Семантико прагматично нарушение (спн)
Изтегляне 190.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слушане и разбиране на езика
- Разбиране на това, което другите мислят
- Поставяне на етикет или не
- Обобщение на затрудненията
- Как да се помогне на децата със СПН
Семантико - прагматично нарушение (СПН)Автор: Марго Шарп Превод: Зорница Вълкова За първи път в литературата СПН е дефинирано като езиково нарушение през 1983 г. от Rapin и Allen, като в същото време е определено като синдром. Те се позовават на група деца, които имат умерени аутистични прояви и специфични СП езикови проблеми. В най-ранна детска възраст родителите често ги описват като послушни или много плачливи. Много от тези деца или са говорили малко, или са проговорили късно и използват жаргонна реч по-дълго, отколкото другите деца на същата възраст; проговорили са по-късно и трудно са се научили да говорят. Някои от тях са имали и други говорни нарушения. Проблемите обикновено се откриват между 18-ия месец и 2-та година, когато детето знае малко думи, ако въобще използва такива. Много родители първоначално са смятали децата си за глухи, защото не са реагирали на речта, но впоследствие са открили, че повечето деца имат добър слух, въпреки че някои са имали otitis media и поставени пластинки, които да осигуряват максимално ниво на чуване. Много деца в ранна възраст не са знаели имената си, но са чували телефона или звънеца и дори са реагирали на шумоленето на хартия. Става ясно,че тези деца имат проблеми с разбирането, демонстрирани с трудности в следването на инструкции, различни от обичайните. Обикновено проблемите, свързани с разбирането, се повлияват добре от говорната терапия. С времето тези деца тръгват на училище, на работа, и родителите осъзнават, че те с нещо са “различни”, но не успяват да установят с какво. Понякога изглежда така, сякаш децата не следят разговора, а друг път могат подробно да опишат дадена случка. По-късно в училище им вървят математиката, точните науки и компютрите, но имат големи затруднения в съставянето на свързани изречения и в играта с другите деца. Те са неспособни да споделят и да се променят; може да изглеждат агресивни, егоистични, властни, много доверчиви, срамежливи или измъчени. Затова на много от тях са приписвани поведенчески проблеми и са подлагани на режими, свързани с поведението, които не винаги са проработвали и са оставяли детето объркано от това, което се е очаквало от него да направи. Общоприето мнение: Днес се знае, че децата със СПН имат много по-големи проблеми от това да говорят и разбират думи, затова се нарича по-скоро комуникативно, отколкото езиково нарушение. Смята се, че трудността идва от начина, по който децата със СПН обработват информацията. За тях е по-трудно да извлекат основното значение или най-важното в дадена случка. Вместо това те се съсредоточават върху детайлите, например дете, което открива патето на картинката, но не успява да схване ситуацията или историята, изобразена там, или дете, което посочва петънцето на лицето ти, преди да каже “здравей”. Хората непрекъснато извличат информация от заобикалящия свят, винаги търсят сходства и различия, за да могат да разбират и предвиждат. Децата, за които е трудно да извличат смисъла на нещата, намират за още по-трудно да обобщават и схващат значението на нови ситуации. Затова те държат да запазят случките такива, каквито са – предсказуеми. Характеристики на децата със СПН са: поддържане на еднообразието чрез неотменно следване на обичайния ред – те настояват да се хранят с определени храни или да обличат определени дрехи, развиват натрапчиви интереси. Тъй като тези деца имат трудности в извличането на значението /смисъла/ както вербално, така и визуално, най-неразбираемо за тях в заобикалящата ги среда става най-провокиращото, най- необичайното. Слушане и разбиране на езика Тъй като децата със СПН имат трудности със съсредоточаването, лесно се разсейват от шумове в класната стая или от някой, който говори в другия край на стаята. Възможно е да прекъснат разговор, който няма нищо общо с тях. Често са описвани като невнимателни и импулсивни. Силен шум в класната стая им се струва затормозяващ и могат да изкоментират това. Когато усилено се опитват да се съсредоточат, могат въобще да не чуят никаква реч и да пренебрегнат общи инструкции. Много учители казват, че понякога трябва да застанат точно пред тях или да ги докоснат преди да отговорят. Все пак много деца със СПН се справят добре; въпреки че често са много над тяхното възрастово ниво на формално езиково оценяване, това не означава, че нямат трудности в разбирането. Нашите методи на изследване обаче или не са достигнали необходимото ниво, или все още не са стандартизирани. Обикновено техните затруднения с разбирането са едва доловими към 5-годишна възраст. Често изпълняват правилно дълги инструкции като: “Сложи синия химикал под големия учебник”, защото предметите са тук и сега, защото будни деца със СПН рядко се затрудняват в определянето на размер, форма, цвят и могат да бъдат доста по-напред от връстниците си в това отношение. Другото важно нещо е ,че този вид език не изисква познаване на човека, даващ инструкцията. Коментари и въпроси като: “Това откъде дойде? Какво ще правиш по-късно? Това беше много умно от твоя страна!” могат да им се сторят много по-трудни – този език изисква много повече от слушане и разбиране на думи. Човек има нужда да разбере какво мисли и възнамерява говорещият, а също и да се изрази в преносен смисъл и с времеви понятия. Разбирането на деца със СПН обикновено се нарушава в шумна класна стая, когато учителят започва да води непринуден разговор, да се шегува и да прави леко саркастични забележки. В такива случаи те се чувстват много не комфортно, защото приемат всичко буквално. Ако другите деца разберат това, могат да започнат да ги дразнят. Тъй като децата със СПН се затрудняват в разбирането на това, което другите хора мислят когато говорят, те не могат да разберат когато ги лъжат или мамят. Говор: Проблемите с разбирането се демонстрират и при говоренето. Те не винаги се забелязват от родители и учители, защото тези деца често говорят свободно. Характерният начин, по който използват езика, ги обособява в група. Те имат специфични прагматични затруднения. Децата със СПН научават много повече чрез запаметяване, отколкото чрез самия смисъл на думата; така те не могат да използват езика с гъвкавостта на другите деца. Децата със СПН запомнят цели фрази, които възрастните произнасят, и тъй като не знаят коя част е по-важна, научават всичко, вкл. Интонацията и ударението на говорещия. Общо взето те казват много повече от това, което разбират. Понякога, когато повтарят речта на други хора, говорят тихо и монотонно. Те използват тази реч по подходящ начин, така че да звучат като възрастни, което рязко контрастира с тяхната социална незрялост. Въпреки това ,когато ги помолите да ви разкажат случка или да коментират някоя картинка – нещо, за което не са се упражнявали, те търсят оригинални думи и целият разказ е несвързан. Една майка разказва как 5-г. й син би наругал целия клас и учителя като използва нейни думи, но не би могъл да обясни какво е правил в училище или да помоли учителя за помощ. При анализ на речта на дете със СПН се открива неуместно количество повтарящи се социални фрази и малко от това какво чувстват и мислят хората. Забавеното социално развитие на децата със СПН означава, че те не правят разлика между хората – към възрастни, деца, учители, родители се отнасят по един и същи начин. Децата със СПН казват неща като: “Защо тази жена има такъв голям нос? “ или казват семейна тайна на хора, от които е трябвало да бъде скрита. Проблемите на децата със СПН в говоренето се проявяват на ниво разговор. Тяхното изостанало социално развитие означава преди всичко, че като по-малките деца те се интересуват повече от себе си, отколкото от другите хора, затова се стремят да избират теми, които се отнасят до тях, до тяхното семейство или техните интереси. Тъй като не разберат достатъчно партньора в разговора, те не се стремят да разберат, че той може и да не се интересува от последната им фикс-идея; тъй като няма представа кое е уместно и кое не в неговата история когато описва минали случки, то се опитва да предаде всичко с прекалено много детайли и не успява да улови отегчението на слушателя. Възможно е да повярва, че неговият партньор в разговора споделя напълно мислите му. Така то усвоява общи познания и не успява да информира достатъчно партньора си и искането на информация може да се ограничи само до една дума. Детето със СПН може и да не разбере онова, което партньорът му възнамерява; затова може да даде доста странни отговори, или ако е достатъчно умело, да смени темата и да я насочи към нещо, което разбира, продължавайки да говори докато не изключи партньора си от разговора. Разбиране на това, което другите мислят: Някои деца със СПН се научават да разказват по картинки или серии картинки, но изброяват незначителни факти. Тяхната неспособност да описват мислите и намеренията на другите, изобразени на картината, означава, че не могат да бъдат креативни или абстрактни в описанията си или че не могат да правят изводи или разумни прогнози. Те се придържат към видимите форми в картината без да се занимават със скрития смисъл. Детето със СПН, което не може да види света през очите на другите хора или да разбере, че другите мислят различно от него, е описвано като дете, което няма “theory of mind”. Направени са множество изследвания за това как детето развива “theory of mind”. Изследователи са използвали неверни истории и заблуждаващи задачи /които тестват способността на детето да разбере, че хора, които имат различни познания, се държат по различен начин/, за да определят кога децата развиват това умение. Те смятат, че 4-г. деца разбират доста добре намеренията, но че на деца с аутистични прояви това е доста по-трудно. Децата с по-изразени аутистични черти никога не придобиват цялостна “theory of mind”, докато децата със СПН точно обратното, но по-късно от други умения на същото ниво на развитие. Тази липса на социален “интелект” прави живота им по-труден. Те трудно завързват приятелства с деца на тяхната възраст и се привличат от по-малки или по-големи деца. Ако в класа има други деца със СПН, те изглеждат привлечени един към друг като магнити. Смятаме,че децата със СПТ трябва да прекарват времето си със себеподобни-така могат да усетят, че са равни с другите, а не са зависи от много по-опитните деца. Творческа игра: Трудността да се играе творчески и трудността в мисленето имат общ когнитивен произход. Способността да се разграничава собственото от чуждото може да започне от раждането и да се развие през обикновени игри за размяна и такива, изискващи внимание. Дори играта на криеница изисква мислене. На 18 м. Децата бързо напредват в мисленето, могат дори да мислят абстрактно и лесно преминават от абстрактно към конкретно мислене,например преструват се, че детската чаша е телефон, но разбират, че е чаша. Играчките мечета придобиват допълнително значение, когато се превръщат в хора, които се слагат да спят, да се хранят и т.н. 3-г. деца знаят как да преминат от преструване към действителност и да развиват сюжетни линии с приятелите си, когато казват: “Нека играем все едно ти си...”. За децата със СПН този вид абстрактно мислене е много по-трудно. Това превръща играта им в по-малко креативна, така че тухлената кула винаги си е тухлена кула, докато някой не им каже нещо друго. Децата имат склонност да си сменят играчките или да играят повтарящи се игри. Те проявяват по-голям интерес към истински дейности като игри с автомобили, управляване на машини, прибиране и подреждане на играчките. Много деца със СПН разбират символа, т.е. че детската чаша символизира истинска чаша и често извършват подходящото действие, свързано с чашата. Те обаче не се преструват. Детето, което наистина се преструва, играе ролята на някой друг и използва личността си,за да развие сюжетна линия. Много от будните деца със СПН се опитват да разплетат мистерията на преструването като копират това на другите хора или родителите си със същата детайлност, с която копират речта. Някои деца със СПН копират части от тв-програми съвсем точно, затова хората смятат, че са креативни, докато те всъщност копират в детайл. Наричаме тези игри функционални. Неспособността да се разграничи преструването от действителността може да предизвика проблеми за децата, когато гледат тв. Въпреки това повечето деца със СПН предпочитат анимационни филми, а много от тях след като пораснат харесват и игралните. Препоръчва се да се ограничи достъпа до филми с насилие и да се обясни това, което е реално и това, което не е. Тази неспособност да бъдат креативни се пренася и в рисуването. Много деца със СПН късно придобиват умения, свързани с изобразителното изкуство. Много от тях трябва да бъдат научени да рисуват лице, а те могат да го повторят по своеобразен начин. Някои деца със СПН само копират рисунки, а други рисуват само предмети, свързани с натрапчивите им интереси. Едно от децата рисува само пирамиди, друго- коне. Малко от тях, с изключение на най-способните, могат да нарисуват картина, чийто сюжет е различен всеки път. Моторни затруднения: Някои деца със СПН имат моторни трудности. За тях писането е много трудно, често се нуждаят от специализирана помощ за изписване на буквите. Някои от тях имат умерено големи моторни затруднения, които не винаги се откриват рано, освен когато са описвани като “странна походка”. Те късно се научават да карат велосипед, гимнастиката им се струва трудна и не проявяват голям интерес към игри като футбол. Трудностите във възприемането могат да се проявят в практическите умения, т.е. този тип деца, който ще ти каже как да приготвиш храна, но няма да може да сложи продуктите върху препечената филийка. Способности на паметта: Много от будните деца със СПН имат изключителна памет, която компенсира техните проблеми в комуникацията. Много от тях имат подробни спомени от минали събития, които другите членове на семейството отдавна са забравили. Много от тях имат подробен спомен за социални фрази; много от тях помнят добре пътищата и могат да упътят близките си хора при пътуване на далечни разстояния с кола; някои имат изключителна памет при четене, други помнят мелодии. Академични умения: В класната стая те не са еднакви. Първо, егоцентричността на детето със СПН означава, че то може да разбере работа по тема само от своя гледна точка. Ако отказва да върши дадена дейност, значи тази дейност е лишена от смисъл за него и подсказва на учителя и родителите, че трябва да прибавят към работата в клас по-конкретни случки, опит. Децата със СПН имат отлични представи за числата и родители и учители са учудени от това, че бавно схващат начина, по който се решават задачи. За тях абстрактните знаци за събиране и изваждане са по-скоро безсмислени, освен когато им е позволено да го правят по свой начин. По-късно те често не успяват да разберат стойността на парите или да казват съответния час, освен ако това не е натрапчив интерес. Смятаме,че тези трудности могат да се премахнат, ако с това се започне рано. Децата със СПН обикновено се справят доста добре в началните класове и често едва в тийнейджърска възраст няма кой да им помогне, когато срещнат трудности. Тогава по-сериозните проблеми са писането на ръка и креативното писане. Ако писането е все още нечетливо на 9-г. възраст, трябва да се продължи с още практика и затова е по-добре да се насърчи развитието на писмените учения чрез използването на поредици думи. Креативното писане може да остане недоразвито. За много деца със СПН е много по-лесно да предават своя личен опит или да преразказват случки. Някои деца със СПН се научават да четат много рано, но не задължително с разбиране. Наричаме това хиперлексия. За други деца четенето и писането е много трудно, което наричаме дислексия. Все още не можем да предскажем кое дете в коя група ще попадне. СПН е нарушение, което все още не е добре изследвано. Знаем само,че проблемите, откриващи се при тези деца, имат връзка с абстрактното мислене и запаметяването; но като всяка група деца, те също са различни, имат своите индивидуални особености и личностни качества, следователно имат индивидуални потребности. Положение в училище: Някои деца имат умерени затруднения в ученето и се справят добре в специализирани училища, но много деца са над средното ниво и се справят добре в масови училища, особено ако някой им помага или посещават езиков център/езиково училище. Тъй като познанията ни за нарушението се разширяват, бихме могли да осигурим учебна среда, която най-добре да отговаря на потребностите им. За по-будните деца със СПН най-важният въпрос е: “Какво прави детето със СПН неповторима?”. Те имат различен стил на учене, който също е приемлив, но той не изисква специално разбиране и различен подход. Ако трябва да поддържаме тяхното самоуважение и да намалим безпокойството им до вина, които им позволяват да учат, тогава може би трябва да започнем от това какво може да прави това дете, а не какво не може. Ако добре разбираме какви са техните умения и потребности, нашите очаквания ще бъдат по-реалистични, а намесата ни по-малко наказателна. Детето със СПН може и да не се смути, когато наруши правилата в клас, но ще усети провел ако му залепят етикети като “противен”, “глупав” и “неблагоразумен”. То просто иска да знае кое е приемливо и кое не. Будни деца със СПН обикновено лесно научават правилата ако са изписани и се придържат към тях много по-стриктно, отколкото другите деца. Тайната на доброто преподаване е да се усети кога тези правила трябва да се променят. Израстване: Децата, чиито поведенчески и комуникативни проблеми са установени рано и приети като част от нарушение в ученето, могат да се интегрират по-добре в по-горното ниво на обучение. Други от будните деца биха били прекалено уязвими, за да се справят с общуването в училище, въпреки че голяма част от академичните дейности биха били в техните възможности. Децата със СПН имат проблем с установяването на онова, което е приемливо в обществото и онова, което не е. Затова те не би трябвало да учат заедно с деца, чиято диагноза е емоционално нестабилно поведение. Смятаме, че поведенческите проблеми на деца със СПН се увеличават в присъствието на деца с поведенчески отклонения. Някои деца със СПН, за които е трудно да се справят в оживения масов клас, се отличават с представянето си от подобни деца в специалните училища, особено ако там има добра логопедична терапия и ако училището наистина проявява интерес към създаването на център за деца със СПН. Говорното подражание, проблемите в разбирането и отказът да съдействат намаляват в подходяща среда. Децата със СПН ще имат по-голяма полза от адаптиран учебен план, при който учители и логопеди работят заедно, за да осигурят интегрирана учебна и комуникативна програма. Децата със СПН се справят добре при общуване с деца с техния или с по-малък житейски опит. Те се нуждаят както от хора с равно обществено положение, така и от такива с равно интелектуално ниво. Те са деца, които ще насърчат взаимовръзката вместо да се отнесат с пренебрежение. Нуждаят се от допълнителна говорна практика; ако им се помогне,те ще преодолеят повечето от проблемите, свързани с езиковото разбиране и ако разговорът им е своевременен и уместен, те трябва да “знаят” кой е техният партньор в разговора. Аутистичен континуум ( Autistic Continuum ): Този израз се отнася до всички деца,които имат същия специфичен когнитивен дефицит, който води до проблеми в общуването, езика и претенциите. Различаваме аутистични, с аутистична същност или класически аутистични деца в единия край на континуума, а в другия са деца с по-умерени проблеми, чиято диагноза е СПН или нарушение в групата на аутистичния синдром. Нарушения в групата на аутистичния синдром: Този израз се отнася за деца, които попадат между нормалното състояние и аутизма, но далеч от чистата същност на аутизма. Место се използват етикети като “нетипичен аутизъм”, “синдром на Аспергер” и “СПН” и те всички описват сходни комуникативни затруднения с по-високо или по-ниско ниво. Всички деца в аутистичния континуум, вкл.тези с аутистична същност, имат СП трудности с езика и могат да бъдат разгледани в контекста на аутизма. Затова те имат същите проблеми в общуването, претенциите и езика. Децата със СПН са социално най-компетентни, но имат много повече трудности в ранна възраст, поне в овладяването на основни езикови умения. Смятаме обаче, че в зряла възраст тези трудности ще се “размият” в сферата на умерената ексцентричност. Децата със синдрома на Аспергер имат повече проблеми в социализирането, отколкото тези със СПН, но обикновено по-рано проговарят свободно. Когато децата съзреят, е трудно да се определи кой етикет им подхожда най-много. Много деца се подобряват драстично и диагностичните етикети могат да се променят. Поставяне на етикет или не: Има основание, поне в по-ранна възраст, и то за по-способните деца, да се използват по-неспецифични диагностични етикети или просто деца, които могат да се подобрят драстично в предучилищна възраст, да се описват като намиращи се в “аутистичния континуум” или имащи нарушение в “групата на аутистичния синдром”. Все пак етикетите могат да бъдат от полза в училищна възраст както за изследване, така и за планиране на използваните ресурси. Има ясна разлика между дете със сериозни затруднения в ученето и аутизъм и между дете с по-голяма степен на интелигентност със СНП. Когато описваме дете в аутистичния континуум, трябва самите ние да сме наясно дали описваме ниво на общителност или по-общи затруднения в ученето. Двете неща не винаги вървят заедно. Децата със СПН имат по-малко генерализиране затруднения с ученето, отколкото аутистичните. Причини за СПН: Смятаме,че съществува семейна връзка в групата на аутистичния синдром. Открихме, че ако едно дете е в аутистичния континуум, то друго дете в семейството има по-умерени комуникативни проблеми, особено ако са от мъжки пол. Нарушенията в групата на аутистичния синдром понякога се свързват с други генетични нарушения като синдрома на чупливата Х-хромозома, синдрома на Рет и туберосклероза. Смятаме, че проблемът е много по-комплексен ако единият родител е минал през него. Както двама чуващи родители могат да създадат глухо дете, така здрави родители могат да създадат дете с комуникативни нарушения. Някои родители на деца със СПН описват ексцентрични роднини или други с психични заболявания, но това не е задължително. Съотношението между момчета и момичета с комуникативни нарушения е 6:1. Някои родители описват проблеми при раждането и се учудват, че получените тогава мозъчни поражения могат да са причина за това. Прогноза: СПН не е болест. Това е нарушение в развитието, което се оправя с възрастта. Темпото на прогреса най-вероятно зависи от цялостното ниво на интелигентност и от помощта на лицата, които се грижат за детето. Преди около 10 години ние определяхме децата като аутисти или не-аутисти. Това означава, че способните деца в континуума с умерени и специфични трудности в ученето бяха изключени от диагностика и последваща помощ. Те бяха отпращани като деца с езикови и поведенчески нарушения. Сега обаче можем по.адекватно да изследваме и диагностицираме. Характеристики /това са черти, които сме наблюдавали при много от децата, но не всички в едно дете/ Ранно развитие : 0-2 години 1.”Златно” бебе 2.Трудно прохожда и няма инстинкт за самосъхранение 3.Смятат го за глухо 4.Късно проговаря 5.Не говори много 6.Не винаги гледа човека,на когото говори 7.Капризно в храненето 8.Не се интересува от бебешки игри 9.Няма задръжки 10.Саможиво 11.Не спи с мечето си 12.Късно започва да разпознава себе си в огледалото или на снимка 13.Прилепчиво или лесно се изненадва 14.Не характерна реакция на сензорен стимул /докосване,болка,шум/ 2-4-годишна възраст 1.Не може да играе или да се договаря с други деца 2.Включва се само при бой и при гоненица 3.Повтаря чути от други хора разговори и разкази, както и тв-програми 4.Гледа само анимационни филми или предавания за животни 5.Предпочита да “чете” своите собствени истории 6.Трудност да бъде спрян 7.Късно започва да рисува. Предпочита драсканиците, ако е левичар 8.Не може да споделя 9.Не се сеща да използва поздрави като “добър ден” и “довиждане” и трябва да му се напомня 10.Раздразнението му продължава дълго време 11.Не обича да играе с конструктори или строи едни и същи неща 12.Добре се справя с реденето на пъзели, с цветове,числа и форми 13.Не може да започне ролева игра с други деца 14.Рядко се облича добре 15.Няма сюжетна линия, а ролята се заключава само в действия 16.Предпочита истински дейности като работа с машини или измиване на съдовете 17.Разговаря по-добре вкъщи,отколкото в училище 18.Никога не моли за помощ-твърде независимо е 19.Има натрапчиви интереси като коли и динозаври и Майкъл Джексън 20.Обича музиката и има добра музикална памет 21.Много активно-никога не се установява да играе за дълго 22.Не може да се задържи да играе в група и трябва да бъде отстранено 23.Може да има рецептивно езиково нарушение Развитие в училищна възраст 1.Говори гладко,но предпочита да говори за неща, които са важни за него 2.Не може да сменя ролята си в разговор 3.Не може да поддържа адекватен контакт очи-в-очи и мимика 4.Не разбира абстрактни понятия като: утре, следващата седмица, предполагам, желая 5.Не може да схване работата по тема в час 6.Не следва сюжетната линия в книгата 7.Не може да каже какво е правило в училище без споделено знание 8.Не моли учителя за помощ 9.Понякога звучи като възрастен човек 10.Изглежда грубо или може да каже неща, които да смутят останалите 11.Натрапчиво задаване на въпроси; отговорите не го задоволяват 12.Разбира нещата буквално-не знае кога е проявен сарказъм или е използвана шега 13.Не използва много жестове /като свиване на раменете/ 14.Не може да изразява идеите си писмено 15.Късно се научава да чете или е “супер” четец 16.Отлични понятия за числата, но трудности с “+” или “-“, с познаването на часа и стойността на парите 17.Лош почерк 18.Представяне под нивото в училище 19.Не смята себе си за част от групата 20.Изглежда много по-малък за възрастта си, отколкото неговата интелигентност предполага 21.Приближава хората не на място за целувка, или ги прегръща с ръце,или стиска прекалено близко 22.Наивно и неспособно да усети лъжите на другите 23.Следва своите собствени интереси, а не тези на класа 24.Следва правилата безропотно и очаква същото от другите 25.Разсеяно в клас 26.Няма специален приятел, но доминира над някои деца или играе самостоятелно 27.Трябва да му се казва как да се държи 28.Има добра памет за места и случки 29.Не обича футбола и игри с комплексни правила 30.Не може да се справи сред тълпа, например на събиране 31.Трудно се справя с обяда в училище /капризничи за храната, храни се бавно, пречи му шумът/ Обобщение на затрудненията 1.Социално и емоционално изоставане и нарушение: - малка съпричастност - не разбира общественото си положение - наивно - детинско поведение - егоцентрично - трудност да си намери приятели на неговата възраст - приближава се до деца и възрастни по неподходящ начин - не схваща намеренията на другите хора - иска възрастните да им обръщат голямо внимание - чувства се зле, ако допусне грешка, но не се чувства смутено - не усеща разликата между добро и лошо поведение, освен ако не му е казано 2.Езиково нарушение: - тихо бебе - трудност да установи вниманието си за съвместна референция - късно проговаря и късно се научава на почтителност - ранни проблеми със слушането и разбирането - възможно е да има други езикови проблеми като нарушение на плавността и говора - непропорционален за възрастта речник от всички класове думи - по-късно с малко думи описва мислите,чувствата и намеренията на другите - използва неправилно времеви понятия, напр. думата “вчера” може да означава всякакъв период в миналото - еднопосочно внимание в шумна стая - лесно се разсейва - понякога изглежда глухо - започва разговор по неподходящ начин - говори непрестанно за собствените си интереси - не се интересува или не може да следи теми, които са извън неговия опит - има склонност да избягва поздравите и любезните думи - използва ласкателства и интонации по подражание - разговорът може да прозвучи прекалено грубо или като разговор на възрастен човек - прекомерна употреба на социални фрази или неспецифични местоимения - бърка личните местоимения той-тя - трудно разграничава слухово някои думи, затова е възможна неправилна употреба, напр. “cartoon” вместо “carton” 3.Игрови умения - предпочита дейности, които само си е избрало или ги подчинява на зададената от възрастните посока - трудно му е да участва в игри с подаване с възрастни, напр. хвърляне и хващане на топка, криеница - предпочита да играе “на ужким” с истински дейности, обича да играе самостоятелно - не може да измисля и развива сюжетни линии - обича да играе с другите деца само на гоненица и бой - не споделя лесно - трудно следва правилата на игри като гоненица, криеница и футбол - играе добре с конструктори и пъзели - изпитва безпокойство да играе на детска площадка, особено ако няма приспособления и предмети, с които да играе 4.Училищни умения: - работи само когато иска и изглежда така, сякаш няма мотивация за дадена работа - добре се справя с числа, точни науки и компютри - интерпретира темите от своя гледна точка - следва собствените си интереси - отказва да се подчинява - трудности на детската площадка, като резултат – безпокойство точно преди почивките, което се проявява и в класната стая по време на игра - трудности с писането, креативните истории, разбирането при четене, правописа и математическите знаци 5.Моторни умения: - трудности в общата моторика, които правят трудни практически умения като каране на велосипед, плуване, обличане, игри с правила като футбол - трудностите във фината моторика се отразяват на дейности като рязане с ножица, рисуване, ръчна работа 6.Сензорни проблеми: - някои деца имат повишена чувствителност към силен шум, други игнорират силния шум и се съсредоточават към някакъв периферен - много от тях имат повишена чувствителност към миризми и вкусове и отказват да ядат някои храни; други имат понижено чувство за глад и се хранят само ако им се каже - някои отбягват допира с определени материи, особено ако са лепкави и влажни - някои късно проявяват интерес към сетивно изучаване и продължават да се нуждаят от тази дейност при игра повече от други деца на същата възраст и със същите способности - някои имат понижено усещане за болка, като “смело” стават сами след сериозни инциденти и показват страдание след като са видели видимите признаци на болка, например кръв 7.Еднообразие: - това не винаги е най-големият проблем на децата със СПН. Прекомерната игра с играчки или рисуване са признак на безпокойство и че нещо в заобикалящата ги среда трябва да се промени-когато например логопедът говори прекалено много 8.Свръхактивност: - това е черта, която се открива и при други деца със затруднения в ученето и е възможно да предизвика объркване при поставяне на диагнозата - първоначално децата със СПН имат много добра концентрация /понякога прекалено голяма/ за дейности, избрани от самите тях, като гледане на анимационни филми или игра с пясък и вода, но стават “свръхактивни” при дейности, характерни за възрастни. Степента на активност обикновено намалява с възрастта и придобиването на увереност, но почти никога не намалява от увеличаване на физическата активност. Някои родители са открили връзка между хранителните добавки и нивата на активност и ако ограничаващите диети помагат, то проблемът рядко се решава по този начин. Как да се помогне на децата със СПН 1.Социално развитие а/ да се осигури известна предсказуемост, за да се намали безпокойството б/ да се даде ясно обяснение на другите деца в класа в/ да му бъде позволено да работи в малки групи или в малък клас г/ да се улеснят взаимоотношенията му с другите деца; да не му се позволява да страни като ви държи за ръката на детската площадка или като доминира над някое дете д/ да се определят ясни правила за поведение без негативни оценки-не е добре постоянно да му се казва че е глупаво или не послешно е/ ако детето не може да се справи навън, дайте му да се занимава с нещо, свързано с подреждане и сортиране, напр.библиотека ж/ ако удря силно когато е разстроено, възможно е да се наложи да го наглеждате няколко дни ако искате това да престане; макар че може агресията му да не е умишлена, то няма да съобрази колко силно удря; поведението му може да представлява опасност за другите деца з/ да се насърчи споделянето като първо се установят неговите нужди, след това като се споменат нуждите на другото дете, а след това-като се настоява то да споделя и/ времето за хранене да се превърне в приятно преживяване; детето може да се нуждае от възрастен човек, който да седне на масата с него Каталог: 2011 2011 -> Щрихи към психодинамичната картина на тренинг групата 2011 -> Роля и значение на бизнес комуникациите 2011 -> The great controversy 2011 -> Тест по Математика – събиране и изваждане на естествените числа 2011 -> Програма април 2011 Габрово 1, петък 17. 30 ч., Дом на хумора и сатирата, Залата на жирафите 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Доклад за дейността на омбудсмана на 2011 -> Мотиви: по нох дело / 2011 година по описа на Е. районен съд Изтегляне 190.53 Kb. Сподели с приятели:
|