Сензационно откритие? Вернер Гит Как да оценим "библейския код" на Майкъл Дрознин?

Дрознин твърди, че Библията съдържа код, който е разшифрован. С помощта на компютър от 304805 букви от първоначалния текст на Тората (Петокнижието) са съставени нови буквени последователности, съдържащи уж пророчески предсказания за нашите дни. Така например преди 3000 години в Библията е било зашифровано, че израелският премиер Ицхак Рабин ще бъде убит, а Бил Клинтън през 1992 г. ще стане президент. Многобройни авторитетни списания и вестници, та дори и булевардната преса, се заеха с тази проблематика, публикувайки както критически, така и позитивни мнения. От тази идея, чиято вярност не е лесно да се провери, са очаровани и някои християни.

Последователността от еврейски букви от текста на Тората се въвежда в компютър без интервали. След това от този буквен набор се премахват съответно n-тите букви (например, с интервал n=две, три, четири, седемнадесет, тридесет и пет и т. н), в резултат на което могат постоянно да се образуват нови последователности от букви. Количество на такива произволни, отличаващи се една от друга буквени последователности, може да нарасне, ако се започне не от първата буква на книгата Битие, а от всяко друго изместено начало. В получените по такъв начин линейни последователности понякога се срещат думи или части от думи, имащи смисъл. Ако тези редове от букви се разположат като блокове, многообразието от комбинации рязко ще нарасне поради увеличаването на възможните посоки на четене. При произволна промяна на броя на колоните в блока допълнително се създават нови варианти за сметка на промяната в разположението на разглежданото количество букви.

Как да оценим този метод от гледна точка на теорията на информацията и в светлината на Библията?

"Библейският код" от гледна точка на теорията на информацията.

1. Съвършено очевидно е, че този метод е абсолютно произволен. Той позволява да се създава каквото и да е количество от нови блокове букви. Естествено, в такъв огромен, почти неизчерпаем запас от букви се срещат имена и думи, които имат някакъв смисъл. Тази възможност рязко се увеличава от обстоятелството, че в търсенето на смислени съчетания от букви, се разрешава четене не само по хоризонтал, но и по вертикал, и по диагонал. Освен това може да се чете във всякаква посока (отдясно наляво и обратно, също така отгоре надолу и обратно). Нещо повече, на мястото на "находката" Дрознин произволно променя посоката на четене на изглеждащите за него подходящи асоциативни думи. Например думата "един" се чете отдясно наляво, думата "два" - отгоре надолу и при това се използва всяка втора буква. Думата "три" се чете отляво надясно, като се прочита само всяка седма буква, а думата "четири" вече може да се чете отдолу нагоре, при това се четат всичките букви. Възможни са варианти и по диагонал.

2. Следва да се има предвид и това, че голяма част от буквените блокове представляват "отпадъци", в които не е възможно да се намерят елементи със значение дори при постоянна промяна на методите.

3. Също така и особеностите на еврейския език, в който гласните не се пишат, способстват за такава игра с букви. Тъй като гласните могат свободно да се поставят след всяка буква, "вероятността за попадения", в сравнение с немски или английски език, значително нараства.

4. Ако от голямото множество на буквите М, в което се наблюдава определена честота на отделните знаци, се вземат подмножествата М1, М2, М3… Мn, то всички те ще имат същата честота на буквите, както и М. Всеки език има специфична, само на него присъща честота на буквите. Поради това, че по този начин подмножествата винаги се увеличават от един и същ източник М, се осигурява неизменността на честотата на буквите и вероятността от случайно образуване на думите от еврейския лексикон е значително по-висока отколкото при използването на резерва с друга честотност.

5.Обозначението "библейски код", избрано от Дрознин за статистически игри, въвежда в заблуждение, защото кодът винаги предполага наличие на инициатор (изпращач). Разгледаните в точка 4 комплекти от букви следва да се смятат за случайни последователности. А случайните последователности по принцип не се разшифроват, защото те, съгласно дифиницията, не съдържат смисъл. Така че всичко, което Дрознин се опитва да прочете в неговите блокове от букви, не е нищо друго, освен истински произвол.

6. Австралийският математик Брендън Мак-Кой приложи метода на "библейския код" към английския роман "Моби Дик" и при четенето му изведе "сензационни" неща. Например убийството на Индира Ганди, Мартин Лутър Кинг и Рабин, автомобилната катастрофа на принцеса Даяна. По този начин Мак-Кой показа, че резултатът не зависи от използвания източник. В едно достатъчно голямо количество букви може да се намери всичко. Даже подходящите асоциативни думи могат да бъдат намерени в полето на "находката". Думите, съдържащи противоположно значение, при този метод просто се игнорират. Между другото Мак-Кой намери сред останалите и думата "Дрознин", а до нея и "liar" (лъжец).
"Библейският код" от гледна точка на Библията.

1. Централната вест на Библията е разказът за Божия спасителен план за хората, достигнал висшата си точка в благовестието за Исус Христос. Библията с многобройни примери показва кой е Бог, кой е Исус Христос и какви ни вижда Бог. Библията разкрива как можем да получим спасение и да придобием вечен живот. Сензационните политически събития не са библейска тема. Обаче именно в тази област Дрознин започва търсенията си, като се настройва против библейската цел на откровението. И разшифрованите уж вести изобщо не се връзват с контекста на Библията.

2. Произволно съставените от Дрознин думи не представляват каквато и да е подредена структура и пълноценни изречения в случая не се получават. Напротив, в Библията изреченията са ясни и разбираеми: "Проумявайте що е Господнята воля" (Еф.5:17).

3. Бог се открива на хората в Словото Си чрез ясен текст (2 Тим. 3:16; Гал.1:12; 2 Петр. 1:21), а не в тайнствени компютърни игри.

4. Посланието на Библията е съставено така, че да го разбират и новите във вярата (1 Пет. 2:2). Затова то не може да бъде закодирано по такъв начин, че разшифроването му да стане възможно едва в края на ХХ век.

5. Понякога може да се чуят позовавания на мястото от Писанието (Дан. 12:4), указващо уж този "библейски код": "А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето". Тези думи се отнасят не към "библейския код", който трябва да се разшифрова, а към вече написаното, изречено Слово, чието разбиране ще нарасне в края на времената.

6. Дрознин рисува изопачен образ на Бога, противоречащ на Библията. Така например той пише: "Създава се впечатлението, че той (кодът) възхожда към съществото, което благоволи към нас, но не е всемогъщо и затова желае да ни предупреди за заплашващата ни опасност, за да ни даде възможност да се защитим.

7. 2012 година се свързва с появяването на комета, която ще унищожи Земята". Според Библията краят на света ще бъде определен не от комета, а от Божия съд (2 Пет. 3:7). За края на света Библията говори така: "А Господният ден ще дойде като крадец" (2 Пет.3:10). И така, никой, в това число и никакъв библейски код, не може да предрече точната дата.

8. Дрознин пише:" Аз не съм религиозен и дори не вярвам в Бога". Божиите откровения се дават само на вярващите и уповаващи на Бога хора: "Наистина Господ Иеова няма да направи нищо без да открие своето намерение на слугите Си пророците" (Ам. 3:7). Затова Дрознин трябва да бъде причислен към лъжепророците.

И така, според метода си "библейският код" представлява всъщност произволна игра с букви, в която се игнорират основополагащите аспекти от теорията на информацията. Тази преследваща сензации концепция дава място за безотговорни умозрения. Изказванията, които Дрознин конструира от фрагментите, противоречат на истинската същност на библейското откровение и затова са насочени против Бога и против Неговото послание.

Дрознин, М.: Der Bibel Code. Издателство "Heyne", Мюнхен, 1999 г., стр. 282.

Гитт, В.:Am Anfang war die information. Издателство "Hanssler", Neuhausen,

2-ро изд, 1994 г., стр. 288.

Die Zeit ( германско седмично списание) от 21.11.1997 г.

Вернер ГИТ- професор, директор на Физико-Технически институт на Брауншвейг

Даденият блок букви от книгата на Дрознин демонстрира произволния принцип на действие на неговия метод за "библейския код". При прочитането на произволно избрания блок от 76 колони и 53 реда (4028 букви) са изведени три думи.Освен това този пример ясно показва, че буквите на отделните намерени думи съвсем не следват една след друга, а се избират в произволна последователност: за получаването на едната дума (дракон) се избира всяка четвърта буква, за другата (астероид) - всяка двадесета буква в реда, а за третата (динозавър) - всяка седма буква по някой от многобройните възможни диагонали. Освен това тези три асоциативни думи "висят в пространството" несвързано. Произволът обаче отива още по-далече. Тъй като тука няма изречения, към тези думи може да се измисли всякаква история. Ясно е също, че тази система веднага ще се разпадне, ако разглежданият запас от думи се разпредели на друго количество колони и редове.