Семинар (работна среща) за подготовка на предложения за промени в Закона за научните степени и научните звания, хотел Европа, 26. 01. 2008 г
Изтегляне 48.9 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Д р. Глезкер
- Галя Маринова
Семинар (работна среща) за подготовка на предложения за промени в Закона за научните степени и научните звания, хотел Европа, 26.01.2008 г. Организатори : ИРИОН® и Експертна група по образование на ПП „ГЕРБ” Д  р. Глезкер:
Уважаема госпожо Зам. Кмет, уважаеми организатори на днешната среща от института ИРИОН, уважаеми гости. Благодаря за предоставената ми възможност да кажа няколко думи. ... Аз съм в България от две години заедно със семейството си. Относно нашата дейност: В Германия бяха създадени много фондации, които от края на 60-те години имат множество проекти в други страни. При това ние не сме догматици. Например при дейността на фондацията Ханс Зайдел най-големият проект е бил в Китай. Фондация Ханс Зайдел е фондация към партията Християндемократически Съюз. Цветът, който е избран за символ в тази партия е черният. Основният приоритет и основната тема на дейността на фондацията е професионалното обучение. Китайците бяха силно впечатлени от професионалното обучение в Германия. Например при повишаването на квалификацията на работниците има така организирано обучение, че работникът работи 3-4 дни в седмицата и един или два дни ходи на училище. Това трае две-три години и завършва с изпит. Така се придобива квалификация за съответната професия и се получава майсторско свидетелство. Фондация Ханс Зайдел в България финансира проекти между външните министерства на България и Бавария. Сътрудничеството се е развило много добре. При това се набляга не на партийни цели, а на важни въпроси – например свързани преструктурирането на обучението на полицаи. В тази връзка бяха проведени множество семинари с академията в Симеоново. Имаме 3-годишен съвместен проект с Бавария, който се състои от 6 модула. Може да се каже, че този проект е много успешен. В областта на икономиката имаме по-малки проекти, при които се организират семинари като 80% от разходите поемамат участниците, а ние поемаме 20%. В политиката имахме активна дейност. Подпомагахме коалицията между партиите на Стефан Савов и Анастасия Мозер. Сега работим с удоволствие с ГЕРБ. Подпомагаме решаването на локални и регионални въпроси. При това се цели утвърждаването на принципа на субсидиарността. Насърчава се инициативата на хората за участие в политически дискусии. С радост виждаме, че ГЕРБ се приема добре в семейството на европейските консервативни партии. Очакваме положително развитие на нашата дейност в бъдеще. Усилията ни са насочени към проекти, посветени на младежта. Образованието и науката са приоритет на почти всички политически партии. От отношението към този въпрос зависи и бъдещето на България. Както спомена госпожа Фандъкова, преди малко повече от месец реализирахме един друг семинар посветен на науката и висшето образование. Тази тема днес е една много важна тема, тъй като, смятам всички ще се съгласите с мен, инвестициите в образованието са нещо много важно, нещо от първостепенно значение, което има много аспекти. Чрез тях се преодоляват изцяло и негативните аспекти свързани с глобализацията на света, независимо от това как се дефинира този процес. И когато се разисква такава важна тема, разбира се, трябва да се обръща голямо внимание и на организационната страна, на структурата. По време на моето следване в Германия аз бях много дейно ангажиран с темата за реформата на висшето образование в Германия. Тогава в онези години някои дискусии придобиваха почти революционни размери. Имаше случаи на счупени прозорци и дори и прояви на насилие към някои преподаватели. Тогава един известен лозунг, който бяха издигнали привържениците на тези революционни промени гласеше: „Мухълът от хиляда години – под мантиите (таларите) – да изчезне”. Дори има и рима (на немски) в него. Разбира се такова движение за почти революционни реформи и такъв модел аз в никакъв случай не бих ги препоръчал. А и системата на образованието в Германия е доста по-различна, тъй като Германия е федерална държава съставена от 16 провинции, всяка от които има специфична система на обучение и различни правила. Но смятам, че общо правило, което важи навсякъде е принципът на независимостта на висшите учебни заведения и независимостта на науката. Разбира се автономията не изключва финансирането на висшите учебни заведения от държавата и разбира се поради това държавата има право да налага един рамков закон за организацията на висшето образование. Това включва и общи правила и ред за провеждане на изпитите за прием в университетите, например за юридическите и философските факултети. Например, не би било много полезно и добре ако има различен ред на провеждане на изпитите в университета в София и в университета във Варна. България вече от една година е член на Европейския Съюз и това е много добре. Да се хвърля поглед към съседите е винаги нещо, което е полезно. Това, което е постигнато като резултат според мене е въвеждането на трите степени на завършване на образование: степента Магистър, дипломи (дипломиран инженер) и държавните изпити, които дават право и на държавно ниво – в държавните институции хората да работят определени професии. Също така са регламентирани процедурите като защита на докторски дисертации, които отварят възможността за научна и академична работа и като следваща стъпка хабилирането и пътят към професура. Темата, по която днес ще се дискутира е как да се създаде най-подходящата за България структура, така че първо да има най-голям брой кандидати, заинтересувани от придобиването на научни степени, второ – да има общи уеднаквени критерии при провеждането на изпитите. На трето място е утвърждаването на схващането, че инвестицията в науката и образованието е най-важната инвестиция в едно модерно индустриално общество. Обаче такава концепция изисква много големи финансови средства. При това те са много по-големи например в техническите факултети в сравнение с един философски факултет или с един юридически факултет. С оглед на предимствата и недостатъците за различните области трябва да се предвидят достатъчно средства и разбира се накрая нещо, което също е много важно – хората – мъжете и жените, които работят в тази сфера – преподаватели, учители, професори трябва да получават едно добро заплащане. Разбира се при едно добро заплащане не трябва да се стига до крайности. Имаше такъв случай, когато бивш германски външен министър като гост-доцент по специалността „Международна политика” в американски университет е получил хонорар около 200 000 долара за една година. Това вече е крайност. Имаше и случай, когато наш висш политик е получил още по-големи суми от Газпром – Русия. Но това е минало. Тези случаи трябва да се имат пред вид и финансирането да се разгледа внимателно. Висшето образование и науката са на един висок пиедестал. Предпоставката за едно добро развитие на образованието и науката е един добър бюджет. Накрая искам да Ви пожелая в днешния студен, но слънчев ден ползотворна работа, за да можете да идентифицирате добре тези неща, които са проблемни във висшето образование и науката в България, така че да могат да се предложат адекватни решения. Навремето при реформите в тази област в Германия първоначално бяха провеждани много дискусии. Но, моля, само не следвайте примера с чупенето на прозорци. При днешното студено време това не е много подходящо, пък и освен това не сме застраховани. Желая Ви отново много успешна работа! Благодаря. ... Ръкопласкания ... Галя Маринова: Много благодарим на д-р Глезкер за интересното изказване, което направи. Ще се опитаме да следваме неговия съвет и най-вече да не счупим прозорците на хотела. Вярно е, че темата е доста дискусионна и спорна, но мисля, че полека лека стигнахме до етап, на който можем по-спокойно да дискутираме този въпрос на една маса без ексцесии. Благодаря д-р Глезкер. А сега по нашата програма имаме едно писмо от господин Лютви Местан, председателят на Комисията по образование и наука в Народното Събрание, което той е предал на своята сътрудничка – госпожа Станка Величкова и тя сега ще ни предаде неговите думи. Заповядайте. Каталог: pueron -> news news -> Белградски юридически факултет теомира Десислава Петкова Докторантка в свубит news -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания news -> България и Лисабонската стратегия news -> България и Лисабонската стратегия news -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера” news -> Академична несправедливост news -> Инвестициите като начин за управление на качеството при производството на лекарствените средства – опита на Китай news -> България и Лисабонската стратегия news -> Академичната автономия демокрация или тоталитаризъм news -> Книга трета, Нягол Манолов, Издателство темто, София 2007/ Представя ирион, 23. 08. 2008 г Изтегляне 48.9 Kb. Сподели с приятели:
|