Семинар на частнопрактикуващи лесовъди лесоустрители софия, Софроний 10 / Агролеспроект, 15. 12. 2004 г меморандум

Браншово сдружение на лесовъдите на частна практика в горите и околната среда

_{ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА ЛЕСОВЪДИТЕ}

ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА НА ГОРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ

1606 – София, ул. “Владайска” № 29; тел:02/952-1135; 986-7002; fax:02-986-6781; www.bulprofor.dir.bg; E-mail: bulprofor@dir.bg

“ЗА ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО

1. 
   Наредба за сечите в РБългария – особености и изисквания от гледна точка на планирането в преходните лесоустройствени проекти /2004-2005 год./ и
   

2. 
   Наредбата за лесоустройство – шест месеца в практиката, проблеми и пътища за тяхното решаване,
   

констатирахме редица проблеми, по-важните от които са следните:

• 
  Наредба-33 позволява високи степени на интензивност при отгледните сечи, като процент от запаса или общата кръгова площ (чл.18, ал.4 и ал.5). Същевременно в чл.19 са посочени пределни пълноти за съответните видове отгледни сечи, като не е уточнено дали се касае за определена окомерно или чрез реласкоп (по Битерлих) пълнота. Известно е, че при боравене с масовата пълнота (по измерена кръгова площ и реален запас на насаждението, отнесен към табличния запас на нормално насаждение), степента на интензивност на сечта трябва да е много по висока. В иглолистните култури например, е обичайно масовата пълнота да бъде в границите на 1,3 – 1,5, което би означавало една нормална интензивност в порядъци от 50 – 70%. Това обаче все още е трудно да стане реалност в лесоустройствената ни практика, а също е трудно да се приеме от стопанисващите органи по места, по няколко основни причини:
  

б) липсва нормативната уредба (специални таблици) за еталонни насаждения, поради което сегашния наш еталон за 1.0 пълнота е меко казано – некоректен. Така е защото липсват специални таблици, каквито редица европейски страни притежават за техните си страни и благодарение на тях боравят надеждно с понятието “оптимална пълнота”, която да се постига след извеждането на сечта.

• 
  Интензивността на отгледните сечи изобщо в иглолистните култури (не само на тези извън естествения им ареал) не се определя по надеждни методи (напр. чрез масовата пълнота по кръгова площ спрямо нормалната пълнота от растежните таблици) както при тяхното устройство, така и при маркирането им за сеч. Сега субективния фактор повече от допустимото е определящ интензивността на отгледните сечи и това трябва да се промени без излишни нормативни пречки. Естествено това ще повиши многократно ползуването в ДЛ, но също и ще задоволи нарастналите нужди на потребителите на технологична дървесина. (Понастоящем сме свидетели на един омагьосан кръг: от ДЛ за да не дават обяснения пред висшестоящите се придържат стриктно към ЛП и/или се оправдават с него. Лесоустроителят, за да му приемат проекта без особени проблеми се съобразява с досегашната практика и е повече предпазлив в предвижданията си.) Затова трябва да се изисква съответна нова по-категорична регламентация с нормативен документ - в Наредбата за лесоустройство и в Наредбата за сечите в РБ.
  

• 
  Инструкциите на НУГ относно планиране и провеждане на санитарните сечи (писмо № 92-74 от 06.03.2003 г.), са при определени обстоятелства вместо “санитарна сеч 100%” да се проектира възобновителна сеч – гола сеч. В този случай обаче има противоречие с чл.17 от Наредба-33, в който са изброени случаите при които могат да се извеждат голи сечи, като влошеното санитарно състояние не е сред тях. Необходими са допълнителни разясения в тази връзка, вероятно регионални разработки по силата на чл.5 от Наредбата, които обаче НУГ следва да инициира със свое окръжно в допълнение на цитираното по-горе писмо. В подобна посока е и по-старата и актуална и сега практика, когато се извеждат с по-малка интензивност и едновременно с други видове сеч (отгледни или главни), санитарната сеч да се отчита по площ към другите сечи. Във всички тези случаи, когато вместо санитарна сеч, по площ се планират и отчитат другите сечи (главна или отгледна) при отразяване на влошеното здравословно състояние на тези насаждения, реално сортиментната структура е по-лоша. В някои отчетни таблици и форми това веднага прави впечатление, защото е по-висок процентът на категорията “дърва за огрев”. Тази лоша сортиментна структура не съответства на реципрочни по площ санитарни сечи, като понякога те дори могат и да липсват по отчет. В тази връзка следва да се прецизират указанията, като се направи релация между отчетите по площ и тези по обем на отсечената дървесина с лошо качество, която не следва да изкривява сортиментната структура на добивите по видове сечи, видове насаждения и дървесни видове и общо за ДЛ / ДДивС.
  

• 
  В практиката не са единични случаите, когато се налага проектиране /и съответно извеждане/ едновременно с другите планирани сечи (главни или отгледни) “изсичане на подлеса” или отгледна сеч за II етаж на двуетажно насаждение. Понастоящем отчитането на тази “съпровождаща” сеч се извършва, като площта и кубатурата се отнасят съответно към главната или отгледната сеч. Често обаче се касае за видове като леска, келяв габър и др., които “лъсват” като сортимент в една главна сеч, за която обаче се предвиждат съвсем други сортименти, вкл. едра дървесина. В тази връзка НУГ следва да изработи указания по силата на които да може да се отчита (вкл. в ГФ-та) като самостоятелен вид сеч “изсичане на подлеса”.
  

• 
  Голите сечи за ловностопански мероприятия (напр. отварянето на котли за дивечова нива / сечище, прокарването на просеки и пр.) не се третират като отделен вид сеч по Наредба-33, това са устройствени мероприятия за проектиран вид ловностопанско мероприятия. Същите трябва да се отчитат като планировъчни сечи и ползуването от тях да се дава в отделни таблици.
  

• 
  В наредбата няма регламентация голата сеч за реконструкция до какъв размер на сечищата може да се извършва. Ограничение има в ЗГ, където е прието, че във високостъблените гори сечището (изобщо) не може да бъде по-голямо от 5 ха. НУГ следва да инициира регионални инициативи по реда на чл.5 от наредбата, за въвеждане на някакви ориентировъчни ограничения за горите със Специални функции, за издънковите гори, за горите за реконструкция, за акациевите гори и култури и т.н.
  

• 
  При трансформацията на издънкови насаждения в семенни се препоръчва прилагането на средностъблено стопанство чрез условно гола сеч. (през 2004 г. преди още наредбата да е в сила точно под тази форма се извършиха огромни поражения в горите частна собственост в много региони на Северна България!!) Липсва конкретика относно това в какви насаждения ще се прилага. Сред правилата, които следва да се спазват, специално за буковите гори буди недоумение, че се допуска изсичането на насаждения до 50 год.възраст, което следва да бъде допълнително коригирано. Впрочем лесоустроителите вероятно няма да спазват това точно изискване, но така залегнало в наредбата, то ще развързва ръцете за много посегателства, поради което трябва да се изчисти, заедно с някои указания за практическото прилагане на ал.5 и ал.6 на чл.27 от Н-33.
  

• 
  Указанията за стопанисване на иглолистните култури създадени извън района на естественото им разпространение, както и допълнението на НУГ към тях (писмо 36-00-175 /14.07.2004г) нямат силата на нормативен документ. В тази връзка особена важност придобива въпросът: Кога да започнат главните сечи в тези изкуствени насаждения? Също – Как лесоустроителят да установи настъпила ли е или още не, или е отминала количествената зрялост, за да проектира главна сеч? Засега има само една нормативно определена (със ЗГ) възраст за високостъблените гори (в случая за иглолистните) под която не може да се сече и тя е 60 год. Пикът на кулминацията на количествената зрялост за повечето иглол.култури е към 30-40 год.възраст. Кулминацията е между 40 и 60 години. Мястото и отговорността на лесоустроителят е в дискусия със собственика да вземе впредвид и неговите стопански приоритети и интерес, който пък може да изисква по-дълъг срок (надхвърлящ 60 год) на изчакване за по-ценни сортименти. Наредбата като нормат.акт от по-виш ранг (спрямо Указанията) не забранява, но и не дава конкретни указания и с това дава свобода и отговорност на проектанта да проучва различните растежни таблици и други материали, да залага пробни площи и ако може да убеди собственика / ЕТИС, да прилага местни за проекта турнуси за сеч. За съжаление обаче у нас липсва надеждна нормативна база (таблици), тъй като същите са правени с малко на брой и не особено представителни пробни площи. (напр. таблиците за бб-култури са правени за региона на Зап.Родопи, но се прилагат за цяла Б-я.) Поради тези обстоятелства е наложително НУГ да инициира работна група, която да изработи методика съгласно която лесоустр.групи и ДЛ да изработват местни обемни разредни таблици за основните дървесни видове (не само за иглол.култури). На регионално ниво, за да се взимат решения за количествената зрялост, а от там и за турнуси на сеч на иглолистните култури, ще се наложи и изработката на местни растежни таблиции.
  

• 
  В Наредба 33 въпреки, че се афишират три вида възобновителни сечи според начина на възобновяване (чл.6, ал.3), не става ясно кои са сечите за съчетаване на естественото с изкуственото възобновяване. Такова се допуска и то само в краен случай, единствено при Групово-постепенната и при Неравномерно-постепенната сечи, т.е. в дългосрочните постепенни сечи. Досегашната котловинно-постепенна сеч, която беше точно сечта за съчетаване на изкуствено с естествено възобновяване вече е отменена, въпреки че в редица форми и таблици по Наредба – 6 съществува. Мислим че тази празнота ще пречи не само на лесоустроителите. Особено поради разтегегливото понятие “затруднено естествено възобновяване” има опасност все повече насаждения да отиват в тази именно категория и да се преминава направо към гола сеч. (От друга страна е истина и факта, че досега повечето котловинно-постепенни сечи фактически се извеждаха като голи сечи на малки площи.)
  

• 
  Във връзка с влизането на Наредба-33 за сечите в сила, спешно трябва да се изработят /регламентира/ нов образвец за някои от таблиците по Наредба-6, които се прилагат в лесоустройствените проекти. Напр. табл.87 по видове главни сечи от Приложение-18 противоречи на Н-33.
  

• 
  С Наредба-6 са дадени всички таблици, които се използуват в ЛП, в т.ч. и табл.образец № 87 Приложение №18 за ползуването от възобновителни (главни) сечи. В нея сечите са по досегашния Правилник. Лесоустроителите нямат правото да променят зададените с наредбата номенклатури, респ. таблици. В случая тази номенклатура не съответства на въведените с Наредба-33 видове главни сечи и това е един проблем, който следва НУГ по най-бърз начин да разреши, като даде конкретни указания. (Въпросът не е, че ние лесоустроители-те не можем някак да излезем от положението, но затова е НУГ, за да разпореди на всички да процедират по точно определен начин, а не всеки да се спасява както сам прецени!)
  

• 
  В наредбата (в чл.11), се изясни, че Постепенно-котловинната сеч трябва да се проектира и извършва като такава още от нейните първа и втора фази (подготвителна и осеменителна), а не както много колеги и съгласно текста може да се заключи – като двуфазна сеч, която започва едва “след проведени първа и втора фази на четирифазната краткосрочно-постепенната сеч”. Значи и при двата вида сечи се проектират една или повече от всичките четири фази на сечта съобразно конкретните условия. (т.е. постепенно-котловинната сеч има също подготвителна и осеменителна фази, съответно I-ва и II-ра, макар и това да не е съвсем добре уточнено, а следващите III-та и IV-та фази са съгласно т.1 и т.2 от текста на чл.11.)
  

• 
  Новата Наредба – 33 в голяма степен стимулира лесоустроителя да планира не само това какво ще се изсича, но поставя повече ударението върху онова, което трябва да остане в насаждението след сечта. Това може и трябва да провокира голяма крачка в качествено ниво при планирането. Не защото досега не се е държало сметка на тези параметри. По-скоро обаче ЛП е бил винаги източник на точна конкретна информация за размер на ползуването, за количества кубици и сортименти. Време е да се мисли какво трябва да се промени, че да вкараме гората в нашето проектиране. ЛП трябва да може да каже и каква ще бъде гората след 10 години, при един или защо не при няколко варианта на изпълнение на проекта.
  

• 
  Наредба – 33 наистина дава и повече свобода на стопанисващите органи по места. Коментира се, че скоро ще настъпи момента когато вече ЛП не трябва да планира ползуването (неговия размер и вид на сечта), а трябва да бъде по-скоро “рамково”, като се ограничи до определянето на това дали да се извежда отгледна или главна сеч, и дали главната сеч да е с естествено или с изкуствено възобновяване. Като аргумент се сочи и фактът, че в ЛП много често запасите, респ. размерът на ползуването за конкретни насаждения не съответстват на маркираното и/или на реално добитото през десетилетието след годината на устройство (причините са многопосочни и някои от тях вече изтъкнахме по-горе). Сочи се и примерът на някои западни страни, за които горите от много отдавна не са били източник на суровина (напр. Швейцария) и поради тази причина ролята на лесоустройството там е била по-скоро рамкова. Същевременно не се отчита опита в една Франция (за държавните и общинските гори), която сега се отърсва от подобна практика (горските сами да планират), защото го отчитат веднъж като спирачка в развитието на съвременните технологии и после, като вредно поради тясната обвързаност и заинтересуваност на стопанисващите от планирането. (Иначе навремето те са разсъждавали по същия начин – че трябва да се даде по-голяма свобода на стопанисващите, които най-добре си познават гората ! ) Подобна е практиката и в скандинавските страни, Румъния, Югославия и в много други страни, които прилагат нашия тип лесоустройство.
  

• 
  Свободата с Наредба – 33 наистина е по-голяма за стопанисващите, но ние сме свидетели, и все повече хора си задават и другия въпрос, което не може да се пренебрегне с лека ръка, дали или кога те ще бъдат готови да се възползуват от тази по-голяма свобода. Още повече дали или кога ще са готови без специалните предписания на ЛП сами да поемат отговорност за стопанисването, защото изискванията към тях трябва и сигурно ще са много високи, така както са били винаги към лесоустроителите. Всеки случай, на някои хора по места наистина много би им се искало сами да определят колко и как да се сече. Тогава тяхната власт наистина ще е безгранична. Силата на българското лесоустройство винаги е била в неговото безпристратие и коректност. Ако през последните години има отстъпления от това и други нейни качества, то вината трябва да се сподели и с НУГ, който допуска това да става реалност.
  

• 
  Във връзка с тенденциите за повишаване значението и ролята на горите като особено важен фактор с глобално значение за човека и обществото изобщо, в бъдеще все по-голямо значение ще се отделя на многофункционалното устойчиво развитие на горите, на опазване на биоразнообразието и постепенно намаляване ролята им на суровинен източник. В тази връзка все по-голяма става отговорността на лесоустроителите да поддържат своята осведоменост, да имат широк поглед върху актуалностите в местен (за съответния обект на ЛП), регионален, национален, европейски и в световен план. Да познават не само, местните и регионални планове за развитие, годишните доклади на НУГ за състоянието на ГС, Наредба – 6 и Наредба – 33, няколкото инструкции и правилници, ЗГ и др.закони (вкл. в областта на околната среда и защитените територии, кадастъра и т.н.), НГПС и др, но да са наясно и със Стратегията на ЕС за развитие на горите и ГС и някои нейни регламенти и др. документи в областта на горите и пазара на дървесината, както и с конвенции на ООН, като тези за биоразнообразието, за борба с опустиняването, за климата и т.н. И което е по-важно, те трябва да са в състояние да пречупят тези високи изисквания и тенденции през призмата на всеки конкретен проект. И всичко това на достъпен за практиката език, дори и когато не е облечено в конкретни за лесоустройството нормативни рамки (както е към настоящия момент!). Това е нова и все по налагаща се отговорност за всеки лесоустроител и особено за р-лите на проекти, за фирмите и за нашата браншова организация.
  

• 
  Изработеният през 2002 год. нов ценови правилник за лесо- и лово-устройственото проектиране не е включен (и/или публикуван) в целия си обем в приложенията към Наредба-6. (Там фигурира само частта за ловоустройство.) Този пропуск следва да се отстрани, тъй като някои инвеститори (напр. общински администрации, религиозни организации, юрид.лица,) трудно могат да бъдат убедени при сключването на договори за изготвяне на проекти, че подхода и методиката за оценяване на проектантския хонорар са някак си „регламентирани”. Те дори и да искат, не могат да се съобразят с факта, че НУГ използува тази методика за ценообразуване на ЛП за ДГФ.
  

• 
  В Раздел III „Допълнителни разпоредби” от Ценовия правилник, по който се изчисляват цените за лесоустройство и ловоустройство, в т.1.1 е записано, че „цените са изчислени при социално-икономически условия, изразени чрез минималната работна заплата /МРЗ/ в България, която е 100 лева”. Лесоустроители (респ. фирмите изпълнители на проекти) и представителите на НУГ се обединяват в необходимостта от актуализация на цените с индекс / коефициент /, който на фона на общото процентно увеличение в МРЗ (от 100 на 150 лева за 2005 год, или 50%), да отразява реалното увеличение за всеки от основните видове разходи при изработката на произволен ЛП, в т.ч. за: РЗ и осигуровки, командировъчни, ГСМ, консумативи и др. Предложението да се внесе в НУГ за разглеждане и одобрение.
  

• 
  БУЛПРОФОР и НУГ да анализират, изработят и приложат при лесоустройственото проектиране практика аналогична на регламентацията за инвестиционните проекти. По подобие на Наредбата за минималните цени в инвестиционното проектиране по която задължително се изработват всички инвестиционни проекти и съответно се регистрират в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите (съгласно ЗКАИИП), следва да се изработи подобна и за сектора на горите. (Ландшафтното устройство е вече подчинено на гореупоменатата наредба, а самите договори и проектите задължително се регистрират от КИИП. Впрочем това е целенасочена политика в МРРБ с оглед на постепенната адаптация към действащи норми и режими в ЕС, както и за достигане цените на проектантските услуги там.) В тази връзка, БУЛПРОФОР като представителна за лесоустроителите в България браншова организация , може и трябва да получи от НУГ статут по силата на който да извършва задължителна регистрация на лесоустройствените проекти (вкл. Технически контрол, авторизация и пр.) преди приемането им от НУГ. Същевременно следва да се въведат промени или допълнения към Наредба -6, с които изчислените по методиката цени за лесоустройство и ловоустройство се обявят за минимални.
  

• 
  В Наредба – 6 няма регламентация за обема и обхвата на „горска инвентаризация”, която е съставна част от процеса по изготвяне на лесоустройствения проект. Наредбата не е пригодена и дори затруднява лесоустройството когато трябва в един обект (ДЛ/ДДивС) за ДГФ да се изработва ЛП (цялостен проект по досегашния начин), а за недържавните гори – само „инвентаризация”. Наредбата не прави разграничение на процеса „инвентаризация” от цялостното изготване на ЛП. Тя разграничава целостния процес по изготвяне на ЛП на „теренни” и „камерални” работи. Тази схема е приета и при ценообразуването, като е заложено, че стойността на теренните работи съставляват към 55-60% от стойността на цялостния проект. Тази схема обаче не може да се приложи автоматично за отделяне на „инвентаризацията” като равнозначна на теренните работи. (Само един пример: определянето на площта на насаждението е основен таксационен показател и предмет на „инвентаризация-та”, но се определя при камерални условия.) НУГ не отговори на нашите многократни запитвания и възможни тълкувания, което въведе изключително големи затруднения за фирмите изпълнителки. Съвсем тълкувателно например се препоръчва зрелите насаждения в недържавните гори да не се клупират и боядисват, но това е нарушение на Наредба-6. И други препоръки на НУГ при устрояването на горите – недържавна собственост са нарушения на наредбата: неопределянето на стопански класове, небоядисването на граници на отдели и т.н. Липсва регламентация още и за това: кои части от ЛП (таблици, диаграми, анализи и т.н.) съпровождат инвентаризацията на недържавните гори и трябва да се представят в ЛП за ДГФ. Същевременно от проектите, планове и програми изработени за недържавни собственици, кои части и на какво нормативно основание може или трябва да се предоставят на ДЛ/РУГ/НУГ ?! Какъв статут и процедурна регламентация имат извадките от ЛП, които се изработват по поръчка на общини и други собственици. В тази връзка настояваме към НУГ да се създаде работна група, която да подготви изменения и допълнения към Наредба-6 (и/или указания), които да отразяват адекватно актуалната практика по устройството на горите недържавна собственост, както и свързаното с това ценообразуване на „инвентаризацията”.
  

• 
  За проектите които се изработват през 2004-2005 година се въведоха някои разяснения, като:
  
• 
  На горските карти горските имоти (отдели и подотдели) недържавна собственост се посочват без да се променят спрямо границите в които са възстановени на собствениците им и се оцветяватв един или повече цветове, които се отличават от горите и земите ДГФ;
  
• 
  Не се проектират мероприятия за горите недържавна собственост, или ако те се проектират по поръчка на собствениците им, в ЛП на ДЛ тези мероприятия не фигурират и не се рекапитулират (не участват в таксац.описания и в таблици).
  
• 
  На насажденията в горите недържавна собственост не се определят стопански класове, респ. те не участват в таблиците за таксационна характеристика ( не участват в глави 4, 5 и 6 на ЛП ). Стопански клас за тези гори се записва като условен,като ориентир, както е практиката за горите със Специални Функции. По вид на горите обаче, те участват при изработката на отчетните форми на ГФ (без 5 ГФ) за съответните видове собственост. Липсва засега регламентация и за тях, както за горите със СпФ от ДГФ, да се изготвя обща таксационна характеристика, която да се прилага в ЛП на ДЛ.
  
• 
  За ДГФ ще се формират стопански класове независимо от общата площ на ДГФ и площта за обособяване на отделните стоп.класове. Те трябва да се обособяват дори размерът им да е под минималната площ изискуема по Наредба-6, защото в горите недържавна собственост, както и в горите със СпФ същите може да са чувствително повече, а насоките за стопанисване трябва да се спазват съгласно Н-6 независимо от собствеността върху тях. За да се избегне обаче прекаленото раздробяване и правенето на таксационна характеристика за изключително голям брой стопански класове, следва да се въведат нови норми за минимален размер при наличие на недържавна собственост над определен процент от залесената площ на ДЛ. В останалите случаи да се прилага досегашната практика.
  
• 
  Разчетите за ползуването се правят само за ДГФ (за залесяването – също).
  
• 
  Лесоустройствения проект, който се изготвя за ДЛ/ДДивС е само за горите държавна собственост – ДГФ, вкл. и за горите със СпФ само от ДГФ.
  
• 
  ДЛ, РУГ и НУГ ще имат информация за горите недържавна собственост по техните инвентаризационни описания (без мероприятията в тях) и отчетните форми на ГФ, които ще се предоставят на ДЛ с изработения за ДГФ ЛП. Също така те следва да разполагат и с екземплярите на ЛП, планове и програми изработени в различно време по поръчка на други собственици за техните гори, за да упражняват контрол, в т.ч. и различни допълнителни проекти, напр. за вододайни зони, но това не е нормативно регламен-тирано и би следвало НУГ да изработи мотивирана инструкция в тази връзка.
  
• 
  Проекти за вододайни зони занапред ще се изработват само за ДГФ, освен ако други заинтересувани лица, напр.общини не го поискат за горите тяхна собственост. В тези случаи, каква ще е тяхната регламентация, т.е. трябва ли и на какво основание да се предоставя екземпляр на ДЛ. Същото важи и за всякакви други допълнителни проекти, за зелени зони, или например на инвеститори – арендатори на ловни площи, които си поръчат ловоустройствен проект.
  
• 
  За проекти при които недържавните гори съставляват висок процент, таблиците за сравняване на площите и запаса по класове на възраст, на средните таксационни показатели и стопанските класове, на ползуването и т.н при предишното и сегашното устройство нямат смисъл и няма да се правят, въпреки изискването на Н-6.
  
• 
  Горите обозначени като „временно стопанисвани от общината” са култури или самозалесени бивши земеделски земи, собствеността върху които в момента на възстановяването по ЗВСЗЗ не е била установена. По ЗВСГЗГФ не може да има „неидентифициран” собственик. Дори когато има спорове за такива гори, ОСЗГ е следвало не да ги възстанови на общината (макар и като „временно общинска”), а да ги остави в ДГФ до решаване на спорът. Съгласно & 7 от ПЗР на ЗГ, лесоустроителят е длъжен да устрои всички такива гори като ДГФ. Ако това противоречи на вида собственост по предоставения цифров модел, където има запис „временно общинска”, то в ЛП грешката не се повтаря, а се коригира, а в таблцата за несъответствията случаят / случаите се описват, за да бъдат коригирани от ОСЗГ, респ. от фирмите по поддръжката на един следващ етап.
  
• 
  За общинските гори, независимо от тяхната площ се изработват само лесоустройствени проекти (не планове и програми).
  
• 
  В лесоустройствените проекти изработвани за гори недържавна собственост, Глава III се пише само доколкото има налични данни, или при невъзможност на собственика да осигури информация – тя не се пише изобщо. В т.ч. е информацията с данни от счетоводство, ТРЗ, ДМА и т.н.
  
• 
  С проектите 2004-2005 год. отпада досегашния начин за оценка ефекта от проектираните мероприятия и се въвежда новия, който изисква значително повече усилия, информация и находчивост за събирането на полезната информация на място от ДЛ.
  
• 
  В таблица 19 на ЛП и другаде където това се отчита, поляните на които вече се определя типа месторастене, но не и бъдещ състав, продължават да се водят в графите с недърво-производителни площи, а голините, сечищата и пожарищата, които се обозначават вече с букви, продължават да се водят като дървопроизводителна незалесена горска площ (отнасят се подобно нелесопригодните площи). На дивечовите ниви и ливади месторастения не се определят.
  

• 
  НУГ следва спешно да внесе яснота относно включването на горите недържавна собственост в Протокола за категоризация. Твърди се, че определянето на функционалната принадлежност е предмет на инвентаризацията. С категоризацията обаче се въвеждат (за някои от категориите СпФ) ограничения в ползуването, а това е ограничаване на вещни права на собствениците, което е недопустимо. Вероятно може и следва да има някои изключения, напр. за различни проводи (техните законоустановени сервитути) и др.п, но те трябва изрично да се упоменат и регламентират с указание на НУГ (или промени в нормативната уредба).
  
• 
  На I-ви Лесоустройствени съвещания (ЛС) често се поставят нови изисквания към изпълнителите, вкл. за допълнителни дейности некалкулирани в цената по ТИЗ. Поставят се срокове, които не се спазват от различните ведомства и институции. НУГ трябва да преустанови практиката за въвеждане на допълнителни спрямо ТИЗ изисквания към лесоустроителите, или ако допуска поставянето на такива, следва да посочва изришно кой ще ги обезпечи финансово. Трябва да се въведе строг регламент за спазване на поставените с протколите от ЛС и ЕТИС срокове.
  
• 
  И през последната година (2004 год), предоставянето на цифрови модели за обектите на лесоустройство от страна на органите на МЗГ – ОСЗГ стана с голямо закъснение (до края на лятото, а за някои обекти и през есента). За някои землища се оказва, че липсват /не са изработвани/ съвместени модели за ГФ. В тези и други подобни случаи лесоустроителите се използуват като изпълнители по ЗВСГЗГФ, без за това да получават някакво възнаграждение. НУГ трябва да осигурява своевременно (до 2 седмици, както е по договор) предоставянето на цифровите модели по ДЛ, респ.по общини и землища. Засега се санкционират само закъсненията от страна на изпълнителите, но многократно по-големите закъснения при предоставянето на изходни данни (вкл. от ДЛ за „Досегашно стопанисване”) изобщо не се санкционира. Тази практика трябва да се преустанови, като за целта НУГ предоставя на магнитен носител цифровите модели (от службата ....... в МЗГ) едновременно с подписването на договорите, за което се съставя ПП протокол.
  
• 
  С оглед по-добрата подготовка на лесоустройствените работи, защото подготвителните работи, могат в много голяма степен да облекчат проучвателните и проектни дейности на терена, като същевременно увеличат тяхното качество, конкурсите за лесоустройство да се организират още в годината предхождаща терена. Такава е и практиката в повечето европейски страни.
  
• 
  С Наредба – 6 се въвеждат нови правила и норми за противопожарното устройство на горите в РБ. Въвеждат се нови степени на пожарна опасност и класификационна схема. На места обаче, някои служби по аврарийна и пожарна безопасност търсят съответствия с тяхна наредба и не искат да се съобразяват с факта, че за ГФ проектите за противопожарно устройство в ЛП се изработвяат при специфични изисквания и правила. Въпреки че Наредба-6 е съгласувана с НСАПБ и тогава не е имало проблеми, за да няма такива и в бъдеще, НУГ следва да проведе консултации и ако е нужно да направи писмени указания за лесоустроителите.
  
• 
  В ход е изработката на нова тестваща програма, с която ще се приема цялата лесоустройствена информация (цифрова за графиката и за атрибутната база данни) при предаването на ЛП на инвеститора (в случая – в Агролеспроект ЕООД).
  
• 
  В чл. 52, ал.3 на Наредба-6 е посочено, че начинът за сортиментиране при неклупираните насаждения е с помощта на сортиментните таблици за цели насаждения (Приложение №10, таблица № 54), с което се въвежда една нова практика. Цитираните таблици освен че са нови за практиката, са само за няколко дървесни видове и са по една входяща (по Диаметър). В досегашната лесоустройствена практика, а също и в работата на ДЛ, в случаите когато се сортиментират неклупирани насаждения, се процедира по начина описан в чл.51,ал.3, а именно с разредни обемно-сортиментни таблици (Приложение №10, таблица № 40) за единични дървета, като се въвеждат данни едновременно за Височина, Диаметър и % на негодните. Словесните коментари от автори на наредбата, че могат да се използуват и други методи, освен посочения по чл.52,ал.3, не е норма и следва официално да бъде разпоредена с промяна в наредбата или със специално указание.
  
• 
  Към настоящия момент всяка от лесоустройствените фирми работи с различни програмни продукти. В т.ч. и за определяне на запасите, и за сортиментиране на добивите от сървесина. В момента няма реално действаща програма, която да е проверена от експертна група, която да даде компетентно становище за съответствие с възприетите и препоръчаните в Наредба-6 таблици. Съществува и ПП, който въпреки приемането му от ЕТИС показва редица несъответствия с традиционните таблични методи. Действително важен е крайния резултат, но той трябва да е съпоставим за всички фирми изготвящи ЛП, а така също и за крайните потребители на ЛП. Лесовъдите в ДЛ за практически нужди използуват таблиците от Дендробиометрията и това трябва да бъде норма и за всички лесоустройствени фирми. Затова предлагаме НУГ да изиска доказване съответствието на резултатите от кубирането и сортиментирането в ЛП, с таблиците посочени от Наредба-6. Задължително! За целта в НУГ да се формира работна група, която да докладва резултатите от проведените тестове за всяка лесоустройствена фирма без изключение на ЕТИС и той да приеме съответните ПП, с които фирмите работят.
  
• 
  Крайно време е НУГ да регламентира за прилагане (отразяване) в лесоустройствените проекти прилагането на новата класификация на почвите в РБ (по ФАО), която отдавна е приета и се изучава в ЛТУ.
  
• 
  През последните два сезона НУГ промени, първо пилотно, а вече и в повече РУГ-ове, практиката при маркиране на насажденията за сеч те да не се клупират и сортиментират, а да се ползуват прогнозни количества на базата на ползуването и сортиментната структура определена с ЛП. Тази тенденция, ако се превърне в практика е нещо положително, свързано и с пестене на финансови средства за НУГ. Това обаче изключително много увеличава отговорността на лесоустроителите, които трябва да са много по-прецизни при инвентаризаци-ята и проектирането, както и да гледат с перспектива за бъдещото развитие на всеки конкретен подотдел. В тази връзка НУГ увеличи многократно броят на временните пробни площи, които се залагат от лесоустроителите (с декретно решение от представителите на НУГ в протоколите от I-во ЛС), без за това да е осигурен съответния ресурсов потенциал, вкл. финансов. Залагането на ВПП е наистина важно и необходимо с оглед бъдещите намерения в ДЛ/ДДивС да не се клупира и сортиментира, но за да го изпълни лесоустроителят трябва да ангажира своя най-опитен специалист (р-л на групата) за повече от ½ от цялото време на терена да се занимава само с тази работа (при средно голямо ДЛ и брой на стопанските класове около 15, с по 4 класа на възраст и с по 3 вида сечи). Като пряко заинтересувана страна, НУГ може и трябва да осигури част от спестения поради отпадане на клупирането и сортиментирането от страна на ДЛ финансов ресурс, за финансиране на допълнителните разходи за ангажиментите на лесоустроителите по увеличения брой ВПП. За целта още с ТИЗ трябва да се залага съответния брой ВПП, а работата да се остойностява, като в това число се калкулират и разходите по сечта, извоза на материалите и т.н.
  

Както констатирахме на нашия семинар, в системата от установили се взаимоотношения между НУГ, респ. отделите по стопанисване и по лесоустройство от една страна, и фирмите – изпълнителки на лесоустройствени проекти от друга, налице са редица обстоятелства, които пораждат затруднения в прилагането на нашите ангажименти по съставянето на лесоустройствени проекти. Маркирахме проблемните пунктове от нашата ежедневна практика, така както тя трябва да се прилага, въпреки някои несъвършенства /неясноти и непълноти/ в действащата нормативна уредба. Същата трябва да бъде усъвършенствувана, за да могат лесоустройствените групи да отговарят на повишаващите се критерии и изисквания за прилагането на съвремено модерно лесовъдство и за устойчиво развитие на регионите, каквито са нашите общи (на НУГ и БУЛПРОФОР) цели.