Селският туризъм същност, опитът на Италия и фактори, обуславящи неговото развитие в България
Изтегляне 244.93 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
- Някои определения на агротуризма (фермерския туризъм)
| Селският туризъм - същност, опитът на Италия и фактори, обуславящи неговото развитие в България
ст.н.с д-р Минка Анастасова Институт по аграрна икономика 1113 София, 125 бул. "Цариградско шосе" бл. 1, тел: 9710014; 9713913, anastasova_m@yahoo.com Резюме: В настоящата статия се разглеждат въпросите за същността на селския туризъм, разкрити са общите и изключващите елементи между него, аграрния туризъм и екотуризма. Представен е опитът на Италия - по-специално в провинция Сиена и други части на Северна Италия, в развитието на селския и аграрен туризъм. Анализирани са някои общи тенденции в развитието на селския туризъм у нас, направени са изводи и някои препоръки относно предпоставките, които благоприятстват този процес и факторите, които възпират неговото развитие в България. Ключови думи: селски туризъм, агротуризъм, екотуризъм, туристически услуги, селски райони JEL: R11. Диверсификацията на икономическите дейности е една от мерките, по които ЕС подпомага развитието на селските райони у нас. От тази гледна точка развитието на селския туризъм е основен приоритет в разнообразяването на местната икономика на редица селски общини. Очаква се по-нататъшно нарастване на обема на този вид туристически услуги, което в значителна степен ще издигне качеството на живот на селското население. Успешното усвояване на целевите средства от различните Европейски фондове по тази мярка изисква съответно познаване на същността на селския туризъм, връзката му с други, сходни на него видове туризъм; професионална подготовка на местни инициативни групи; придобиване на практически знания и умения от страна на лицата, които ще практикуват тази дейност; познаване опита на други Европейски страни, в които развитието на селския туризъм има значителен дял; компетентна оценка на реалните обективни дадености за развитие на селския туризъм в конкретното населено място и др. За да се идентифицира понятието „селски туризъм”, е необходимо да се вземат предвид становищата на автори от различни дисциплини през последните няколко десетилетия. Сред разнообразните гледни точки се откроява общото мнение за непосредствената връзка между селския туризъм, екотуризма и агротуризма. Терминът „екотуризъм” се използва като пример за „алтернативен туризъм”, който изключва редица туристически дейности, характерни за т.нар. масов туризъм, или туризмът с три задължителни елемента: „слънце – пясък - море”1. Някои автори наблягат на факта, че екотуризмът се практикува от туристи, които предпочитат да запълнят своето свободно време оценявайки високо предимствата на конкретната среда в дадения район. Други автори приемат гледната точка, че екотуризмът е инкубатор за устойчиво развитие в смисъл, че той се разглежда като ключов фактор за насърчаване на икономическото развитие на селската община (селски район), запазвайки нейното природно и културно-историческо наследство. Факторите, които определят екотуризма са следните: - локализация - това означава, че екотуризмът се развива в зелени пространства (паркове, гори, защитени територии), обособени в селски зони или градски области; - дейност - включва туристически турове (независимо дали са ръководени с водач или без него; туристическа, спортна и др. дейности); - цел - устойчиво икономическо развитие, което има за предпоставка разбирането на туризма като средство за икономически растеж, едновременно с това защитавайки и съхранявайки природните културни ресурси. В съответствие с E. Cater (1994) „екотуризмът е преди всичко отговорност към природните богатства. Той запазва околната среда и допринася за добрия начин на живот на местното население” [3]. Географите и икономистите фокусират своя интерес върху устойчивото развитие и интерпретират екотуризма като двигател на местното развитие. Tе разглеждат потенциала на географската област на туристическото търсене преди съответната община да е повлияна от неговите негативни ефекти. Приносът на еколозите в развитието на екотуризма е, че те се стремят към най-подходящите индикатори за определяне равнището на туристическото предлагане, което позволява паралелно с икономическото развитие да се използва наследството на околната среда в междугенерационен план. Това означава "задоволяване на потребностите на настоящето, без да се компрометира способността на бъдещите генерации да посрещат своите собствени потребности” [5]. Тези индикатори са полезни за изготвянето на съответните икономически инструменти от страна на държавата; на регионално и местно ниво на управление по отношение планирането на туристическия сектор и неговото влияние върху изменението на околната среда. Как екотуризмът ще допринесе за защита на местната култура и околна среда, е въпрос на разглеждане и от страна на социологическата и антропологическа дисциплини. Къде е мястото на селския туризъм и защо отделихме толкова голямо внимание на екотуризма? Много автори са склонни да приемат, че концепцията за селския туризъм възниква от дефиницията за екотуризъм. Това е особен вид туристически пазар, който не се включва напълно в концепцията за екотуризъм. Основната причина за това е, както беше вече отбелязано, че екотуризмът се отнася до туристически дейности в зелени пространства, разположени не само в селските райони, но също и в градските области. Разликата между екотуризма (зеления туризъм) и селския туризъм се базира върху дефиницията на понятието „селски райони”, определена от Европейския съюз в една от първите програми за селско развитие вътре в границите на страните - членки от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие). Съгласно тази дефиниция „селският район е такъв район, който включва села или малки градове със следните икономически дейности: - селско стопанство, горско стопанство, водно стопанство и рибовъдство; - други икономически и културни дейности на местната общност (изкуство, занаяти, туризъм и т.н.); - дестинации за свободни дейности” [5]. Това разбиране за селски район води до различни дефиниции на селския туризъм. В съответствие с практиката и литературата по тази тема, туризмът се възприема като основно средство за поддържане и оцеляване на културното наследство в икономически по-слабо развитите райони, каквито са селските. Селският туристически пазар се формира върху селска територия, нейния ландшафт, начина на живот и културата на селската община. Развитието на този вид туризъм изисква, от една страна, обществена нагласа и управленски решения, ориентирани към интегрирането на икономически дейности (изкуство, занаяти, селско стопанство и т.н.) и, от друга страна, териториално и туристическо развитие посредством разглеждането на „селските райони” като туристически продукти за предлагане. Европейската конференция в Корк разкрива ясно изразения стремеж на страните от Европейския Съюз да поддържат интеграцията между туризма и селското стопанство, занаятчийството и опазването на околната среда, което води до постоянно засилваща се политика за подкрепа на селското развитие. Това развитие налага потребността от създаване на система от екологични, занаятчийски, културни и исторически възможности за превръщането на съответната териториална област в достатъчно привлекателна зона. От края на 80-те години селскостопанската политика на ЕС подкрепя развитието на туризма в селските райони за постигане на следните цели: - ограничаване на феномена селска депопулация чрез създаване на нови възможности за работа; - развитие на нови умения и нови модели за управление, базиращи се върху производственото разнообразие в селските райони и фермерските имения;
съдейства за развитието на производството на типични местни продукти;
Основните туристически дейности на село са следните: 1) гостоприемно и радушно обслужване на туристите по отношение на: настаняването в различните видове жилища за временно обитаване (фермерска къща, стая или къща във фермерските имения, хотел, туристическа резиденция, къмпинг и т.н.), предлагане на местни продукти, изпълнение на различни видове услуги; 2) спортни мероприятия за отмора, туристически обиколки, конна езда, рибовъдство, лов, плувни басейни, голф (тенис кортове и т.н.); 3) културни дейности - включване в подходящи курсове за приготвяне на типични, местни ястия, за опазване на флората и фауната, изкуството и занаятите, провеждане на фестивали, панаири, надпявания и т.н. Изброените дейности се съдържат в концепцията за селския туризъм. Всъщност, в съответствие с тълкуването на ЕС, „селският туризъм има по-широк смисъл, който се отнася до всеки вид туристическа дейност в селската околна среда, включващ и туризма във фермерските имения и агротуризма” [1, 2]. Тази дефиниция показва, че агротуризмът е подкатегория на селския туризъм, предлаган във фермата. В англо-американската литература се употребява понятието, „фермерски туризъм”. Следващата таблица обобщава някои от дефинициите на агротуризма в хронологичен аспект. Таблица 1. Някои определения на агротуризма (фермерския туризъм)
Разнообразието от дефиниции за агротуризъм, за екотуризъм, или още наричан зелен туризъм, и за селски туризъм правят трудно тяхното разграничаване. Основните изводи биха могли да се обобщят в следните точки: 1) Туризмът във всяка негова разновидност е интердисциплинарна тема, която изисква научен подход към неговото изучаване. 2) Повечето автори ясно клонят към общата теза, че екотуризмът трябва да се разглежда като вътрешноприсъща част на селския туризъм и агротуризма. Общата концепция за селски туризъм не е включена в дефиницията за екотуризъм не само защото последната може да бъде представена в зелени пространства, локализирани и в градски зони, но също така и защото тя предполага отговорно поведение от страна на туристите в зелените области, произтичащо от общата оценка за устойчиво развитие. Това изискване за съжаление често пъти се пренебрегва от селските туристически оператори. Вследствие на това концепцията за екотуризъм се използва да специализира особен вид туристическо търсене, което в значителна степен е повлияно от резултатите върху околната среда. 3) От друга страна, селският туризъм като агротуризъм е асоцииран с туризма, предлаган на село. Агротуризмът, съдържайки всички дейности, свързани с фермата, е включен в дефиницията на селски туризъм. За разлика от агротуризма селският туризъм има комплексен характер, тъй като той освен аграрни включва още спортни, познавателни, лечебни, екологични и развлекателни дейности. Следващата част от статията е посветена на развитието на селският туризъм и агротуризма в Италия и по-специално в провинция Сиена и в някои северни части на страната. Развитието на този вид туризъм в Италия има традиции в продължение на последните 15 - 20 години. По-конкретните данни сочат, че броят на туристическите ферми в Италия за периода 1985 - 2002 г. е нараснал от 6000 на 11 500 (близо два пъти) [5]. Несъмнено може да се смята, че за просперирането на селското стопанство и развитието на селските райони туризмът е действащо алтернативно решение в управленските стратегии на фермерите. През последните 6-7 години броят на туристическите ферми се е увеличил с повече от 90 на сто. Този резултат се обуславя и от факта, че агротуризмът е включен в плана за селско развитие, финансиране от ЕС и съответното регионално равнище на управление. Освен това в Италия развитието на агротуризма е неразделна част от политиката за развитие на селските райони изобщо, по-скоро насърчаването на развитието на качествен селски и аграрен туризъм се разглежда задължително в контекста на общата визия за селско развитие. Подкрепата на агротуризма от страна на държавата и съответния местен орган на управление се базира върху законова система, регламентираща туристическите дейности, които са включени в Концепцията за аграрен туризъм. Това са Законът за съблюдаване на принципите на агротуризма и Законът за регионално развитие. Съгласно чл. 2 на първия закон земеделският предприемач може да предлага туристически дейности, които представляват вторичен (второстепен) бизнес за фермерите: „туристическите дейности могат да бъдат предлагани от земеделските предприемачи самостоятелно и заедно с техните семейства или чрез съответна асоциация; те трябва да се осъществяват върху фермата във връзка и като допълнителна дейност към основните дейности във фермата; отглеждането на различни видове растителна и животинска продукция. Последните задължително следва да бъдат приоритетни в цялостната дейност на фермера” [5]. Следните основни направления, свързани с агротуристическите дейности, са посочени в тази законова рамка: - поддържане на селското и горското стопанство и установяване на икономически баланс; - стимулиране на селското стопанство чрез интегриране на дохода и подобряване качеството на живот; - защита на околната среда и разширяване на производството на типични, местни продукти; - запазване и подкрепяне на традициите и културата на селския свят; - развитие на социален и младежки туризъм; - благоприятстване развитието на отношенията между града и обкръжаващата го селска околност. Изброените по-горе изисквания задължително трябва да се спазват от фермерите, упражняващи туристически дейности, обвързани с подкрепата на държавата. Именно от гледна точка на това как обществената администрация е могла да ангажира туризма като средство за подобряване на устойчивото селско развитие е проведен анализ на състоянието на аграрния туризъм в Провинция Сиена. Изследването е извършено от научен екип към Университета в Сиена, Италия, и представлява анкетно проучване сред агротуристически предприемачи, действащи в шест селски района на тази провинция [5]. От общо 2462 агротуристически ферми са анкетирани 120 предприемачи, избрани по случаен начин, т.е. представителната извадка обхваща около 5 на сто от общата съвкупност. Изследването е проведено посредством директно интервю с предприемачите на агротуристическите ферми през 2002 г. Въпросите в анкетната карта се отнасят до следните раздели: - социално-икономическа характеристика на фамилните единици, развиващи агротуристическа дейност; - езикови, компютърни и друг вид знания и умения; - управление и туристически услуги в туристическата ферма; - икономически просперитет на агротуристическия бизнес; - степен на задоволеност на потребителското търсене на агротуристическия продукт. Най-общите и съществени резултати от изследването накратко са следните: • 68 на сто от анкетираните фермери развиват туристическа дейност заедно с останалите членове на фамилията. Средно в едно домакинство трима членове от фамилията са включени в този бизнес. • 53 на сто от лицата, занимаващи се със селски туризъм (агротуризъм), са жени. Тяхната средна възраст е между 30 и 40 години. Те са без университетско образование или каквито и да е обучение в туристическия сектор. • Малко повече от половината анкетирани (55 на сто) са стартирали в туристическия бизнес през последното десетилетие (1990 - 1999). • Висок е делът на лицата, способни да говорят най-малко един чужд език - 86 на сто (в т.ч. английски 85 %; френски – 54 %; немски - 26 % и испански – 20 %). • 61 на сто от интервюираните лица използват софтуерни програми в непосредствената си административно-управленска работа. По-специално за резервация (60 на сто, за управление на интернет страница - 47 на сто, и др. дейности и за рекламна дейност - 43 на сто). Основните цели на фермите, развиващи туристически бизнес, според резултатите от изследването са следните: а) подобряване на качеството на техния продукт - 48 на сто; б) увеличаване на туристическото търсене (21 на сто); в) увеличаване на икономическата ефективност на фермата - 16 на сто; г) разширяване на териториалния обхват на своите клиенти - 15 на сто, дори 40 % от тези клиенти понастоящем да идват от страните - членки на ЕС. • Почти една трета (35 на сто от анкетираните) смята, че потребителите на техния туристически продукт са напълно задоволени. • С първостепенно значение за туристическите ферми е извършването на следните туристически услуги: а) ресторантски - 43 на сто; б) спортни дейности - 31 на сто; в) предлагане на продукти, произведени в собствената ферма - 30 на сто. • Почти всички от агротуристическите ферми извършват необходимите маркетингови проучвания и контакти посредством интернет (81 на сто) и/или с туристически пътеводители (73 на сто). • Приблизително половината от анкетираните лица предвиждат положителни тенденции в развитието на селския туризъм (агротуризма) на тяхната територия (51 на сто) и едва 8 на сто прогнозират негативно развитие на този вид бизнес в техния район. • За една част от предприемачите в агротуризма липсата на управленска туристическа култура и неимоверно голямата бюрокрация на административните процедури, необходими за стартирането на туристическите дейности, са сериозен проблем за техния просперитет в тази област. Основните резултати от изследването могат да бъдат полезни при формирането на общинската политика за ефективно поддържане на селското развитие, за повишаване на интеграцията между туризма и селското стопанство, занаятчийството, културата и околната среда в устойчива перспектива. За целта авторите на това изследване са направили следните предложения: - Изграждане на международни стандарти за преференциите и качеството на услугите посредством селски туристически асоциации. Те смятат, че това ще повиши степента на задоволеност на изисканото туристическо търсене. - Провеждане на професионални курсове, целящи повишаване и разширяване на управленската култура на селските предприемачи особено от гледна точка на последиците от тяхната дейност. - Периодичен контрол на туристическите ферми за проверка спазването на стандартите по отношение на ползваните преференции и извършвани услуги. - Подобряване на обществената инфраструктура за увеличаване достъпа до агротуристическите обекти. - Създаване на служби в местните туристически агенции за недоволните от различните видове туристическо обслужване. С тях се цели своевременно предвиждане в изменението на туристическото търсене. - Стимулиране на краткотрайните разходки на село чрез частни и обществени организации с цел разширяване на управленската култура в селските райони. Направените предложения имат за цел да улеснят избора на управленски модели, които могат да подобрят качеството на живот на селските общини чрез интегрирането на социално-икономическото развитие на околната среда в селските райони. В съответствие с изискванията на ЕС провинция Сиена приема туризма като ефективно средство за устойчиво развитие на селските райони. За да се постигне тази цел, е задължително да се знаят реалните проблеми на всяка зона от провинционалната територия, за да се обосноват интегрирани стратегии за бъдещето развитие на местната общност. Това определение ангажира местните управленски органи да създадат възможност за просперитет на тяхната територия чрез съхраняване и по-нататъшно устойчиво развитие на принадлежащата им околна среда, култура, занаятчийство, история и т.н. Важна предпоставка за стимулиране развитието на селския и аграрен туризъм е състоянието на обществената инфраструктура. Няма добре и силно развит аграрен туризъм без наличието на съответна мрежа от пътнотранспортни съоръжения, които правят и най-отдалеченото населено място леснодостъпно. Първото, най-важно и задължително условие на агротуристическия бизнес е съществуването на добре изградена техническа и социална инфраструктура. Както в провинция Сиена, така и в други северни части на Италия първокласни пътища кръстосват територията. Те постоянно се поддържат в отлично състояние. По такъв начин желанието да се посети което и да е населено място, независимо за колко време и с каква цел е пътуването, не представлява проблем за туристите. Използването на собствен или обществен превоз за посещение на други селища, дори за кратка разходка, е станало неотменен елемент от начина на живот на италианците. През седмицата, след приключване на работния ден, е съвсем обичайна практика да се предприеме пътуване с цел разтоварване от натрупаната умора до някоя фермерска къща за няколко часа, където те чака гостоприемно и топло посрещане и обслужване. Въпреки че подобни краткотрайни разходки не представляват истинската същност на аграрният туризъм, те в значителна степен допринасят за неговото обогатяване и по-нататъшно усъвършенстване. Те разнообразяват търсенето на туристическия пакет от услуги в малките населени места, а това на свой ред стимулира фермерските стопанства към развитието на агротуристически бизнес. Държавата е обърната с лице към аграрният туризъм и оказва директна финансова подкрепа на семействата, които желаят да развият този вид допълнителна дейност. Конкретната стойност на финансовата помощ зависи от размера на фермерските стопанства. Този вид почивка или дори разходка в местностите около езерото Лаго Маджоре и близостта до Алпите се възприемат не само като възможност за неповторимо преживяване от докосването с красотата и величието на природните дадености, но за туристите, избрали този вид пътуване, означава повторно откриване на манията на селския начин на живот. Посещението и оставането във фермата се възприема като преживяване на удоволствието от съприкосновението с традиционните местни навици и оригинални, автентични продукти, поднесени в приятелска и непринудена обстановка. За една част от италианците селският и аграрният туризъм означава също така прекрасна възможност за откриване на територии, за посещение на музеи, следвайки исторически и културни пътеводители. За други - е прекарване на един ден почивка край езерото, разходка с велосипед, яздене на коне и каране на лодка по планинските потоци. В провинция Вербания на Италия съществуват фермерски семейства, които развиват успешно като допълнителна дейност аграрен туризъм. Някои от тях дават възможност на посетителите да се запознаят с флората и фауната на едно от най-дивите места в Европа „Ал Мото”; на друго място - „Ал Пиано деле Луте”, фермерското семейство предлага за закупуване приготвени по местни рецепти млечни продукти, конфитюри и др. То дава възможност също така за къмпинг обслужване. В местността „Алпе Алберобело” фермерско семейство предлага на туристите плувен басейн, издълбан в скалите на планината; „Алпе Картеджио” предлага типичните алпийски продукти. Могат да бъдат посочени още редица примери, но по-важното е да се разбере, че всяко семейство, което развива аграрен туризъм, използва най-рационално това, което природните условия дават като обективна възможност, и го превръща в уникално и ценно атрактивно място за посещение. В своята ценностна система начинът на прекарване на свободното си време и свързаните с това развлечения и посещения на единствени по своята неповторимост места, италианците са издигнали на приоритетно място. Затова в Италия основните потребители на аграрния туристически продукт са самите италианци, т.е. необходимостта от балансиране на връзката „търсене - предлагане” на пазара на аграрния продукт от гледна точка на търсенето е напълно удовлетворена. В резултат от направения анализ може да се обобщи следното: Развитието на аграрният туризъм в Италия е със статут на допълнителна трудова дейност към основната заетост във фермата. Условия за неговото по-нататъшно разрастване са налице поради следните обстоятелства: - финансовата подкрепа от ЕС, държавата и местните органи на управление; - добре работеща законова уредба, регламентираща развитие на аграрния туризъм; - устойчиво функциониращи фермерски стопанства; - разнообразен и уникален ландшафт; - благоприятни общи условия на техническата и социалната инфраструктура, в т.ч. добре развита пътнотранспортна мрежа; - голямо търсене на този вид пазарен продукт; - социално-психологическа нагласа както от страна на фермерските семейства, така и от страна на неговите потребители; - като допълнителен вид трудова дейност аграрният туризъм допринася за увеличаване на общите доходи на фермерските семейства. Особен интерес представлява да се разкрие състоянието и проблемите на развитие на селския туризъм в България и на тази основа да се отговори до каква степен може да се използва италианския опит в това отношение. У нас се възлагат големи надежди за развитието на селския и аграрен туризъм като предпоставка за възраждането на българското село и за устойчиво развитие на селските райони. Обикновено в подкрепа на тази теза се използват следните аргументи: значителна част от жилищната площ в селата е неизползвана; разнообразните природни ресурси с незаменими планински пейзажи и относително запазена екосреда в селските райони; прословутата гостоприемност на българина и неговата склонност към непринудено общуване; богатото историческо наследство и интересната селска култура; необходимостта от търсене на алтернативна форма на трудова заетост за съблюдаване на принципа за икономическа диверсификация на местната икономика и като средство за преодоляване на високата степен на безработица в селата (в някои планински и полупланински райони на страната тя достига до 50 - 60 на сто). Дали посочените доводи са достатъчни, за да формират положително отношение и да подтикнат селското население към този вид бизнес, в каква степен го мотивират, съществуват ли условия от икономически, социално-битов, организационен и друг характер за развитието на селския и аграрен туризъм у нас? Поставените въпроси са достатъчно сложни и комплексни и едва ли е възможно да се отговори на тях еднозначно. Безспорен факт е, че от гледна точка на природните дадености потенциални възможности съществуват и при адекватна политика може да се очакват положителни тенденции в това отношение. Разбира се, тя трябва да бъде част както от общата стратегия за развитие на селските райони и интегриране в цялостната регионална политика, така и важен елемент в общото виждане за развитието на туристическата индустрия. Засега на национално и регионално равнище има изградени институционални форми за развитие на селския, аграрния и друг вид алтернативен туризъм като: БАЕСЕТ - Българска асоциация за селски и екологичен туризъм; БААТ - Българска асоциация за алтернативен туризъм и др. Налице са и редица програми и фондове: САПАРД; Красива България; ФАР; British Know How Funds и др., подпомагащи реализирането на проекти в областта на специализирания туризъм. В практически план по национални данни съществуват около 300 домакинства в селата, които развиват този вид дейност (или от общо 921 874 на брой селски домакинства, това съставлява 0,03 на сто). В официалната статистика обаче не се водят отчетни регистри за развитието на селския и аграрен туризъм като разновидност на туристическата индустрия. По тази причина подробен и цялостен анализ на основните показатели, характеризиращи агротуристическия бизнес, не е възможен. Но може по косвен път да се получи най-обща представа за неговото развитие през последните години по следните показатели: брой на средствата за подслон; брой на леглата и брой на реализираните нощувки в някои типични селски райони. Така например за периода 1999-2001 г. в общините на две области (Смолянска и Старо-загорска), които по силата на възприетите критерии от Министерството на земеделието и горите за дефиниция и класификация на селските райони, са предимно селски, се наблюдава рязко увеличаване на средствата за подслон - с 59 на сто за Смолянска и 100 на сто за Старозагорска област; на броя на леглата - съответно с 18,6 на сто и 76,3 на сто; и на нощувките - с 9,3 на сто и 14,2 на сто за двете области (виж фиг.1, фиг.2 и фиг.3). За Смолянска област увеличеният обем на туристическия продукт може да се обясни, от една страна, с наличието на известния с международното си значение курорт Пампорово, и от друга страна, именно с развитието на селския туризъм в селата Давидково, Момчиловци, община Чепеларе и др. В Старозагорска област наблюдаваният подем в туристическия отрасъл определено се дължи на повишения интерес към селския туризъм. Например в село Малка Верея селска фамилия посреща гости от Германия и Франция. Определен интерес за тях представлява организираната фолклорна програма „Тракийска сватба”, която дава възможност чужденците да се докоснат и да се запознаят със стари български обичаи и традиции. Фигура 1. Средства за подслон Фигура 2. Легла Фигура 3. Реализирани нощувки Някои изводи относно значението на селския туризъм у нас могат да се направят и на базата на резултатите от анкетно проучване, проведено през 2004 г. от екип на ИАИ с ръководител ст.н.с д-р Мария Атанасова. То обхваща около 40 лица, занимаващи се със селски туризъм. 41 на сто от тях посочват, че за тях той е от голямо значение; 39 на сто - с умерено, и 20 на сто - със слабо или никакво значение. Може да се предположи, че последната група, при условие че няма съществено да се подобрят досегашните възможности и практика на ползване на средствата, заделяни по линия на селския туризъм, в близко бъдеще ще се откаже от него. Имаме ситуация, при която е налице съответно желание за практикуване на този вид бизнес, но тази мотивация не е подплатена достатъчно с реални практически резултати, което на свой ред демотивира първоначално формираната амбиция. За съжаление тази прогноза е в съответствие и с оценката, която анкетираните лица правят на съответният си бизнес. Близо 1/4 от тях (26 на сто) считат, че той е задоволителен или неуспешен; за 62 на сто е променлив и едва за 12 на сто е успешен. Причините за тези резултати най-вероятно се крият в общите, задържащи развитието на агротуризма фактори, свързани със спазване на административните условия за кандидатстване и ползване на финансови средства от различни донорски фондове на ЕС. Ограниченият размер на анкетната карта не позволява да се направи по-задълбочен анализ относно действащите в негативна посока условия за успешно развитие на селския и аграрен туризъм. Все пак по индеректен път може да се прецени, че една от основните причини за това е слабата възможност, която този вид дейност предоставя за осигуряване издръжката на семейството. Според мнението на 26 на сто от изследваните лица този вид бизнес може напълно да осигури необходимите доходи за издръжка на всички членове на домакинството. Очевидно е, че това са предприемачи, за които туризмът представлява основен вид дейност и източник на доходи. В този смисъл може да се приеме, че това не е аграрен, а селски туризъм. Относно лицата, които са заявили, че туристическата дейност, с която се занимават, осигурява частично издръжката на цялото семейство (относителният им дял възлиза на 64 на сто), могат да се предполагат две неща. Първо, че тази дейност е допълнителна, вторична към основната дейност, свързана със земеделието. В този случай, съгласно дефиницията на ЕС, тя се възприема като аграрен туризъм. Второ, частичното задоволяване на издръжката от туристическа дейност се тълкува като определена степен на удовлетвореност, произтичаща от възможността за трудова заетост в областта на туризма. Явно, в този случай има още какво да се желае с оглед осигуряване на високи доходи от селския туризъм и съответно увеличаване степента на задоволеност на потребностите по издръжката на селското домакинство. Твърде оптимистични са резултатите относно очакванията за развитието на селския и аграрен туризъм през близките 5-10 години на анкетираните лица. От тях 39 на сто намират, че в значителна степен ще се развие този вид бизнес; 59 на сто считат, че той ще получи умерено развитие и само 2 на сто споделят мнението, че той ще бъде в упадък. Следователно въпреки резултатите от самооценката за бизнеса си и сравнително слабите възможности за пълно осигуряване издръжката на семейството от агротуризма и селския туризъм, остава надеждата за неговото по-нататъшно разрастване и успешно развитие. Дали този оптимизъм произтича от факта, че почти липсва друга алтернативна форма на трудова заетост в планинските и селски райони, или той е свързан с очаквания за по-добри икономически условия, за по-добра социална и техническа инфраструктура в селските райони; увеличено потребителско търсене на този вид туристически продукт и като цяло на една адекватна регионална политика по отношение развитието на селския и агарарен туризъм у нас. Очевидно е, че трудно би могло да се приеме само едно предположение. Най-вероятно в цялостното си съвкупно действие изброените предпоставки са формирали декларираната доза оптимизъм. Ако трябва да се посочат основните фактори, които не допринасят за развитието на селския и аграрния туризъм у нас, те могат да се формулират по следния начин: - Планинските и селските райони са с изключително влошени демографски показатели, липса на достатъчно млади и жизнеспособни хора, ниска образователна култура на населението, висок коефициент на демографско остаряване (0,25) и др. - Социално-битовите условия в голяма част от селските къщи и принадлежащите дворни места не съответстват на съвременните изисквания (особено на чужденците). - Състоянието на социалната и техническата инфраструктура в селата, колкото и банално да звучи, е лошо. Имат се предвид пътищата, комуникациите, туристическите пътеки и други елементи от общата инфраструктурна среда. Как могат да достигнат туристите до селски райони и населени места, в които се предлага съответен туристически продукт, но са откъснати от основните пътни артерии? - Значителна част от пряко заетите в туристически бизнес лица нямат необходимата квалификация. Слаби са познанията по чужди езици, не се познават основните бизнесмеханизми, липсва култура на обслужване и др. - Няма дългосрочни ресурси за финансиране и инвестиции в тази дейност, липсват специализирани центрове за професионална квалификация в областта на селския туризъм. Обучението е недостатъчно. Изключение правят курсовете за планински водачи. - Своеобразна пречка пред селския туризъм е, че голяма част от градското население е със селски произход. По тази причина потребностите от престой и почивка на село се осъществяват, използвайки собствени средства: къща, селски двор и т.н. - Съществуващата инерция в поведението на хората по отношение на предпочитанията им за прекарване на почивката засега поне неблагоприятства за развитието на селския туризъм. Различните форми на масовия туризъм, в т.ч. почивката на море, си остават едни от най-привлекателните. Би следвало и е логично при съществуващите икономически затруднения прекарването на почивките да се пренасочи към значително по-евтиния и достъпен начин, какъвто е селският и аграрен туризъм. - Не съществува необходимата координация и съгласуваност между различните организации, чуждестранни фондове и програми, финансиращи туристическите обекти. - Все още е слабо развита рекламната дейност - книги, брошури, албуми, филми, пропагандиращи този вид туризъм. Предвид изложеното по-горе може да се заключи, че въпреки големия подем в развитието на селския туризъм през последните няколко години, на него не следва да се гледа като средство, което ще реши от само себе си сложните социално-икономически проблеми на устойчивото развитие на селските райони. Пренастрой-ването в посока към увеличаване дела както на лицата, ползващи услугите на селския и аграрен туристически продукт, така и на икономическата заинтересованост от такъв вид бизнес е свързано освен с всичко друго и с промяна в манталитета на българина. Това ще бъде дълъг и труден процес, изискващ период поне от 10-15 години. Едва тогава може да очакваме, че ще бъдат достигнати стандартите и мащабите на селския и аграрен туризъм от западен тип, и в частност на този в Италия. За да се подпомогне по-нататъшното развитие на този клон от туристическата индустрия, е необходимо да се активизират на местно ниво различните организации, сдружения и др. в решаването на конкретни задачи. Техни служители биха могли да регистрират желаещите и подходящите за този бизнес хора, да съставят баланс на условията - положителни и отрицателни, да съдействат за възстановяването и развитието на обекти и прояви на местната селска култура, като стари къщи, манастири, исторически места, традиционни празници и др. Освен това би следвало условията и възможностите за ползване на съответната финансова подкрепа от различните чуждестранни фондове и програми да бъдат максимално ясни и достъпни на заинтересованите лица. Литература :
1 В англо-американската литература той се нарича още “туризъм с трите S sun-sand-sea”. Каталог: alternativi -> br10 alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов br10 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони Редовен докторант към катедра „Управление на социално-културната сфера” br10 -> Партньорството като механизъм за повишено усвояване на средства от фондовете на ес br10 -> Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие на икономиката br10 -> Ст н. с д-р Лилия Чанкова br10 -> Eлементи на промоционния микс, на които разчитат организациите, произвеждащи сладкарски изделия в Eгипет, при прилагане на промоционните си стратегии br10 -> Раздробяване и безплатно раздаване на акции и значението на счетоводната информация Практическо изследване br10 -> Особености на системите за ранна диагностика на кризисното състояние в банковия сектор br10 -> Вътрешно-системни връзки в технологията на научното изследване проф д. ик н. Пано Лулански унсс, катедра „Управление на социално-културните дейности” Изтегляне 244.93 Kb. Сподели с приятели:
|