.

Първото, на което ни навежда това наше предусе­щане, е да се вгледаме с неотстъпна критичност в сами­те себе си - или по-точно в нашите институции и в начи­на на живот, който преобладава в заобикалящата ни култура. Както се вижда от редица свидетелства, емоци­оналният климат на времето е суров и класово ориенти­ран. Евреите, католиците и жените много трудно са би-

ли допускани до водещи постове. Чернокожите и други етнически малцинства са били напълно изключени от участие в управлението. А останалата част от благоден­стващото общество страда от твърде материалистичните си нагласи и преценки.

След като смисълът на живота е сведен до светска­та икономика, то статусът се оценява според това колко преуспяващ изглежда един човек и това създава посто­янната надпревара да бъдеш постоянно на гребена на вълната. Повечето от нас биват просмукани от ужасна външна ориентация, преценявайки винаги себе си спо­ред онова, което останалите могат да си помислят за нас. И ето че започваме да копнеем за общество, което да освободи нашия потенциал.
ШЕЙСЕТТЕ ГОДИНИ

И така, ние започваме като начало да очакваме не­що повече от нашата култура, което довежда до множес­твото реформаторски движения, които характеризират шейсетте години. Веднага се появяват множество зако­нови инициативи, предявяващи претенции за расово и полово равенство, опазване на околната среда, дори про­тивопоставяне срещу унищожителната, необявена война във Виетнам. Сега вече можем да си дадем сметка, че в основата на вълненията през десетилетието на шейсетте години стои първото сбогуване в масов мащаб с преоб­ладаващия секуларен мироглед⁶, първото „пропукване на космическото яйце", както го нарича Джоузеф Чилтьн Пиърс. Западната култура и цялата човешка култу­ра изобщо започва да преодолява своята материалисти­ческа ориентация, за да потърси по-дълбоко философс­ко осмисляне на живота.

Ние сме започнали в по-голяма степен от всякога да разбираме, че нашето съзнание и опит няма защо да се ограничава до тесния кръгозор на материалистичната епоха, че всеки би трябвало да проявява себе си и общу­ва с останалите на по-високо ниво. На едно дълбинно ниво някак си сме разбирали, без да можем напълно да го обясним, че сме в състояние да излезем извън тесни­те ограничения и да станем по-творчески, жизнени и свободни като хора.

За съжаление първите ни действия в тази насока от­разяват конфликтните нагласи на деня. Всички започват да предявяват претенции към другите и към различните институции, който ги провокират и изявяват желание за реформиране на обществените структури. Всъщност ние се вглеждаме в обществото, което ни заобикаля, и заявя­ваме на околните: „Трябва да се промените." И въпреки че тази активност довежда до определени законови ре­форми, крито са полезни, тя оставя незасегнати пробле­мите, касаещи личността, като например чувството за несигурност, страх и алчност, които винаги са били в ос-новата на всякакви предразсъдъци, неравенство и нанасяне щети на околната среда.

С навлизането в седемдесетте години на века този проблем започва по-ясно да се осъзнава. Както ще ви­дим по-късно, влиянието на модерните представители на дълбинната психология, новият хуманитарен подход към терапията и все по-нарастващият обем на литерату­рата за самостоятелна работа над себе си, която се про­дава, започват да оказват своето трайно влияние в кул­турата⁷. Започваме да си даваме сметка, че сме изисква­ли от другите да се променят, без да осъзнаваме конф­ликтите в самите нас. Виждаме, че ако искаме да постигнем онова нещо повече, към което се стремим, тряб­ва да престанем да съсредоточаваме цялото си внимание към поведението на околните и да се вгледаме в самите себе си. За да променим света, трябва първо ние да се променим.

Изведнъж вече престава да бъде позорно да потър­сиш помощта на психолог терапевт и става допустимо и дори модерно да отделяме съзнателно внимание на вът­решния си психически живот. Установяваме, че един преглед на живота в семейството, в което сме се родили и прекарали детството си, води, както е било добре из­вестно на фройдистите, до определено прозрение или ка­тарзис на личните ни безпокойства, защитни механизми и на това как тези комплекси са се формирали в детст­вото ни⁸.

В хода на този процес можем да установим по какъв начин нашата активност е била потисната и са се фор­мирали спънките и задръжките, които ни дърпат назад. Непосредствено разбираме, че насочването на внимани­ето вътре към нас самите, анализът на индивидуалното ни развитие е от полза и значение за. нас. И все пак, в края на краищата, установяваме, че нещо все пак липс­ва. Откриваме, че години наред можем да анализираме вътрешния си психически живот, без да се освободим от все същите стари страхове и реакции и от онези психо­логически изблици, които се проявяват всеки път, кога­то се озовем в ситуации на голям стрес и несигурност.

Към края на седемдесетте години започваме да осъзнаваме, че предчувствията ни за нещо повече няма да могат да бъдат оправдани единствено от психотера­пията. Онова, което сме предусещали, е едно ново само­съзнание й чувство за самите себе си и опитности от по-висок порядък, които да дойдат на мястото на старите навици и реакции, които са ни измъчвали дотогава. Он­зи по-пълноценен живот, който сме долавяли интуитивно, не е съсредоточен изцяло около психологическото израстване. Новото съзнание извиква необходимостта от по-дълбока трансформация, която би могла да бъде единствено духовна.
ОСЕМДЕСЕТТЕ И ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ

Това прозрение довежда до три насоки на развитие през осемдесетте години. Първата е белязана от завръщане към традиционните религии. С обновена искра ла вътрешно посвещение мнозина измежду нас започват да препрочитат писанията и да се обръщат към свещените ритуали, които сме наследили, търсейки отговор на соб­ствените си предчувствия и интуиции в по-задълбочено преразглеждане на конвенционалните духовни пътища.

Втората насока на развитие ни извежда към по-ши­роко и персонално духовно търсачество, към което се насочваме, за да вникнем издълбоко в по-езотеричните духовни пътеки, които са се срещали на протежение на човешката история.

Третата насока е бягство от всякакъв идеализъм и духовност изобщо. Обезсърчени в надеждите си от проз­ренията на шейсетте и седемдесетте години, мнозина от нас проявяват стремеж да се хванат отново за дрямката на материализма на петдесетте години, когато като че ли икономическото развитие е напълно достатъчно са­мо по себе си. Опитът ни да заместим по-висшия смисъл в живота, който интуитивно долавяме, с добър икономи­чески стандарт ни води до вътрешен копнеж по бързо забогатяване. Ексцесиите, типични за десетилетието на осемдесетте години, се наблюдават в скандалните бан­кови афери и корупция на стоковия пазар.

Често съм наричал осемдесетте години завръщане към Дивия запад, при което трите основни тенденции - опитът за реставрация на материализма и възобновени­ят интерес към духовното, древно и ново - се сблъскват и конкурират. Както става ясно сега, когато се връщаме назад; всичко това са били опити да се намери онова не­що повече, което сме имали чувството, че е на косъм раз­стояние. Впускаме се в експерименти, предявяваме пре­тенции, стремим се да привлечем колкото се може пове­че внимание, като по този начин съобразяваме всичко, каквото правим, с модните за времето си претенции и в края на краищата оставаме разочаровани.

И все пак, на мене ми се струва, че онова, което ста­ва през осемдесетте години, и особено първата вълна на масов интерес към различни духовни подходи, е особено значимо явление. Това е необходим етап, който ни оста­вя уморени от лицемерието и комерсиализацията и ни насочва към по-дълбоко ниво. В известен смисъл то е пречистване, което ни тласка към търсене на истинския смисъл и най-сетне ни дава възможност да се убедим, че онова, към което се стремим, е по-дълбока промяна в отношението ни и начина ни на живот.

фактически аз съм убеден, че колективната интуи­ция на осемдесетте години може да се сведе до едно ос­новно послание: независимо дали изследваме духовното съдържание на нашите традиционни религии или изуча­ваме опитностите, описвани от мистиците с по-езотерични пътища, съществува дълбока разлика между това да познаваш и обсъждаш духовния начин на възприема­не на света и действителните опитности на едно такова възприемане от нас самите.

И така, в началото на деветдесетте години, ние се озоваваме в много интересно положение. Ако интуитив­ните предчувствия на шейсетте години се оказват верни и е възможно по-пълноценното преживяване на живота, то ясно се вижда, че трябва да преодолеем чисто разсъдъчното търсене и да се стремим към реалните опитности. В резултат хипи културата и модните увлечения отмират, ала търсенето на автентични преживявания - не. Ето защо ние вече сме по-реално отворени, за да споде­лим духовното преживяване на света.

В този контекст се появяват книги като Селестинското пророчество, Десетото откровение и много други, които разкриват реален духовен начин на възприемане на действителността и те стават достояние на милиони хора по целия свят. Тези книги се докосват до масовия интерес тъкмо защото се опитват да дадат израз на ду­ховните ни стремежи по един реалистичен начин, като говорят за опитности, които могат действително да бъ­дат постигнати.

През шейсетте години преобладаващият идеализъм на времето ме тласна към. професия, при която работех с подрастващи, преживели сериозни емоционални ка­таклизми, и. с техните семейства - първоначално като психотерапевт, а след това като администратор. Сега, когато се връщам назад, виждам дълбока връзка между този мой опит и създаването на Селестинското проро­чество. В процеса на работата си с тези младежи, които бяха преживели в повечето случаи жестоки ранни трав­ми, започнах да добивам по-широка представа за онова, което на тях им бе отредено да надмогнат. За да излеку­ват преживените травми, те трябваше да извървят опре­делен път, който в известен смисъл не можеше да не включва трансценденталното.

Ужасът от ранното насилие поражда у децата неот­менната потребност да вземат живота си в свои ръце. Те си изработват психологически механизми, понякога су­рови и разрушителни, за да си създадат някакво чувство за смисъл в живота и да потиснат безпокойството и страха. Да се разбият тъкмо тези механизми, може да се окаже изключително трудно; но психотерапевтите пос­тигат успехи, като ги подтикват към върхови преживя­вания посредством спорт, групова работа, медитация и други активности. Тези активности имат за цел да спо­могнат за преживяване на висшето аз, което идва на мястото на старата самоличност и съпътстващата я сис­тема от реакции.

В известна степен всеки от нас е засегнат по един или друг начин от тази същата тревога, която изпитват децата, преживели насилие. В повечето случаи, слава Богу, тази тревога е в по-слаба степен и моделът ни на реагиране не" е така краен, но процесът, етапът на растене е абсолютно един и същ. Когато осъзнах това, виж­дайки как то се разгръща в процеса на моята работа, аз си изясних онова, което се случва в цялата ни култура. Вече бяхме разбрали, че на обичайния живот му липсва нещо, което може да се постигне по пътя на преживява­нето на вътрешна трансформация, на истинска промяна в начина, по който гледаме на самите себе си и на живо­та, което поражда по-висше духовно самосъзнание у нас. Стремежът ми да опиша това психологическо пътешес­твие стана основата на Селестинското пророчество.
СЕЛЕСТИНСКОТО ПРОРОЧЕСТВО

На практика Селестинското пророчество бе напи­сано в периода от януари 1989 година до април 1991 и пи­сането на книгата бе непрестанен процес на опити и грешки. Твърде удивително бе, че когато си спомнях ранните опитности и се опитвах да ги опиша, вкарвайки ги в структурата на приключенски роман, започнаха да се проявяват удивителни случайности и съвпадения, които идваха да подчертаят точно тези изводи, които пра­вех. По най-мистичен начин се появяваха определи кни­ги, срещах се точно с личности, каквито се опитвах да опиша в дадения момент. Понякога съвсем непознати хора ме заговаряха без видима причина и ми откриваха своите духовни опитности. След като почувствах, че трябва да покажа ръкописа си на някои хора, ставаше така, че техните реакции ме подтикваха да го преработя и разширя.

Сигналът, че книгата е вече почти завършена, дой­де, когато мнозина от тези хора започнаха да ме молят да им предоставя екземпляр, за да го дадат на приятели да четат. Първият ми опит да намеря издател се увенча с неуспех и аз за първи път ударих на камък. Всякакви съвпадения внезапно се прекратиха и аз започнах да се чувствам така, сякаш се давя. Тъкмо в този момент най-сетне започнах да прилагам онова, което смятам за една от най-важните истини на новото съзнание. Това бе от­ношение към Нещата, което познавах и бях практикувал и преди, но то не се бе интегрирало достатъчно стабил­но в моето съзнание, за да се опра на него и в състояние на стрес.

Бях започнал да тълкувам пълната липса на въз­можност да публикувам като неудача, нещо негативно, и тъкмо това отношение бе спряло навързващите се слу­чайности, които ме тласкаха до този момент напред. Щом осъзнах какво всъщност става, аз тутакси се опом­них и започнах да правя нови преработки на книгата, за да подчертая тъкмо тази идея. А знаех, че и в живота си трябва да се отнеса към ставащото, както към всичко друго. Какъв смисъл се крие зад него? Какво иска да ми се каже по този начин?

Само подир няколко дни една приятелка ми споме­на, че се е запознала с човек, който напоследък се е пре­местил по нашите места от Ню Йорк, където е работил в издателския бизнес дълги години. Аз веднага си пред­ставих как се срещам с този човек и тази Представа ис­тински ме окрили. На другия ден вече се озовах при не­го и случайните съвпадения отново потекоха. Той планираше да се заеме със самиздатска дейност, както ми каза, и тъй като вече от уста на уста се носеше славата на моя ръкопис, смяташе, че такъв подход може да има успех.

Наскоро след това вече бяхме готови за публикува­не и аз се запознах със Сали Мерил, която привнесе сво­ята чувствителна женска гледна точка към ръкописа и съвсем навременно ми обърна специално внимание вър­ху това колко важен е моментът на щедростта и даване­то на другите. рт първите три хиляди копия на книгата, която издадохме, разпратихме по пощата или лично хи­ляда и петстотин на малки книжарнички в Алабама, Флорида, Северна Каролина и Вирджиния. Препоръки­те, разпространявани от уста на уста, сториха всичко ос­танало.

Само за шест месеца книгата имаше вече 100 000 пе­чатни екземпляра и бе разпространена из всичките пет­десет щата, а също така започна навлизането й и в други страни. Такова голямо количество екземпляри се разп­ространиха, и то за такъв кратък период от време, не по­ради някаква моя рекламна кампания, а защото хората четяха книгата и я препоръчваха и даваха на приятели.