Семинар (работна среща) за подготовка на предложения за промени в Закона за научните степени и научните звания, хотел Европа, 26. 01. 2008 г
Изтегляне 201.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Стефка Манева
Семинар (работна среща) за подготовка на предложения за промени в Закона за научните степени и научните звания, хотел Европа, 26.01.2008 г. Организатори : ИРИОН® и Експертна група по образование на ПП „ГЕРБ”  Стефка Манева:
Благодаря. Уважаеми учени, позволете ми обаче да се отклоня от темата, която ми постави уважаваната от мен госпожа Маринова, тъй като в момента се дискутира не по практиката на прилагането на действащия Закон за Научните Степени и Научните Звания, в частност по съдебната практика, а се дискутира по един много по-широк проблем, а именно по предложената от акад. Кендеров концепция, обективирана в двете редакции на един нов законопроект за ЗНСНЗ, насочен към решаване на проблемите на управлението на науката и към тяхното преодоляване с оглед разкриването и по-добрата реализация на научния потенциал. Ще си позволя обаче да свържа своята теза с конкретни проблеми от практиката – просто като илюстрация, защото те са толкова много, че не е възможно да се разглеждат като цяло, а само дотолкова, доколкото практиката по действащите закони в тази сфера разкрива проблемите, които те пораждат именно в процеса на прилагането им. Тези примери могат да бъдат много полезни за усъвършенстването на бъдещата уредба и за решаването на тези проблеми. Но аз ще си позволя да спомена, че освен чрез ЗНСНЗ проблемите, които се разискват тук се уреждат от една друга съвкупност от закони, които имат една било по-пряка, било по-опосредствана връзка с действащия ЗНСНЗ, приемани са по различно време, някои са много по-модерни от ЗНСНЗ, други – по-малко. Затова, когато подхождаме по тези въпроси трябва да се отчита цялата съвкупност от закони, които в момента се прилагат към проблемите на науката, защото те осъществяват своето регулиращо действие като единство към тези проблеми. Аз бях малко изненадана и изразих своята гледна точка още при първото обсъждане на редакцията, когато заявих своята гледна точка, че основното правно начало, което се съдържа в предложения законопроект от академик Кендеров, а именно отделянето на научното звание от научната длъжност не е някаква смайваща новост в сегашната правна реалност. В действащото законодателство те са разделени. В ЗНСНЗ се регулира процедурата за придобиване на научно звание и научна степен, а Законът за Висшето Образование (позволете ми да сравня тези закони по някои общи параметри) урежда въпроса за придобиването на научна длъжност по едноименното научно звание въз основа на конкурс. Въпросът, който академик Кендеров също засегна като ключов и в своето изказване по концепцията тук е, че учените понастоящем нямат право да инициират откриване на процедура било за придобиване на научно звание или научна степен, било да инициират конкурс за обявяване на научна длъжност съгласно Закона за Висшето Образование. Този въпрос на практика се урежда в Правилника за прилагане на ЗНСНЗ, именно по начина по който това е указано в Правилника. Това са трите пряко относими към материята закони, но към нея има отношение и още един друг закон, който е нов и много модерен и, който досега за съжаление още не се е вписал в практиката на ВАК. А това е действащият Административно-Процесуален Кодекс. Аз ще си позволя да спомена за този закон, защото той се намира в най-тясна връзка със ЗНСНЗ, тъй като както действащият ЗНСНЗ, така и законопроектът, предложен от академик Кендеров уреждат едно специализирано административно производство по придобиване на научни степени и звания, а по всички неуредени в тях случаи намира приложение общата уредба, съдържаща се в Административно-Процесуалния Кодекс, която касае всички граждани и административни практики на държавата. В своята практика на юрист по правоприлагането в тази област аз се занимавам с дела по тези въпроси и с жалби на учени от 11 години. Водех дела срещу решения на Президиума на ВАК, когато те не се обжалваха пред съд и постепенно успяхме да преодолеем забраната за съдебен контрол, която и в момента е действаща и правата на учените започнаха да се защитават в съда. За тези 11 години успях да придобия представа за проблемите от практиката на всички органи – и на Специализирани Научни Съвети и на Научни Комисии и на Президиума на ВАК и успях да придобия впечатления от практиката по провеждането на самите процедури, които приключват това специализирано административно производство с окончателното решение на Президиума на ВАК. При това учените имат права, които се нуждаят от адвокатска защита. Бих могла да посоча, че причините, основните причини за проблемите, които се пораждат съвсем основателно от гледна точка на учените, се коренят в действащия ЗНСНЗ, приет през 1972г. и в Правилника за прилагането му от същата година. Те просто са остарели. Те не се вписват в сегашната правна система, защото те са създадени при действието на Конституцията от 1971г., която дава основното устройство и функционалните принципи за изграждането на държавния апарат, а те са противоположни в някои принципни положения на сегашната Конституция, приета през 1991г. Предишният принцип беше на единството на властта – кардинален принцип от Конституцията. Сега се прие противоположния принцип - принципа на разделението на властта. Цялата ни система от държавни органи понастоящем е регламентирана от Конституцията и от Закона за Държавната Администрация. От там, като се продължи с актовете регламентиращи административните производства, те трябва да са съобразени с тази кардинална промяна. Моите уважения, но ЗНСНЗ изобщо не е съобразен с тази кардинална промяна. Ние вече сме в една държава, в която е въведена теорията на Монтескьо, издигаща принципа на разделението на властите, което означава, че всички власти трябва взаимно да се контролират помежду си, за да могат да се възпират и да не се стига до субективизъм и произвол. Засега действащият закон не се вписва в системата на държавните органи, защото ВАК е единствен административен орган, за когото не се предвижда така нареченият „външен контрол”. Това е административният контрол, приложим към всички държавни органи от страна на висшестоящ държавен орган. Това е контрол и за законосъобразност и целесъобразност на административните актове. А актовете касаещи учените в никакъв случай не са по-маловажни, тъй като засягат правата на български граждани. По отношение на ВАК в действащата уредба не функционира вторият външен коригиращ механизъм при разделението на властите чрез външен контрол, или поне не функционира облечен в изискуемата законова форма, която е първа практика за процесуалното му прилагане. Това е съдебният контрол. Но, когато е правен законът не се предвиждаше съдебен контрол за актовете на нито един от органите на централната власт. Въпреки всичко в ЗНСНЗ изрично е вписана забрана за съдебен контрол точно за актовете на Президиума ВАК. Защо? Ами защото Президиумът на ВАК по тази система беше изграден като орган, който да извършва преценка не толкова на научната страна на процедурите и на приносите на учените – той има право да дава и отказва звания и научни степени, но беше изграден да извършва предимно кадрова партийно-политическа преценка съгласно действащата тогава Конституция. Към научната преценка законът предвижда Президиумът на ВАК да може да извършва и партийно-политическата преценка. И въпреки, че тези актове не подлежаха на съдебен контрол тук изрично се предвиди такава забрана. Тя е действаща и понастоящем. Сега вече сме в държава с многопартийна система. Вече отпадна член 2 от бившата Конституция, който допускаше такъв механизъм и такава забрана – по времето на бившата Конституция. Но тази забрана генерира негативни последствия, поставяйки нашите учени в едно силно дискриминирано положение. Практически те са единствените български граждани, които нямат право на съдебен контрол и на съдебна защита на свои накърнени права, в случай че е допусната несправедливост при издаването или отказа за издаване на административния акт от страна на административния орган, който раздава научните степени и звания. Защо? Пред закона всички са равни. Учените са български граждани, както всички останали и би трябвало да имат тези права. Аз считам, че този момент е един от най-отрицателните, архаични моменти в действащата сега административна уредба. Втори отрицателен момент, който би трябвало да се преодолее и оставам с впечатление, че не е решен в Концепцията на на акад. Кендеров, това е проблемът с правомощията на върховния орган, оглавяващ тази система, наричан в случая Висш Атестационен Съвет, заемащ мястото на действащия понастоящем Президиум на ВАК. Този орган от гледна точка на правото има решаваща компетентност. Той е контролен орган с решаваща компетентност в областта на науката. Той може да дава, да отнема научни степени и звания, следователно има правата да взема окончателно и необратимо, без право на преразглеждане, решенията по процедурите за даване на научни степени и звания. От друга страна този орган пък не притежава научната компетентност за това. Независимо, че е облечен в законовата власт, това е един орган непритежаващ научната компетентност да преценява съдържателно научната процедура, защото даже няма представители на всички науки в Президиума на ВАК. Дори в Президиума на ВАК или Висшия Атестационен Съвет да има по един представител на наука, например при двадесет научни специалности в правото, даже Димитър Костов, който е един дълбоко уважаван от мен колега, който е един великолепен юрист в областта на административното право, даже той не може да даде компетентна преценка на колегите си по останалите деветнадесет научни специалности на правото. Затова казвам, че органът няма научната компетентност и не би трябвало да има правната компетентност да дава такава преценка по същество. Той може по съображенията, които изнесох преди това за старата Конституция, да дава кадрова преценка от политическа гледна точка. Сега обаче това е редно да се промени и от гледна точка на практиката понеже Президиумът на ВАК не може да упражни тази компетентност реално, която законът му дава, на практика, когато се получи проблем с процедурата било на равнище Специализиран Научен Съвет, било на равнище Научна Комисия и Президиумът на ВАК прецени, че има сериозни основания да упражни контролната си компетентност като контролен орган по отношение на тези два органа, той не може да прецени научните качества на продукцията и той назначава суперрецензент – компетентно лице, което би могло да се произнесе по отношение на това, дали наистина рецензензиите са били обективни и безпристрастни, дали има изкривявания на процедурата при подбора на рецензентите, както и по други подобни моменти, които учените могат да поставят в своите възражения и по реда на служебния контрол от Президиума на ВАК. При това на практика се получава така, че този суперрецензент чрез мнението си предрешава изхода на процедурата. Това подменя вота на Специализирания Научен Съвет като цяло и вота на Научната Комисия, където са най-големите специалисти по конкретната материя и нерядко той определя дали някой да стане примерно професор или да кажем да получи степента голям доктор. Това поставя процедурата в зависимост от едно лице, защото както се предложи поредността на кандидатите, така тя се приема и се гласува от Прерзидиума на ВАК. Това е един коректив във практиката, който потвърждава необходимостта това правомощие да отпадне от този орган (Президиума на ВАК). Би трябвало следователно той да остане един контролно-административен орган, независимо дали ще се нарича Висш Атестационен Съвет или Президиум на ВАК. Той би трябвало да остане само един контролно-административен орган по отношение на другите изпълнителни органи, с компетентност да се произнася по законосъобразността на процедурата за даване на научни степени и звания. За да може обаче да функционира този контрол, който понастоящем се сблъсква с големи проблеми и в практиката по протичане на процедурата, пък и в съдебната практика това представялява голям препъни-камък, трябва да се отчете обстоятелството, че ЗНСНЗ съдържа една твърде лаконична уредба на процедурата, по която следва да протичат тези специализирани административни производства. В случая се касае за административни взаимоотношения и колкото по-детайлна и по-пълна е уредбата на административните взаимоотношения, толкова по-сигурно са гарантирани правата на подчинените лица – на лицата, които зависят от издаването на административните актове. Държавата задава предварителни правила и тя предвижда, би трябвало поне да предвиди и охранителни норми, които да гарантират изпълнението и спазването на тези правила. Тук имаме една крайно недостатъчна уредба по отношение на регулативните норми и второ не са включени охранителни механизми. Тук ще си позволя да цитирам една мисъл на Ленин: „Правото е нищо без апарат, който принуждава към спазване на правната норма.” Липсват ли такива охранителни механизми, а те липсват в момента, която и да е монополна институция, както е ВАК по сега действащия закон, ще започне да се изражда. В нея ще започнат да протичат процесите на административния произвол. Ще започнат да се формират корупционни негласни практики. Това би настъпило навсякъде. Затова е необходимо да влязат в действие контролно-охранителни механизми, които дават отговор на въпроса: Добре, задали сме правилата. Ами ако това не се случи, ако правилата не се спазват, какво ще стане? Сега действащият закон не дава отговор на този въпрос. Не го дава и концепцията на академик Кендеров. Значи ще оставим на волята на органа, било настоящ, било бъдещ дали да прилага закона и как да го прилага. На практика така става. Действащият ВАК работи така – когато му харесва прилага закона, а когато не му харесва не го прилага. Така че ако трябва да се спазват правилата, правата на учените трябва да имат охранителен механизъм. Изключително важен момент – тук слушах с много голям интерес дискусията по тази тема – това е необходимостта да се разработи системата от критерии за оценяване на продукцията на учените. Тази тема понастоящем е заложена органично в ЗНСНЗ. Доста добро начало е дадено – в Правилника по прилагането на ЗНСНЗ. Темата се доразвива и в така наречените Указания на ВАК, поне на мен са ми известни тези от ВАК на Робев, след това на Попов, на проф. Марков и понастоящем на акад. Кендеров. Указанията, които се разработват във ВАК са по така наречените съществени критерии, по които трябва да се извършва оценката на научната продукция. Като цяло тази концепция е абсолютно недостатъчно разработена и е недоразвита на настоящия етап. Именно тя трябва да бъде според мен сред приоритетите – да се изградят критериите. И първоначалната идея на учените, които искат да има нов ЗНСНЗ е да има една ясна система от конкретни критерии, които да бъдат публични. Това означава да бъдат обнародвани в Държавен Вестник. А това означава да бъдат облечени във формата на административен акт. Желателно е те да бъдат приети под формата на закон, защото съгласно сегашния Закон за Административните Актове всички основни обществени отношения трябва да се уреждат със закон. А законът подлежи задължително на обнародване. Значи, това е оптималният вариант. Но понеже сега включването на тази система от критерии в законопроекта е незадоволително, ще бъде полезно включването на преходен етап, било в нов законопроект, било в действащия закон, при което да се задължи Президиума на ВАК или новия Висш Атестационен Съвет, той да поеме отговорността за нейното разработване. В действащия закон това е включено в неговата изключителна компетентност. Но по тази работа той е в голям дълг към учените. Нещо повече, мойта критична бележка е, че тези изисквания, които бяха разработени от предходните ВАК-ове се пренебрегват от действащия Президиум на ВАК. Имам пред вид изискванията гарантиращи обективността и безпристрастността на рецензентите и докладчиците в научните комисии. Първо Робев включи такива изисквания. После проф. Попов ги доразви. Това са изисквания да нямат съвместни публикации, по възможност да нямат съвместни преки взаимоотношения, които могат да породят основания за съмнение в тяхното безпристрастие. Би следвало новата практика да зачекне и тези изисквания, а пък Административно-Процесуалният Кодекс и предходният Закон за Административното Производство дават основни гаранции. На уважаваният наш учен проф. Сталев, дългогодишен председател на Президиума на ВАК и Председател на Конституционния Съд му беше възложено от един от предходните ВАК-ове да даде отговор на въпроса: Как да се провежда контролно-отменителната процедура в Президиума на ВАК, така че да бъдат най-пълно гарантирани правата на учените в рамките на действащата уредба? Той извънредно много акцентира на необходимостта първо да се прилагат тези разпоредби, гарантиращи безпристрастността на рецензентите по действащото законодателство, разпоредбите гарантиращи безпристрастността на докладчиците и тези, които съществуват в Указанията и, които може да се доразвият. Той даде също така и много ценната препоръка, тъй като ЗНСНЗ е стар и лаконичен, да се прилага субсидиарнно в тези случаи действащият и за всички останали граждани Закон за Административното Производство, който е абсолютно задължителен и трябва да се прилага, тъй като не зависи от волята на ВАК. Той просто го разясни. Това е въпрос на начална правна грамотност. Просто го обясни, че трябва съвкупно да се работи, така както общото съществува и се изразява чрез единичното, така и този общ закон съществува и се изразява чрез специфичните разпоредби на ЗНСНЗ, а ако те отсъстват, намират приложимост общите разпоредби. Друга критична бележка към сега действащия Президиум е, че той застъпва тезата, че трябва да се прилага само ЗНСНЗ и казва, че друг закон не намира приложение по тези въпроси. А новият Административно-Процесуален Кодекс е много подробен в сравнение със стария Закон за Административното Производство. Той е разработен в съответствие с механизмите в Европейския Съюз. Това увеличава контраста между обикновения гражданин, правата на когото са подробно разработени в Административно-Процесуалния Кодекс (по това има много критични бележки, но в сравнителен порядък е много подробен) и ЗНСНЗ, което поражда дискриминация на учените. Значи и тук по този въпрос Президиумът на ВАК е в дълг към учените, защото там има много гаранции. И недоволството на учените идва от главно това, че не се спазват даже и тези разпоредби, които съдържа ЗНСНЗ и, което води до накърняване на техните права. Затова те търсеха интензивно съдебния контрол, за да могат да получат съдебна защита на накърнени права. Търсят интензивно и адвокатска защита по специализираните производства, доколкото може да се чуе там думата на един адвокат, за да получат защита докато процедурата тече и още не е приключила окончателно и необратимо. Моите лични впечатления са, че там има много по-голяма вероятност да се защитят техните права правилно и успешно, отколкото пред съда. Поне опитът с предходния ВАК го показа това нещо. Още на ниво, когато проблемът се породи на ниво Специализиран Научен Съвет и се потърси решение на проблема от авторитетните учени, той може да се реши. Например имаше казус с представител на Научния Съвет по Социология. Първият казус възникна с тях, с техния СНС за защита на „малък доктор”. Оказа се тогава, че различните СНС изчисляват по различна методика необходимото мнозинство. И при един и същи вот някои СНС считат, че решението е положително, а при друг СНС същият резултат по друга методика се приема за отрицателен. Това има изключително значение за крайния изход на процедурата. Защото ако резултатът е отрицателен, процедурата тръгва по неблагоприятната уредба на член 25 и вече е с предрешен изход. А ако е положителен, процедурата тръгва по благоприятната уредба на член 27. И понеже тогава този проблем се реши при оспорване пред Президиума на ВАК и Президиумът на ВАК отмени решението на СНС на основание на член 28 за неправилно изчисляване на необходимото мнозинство и върна процедурата в съответствие със закона, проблемът се реши там, където е възникнал. Процедурата не беше необходимо да извърви всички етапи – Научни Комисии, Президиум, контролни производства и да завърши с едно решение, което е окончателно и необратимо и, което нито Президиумът има право да си го преразгледа, нито съдът може да се произнесе по него. И накрая, когато нарушенията са в началните етапи, това може да опорочи всички следващи етапи. Тази практика беше много позитивна. Аз считам, че настоящият Президиум на ВАК е в дълг към учените, защото той отстъпи от практиката на предходния ВАК, който поне приемаше на разглеждане, основавайки се на неговата изключителна компетентност уредена по член 28. Той приемаше възраженията на учените, подадени срещу отрицателни решения на Специализирани Научни Съвети и Научни Комисии, внасяше ги в Съвета и приемаше решения по тях, съответстващи на административната уредба на Закона за Административното Производство. Учените получаваха защита от органа, компетентен според ЗНС да приеме решение по тези въпроси и той е единствен орган, който притежава тази компетентност. Това беше един добър момент. Сега на възраженията на учените на настоящия етап не се отделя необходимото внимание. Дори като цяло те не се разглеждат даже при приемане на окончателното решение от Президиума на ВАК по начина предвиден от Административно-Процесуалния Кодекс. В най-добрия случай се отбелязва в Протокола на ВАК с едно единствено изречение: „Процедурните възражения бяха разгледани. Приема се, че няма такива.” Но това не е решение. То няма разпоредителен диспозитив. В най добрия случай това е една констатация, която е в противоречие с изискванията, които се предявяват за административния акт в тези случаи от общия закон. Трябва съвсем конкретно, ако се отхвърлят възраженията на учения, да се въведе мотив за фактическото правно основание, на което се основава тяхното отхвърляне и конкретна мотивация защо не се приемат. Просто иначе с тези изречения няма решение. Единственото защитно средство на учените не работи. Те няма как да се защитят в самата процедура. Това е уредено в действащия закон. Практиката трябва да се прилага. Но тя не се прилага, защото няма охранителни механизми по външните взаимоотношения и тук възможностите зависят и от методи и от възможности, колко ще пробие защитата в съда, въпреки забраната за съдебен контрол и от маса административни фактори. Аз ще си позволя да препоръчам в приоритетите за промяна на тези производства, които са предвидени и в настоящия и в бъдещия закон, да се започне с разработването на установените критерии, да се задълбочат съдържащите се разпоредби в Правилника за прилагане на ЗНСНЗ. Тук в законопроекта са отразени само една малка част от тези разпоредби и на правилника към закона, касаещи съществените критерии за оценяването на научните достижения. Там са в доста по-голям обем, някъде около 5-6 страници. Те трябва да се доразвият, защото те са необходимата предпоставка, за да може да се осъществява по действащата уредба така нареченият „контрол”, който се извършва от Президиума на ВАК служебно при условие на самосезиране върху научната страна на процедурата. Той може да има статут само на контролно-административен орган, както предлагам, защото не може без такъв орган – дали ще го наречем Висш Атестационен Съвет или Президиум на ВАК, но без него не може да се дават степени и звания. Трябва да има кой да контролира дейността на органите, които първоначално вземат решения и дали те спазват процедурата. Защото има нарушения на процедурата, които предопределят нейния изход. Например при интердисциплинарните разработки. Ако една такава отиде в един СНС, а в работата (дисертацията) се касае за 6 различни науки. Този съвет обаче е специализиран съобразно класификацията за научните специалности в рамките на определена група специалности. Така тази интердисциплинарна разработка вече е с предрешен изход. Тя вече трудно би получила подкрепа и одобрение в този съвет, практиката го показва. Така че, аз бях зарадвана да чуя от представителя на МОН, че се работи върху промяната на класификацията на научните специалности, тъй като тя е стара – от 1990г. и отразява този етап в науката, който е отминал преди доста време, и когато науката се развиваше с оглед тясна специализация чрез методите на анализа. От два века науката вече извърши преход към един по-висш етап – премина към методите на синтеза, методите на интердисциплинарните разработки. Една промяна на класификацията би помогнала, но не би решила генерално проблема. Проблемът с интердисциплинарните разработки трябва да се реши според мен в действащата уредба, а също и в една бъдеща такава. Защото понастоящем действащата уредба съдържа норми, за да подпомогне успешния изход на интердисциплинарните разработки. По този въпрос опонирам на академик Кендеров. Това е чл. 19 от закона. Той дава право на ВАК да определя кои научни съвети по кои научни специалности ще приемат защити на дисертации, включително за голям и малък доктор, включително и за хабилитация. Добре. Но, когато ВАК насочи към неподходящ научен съвет, когато ученият възразява, че неговата дисертация е многоаспектна, че опира до дейността на 5-6 други науки и иска или да бъде разширен състава на съвета, или – което мисля, че е е още по-правилно – да се създаде ad hok (в крачка) един правен съвет, отговарящ на този кадастър на дисертацията, той не винаги получава отговор на възраженията си. Неговата дисертация приключва безуспешно. Въпреки, че тази разработка е получила висока оценка в чужбина. Тук приключва безуспешно, защото съветът, който я оценява не притежава пълната научна компетентност. Това е само пример за зависимост от процедурата, как подрешенията на ВАК опират до крайния изход на вота на учените досежно научните приноси. Така че процедурните моменти са изключително важни. Контролът за тяхното спазване не би трябвало да се оставя на свободната воля на органа. Той стои така сега на практика, защото липсват коригиращите механизми. Това е така, защото липсват и регулативните механизми в необходимия обем в самия закон. Аз ще си позволя тук да прекъсна и да се върна към другата голяма точка в законопроекта – отделянето на научното звание от научната степен. И вероятно ще разгледам въпроса както при първото обсъждане. Трябва да се отчете обстоятелството, че това разглеждане вече го има в действащото законодателство. Преди малко споменах, че това се случи през 1996г., когато се прие Законът за Висшето Образование. Там се предвижда научната длъжност да се заема въз основа на конкурс, (по решение на) обявен от академичния съвет на висшето училище, за да бъда по-точна. Проблемът е, че на практика това не се прилага. Въпросът е защо? Защо един по-нов, по-модерен закон в тази му част не действа? Защо работи другият, старият закон от 1972г. и като капак на всичко работи Правилникът за прилагането му. Това е юридически акт с по-низша степен. Защото конкурсните процедури се провеждат при научните звания и степени, но не и при заемане на научната длъжност, въпреки че има нормативна уредба за това. Считам, че тази уредба действа само в рамките на ЗНСНЗ понастоящем, защото по своята природа тя представлява един сложен фактически състав, отразяващ диалектическото единство на научните звания и степени като предпоставка за заемане на научната длъжност. И тяхното отделяне, което в момента е извършено законно не показва някакъв положителен ръст в решаването на тези проблеми. Ще допълня и обстоятелството, че в ЗВО при по-старата му редакция имаше и статут на извънреден доцент и извънреден професор, който също ставаше без конкурс, както си бяха правилата. Също бяха разделени. За това сигурно има някакви обстойни съображения, но аз не съм запозната с тях. Така че, тези моменти ги има. Аз предлагам да се разшири предложеният законопроект като не се придобива научното звание от всички потенциални кандидати, въз основа на конкурс, а единствено въз основа на желанието на кандидата. Аз ще си позволя да изразя малко съмнение в този момент, защото демократизмът предполага плурализъм, предполага конкурсност, предполага състезание при равни условия. Ако се създадат правила – гарантирани и се развият критерии за преценка на научната продукция, ако се развият процедурните изисквания при преценката на тези трудове, ако се създадат охранителните механизми, то тогава учените ще имат равен старт и при една конкурентна основа ще побеждава най-добрият. Ще побеждава по правилата, създадени от държавата, защото в законопроекта излиза, че тя (държавата) ще плаща, ще спонсорира и дейността на тези три органа и науката като цяло, а същевременно се поставя въпросът (in tuto persone) за всеки отделен случай от жури. Аз имам силна резервация към подобен подход. Това е принципът на субективизма. Той би могъл да намери многообразие от проявни форми и да се стигне до това, че едно лице получава научната степен „голям доктор” за много по-малко научни постижения, в сравнение с тези на друго лице, което за по-големите си научни постижения не може да получи степента „малък доктор”. Защото журито е от хора. Те могат да бъдат повлияни по един или друг начин, могат да бъдат купени или мотивацията и тяхната воля да бъде по един или друг начин повлияна. Освен това в законопроекта практически отсъства контролът върху тези органи. Отсъстват и процедури, които да регламентират как те ще осъществяват своята преценка. Аз се страхувам, че се тръгва по пътя на субективизма в по-голяма степен, отколкото е в действащия закон. А по-нагоре и по пътя на произвола – в по-голяма степен, отколкото понастоящем съществува. Предлагам обратния път. За правото това не е смяйваща новост. Гарантиране на всички хора срещу евентуален административен произвол. Гарантиране срещу субективизъм, срещу корупционни практики, евентуално защита на накърнени права на адресатите на административни актове. Пътят е разгръщане на нормативната уредба максимално и по пътя на конкретната уредба и на механизмите, които регулират контрола върху дейността на административните органи. Защото законодателят е дал право на всички административни органи да допускат грешки. И те не са безгрешни. Но за всички е предвидил корективи. Само ВАК в дадения случай няма все още такива корективи и затова в своето дълголетно съществуване в нея протекоха процеси, които са така здраво вкоренени в мисленето, в практиката, че не мисля че лесно ще бъдат преодоляни. Аз даже имам предложение изрично да се запише в ЗНСНЗ и в новия закон да се запише изричното изискване, че за тези процедури след като се доразвият, за тях ще намира приложимост Административно-Процесуалният Кодекс. Поне да бъдат учените и те хора като всички останали граждани. Освен това считам като юрист, че формата, под която може да се извърши подобряване на уредбата е по-правилно да бъде внасяне на изменения и допълнения в действащия закон, отколкото да се предлага нов такъв. Докато работех в Министерството на Правосъдието в Отдела за административните актове през нас минаха 80 закона. Имаше и проектозакони за научните степени и звания. Сега в Интернет се включиха 6 такива, включително този на проф. Дурмишев и Огнян Герджиков. Той беше най-брилянтен - последният, защото просто беше най-добре изпипан от правотворческа страна. Но не успя нито един от тези законопроекти да бъде приет, защото според мен имаше субективни спънки. Защото, както си позволих да изразя тази теза, в него не се даваше концепция съдържателно по-добра, отколкото се дава в сега действащия закон. Там бяха много смачкани административните производства. И други недостатъци имаше – нямаше я системата с критериите. Това са два основни момнетаи тез и моменти ги виждаме и в сегашния законопроект. Правото не винаги е еднозначно. Правото е една сложна система, обвързваща всички компоненти чрез сложните връзки и взаимодействия на административните актове. Тя отразява диалектиката на взаимоотношенията, които регулира и не всичко е в еднаква степен значимо. Затова приоритетите трябва да паднат върху съществените елементи, тези, които определят същността. Примерно на органите, които ще извършват тези дейности, основният елемент от техния статут – това е компетентността. Тук по този въпрос почти нищо няма в законопроекта. Ами държавен орган е този, при който чрез точно и пълно очертаване на компетентността се очертава съвкупността от правомощия които формират тази компетентност. Чрез нея се извършва разграничение на дейността на този орган от другите държавни органи, защото чрез тях се осъществява държавната власт, чрез тези държавни органи. Така че, когато се регламентира дейността на държавните органи трябва да се тръгне от компетентността. От нея зависят вече второстепенните въпроси. Към кой орган ще бъде подчинен органът, кои ще бъдат субектите, които ще го ръководят. Да завърша с това предложение: Да се наблегне на компетентността на органите, която и в стария и в новия закон изисква необходимата степен на развитие. Предлагам в рамките на действащия закон да се внесат промени и на тялото. Тоест действащата ВАК да се впише в нашата система от държавни органи като цяло, да бъде призната по действащия закон със статут на агенция по смисъла на Закона за Държавната Администрация. В общи линии ние нямаме кой знае колко възможности за един държавен орган. Като се изключи Министерски Съвет органът с обща компетентност може да бъде или министерство или агенция, ако е със специализирана компетентност. Второто ми предложение е да бъде поставена тази агенция на подчинение на Министерството на Образованието и Науката. Защото за сега тя няма горестоящ орган. Сега пише, че тя е към Министерски Съвет, но Министерски Съвет е орган с обща компетентност. Той не може да контролира дейността на тази институция освен по пътя на кадрите, които той назначава в нея. А новият закон сега дава възможност на всички граждани, в това число и на учените да отправят сигнали до горестоящ орган при нарушаване на техните права. Ами ако няма такъв орган, кой ще контролира дейността на ВАК? Така че предлагам да бъде записана със статут на агенция съгласно общата уредба на Закона за Държавната Администрация, за да могат да влязат в действие и правилата, предвидени в действащия Административно-Процесуален Кодекс, които конкретизират нужните отношения и ще гарантират в много по-голяма степен правата на учените в съответствие със сегашното положение. Аз Ви благодаря за вниманието. Проблеми има много. Каталог: pueron -> news news -> Белградски юридически факултет теомира Десислава Петкова Докторантка в свубит news -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания news -> България и Лисабонската стратегия news -> България и Лисабонската стратегия news -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера” news -> Академична несправедливост news -> Инвестициите като начин за управление на качеството при производството на лекарствените средства – опита на Китай news -> България и Лисабонската стратегия news -> Академичната автономия демокрация или тоталитаризъм news -> Книга трета, Нягол Манолов, Издателство темто, София 2007/ Представя ирион, 23. 08. 2008 г Изтегляне 201.92 Kb. Сподели с приятели:
|