Селскостопанска академия

за присъждане на образователна и научна степен

Професионално направление: 6.1. Растениевъдство

По научна специалност: Селекция и семепроизводство на културните растения, шифър - 04.01.05

Научен ръководител: Проф. д-р Кирил Попов

Официални рецензенти:

Дисертационният труд е написан на 186 страници, съдържа 28 таблици и 32 фигури. Цитирани са 218 литературни източника, от които 147 на кирилица и 71 на латиница.

Изследванията са проведени в опитно сортиментово насаждение в Институт по земеделие – Кюстендил през периода 2010-2013 година.
Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на разширено заседание на отдела по Селекция, интродукция и сортоизучаване на културните растения към Институт по земеделие - Кюстендил.

Защитата на дисертационния труд ще се проведе на ……………………. г. от ……… часа в заседателната зала на Институт по земеделие – Кюстендил.

Културната лоза (Vitis viniferа L.) е вид с голяма екологична пластичност и е една от най-рентабилните и ценени селскостопански култури в България. Предпоставка за това са отличните почвено-климатични условия, които предоставят възможности да се отглеждат сортове с различен срок на зреене и да се произвежда продукция с различно направление. Най-голямо значение за рационалното използване на потенциалните възможности на почвено-климатичните условия в определен район има изборът на подходящ сорт. Само при оптимално съчетание между условията на средата и биологичните особености на сорта може да се получи висококачествена продукция.

Районът по средното течение на река Струма, където е разположена Кюстендилската котловина, има древна история и подходящи условия за развитие на лозата. До 1958 година лозарството е един от основните подотрасли на растениевъдството. През втората половина на ХХ век развитието му е в упадък. В резултат на това площите намаляват драстично, като най-силно са засегнати насажденията с десертни лозя. В момента над 95% от площта на лозята е заета с винения сорт Памид. Десертните сортове са представени основно от сорта Болгар, отглеждан предимно в дворни места, формиран асмовидно.

Благоприятните екологични условия за отглеждане на лозовата култура и утвърждаването на Кюстендил като балнеологичен и туристически център налагат изучаването и въвеждането на качествени едроплодни десертни сортове.

Ето защо с настоящата научна разработка си поставяме за цел да установим агробиологичните и технологични качества на перспективни десертни сортове лози и отберем най-подходящите за отглеждане в района на Кюстендил.
II. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Установяване степента на изява на основните агробиологични и технологични качества на десертни сортове лози и оценка на възможностите им за отглеждане в района на Кюстендил (втори подрайон на Югозападния лозарски район на България).

За постигане на поставената цел изследователската работа е насочена към решаване на следните задачи:

• 
  Установяване на сроковете на преминаване и продължителността на отделните фенофази.
  
• 
  Определяне на растежната сила на лозите, продуктивността, качеството на гроздето и адаптивната способност на изследваните сортове.
  
• 
  Извършване на комплексна преценка на агробиологичните и технологични качества на сортовете и отбор на подходящите от тях за отглеждане в района на Кюстендил.
  

Проучването е проведено в експерименталната база на Института по земеделие - Кюстендил, която се намира в Кюстендилската котловина разположена по протежението на река Бистрица. В морфоложко и геоложко отношение тя е долинно включение между околните възвишения на Осоговско-Беласишкия масив с надморската височина от 450 m.

Изследванията са извършени по предварително изготвен методичен план, обсъден и приет от Научния съвет на Институт по земеделие – Кюстендил и Институт по лозарство и винарство - Плевен.

Еспериментът е изведен през периода 2010 - 2013 г. със сортовете Супер ран Болгар, Мискет плевенски, Диана, Дунав, Велика, Болгар и безсеменните - Кондарев 6, Русалка 3 и Кишмиш молдовски, при неполивни условия.

Опитът е заложен със сертифициран посадъчен материал, получен от Институт по лозарство и винарство – Плевен. Лозите са присадени върху подложката Берландиери x Рипария СO4.

Растенията за засадени във вариационни редове (2,50 m между редовете и 1,25 m вътре в реда) в три повторения по 10 лози от сорт. Сравнителен вариант при изследването на количествените и качествени признаци е основния у нас десертен сорт Болгар.

Лозите са формирани приземно по системата Гюйо с цел да бъдат предпазени от ниските зимни температури, чрез загрeбване.

Предпосадъчната подготовка на площта включва запасяващо торене с по 40 kg P2O, 50 kg K2O (активно вещество) и 3 t оборски тор на декар, риголване, дисковане и подравняване. Засаждането на лозите е в ямки с размери 60/60/70 cm.

Редовете са ориентирани в посока изток - запад, съобразено с преобладаващите в района югозападни и западни ветрове.

Подпорната конструкция е изградена от железобетонни колове (210 cm) и поцинкована тел с дебелина 3 mm. Теловете са разположени на три реда - първият е единичен (носещ) на 60 cm от повърхността на почвата и два двойни на 40 cm от първия и на 60 cm над втория ред телове.

Ежегодно на лозите от изследваните сортове е извършвана резитба с изравняване на натоварването по брой зимни очи. През периода на изследване то е с 16 зимни очи, реализирано с 1 плодна пръчка с 12 зимни очи и 2 чепа по 2 зимни очи.

Своевременно са провеждани всички необходими агротехнически мероприятия за създаване на благоприятни условия за растеж и плододаване на лозите.

• 
  Механичен състав – пирофосфатен метод (в Институт по почвознание „Никола Пушкаров”).
  
• 
  Химичен състав - съдържание на хумус; реакция на почвата (pH); съдържание на основните хранителни елементи - азот (титрометрично), фосфор (колориметрично, Енгер-Рийм), калий - с пламачен фотометър.
  
• 
  Физични свойства - обемна плътност, g/cm³; относителна плътност, g/cm³; обща порьозност, %.
  

Към тях се отнасят: Средна дата на средноденонощната температура на въздуха от +10ºС през пролетта и есента; продължителност на вегетационния период; брой на дните без мразове; обща температурна сума; средномесечна температура през месец юли; високи температури през вегетационния период; ниски зимни температури; късни пролетни и ранни есенни мразове; повторяемост на абсолютно минималните, абсолютно максималните температури и мразовете; влажност – годишна сума на валежите (mm), валежна сума за VI-VIII месец (mm), хидротермичен коефициент за периода VI-VIII месец (Селянинов, 1928).

Включват показателите, характеризиращи основните фенологични фази, растежа, родовитостта и плододаването.

Наблюденията и отчитанията са извършени съгласно общоприетата методика за проучване и описание на лозовите сортове и подложки (Катеров и др., 1990. Българска ампелография. Том 1).
IV.2.1. Фенологични признаци

За начало на всяка фенофаза е приет моментът на проявление на признака при 10% от експерименталните лози, за масово проявление - при 75% и за край на проявление на признака - при 90%. Процентът за настъпване се определя след изброяване на елементите, характеризиращи дадената фенофаза към общия обем. За начало на узряването се отбелязва моментът, когато 20% от зърната при белите сортове омекнат, а при червените - придобият съответно за сорта оцветяване. Критерий за определяне на консумативната зрялост е захарното съдържание. Динамиката на натрупване на захари се установява от началото на узряването чрез периодично измерване на захарността на гроздето с рефрактометър през интервал от 5 дни, докато захарността достигне до 10 - 12%. След тези стойности до настъпване на консумативна зрялост измерванията са през 2-3 дни. След органолептична оценка на гроздето се определя моментът на настъпване на консумативната зрялост.

Наблюдавани са следните фенологични фази: напъпване; цъфтеж; начало на узряване на гроздето (омекване при белите и прошарване при червените сортове); консумативна зрялост на гроздето; дължина на периода от напъпване до настъпване на консумативна зрялост на гроздето; листопад.

IV.2.2. Показатели на растеж, родовитост и добив

Включват показателите: брой развити леторасти; процент развити очи; процент плодни леторасти; процент безплодни леторасти; брой гроздове на лоза; коефициент на родовитост; показател на родовитост; добив на грозде от лоза, kg; добив на грозде от декар, kg; маса на едногодишния зрял прираст, kg.

Тук спадат показателите: Маса на грозд, g; средна маса на 100 зърна, g; размер на грозда (дължина и ширина, cm); размер на зърно (дължина и ширина, mm); транспортабилност на гроздето (измерване на устойчивостта на узрялото зърно на механичен натиск до спукване на кожицата и на откъсване от дръжчицата).

Отчитанията са извършени съгласно методиката за проучване и описание на лозовите сортове и подложки (Катеров и др. 1990. Българска ампелография. Том 1).

IV.3.2. Химичен състав на гроздето

Лабораторният химичен анализ за съдържанието на захари и киселини в гроздовия сок е извършен по време на консумативната зрялост на гроздето по методика описана в Българска ампелография, том 1 (Катеров и др., 1990).

• 
  Съдържание на захари, % - определено е с мъстомера на “Дюжарден” чрез измерване на относителното тегло на мъстта, като в зависимост от температурата е определено захарното съдържание в %.
  
• 
  Съдържание на общи киселини, g/dm³ - определено е като 10 сm³ мъст от гроздето се титрува с 0,1 n разтвор на NaOH. Титруването се извършва в присъствието на индикатор бромтимолблау до pН 7,0.
  

• 
  Сортиране на гроздето - извършено е по време на беритбата в 3 класа - Клас „Екстра”, „Клас 1” и „Клас 2” съгласно стандарт Б-17 (Контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци, 2006, Наредба № 9/2002 г на МЗХ).
  
• 
  Дегустационна оценка - дегустационната оценка на десертното грозде е извършена органолептично по 10-балната система (Катеров и Иванов, 1967).
  

Изследвана е устойчивостта на проучваните сортове към засушаване. За целта e определен листният воден потенциал на лозите (LWP), чрез използването на барокамера (PCI, model 600).

По скалата на Naor (1998) при установено налягане до -10 bars - няма стрес, от -10 до -12 bars - умерен стрес, от - 12 до -14 bars - среден, от -14 до -16 bars - висок и по-голям от -16 bars - много висок воден стрес.

Паралелно е извършена и визуална оценка на влиянието на засушаването върху хабитуса на лозите. Наблюдавано е за наличие на завяхване на листата, жълти или мъртви листа, некротични ръбове по листата, подтиснат растеж.

Провеждани са двукратни отчитания за определяне степента на нападение на листата през месеците юли и септември (Катеров и др. 1990). Индексът на нападение е изчислен по формулата на Mc Kenney.

Студоустойчивостта на изследваните сортове е установена в естествени условия при случили се критични за лозата ниски зимни температури по време на зимния покой през януари, 2009 и 2012 г.