Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР:

ДУХОВНОТО ПРЕОБРАЗЯВАМЕ /11

Когато срещнем или си спомним

за стар приятел /35

Случайните срещи /37

Информация, която идва точно

в необходимия момент /40

Отношение на синхронността към нашата

религиозна вяра /42

Отговор на скептицизма /44

Сериозно отношение .

към синхронността /47

3 ОСЪЗНАВАНЕ НА НАШЕТО МЯСТО В СВЕТА /48

Какво идва на мястото на средновековната

космология /49

Тревогата от загубата /51

Възникване на науката /52

Материалистична вселена / 54

Просветителското решение / 55

Да живееш в разширено настояще / 58

и човешкото енергийно поле / 67 Движение на човешкия потенциал. / 69 Откликващата вселена /76 Да живееш в новата реалност /80

Горкият аз / 84

Затвореният /87

Взискателният тип /90

Насилникът /93

Как да преодолеем нашата властна драма / 95

към преживяването /97

Постигане на трансцендентално

преживяване чрез спорта /98

Танц и бойни изкуства / 100

Молитва и медитация / 101

Свещени места / 102

Как да установим

кои места са свещени / 103

Проявления

на мистичното преживяване /104

Усещане за лекота /105"

Чувство за близост и свързаност /107

Чувство за сигурност, вечност и любов / 108

Да запазим спомена за тези опитности / 109

7 ДА ПОЗНАЕМ

СОБСТВЕНАТА СИ СЪЩНОСТ /112 Борба за надмощие в семейството, където сме израснали / 113 Прошката като вътрешно освобождение / 115 Освобождаване

от властната ни драма /117 Интуиция за'висшето предназначение на нашия живот /118 Посланието на нашето семейство / 119 Да видим по нов начин своята майка / 120 Да видим по нов начин своя баща / 122 Сливането на двете реалности / 123 Прогресът, осъществяван от поколенията / 124 Приятелите, образованието и първоначалната работа / 125 За какво ни е подготвил животът? / 126 Еволюцията на нашата истина /127

8 ДА ЕВОЛЮИРАМЕ СЪЗНАТЕЛНО / 129 Разгръщане на сетивата /130

Да разберем основния въпрос

на своя живот / 131

Интуиция / 132

Процесът на проявление на синхронност / 134

Сънищата / 136

Озарение /137

Как да изберем къде да седнем

на обществено място /139

Книги, списания и средства

за масова информация / 140

Да наблюдаваме на какво

спираме погледа си / 141

Позитивната нагласа е много важна /142

Стратегия на еволюирането / 144

9 ПРЕЖИВЯВАНЕ НА НОВАТА

МЕЖДУЛИЧНОСТНА ЕТИКА / 146

Духовният смисъл

на ежедневните разговори / 147

Необходимостта да повишаваме енергията на

останалите / 149

Групова работа за повдигане

енергията на останалите / 151

Идеалният групов процес / 152

Обичайни проблеми в групите /153

Проблемни групи /158

Лекуване и здраве /159

Как да си намерим подходяща група / 159

Любовни връзки /160

Борба за енергия / 162

Да интегрираме мъжкото, респективни женското,

начало в себе си / 164

Да се чувстваш добре в самота /165

Настоящите партньорства /167

Родителските грижи /169

Как да запазим вътрешната си

хармония и да изискваме дисциплина / 170

Защо са ни избрали нашите деца? / 172

Родителството в по-широка перспектива /173

Да прилагаме в живота си новата етика на

отношения /175

Рожденото видение / 198

Тук сме с определено

предназначение / 200

Реалността на прераждането / 201

Освобождаване от задръжките

от минали прераждания / 203

Отново заедно / 204

Смисълът на познанието за Отвъдното /205

12 ВИЖДАНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ / 206 История на духа / 207

Осъзнаване на еволюционните процеси / 209 Поляризация на силите / 212 Перспективите на света / 214 Преодоляване на глада и бедността /217 Предотвратяване на престъпността / 219 Опазване на околната среда / 220 Опазване на горите / 222 Войната и тероризмът / 223 Преобразяване на културата / 224 Трансформация на различните занимания и професии / 226 Сливане на различните измерения / 227 Трайно вътрешно пробуждане / 229

БЕЛЕЖКИ / 232

ПРЕДГОВОР: ДУХОВНОТО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ

Няма защо да мислим за мистичния ореол около настъпването на едно ново хилядолетие, за да си дадем ясна сметка за промените, които стават с човешкото съз­нание. Когато човек може да вижда, той ще забележи знаците на тези промени навсякъде. Проучванията на об­щественото мнение показват нарастващ интерес към мистичното и необяснимото. Уважавани прогностици твърдят, че в бъдеще хората от Целия свят ще започнат да съсредоточават цялото си внимание върху вътрешна­та си реализация и ще търсят духовен смисъл в живота си¹. И културните явления - книгите, телевизионните и документални филми и-предавания, ежедневните новини, вече отразяват все по-нарастващата потребност да се за­върнем към ценностите и морала и да възстановим пов­семестно човешкото чувство за етика.

Но, което е най-важното, самите ние чувстваме про­мяната в личния си житейски опит. Вече не съсредото­чаваме цялото си внимание върху абстрактните аргу­менти на религиозни теории и догми, а се стремим към

едно по-задълбочено търсене на реалното проявление на духовното в ежедневния живот.

Питат ме на какво се дължи популярността на пър­вите ми два романа, Селестинското пророчество и Де­сетото откровение. Винаги отвръщам, че те бяха така приети, защото хората вече масово признават реалност­та на духовните опитности, разкрити в тях.

Все повече измежду нас започват да си дават смет­ка, че множество случайности, които стават в живота ни ежедневно, крият свой вътрешен смисъл. Някои от тези събития са значителни и провокативни. Други са незна­чителни и почти незабележими. Но всички те свидетел­стват, че не сме сами, че някакъв мистичен духовен про­цес има своето проявление в нашия живот. След като преживеем онова чувство на вдъхновение и оживотворение, което събужда този начин на възприемане на света, не можем да го отминем без внимание. Започваме да следим тези явления, да ги очакваме и активно да се стремим да разберем на по-високо философско ниво тях­ната същност.

И двата ми романа Могат да се определят като иносказания за едно приключение. Чрез тях аз искам да по­кажа своята вяра, че ново духовно съзнание обхваща ця­лото човечество. Под формата на приключение аз се опитах да разкрия личното преживяване на духовните откровения, които стават част от опитността на всеки човек, когато той отвори своето съзнание за тях. Напи­сани като разказ и основани на личния ми опит, тези от­кровения се поддават на описание в рамките на опреде­лен сюжет и група характери по такъв начин, както се случват в реалността.

В този смисъл сам аз се явявам в ролята на журна­лист или обществен коментатор, опитвайки се на прак­тика да документирам и илюстрирам определени проме­ни в човешкия етнос, които по мое дълбоко убеждение се

случват напоследък. Според мен еволюцията на чове­чеството осъществява своя напредък в момента вследс­твие на духовните прозрения, които преживява култура­та. Заплануван .съм поне още два романа от тази Селестинска поредица.

Избрах нехудожествена форма за настоящата книга, тъй като смятам, че ние, хората, имаме особено отноше­ние към това ново съзнание, което се формира. Всички по някакъв начин го долавяме, дори го преживяваме, а след това, по причини, на които ще се спра в тази книга, губим присъствие на духа и трябва да водим борба, за да възстановим отново своята духовна перспектива. Насто­ящата книга, разглежда тези предизвикателства и според мен ключът за решаването им е в нашата способност от­кровено да обсъждаме помежду си онова, което реално преживяваме, и то колкото се може по-открито и честно.

За радост, изглежда вече сме преодолели съществе­на бариера в това отношение. Повечето от нас вече спо­делят духовните си опитности без излишно смущение и страх от критика. Все още скептиците са много, но като че ли престават да бъдат преобладаващата част от хора­та и някогашното подигравателно отношение започва да се преодолява. Навремето бяхме склонни да крием син-хроничните явления в своя опит от останалите и дори са­ми да ги пренебрегваме, за да не станем за смях. А ето че само за няколко години везните се наклониха в друга­та посока и сега онези, които имат по-ограничени разби­рания, са принудени да преоценят своето скептично от­ношение.

Общественото мнение по мое убеждение се проме­ня, защото доста много хора осъзнават, че подобен кра­ен скептицизъм не е нищо повече от един стар навик, породен от дългите векове, през които е бил поддържай нютоново-картезианския мироглед. Исак Нютон е го­лям физик, но както твърдят мнозина съвременни уче-

ни², той създава неправилна представа за вселената, свеждайки я до секуларен механизъм, който действа единствено съобразно неизменни механични закони, философът от седемнайсети век Рене Декарт подготвя Нютон, като популяризира идеята, че за вселената е дос­татъчно да се знаят само основните й закони и, макар тяхното функциониране да има в основата си един нача­лен тласък на твореца, впоследствие те действат изцяло от само себе си³. След Нютон и Декарт напълно се от­ричат всякакви твърдения, че във вселената съществува активна духовна сила и че преживяванията от по-висок духовен порядък могат да бъдат нещо повече от халюци­нации.

6 настоящата книга ще видим, че този стар механистичен мироглед започва да се дискредитира още от първите десетилетия на двайсети век, главно под въз­действието на Алберт Айнщайн, първите изследователи в областта на квантовата физика и най-новите изследва­ния на силата на молитвата и мисълта. Но предразсъдъ­ците на механистичния мироглед си остават трайни в на­шето съзнание, поддържани от краен скептицизъм, кой­то скрива по-фините и неуловими духовни възприятия, които биха представлявали предизвикателство за наши­те убеждения.

Затова е от голямо значение да се разбере проявле­нието на духовните механизми. В повечето случаи, за да преживеем висши духовни опитности, трябва поне да сме с отворено съзнание за съществуването на подобно възприятие. Вече знаем, че човек трябва да преодолее или „загърби" скептицизма и да се опита по всякакъв начин да се отвори за духовните явления, за да може да ги преживее. Трябва да „почукаме на вратата", както е казано в Писанието, за да можем да различим тези ду­ховни опитности.

Ако подходим към духовния опит със затворено и

съмняващо се съзнание, нищо няма да можем да възпри­емем и така само ще затвърдим в себе си неправилното убеждение, че висшите духовни опитности са само мит. Векове наред ние сме отблъсквали възприемането им не защото тези опитности ие са реални, а защото по онова време не ни се -е искало те да бъдат реални. Те не са се вмествали в нашия секуларен мироглед.

Както по-нататък ще видим в по-големи подробнос­ти, този скептичен подход е взел надмощие през седем­найсети век, тъй като западналият средновековен ми­роглед, който идва да смени, е бил задръстен от изкуст­вено скроени теории, шарлатанство и борба за власт, магьосничество и индулгенции и всякакъв род безумст­ва. При такива условия мислещите хора са се стремели към ясно, научно описание на физическата вселена, кое­то да постави край на всички тези безсмислици. Поиска­ли сме да погледнем на света, който ни заобикаля, като на нещо непоклатимо й естествено. Поискали сме да се освободим от цялото онова суеверие и митологизиране и да създадем свят, в който да постигнем икономическа сигурност - а не непрекъснато да си мислим, че някакви странни и свръхестествени същества ще ни се изпречват от всички страни в тъмата, за да ни плашат. Поради та­зи потребност ние съвсем разбираемо сме поставили на­чалото на модерната епоха с преимуществено материалистки и опростенчееки възгледи за вселената.

Ако кажем, че сме изхвърлили и бебето заедно с во­дата, би означавало омаловажаване на станалото. Жи­вотът на съвремието се оказа лишен от онзи импулс, който само висшият духовен смисъл може да му даде. Това повлия дори и на самите религиозни институции. Чудесата на религиозната митология твърде често биват свеждани до най-обикновени метафори и църквите се превръщат по-скоро в средища на единение на общест­вото, морална проповед и вяра, почиваща на разума, от-

колкото в средоточия на действително духовно преживя­ване⁴.

Но когато отваряме сетивата си за явленията на синхронност и други духовни опитности в настоящия ис­торически момент, ние се свързваме с онази автентична духовност, която е потенциално вложена в нас. Това съз­нание в известен смисъл не е ново. Такива опитности са преживявали някои хора на протежение на. цялата чо­вешка история и те са документирани от цяла съкровищ­ница писатели и творци по целия свят, включваща такива имена като Уилям Джеймс, Карл Юнг, Торо и Емерсън, Алдъс Хъксли (който назовава този вид познание Вечната философия) и през последните десетилетия Джордж Леонард, Майкъл Мърфи, Фритьоф Капра, Мерилин Фъргюсън и Лари Доси⁵.

Обхватът обаче, в който тези опитности в наше вре­ме обхващат човешкото съзнание, е безпрецедентен. Толкова много хора понастоящем преживяват лично ду­ховните опитности, че започва да се създава цяла нова мирогледна система, която включва и дава нова широта на някогашния материализъм като едновременно с това го трансформира в нещо много по-напредничаво.

Обществената промяна, за която говорим, не е ре­волюция, при която обществените структури се разби­ват, за да бъдат преобразени и една идеология идва на мястото на друга. Онова, което сега става, е вътрешна промяна, при която първо се променя самата личност, а културните институции продължават да изглеждат в из­вестна степен същите, но са обновени и трансформира­ни извътре, поради новите подходи на онези, които ги поддържат.

Докато се извършва този процес на трансформация, повечето от нас ще останат в общи линии да вършат съ­щата работа, която винаги са вършили, при семейства­та, които обичат, и в лоното на онези религии, които смятат за най-истинни. Но виждането ни за това как да преживяваме и практикуваме своя професионален, семе­ен и религиозен живот коренно ще се трансформира е хода на нашето приобщаване и осъществяване на по-висшите духовни опитности, до които се докосваме.

Моите наблюдения, както казах и преди, показват, че тази-промяна на съзнанието обхваща цялата човешка култура посредством позитивен обществен обмен. Кога­то достатъчно много хора започнат открито да живеят с такова съзнание и свободно да го споделят, то започва да служи като образец за другите и те бързо разбират, че това ще им помогне да проявят онова, което вече инту­итивно долавят. Постепенно и те самите започват рев­ностно да следват този нов подход, откривайки лично за себе си същите опитности и други в този смисъл и сами на свой ред стават образци за останалите.

Такъв е процесът на обществено развитие и съгла­сие и. като се включваме в него, ние всички се променя­ме през тези последни години на двайсети век. По този начин аз съм убеден, че изграждаме такъв начин на жи­вот, който в последна сметка ще доведе до новия век и новото хилядолетие. Целта на тази книга е по-пряко да изследва опитностите, които споделят мнозина от нас, да направи преглед на историята на това пробуждане на съзнанието и отблизо да разгледа спецификата на пре-. дизвикателствата, които ежедневно поражда този начин на живот.

Надявам се, че настоящото произведение ще пот­върди онази реалност, която е в основата на информаци­ята, илюстрирана в първите два романа от Селестинската поредица и, макар и не напълно, ще ни помогне за по­нататъшното проясняване на картината на това ново ду­ховно съзнание, което започва да се формира.

ПЪРВИ ПРЕДЧУВСТВИЯ

Нашето ново духовно съзнание се поражда за пър­ви път по мое убеждение през 1950 година, когато във връхната точка на съвременния материализъм започват да се проявяват едни дълбочинни процеси в човешката психика. Озовали се в апогея на няколко века, в които се е разгръщал материализмът, ние сме спрели, за да се за­питаме: „Ами сега накъде?" Започва в широк мащаб да преобладава усещането, че човешкият живот не може да се свежда само дотук, че сигурно човечеството има по­виеше предназначение от онова, което нашата култура е в състояние да изрази и преживее.

Първото, на което ни навежда това наше предусе­щане, е да се вгледаме с неотстъпна критичност в сами­те себе си - или по-точно в нашите институции и в начи­на на живот, който преобладава в заобикалящата ни култура. Както се вижда от редица свидетелства, емоци­оналният климат на времето е суров и класово ориенти­ран. Евреите, католиците и жените много трудно са би-

ли допускани до водещи постове. Чернокожите и други етнически малцинства са били напълно изключени от участие в управлението. А останалата част от благоден­стващото общество страда от твърде материалистични-те си нагласи и преценки.

След като смисълът на живота е сведен до светска­та икономика, то статусът се оценява според това колко преуспяващ изглежда един човек и това създава посто­янната надпревара да бъдеш постоянно на гребена на вълната. Повечето от нас биват просмукани от ужасна външна ориентация, преценявайки винаги себе си спо­ред онова, което останалите могат да си помислят за нас. И ето че започваме да копнеем за общество, което да освободи нашия потенциал.

И така, ние започваме като начало да очакваме не­що повече от нашата култура, което довежда до множес­твото реформаторски движения, които характеризират шейсетте години. Веднага се появяват множество зако­нови инициативи, предявяващи претенции за расово и полово равенство, опазване на околната среда, дори про­тивопоставяне срещу унищожителната, необявена война във Виетнам. Сега вече можем да си дадем сметка, че в основата на вълненията през десетилетието на шейсетте години стои първото сбогуване в масов мащаб с преоб­ладаващия секуларен мироглед¹, първото „пропукване на космическото яйце", както го нарича Джоузеф Чилтьн Пиърс. Западната култура и цялата човешка култу­ра изобщо започва да преодолява своята материалисти­ческа ориентация, за да потърси по-дълбоко философс­ко осмисляне на живота.

Ние сме започнали в по-голяма степен от всякога да

разбираме, че нашето съзнание и опит няма защо да се ограничава до тесния кръгозор на материалистичната епоха, че всеки би трябвало да проявява себе си и общу­ва с останалите на по-високо ниво. На едно дълбинно ниво някак си сме разбирали, без да можем напълно да го обясним, че сме в състояние да излезем извън тесни­те ограничения и да станем по-творчески, жизнени и свободни като хора.

За съжаление първите ни действия в тази насока от­разяват конфликтните нагласи на деня. Всички започват да предявяват претенции към другите и към различните институции, който ги провокират и изявяват желание за реформиране на обществените структури. Всъщност ние се вглеждаме в обществото, което ни заобикаля, и заявя­ваме на околните: „Трябва да се промените." И въпреки че тази активност довежда до определени законови ре­форми, крито са полезни, тя оставя незасегнати пробле­мите, касаещи личността, като например чувството за несигурност, страх и алчност, които винаги са били в ос-новата на всякакви предразсъдъци, неравенство и нана-сяне щети на околната среда.
СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ

С навлизането в седемдесетте години на века този проблем започва по-ясно да се осъзнава. Както ще ви­дим по-късно, влиянието на модерните представители на дълбинната психология, новият хуманитарен подход към терапията и все по-нарастващият обем на литерату­рата за самостоятелна работа над себе си, която се про­дава, започват да оказват своето трайно влияние в кул­турата². Започваме да си даваме сметка, че сме изисква­ли от другите да се променят, без да осъзнаваме конф­ликтите в самите нас. Виждаме, че ако искаме да пое-

тигнем онова нещо повече, към което се стремим, тряб­ва да престанем да съсредоточаваме цялото си внимание към поведението на околните и да се вгледаме в самите себе си. За да променим света, трябва първо ние да се променим.

Изведнъж вече престава да бъде позорно да потър­сиш помощта на психолог терапевт и става допустимо и дори модерно да отделяме съзнателно внимание на вът­решния си психически живот. Установяваме, че един преглед на живота в семейството, в което сме се родили и прекарали детството си, води, както е било добре из­вестно на фройдистите, до определено прозрение или ка­тарзис на личните ни безпокойства, защитни механизми и на това как тези комплекси са се формирали в детст­вото ни³.

В хода на този процес можем да установим по какъв начин нашата активност е била потисната и са се фор­мирали спънките и задръжките, които ни дърпат назад. Непосредствено разбираме, че насочването на внимани­ето вътре към нас самите, анализът на индивидуалното ни развитие е от полза и значение за. нас. И все пак, в края на краищата, установяваме, че нещо все пак липс­ва. Откриваме, че години наред можем да анализираме вътрешния си психически живот, без да се освободим от все същите стари страхове и реакции и от онези психо­логически изблици, които се проявяват всеки път, кога­то се озовем в ситуации на голям стрес и несигурност.

Към края на седемдесетте години започваме да осъзнаваме, че предчувствията ни за нещо повече няма да могат да бъдат оправдани единствено от психотера­пията. Онова, което сме предусещали, е едно ново само­съзнание й чувство за самите себе си и опитности от по-висок порядък, които да дойдат на мястото на старите навици и реакции, които са ни измъчвали дотогава. Он­зи по-пълноценен живот, който сме долавяли интуитив-

но, не е съсредоточен изцяло около психологическото израстване. Новото съзнание извиква необходимостта от по-дълбока трансформация, която би могла да бъде единствено духовна.
ОСЕМДЕСЕТТЕ И ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ

Това прозрение довежда до три насоки на развитие през осемдесетте години. Първата е белязана от завръщане към традиционните религии. С обновена искра ла вътрешно посвещение мнозина измежду нас започват да препрочитат писанията и да се обръщат към свещените ритуали, които сме наследили, търсейки отговор на соб­ствените си предчувствия и интуиции в по-задълбочено преразглеждане на конвенционалните духовни пътища.

Втората насока на развитие ни извежда към по-ши­роко и персонално духовно търсачество, към което се насочваме, за да вникнем издълбоко в по-езотеричните духовни пътеки, които са се срещали на протежение на човешката история.

Третата насока е бягство от всякакъв идеализъм и духовност изобщо. Обезсърчени в надеждите си от проз­ренията на шейсетте и седемдесетте години, мнозина от нас проявяват стремеж да се хванат отново за дрямката на материализма на петдесетте години, когато като че ли икономическото развитие е напълно достатъчно са­мо по себе си. Опитът ни да заместим по-висшия смисъл в живота, който интуитивно долавяме, с добър икономи­чески стандарт ни води до вътрешен копнеж по бързо забогатяване. Ексцесиите, типични за десетилетието на осемдесетте години, се наблюдават в скандалните бан­кови афери и корупция на стоковия пазар.