Семинар по динамика на механичните системи" научен форум за постиженията в тази област на науката. За неговите лични приноси в тази научна област той бе удостоен със званието „Заслужил деятел на науката."



Дата23.07.2016
Размер179.29 Kb.
#2354
ТипСеминар



СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА

гр. Варна 9000, ул."Васил Друмев" № 73, тел: 052 - 552-277

www.su-varna.hit.bg




Приложение

С П И С Ъ К

на

видни варненски учени, достойни за именуване на улици в гр. Варна




  1. Проф. Емил Станчев, (13.03.1930 – 25.01.1985).

Завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1953 г., завършва задочно и специалност ДВГ във ВМЕИ – София. През 1978 е избран за професор по „Теория на механизмите и машините”. От 15.10.1979 до 25.01.1985 г. е Ректор на Техническия университет във Варна. Учен със световна известност. Той е сред учредителите на „Международната федерация по теория на механизмите и машините”. На 3-я конгрес на федерацията бе избран за неин Генерален секретар, инициатор за учредяването на „Националния семинар по динамика на механичните системи” – научен форум за постиженията в тази област на науката. За неговите лични приноси в тази научна област той бе удостоен със званието „Заслужил деятел на науката.”

Проф. Станчев създаде научна школа, която продължава и днес да развива изследванията в областта на динамиката на механичните системи.

Заедно с Филип К. Недялков той организира академично обучение по леко водолазно дело в България от 1962 г.

Като Ректор на Техническия университет във Варна, той издигна авторитета на Университета като модерна образователна институция с международна известност.


Забележка: По не потвърдени данни преди няколко години е имало предложение улица във Варна да се именува на името на Проф. Емил Станчев. Не е проверено дали предложението е реализирано.


  1. Академик Димитър Мишев (28.05.1933 – 13.02.2003).

Създаването на научно направление, полагането на основите на систематична и целенасочена учебно-научна дейност и доизграждане на катедра „Радиотехника” при Техническия университет във Варна, както и научното формиране на редица преподаватели във факултета по електроника при ТУ – Варна се свързва с името на академик Димитър Николов Мишев.

Научно-техническата общност в гр. Варна и областта приема винаги името на академик Д. Мишев като име на един от своите най-изявени преподаватели и членове. Почетен професор на Техническия университет във Варна от 1994 г. и почетен член на Съюза на учените – Варна от 1998 г. През време на следването си в Държавната политехника (сега Технически университет – София) участва в колектива, разработил и построил първия български телевизионен център при МЕИ – София. Завършва МЕИ – София с отличен успех през 1957 г. Изгражда се до международно известен учен в областта на дистанционните изследвания на Земята от Космоса и телевизионната и видео техника.

От 1966 г. е на работа в МЕИ – Варна (сега Технически университет – Варна) отначало като хоноруван преподавател, а от 1967 г. – като хоноруван доцент. От началото на 1972 г. до 1974 г. е ръководител на катедра „Радиотехника” при ВМЕИ – Варна. Тук той чете лекции по „Импулсна техника”, „Приложна електроника” и „Основи на телевизията”. През този период има основен принос за създаване и развитие на учебни и научно – изследователски лаборатории в Катедрата. Спомага за изграждането и в голяма степен определя педагогическите и научни интереси на голям брой преподаватели в Университета. Под негово ръководство са защитили докторски дисертации 17 докторанта 6, от които във Варна.

От 1974 г. е избран за професор и ръководител на научното направление „Дистанционни изследвания на Земята от Космоса” към „Централната лаборатория за космически изследвания при БАН”. Активно участва в редица международни и национални форуми и организации. Академик Мишев беше признат научен авторитет сред международната научна общност: Член – кореспондент на Международната академия по астронавтика в Париж; член – кореспондент на БАН; Вице президент на международната астронавтическа федерация (МАФ); Академик на Международната инженерна академия и на Евро – азиатската академия на науките.

Автор е на голям брой авторски свидетелства; патенти; научни трудове; книги; учебници и ръководства. Редица системи и апарати за дистанционни изследвания на Земята от Космоса са разработени и внедрени под негово ръководство. Председателствал е научни съвети и специализирани научни съвети, например СНС по „Радиоелектроника и компютърна техника’; научната комисия по „Електротехнически науки и автоматика”; „Електротехника, електроника и автоматика”; зам. Председател на Националната агенция по оценка и акредитация при МС и др. Бил е член и главен редактор на научни списания „Космически изследвания в България”, „Електроника и електротехника”, “Доклади на БАН”, “Earth Observation and Remote Sensing – Harwood Academic Publishers”.

Някои от многото му награди и отличия са: „Почетен изобретател”; Почетен медал на „Интеркосмос”; медал „Циолковски” - Русия, Basic Science Book Award – IAA Paris, Голямата награда на БАН „Св. Бр. Кирил и Методий” и др.




  1. Проф. Васил Халачев (19.04.1914 – 06.03.1990)

Професор инж. Васил Илиев Халачев е бил дългогодишен преподавател в Техническия университет (Висш машинно - електротехнически институт) в гр. София и в гр.Варна. Той е първи редовен ръководител на катедрите по „Съобщителна техника” (СТ) в София и Варна, с което се счита за основател на специалността "Далекосъобщителна техника" в България. За големите му заслуги към развитието на съобщителната техника в България и подготовката на кадри в тази област, по предложение на Министерството на съобщенията, през май 1986 г. беше удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на съобщенията”.

Професор Халачев има големи заслуги към създаването и развитието на Техническия университет (ТУ) в гр. Варна, където постъпва като редовен преподавател и ръководител на катедрите по Далекосъобщителна техника (ДСТ) и Радиотехника (РТ) - по-късно само на катедра ДСТ. Постъпва в Техническия университет във Варна през 1966 г., където работи до пенсионирането си по болест през 1976 г. Той е ПЪРВИЯТ ИЗБРАН ПРОФЕСОР в ТУ-Варна. Бил е Декан на Електротехническия факултет, Заместник Ректор, Председател на Научния съвет на Университета, основател и ръководител на Научно-изследователския сектор и едновременно с неизменното ръководство на катедра ДСТ е изпълнявал и редица обществени длъжности. Автор е на стотици научни трудове и множество учебници по основни учебни курсове в областта на слаботоковата и комуникационната техника, които се превърнаха в настолно помагало и на всички специалисти по комуникационна техника и технологии у нас.

Професор Васил Илиев Халачев е роден на 19 април 1914 г. в с. Махалата (гр. Искър) Плевенско. Завършва Виенския държавен университет през 1942 г. по специалността „Електроинженер - слаби токове”, за рекордно краткия срок от 2 години и 10 месеца (поради липса на средства). Като преподавател се ползваше с голямо уважение от всички преподаватели и студенти. Беше изключително добър и внимателен към хората човек, скромен и взискателен към себе си, с богата научна и педагогическа ерудиция. Почина в гр. София на 6 март 1990 г.

По инициатива на негови възпитаници, през 2002 г., в центъра на родния му гр. Искър беше открит паметник - барелеф. Неговото име носи и една лекционна зала в ТУ-Варна. Награждаван е с редица награди, като Орден "Кирил и Методий I ст." и др.


4. Проф. Георги Георгиев

Георги Димитров Георгиев е роден на 17.03.1930 година в гр. Варна. Завършва Втора мъжка гимназия във Варна през 1948 г. и следва веднага във Инженерно-строителния факултет на Варненския държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. През 1956 година завършва икономика на строителството във ВИНС “Димитър Благоев” Варна. През 1961 година завършва задочно специалност философия в Софийския държавен университет. През 1965 година защитава дисертация, а през 1966 г. получава научното звание “доцент”. Изминава дългия път на научно развитие до “професор” и кандидат на икоомически науки.

Проф. Г.Димитров е един от най-изтъкнатите преподаватели- педагози. Инициатор е на създаването на първото Студенско икономическо бюро по строителство. Той остава трайна следа в развитието на Икономическия Университет и гр. Варна. Като ръководен кадър заема последователно длъжностите “ръководител катедра”, декан и ректор.

Периодът на неговата работа като ректор ще се запомни като многомащабна и резултатна дейност по усъвършенстване и разширяване на материалната база, което е от значение за развитие на образованието във Варна и региона. На неговите усилия се дължи построяването на т.нар. Блок 2 – гр. Варна, ул. Евлоги Георгиев.

Освен в страната, той има и международно признание като специалист. В период 1971-1974 година след спечелен конкурс е поканен да работи в Международния колектив на учените по проблемите на организационното управление и изследване на операциите със седалище Академия на науките Москва. Съвместно с видни учени от Полша,Унгария, Германия, Чехословакия и други страни участва в разработването на редица научни проблеми.

Разностранна е обществено-полезната дейност на проф. Г. Димитров-научен ръководител на множество аспиранти; рецензент на млади учени, експерт в стопански и научни съвети.


5. Проф. Асен Консулов (1938 – 2010 г.)

Асен Стефанов Консулов е роден на 25.11.1938 г. в гр. Добрич. Там завършва гимназия и идва във Варна да служи във ВМС като радиотелеграфист. След военната служба завършва Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Назначен е на работа като биолог в ТЕЦ „Варна”, а впоследствие през 1967 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Института по рибно стопанство и океанография с Аквариум Варна. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация и по-късно е хабилитиран като доцент. В създеният Институт по океанология към БАН през 1987 г. се открива Секция „Морска биология и екология”. След конкурс Асен Консулов преминава на работа в ИО и става ръководител на гореупоменатата секция. Тук защитава докторска дисертация и е избран за професор.

През 1989 г. участва активно в политическия живот на Варна. Като председател на Екогластност е избран в първите демократични избори за секретар на Областния съвет Варна.

От 1996 до 2000 г. е директор на Института по океанология към БАН. Преподава в Гражданския морски факултет към ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” и Техническия университет Варна.

Научната дейност на професор доктор на биологичните науки Асен Консулов е в областта на морския зоопланктон, екологията и опазването на морските екосистеми, биоразнообразието на Черно море и марикултурите.

Има повече ог 100 научни публикации, 3 монографии и един патен за изобретение.

Има изключителни приноси за определянето на новите за Черно море видове – ктенофорите Mnemia mccradi (1990) и Beroe ovata (1999), както и за създаването на щормоустойчиви инсталации за отглеждането на миди.

Един от най-цитираните български зоопланктонолози.

Почива на 28.05.2010 г.
6. Проф. Камен Проданов (14.12.1947 – 13.05.2004)

Професор доктор на биологичните науки Камен Богданов Проданов е един от най-изтъкнатите български учени, работили върху проблемите, свързани с динамиката и състоянието на запасите на рибните популации, управление на риболова, биоразнообразието на ихтиофауната и устойчивото използване на рибните ресурси на Черно море.

Камен Проданов е роден във Варна. След завършването на І- ва гимназия във Варна завършва и Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1973 г. През 1974 г. започва работа биолог и впоследствие научен сътрудник в Института по рибни ресурси Варна. През 1984 г. успешно защитава дисертация като получава званието „кандидат на биологическите науки”. През 1989 г. се хабилитира като доцент, а през 1997 г. защитава научната степен „доктор на биологичните науки”, а от 2001 г. е и професор.

От 1991 г. до 2002 г. работи в Института по океанология – БАН Варна., а от 2002 до 2003 г., след спечелване на конкурс става директор на Института по рибарство и аквакултури – Варна. На 18.11.2003 г. е номиниран от Съюза на учените Варна за участие в конкурс за член-кореспондент на БАН.

Професор Проданов си спечелва име на учен с международна известност. Автор и съавтор е на над 80 научни труда и 5 монографии. Три от монографиите и над 40 публикации са издадени в чужбина. Една от тези монографии със заглавие „Екологично управление на рибните ресурси в Черно море и тяхното рационално експлоатиране” е публикувана от FAO. Този труд, разработен от учени от Украйна, Румъния, Турция и България с научен ръководител проф. Проданов се превръща в една от най-цитираните разработки в областта на оценките на запасите на рибните популации в Черно море.

Научно-изследователската дейност на проф. д.б.н. Камен Проданов включва участие в множество международни експедиции, както в Черно море така и в Световния океан – от Сенегал до Аржентина, Бразилия, Намибия и Антарктида.

Проф. д.б.н. Камен Проданов беше радетел и се бореше за въвеждане на квоти за улова на черноморските видове риба, както и на изкуственото размножаване на калкан в България. Той ревностно защитаваше интересите на България в областта на морските биологични ресурси до последния миг на своя живот. Камен проданов беше един голям варненец, който допринесе много за утвърждаването на Варна като един от центровете по науката за морето.
7. Проф. Александър Рождественски (1917 – 1998 г.)

Александър Владимирович Рождественски е роден през 1917 г. в гр. Грайворон, Белгородска област, Русия.

След Октомврийската революция семейството му пристига във Варна, с която той остава свързан за цял живот. Тук той завършва гимназия, а през 1940 г. специалност химия в СУ „Климент Охридски”. Работи като химик в митницата и учител по химия. Участва в Отечествената война в миночистенето на река Дунав.

Научно-изследователската си дейност в областта на морската химия започва през 1947 г. като асистент по по химия в Морската биологична станция с Аквариум, която е тогава към Софийския университет. През 1954 г. става старши научен сътрудник ІІ степен към Института по рибарство и рибна промишленост и ръководител на секция „Хидрология и хидрохимия”. През 1971 г. получава научното звание професор.

От 1973 г. работи в новосформирания Институт по океанология към БАН. През 1979 г. защитава докторантура и получава научната степен „доктор на географските науки”. Пенсиониран през 1984 г., но продължава да роботи по редица планови и извънпланови задачи.

През 1986 г. излиза от печат обобщаващата му монография „Хидрохимия на българския сектор на Черно море”. Той е автор на повече от 200 научни публикации и на две изобретения.

Научните му приноси са в областта на: изследване на соленостния режим на българските черноморски води; основни закономерности в сезонната динамика на разтворения във водата кислород, биогенните елементи, главните йони и други химични показатели; установяването на химичния режим на долното течение на река Дунав и на по-големите крайбрежни езера; доказване влиянието на мрамороморските води в Черно море; първи инструментални и динамични изследвания на теченията край българските брегове; химичен състав на черноморските ледове и валежни води по крайбрежието; гранулометричен и химичен състав на пясъците и дънните утайки.

Професор доктор на географските науки Александър Рождественски е най-цитираният български океанолог. Неговият живот и научно дело е пример за младите български морски изследователи и океанолози.


8. Проф. Фриц Цвики (14.02.1898 - 8.02.1974)

На 14 февруари 2008 година се навършват 110 години от рождението на една подчертано колоритна фигура в научния свят - Фриц Цвики. Ако има състезание за определяне на най-неразпознат гений в астрономията през 20 век, то победител със сигурност ще бъде Фриц Цвики. Смел и проницателен учен, Цвики е изпреварил значително своето време, що се отнася до “свръхновите звезди”, “неутронните звезди”, “тъмната материя” и “гравитационните лещи”. Неговите откривателски работи, във всяка една от тези области, биха донесли много слава и чест на учен, който е по-стандартна личност.

Фриц Цвики е роден в град Варна, България през 1898 година. Баща му, Фридолин Цвики, е от швейцарско потекло. Във Варна той има фирма за търговия с метали, а от 1908 г. е консул на Норвегия. По време на Първата световна война той става консул и на Австроунгария и Германия. Майка му, Франциска Врчек, е чехкиня. Фриц е най-голямото от трите деца в семейството. Има по-малък брат Рудолф, а най-малка е сестра му Леони. Когато малкия Фриц достига възраст за постъпване в училище, родителите му решават, че трябва да получи образованието си в Швейцария. Така през 1904 година той заминава при баба си и дядо си в швейцарския кантон Гларус, селището Молис. Там преминава останалата част от детството му.

През 1916 година завършва Техническо средно училище в Цюрих (Technische Hochschulen). От 14те оценки вписани в дипломата, издадена на 4 октомври, само две са 5 ½, всички останали са шестици.

Същата година Цвики записва математика и експериментална физика в Швейцарския федерален технологичен институт (ETH) в Цюрих.

През 1942 година Цвики е назначен за редовен професор по астрономия в Калтех, като същевременно работи като директор по изследванията в „Аероджет дженерал корпорейшън” (Азуза, щата Калифорния). В тази корпорация тай работи от създаването й през 1943 г. (той е един от нейните създатели) до 1961 г. Там има регистрирани 50 патента, основно в областта на ракетната техника. Негово изобретение са редица реактивни и хидротурбореактивни двигатели. Активно участва в разработката на ракетни ускорители за излитане на тежки самолети. През октомври 1946 г. под ръководството на Цвики с помощта на ракетата „Фау-2” е осъществено изстрелването на „изкуствени метеори” – първият експеримент по създаването на изкуствени астрономически обекти. Цвики е основател и президент (от 1961г.) на Обществото за морфологични изследвания, което разработва методика за използване на. А морфологичния анализ.

През 1972 година Цвики получава Златния медал на Кралското астрономическо дружество за „изключителен принос в асторономията и космологията”. Тази негова награда е за работата му по неутронните звезди, тъмната материя и създаването на каталози на галактиките.

Астероидът 1803 Цвики, Кратерът Цвики и галактиката І Zwicky 18 са наречени в негова чест.

Тази особено колоритна личност, с многостранни интереси и невероятни интелектуални способности - Фриц Цвики, завършва земния си път в Пасадена, щата Калифорния, САЩ на 8 февруари 1974 г., точно 6 дни преди 76 си рожден ден.

Погребан е в селцето Молис, кантона Гларус, Швейцария, където е преминало детството му.


9. Кап. I ранг инженер Тодор Соларов (1865-1920)

Тодор Соларов завършва Техническото училище при Морското ведомство на Руската империя като стипендиант на Военното министерство на Княжество България. С това става първият офицер в българската армия с морско инженерно образование. Службата му във флота е свързана с плавания на река Денава и Черно море, участието му в корабостроителната програма на страната преди балканската война. Соларов е началник на Машинното училище при Флота през периода 1900 – 1905 година с изключителна роля за развитието и утвърждаване на училището. На 30.12.1904 година с царски указ е утвърден закон за Машинното училище при флота на Негово Величество с права на средно техническо учебно заведение. То при него става първото средно техническо училище в България.

Под ръководството на Тодор Соларов са издадени официално първите учебни планове и програми, съобразени със световния опит и знания, като се развива и учебната база. След преместването в гр.Варна под негово ръководство училището си извоюва солидно първостепенно положение в страната и напливът от кандидати за обучение чувствително нараства.

От 1888 – 1906 година Тодор Соларов преподава машинно дело, огнярно дело и чертане, като се ползва с уважението и признанието на своите възпитаници.

Соларов е автор на първите учебници по морска техника, с което подава продуктивен пример на своите колеги.
10. Капитан I ранг доцент Цветан Папазов (1927-2005)

Цветан Илиев Папазов е роден на 21.04.1927 г. в Ямбол. Обаятелна личност, учен енциклопедист той е една от легендарните личности на Морско училище.

Завършва Морско училище по специалност "Корабен механик" през 1950 г., след което завършва магистратура по специалността “Физика” в Софийския университет.

През 1972 г. блестящо защитава докторска дисертация във Военноморската академия в Санкт Петербург - Русия.

Преподавател в училището от 1951 до 1976 год. Първи началник на катедра “Техническа механика”. Като учен се отличава с енциклопедични знания и научни интереси в областта на механиката, лазерната оптика, хидродинамиката, хидроакустиката и електрониката.

Инициира, организира и активно провежда научно-изследователска и инженерно-внедрителска дейност в интерес на отбраната и въоръжените сили на Република България, морската индустрия и корабоплаването. И до днес са значими научните му постижения при реализацията на проектите приети на въоръжение във ВМС и в други страни, като най-значими от тях са внедрените разработки, свързани с радиохидроакустичните буеве за патрулната авиация, залегнали в основата на нов клон на военнопромишления комплекс на Република България и подводна система за противоминна борба.

Значимо и авторитетно е участието му в мащабния проект на национално ниво “Плавателен канал от Дунав до Черно море”.

Активно и високо резултатно е участието му в изграждането на учебно-изследователска база на училището.

И до днес авторитета на катедра “Техническа механика” и научния авторитет на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” се градят с неговото име.

Оставил е ярък спомен в съзнанието на поколения възпитаници на училището, на които е преподавал, както и на колегите, и на всички които го познаваха.

Доц. Папазов умира през 2005 г.
11. Капитан I ранг д-р Георги Пецов (баща) (1899-1970)

23.10.1899 - Роден гр. Габрово

1920 – завършва курс за строеви морски офицери във Варна.

1920 - постъпва на служба в Морската полицейска служба на страната на р. Дунав.

1924 – възпитател в Морско училище.

1927 - След конкурс със стипендия е изпратен да учи в Хумбалтовия университет – Германия. Изучава математика, физика, метереология, хидрология и океанография

1931 – защитава дисертация на тема “Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912 г.”, за което е удостоен със степен “Магистър на свободните изкуства” и “Доктор по физика на морето”. С последната става и доктор на Шведската кралска академия на науките.

Д-р Георги Георгиев Пецов е първи морски офицер на България защитил дисертация.

1931-32 – изучава торпедно дело в “Торпедно-разузнавателното училище на Германия”. След което заема ред командни длъжности във ВМС на България.

1939-40 – Началник на Морско училище в Созопол, където разработва и изнася лекции по метереология, хидрография, навигация, морско право и астрономия.

1946 – в София капитан I ранг Пецов е уволнен като офицер и назначен за преподавател в НВВМУ – преподавател в цикъл “Корабоводене и морска практика”, от 1951 г – началник на цикъла. През 1954 г. – отпечатва първия учебник по океанография. Поставя познанията в България по физика на морето на научна основа.

1956 – съкратен от ВВМУ и става гимназиален учител по физика.

1960 – прекратява преподавателската си дейност.

1970 - умира.


12. Капитан I ранг Неделчо Недев (1875-1948)

Роден на 2.3.1875 г. в Шумен.

1894 - завършва Кралската академия по търговия и мореплаване в Триест (Австро-Унгария).

1894 - служи в Русе.

1896-1897 – учи във Военното училище в София.

1898 – 1899 – корабен офицер на кр “Надежда”.

1900-1904 – учи в Сорбона (Париж) и получава степен „лисансие”. Паралелно завършва Електротехника в Висшето училище в Париж.

1905 – зам. началник на Машинното училище, той и преподавател.

1906 – завършва Артилерийски курс в Кронщат.

На 32 години е завършил шест училища, от които две висши.

Това позволява успешно да внедри безжичния телеграф на корабите.

1905-1906 – ръководи съставянето на карта-план на Варненския залив.

1908 - участник в полагането на кабел Варна - Севастопол.

1910 – приема първата радиостанция в м. Франга.

1911 – ръководи монтажа на радиостанция на кр “Надежда”. Разработва първите правила за радиообмен.

1911 - Командир на “Летящи”, но чете лекции на младите офицери по навигация, астрономия и електротехника.

1911-1912 - дипломатически емисар в Италия през Триполитанската война.

1912 – като командир на миноносеца “Смели” – участва в атаката по кр “Хамидие”.

1913-1915 – написва и издава теоретичен труд по организационната структура на флота с принос във военноморската наука, който заляга в “Устава на самостойните действия на миноносците” – 1915 г. В същото време продължава да се изявява като лектор в офицерските курсове по дисциплините „астрономия” и „магнетизъм”.

1914-1915 - ръководител на курс за строеви морски офицери, който през 1919 г. е признат за висше образование. Всъщност с някои уговорки може да се приеме, че е първият декан на факултет „Навигационен” на съвременното ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”

1915 – лектор във ВА – София.

1917 – издава труд: “Дунав от гледище на съвременното речно конвенционално право”.

В края на войната – капитан II ранг Недев неколкократно е емисар по морско право в Берлин, Браила и Букурещ.

1919 – капитан I ранг Недев временно оглавява флота.

10.9.1919 – напуска флота.

1920 – участник в Български Народен Mорски сговор.

1925 – представител на организацията за насърчаване на корабоплаването.

1932-1941 – директор на БТПД, сега БМФ-АД.

11.04.1948 – умира в гр. Варна.
13. Капитан инженер Павел Кузминский (1840-1900)

Щабскапитан Павел Дмитриевич Кузминский е началник на Машинната школа в гр. Русе за периода 2 ноември 1884 - януари 1885 година. В състава на флота се намира до 7 октомври 1885 година, но окончателно напуска България към началото на 1888 г. За разлика от повечето си сънародници горещо одобрява Съединението през 1885 г. и застава на негова страна.

Известен учен и изобретател с международно признание. При назначаването му за началник въвежда нови учебни планове и програми, съобразени с изискванията на времето си.

Поставя основите на първата българска морска библиотека. Паралелно учредява нова прогресивна организация във Флотския арсенал – основна база за практическа подготовка.

Широко мащабната му научна дейност е съчетана с научноизследователска. Павел Кузминский създава първото българско научнотехническо дружество – Българско Техническо Общество във флотилията и Морската част на гр. Русе. Затова 1884 г. се счита за годината на първата структура на федерацията на Научно техническите съюзи в България. Успоредно залага основите на първия български морски музей в България.

Той проектира първата в света работоспособна газова турбина, член е на четири отдела на Руското императорско техническо дружество в Санкт Петербург през 1880 г.


14. Капитан I ранг Борис Рогев (1898-1976).

Борис Димов Рогев е роден на 21.09.1898 в с. Воеводино – Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия.

1921 – завършва курс за строеви морски офицери във Варна.

Служи в Специалните морски школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и полицейска служба в гр. Русе.

1927-31 - Специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.

1931 - Формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София.

1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”.

1933 – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци.

1934-1940 – Отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант.

1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”;

1940-44 – Началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”;

1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот.

1946 – капитан I ранг Рогев – началник на Държавния военен географски институт – София.

1951 – Началник на катедра „Математика” във Военна академия - София и Военнотехническата академия в София.

1954 – пенсиониран, но продължава научната си дейност в Централната лаборатория по геодезия към БАН.

Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР.

Носител на ордените “Свети Александър”, офицерски кръст “Св. Александър” – от 1940 и 1943 г, кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” (1939 г).










Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница