Североамериканско споразумение за свободна търговия



Дата28.10.2018
Размер109 Kb.
#104027


Бургаски Свободен Университет
КУРСОВА РАБОТА ПО
МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Тема: Североамериканско споразумение за свободна търговия

(North American Free Trade Agreement

NAFTA)

Имайки предвид световната история и познатите ни от нея факти, лесно можем да направим извода, че интересите (независимо дали са икономически, социални или политически) са тези, които движат света и го стимулират да се развива и прогресира. Следователно световната икономика може да се разглежда като система от интереси, където глобалните доминират над регионалните. Макар и всяка страна да поставя на първо място собствените си, национални интереси, все по-често с нарастващо мнимание се ползват и глобалните, общочовешки интереси, свързани с изхранването на планетата, намирането на евтино гориво и, доколкото е възможно, правилното им разпределение сред хората. Правителствата са заинтересовани от дългосрочното и трайно повишаване на благосъстоянието на народите си, което може да стане само с все по-свободен и при все по-изгодни и за двете страни условия икономически обмен. Като “теоретичен идеал”, свободната търговия е доказан и неоспорим факт. Понижаването на митата или тяхното напълно елиминиране, както и изгодните условия за търговия са доказали своето положително въздействие върху икономиката. Сътрудничеството във всички сфери става все по-често използван начин за комуникация между страните и народите, улесняващ тяхното развитие. Още през октомври 1989 г. Канада и САЩ сключват споразумение за свободна търговия ( FTA). То предвижда премахване на ограниченията на търговията за един период от 10 г. Но най-важното,което се предвижда в споразумението е значителното увеличение на търговския обмен. Няколко години по-късно FTA (Free Trade Agreement) прераства в добре познатата ни днес NAFTA (eng. North American Free Trade Agreement ), или Североамериканско споразумение за свободна търговия, което включва и една нова държава-членка – Мексико. NAFTА е съюз за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, който е подписан на 17.12.1992 г. и е влезнал в сила на 01.01.1994г .



NAFTA – церемонията по подписването :Октомври 1992.
От ляво надясно: (прави) мексиканският президент Салинас, америкаснкият президент Буш, канадският министър председател Мълръни(седящи) Джейми С. П. Карла Хилс, Майкъл Уилсън.

По своя характер NAFTA е междуправителствена регионална организация, приличаща по-скоро на договор (испанската дума е: tratado ). Този икономически съюз е типичен пример за една от най-често срещаните форми на международното сътрудничество, а именно интеграцията. Специалистите изказват мнения, че интеграционните елементи и белези все по-често се забелязват в развитието на различните съюзи, общности и други видове международни организации. Един от най-характерните белези на интеграцията е образуването на наднационални структури както във вътрешната политика на организациите, така и в отношенията им с останалите субекти на международните отношения. Тук е мястото да отбележим, че NAFTA е все още в началото на тези процеси и много се отличава от останалите подобни съюзи. Една по-ясна представа за тези разлики ни дава сравнението на зоната за свободна търговия с Европейския съюз. За разлика от него NAFTA все още не е създала толкова силни наднационални структури както са тези, добре познати ни от Европейския съюз. Въпреки, че NAFTA не е формирана изцяло от юридическа гледна точка, ясно забележима е тенденцията за образуването на подобни наднационални елементи. Важността на този процес за бъдещото развитие на организацията, тепърва ще разкрива свойте истински размери. По отношение на правосубектността на организацията , тя бива класифицирана като вторичен субект, като се има предвид че първичният е държавата. Никога не трябва да се пропуска фактът, че споразумението на базата, на което е основана организацията, е съставено, прието и може да бъде изменено именно от държавите – членки.

И така стигаме до главната цел на NAFTA - да бъде създадена зона за свободна търговия в североамериканското икономическо пространство, като от 01.01.1994 до 2010 г. митническите тарифи се намаляват с 99%. Според споразумението 50% от всичките продукти, експортирани от САЩ към Мексико трябва да бъдат освободени от мито.Постепенно през следващите 14 г. и останалите мита трябва да бъдат отстранени. Амбициите на NAFTA са свързани с идеята споразумението да разшири своя обхват на територията на цяла Латинска Америка. По своята същност NAFTA е най-големият търговски блок в света,обхващащ население от 370 млн.души и брутен социален продукт от 6.5 трилиона $. За по-голяма яснота относно характера на NAFTA ще се опитам да разясня,какво точно означава понятието “зона за свободна търговия”.Тя представлява обединение на няколко страни или части от тях, при което митата и другите ограничения на търговията биват премахнати. Страните-членки поддържат различни мита и тарифни ограничения що се касае до трети страни, които не са членки на споразумението.Стоки от трети страни биват обмитявани при преминаването им през територията на която и да е страна-членка на споразумението.Освен това контролът на границата остава обсолютно задължителен.Според едно проучване на Световната банка (2005), пълноценното либерализиране на световната търговия ще реализира до 2015 г. годишно над 250 млрд. евро. допълнителни приходи. Разбира се, тази зона за свободна търговия не е единствена по рода си.

Други подобни са също:



  • AFTA – ASEAN Free Trade Area ( Югоизточно азиатски съюз за свободна търговия );

  • CARICOM – Caribbean Community and Common Market ( Общност на Карибско море и общ пазар );

  • CER – Closer Economic Relation ( По-близки икономически отношения );

  • COMESA – Common Market for Eastern and Southern Africa ( Общ пазар на източна и южна Африка );

  • EFTA – European Free Trade Assoiciation ( Европейска асоциация за свободна търговия );

  • EU – European Union ( Европейски съюз );

  • MCCA – Mercado Comun Centroamericano ( Общ централноамерикански пазар );

  • Mercosur – Mercado Comun del Sur ( Общ южен пазар );

  • SADC - Southern African Development Community ( Южноафриканска общност за развитие );


Създаването на NAFTA е съпътствано още от самото начало на проекта от остри критики. Идеята е доста често дискутирана сред заинтересованите страни и печели ту съмишленици, ту остри противници. Интернационалните фирми подкрепят NAFTA най-вече заради предположението, че по-ниските мита ще увеличат търговията. Профсъюзите в САЩ се отнасят критично към идеята за NAFTA и се страхуват най-вече от изместването на работни места към Мексико. А също така и мексиканските фермери гледат с критично око на NAFTA, защото виждат в отворения пазар възможност за развитието на една нелоялна конкуренция, обусловена от високите държавни субсидии за американските фермери.Също така и в американския парламент се изказват сериозни критики относно NAFTA, както от страна на демократите, така и от страната на републиканската партия, но въпреки това на 23.06.1993г. договорът за споразумението е ратифициран след интензивно политическо разискване и преговори по въпроса. САЩ одобриха договора за NAFTA с 234 на 200 ( 132 републиканци и 102 демократи гласуваха “за” ).В Сената договорът мина с 61 на 38 гласа в полза на споразумението.Някои все още протестират срещу NAFTA, въпреки че работническите съюзи в Канада вече махнаха възраженията си срещу споразумението от платформите. Природозащитниците и работническите съюзи също критикуват NAFTA, защото заплашва да изнесе много работни места в съседната страна Мексико, където почасовото заплащане е доста по-ниско. Американският президент Клинтън опонира на всичко това с коментара, че само през първата година в САЩ ще бъдат създадени 100.000 нови работни места. Въпреки този сериозен аргумент, противниците на NAFTA отвърнаха, че търговския съюз щял да коства много работни места. Критиците на зоната за свободна търговия се опасяват, че по този начин САЩ биха могли да придобият едно доста голямо влияние над Мексико и управляващата партия Partido Revolutionario Institucional щяла да стане много силна. Много от специалистите се опасяват също от негативни последици от споразумението за свободна търговия върху общото здравословно състояние на хората и околната среда, дължащи се на увеличаването на търговския обмен. Анализът на макроикономическите последици от споразумението за свободна търговия не е толкова прост, поради факта, че има прекалено много променливи величини и положения в областта на икономиката, които играят голяма роля при оценката на споразумението. Много икономически проучвания подчертават, че NAFTA води по-скоро към разширяване на търговията, при което NAFTA – членките внасят блага в повечето случаи от други членки на NAFTA, а не както преди от страни от целия свят, отколкото увеличение на цялостния обем на търговията. Както всяка друга организация и NAFTA има своя структура и органи за управление. За целите на организацията се създава специална Комисия за свободна търговия, съставена от представители на съответните кабинети и техните служители. Представителите са по равен брой от всяка страна. Комисията е длъжна да съблюдава реализацията на споразумението; да наглежда работата на всички работни групи и комитети, създадени за целите на споразумението; да обмисля всякакви други проблемни области, които могат да засегнат работата и реализирането на целите на споразумението. Комисията може да делегира отговорност на работните групи, експерти и различни комитети; да се обръща за съвети от неправителствени организации и отделни експерти. Всички решения на Комисията трябва да се взимат с консенсус. Способ за разглеждане на предложенията, направени от някоя от националните секции, са панелните дискусии. Когато говорим за международни организации трябва да имаме превид няколко изключително важни факта. Имайки предвид ,че тези формирования се образуват с цел да защитават интереси, от голямо значение се оказва въпросът: Чии интереси са по-значими – националните ( тези, които засягат всяка страна – членка по отделно ) или пък тези на цялата организация? Въпреки това трябва да се отбележи, че организацията отразява съвкупност от интереси, за която е характерно непълното съвпадение с индивидуалните такива, но в никакъв случай не противоречи на същността им. Въпреки, че решенията на организацията важат за всички нейни членове, неизпълнението от страна на някоя от членките не води до репресия или крайни санкции за нея. Разбира се, необходимо е да се вземе под внимание и физическата възможност на страната да изпълни решението. Това важи с особено голяма тежест за решенията, взети относно икономиката на страните. Когато става въпрос за съюз като NAFTA , голяма роля играе различното икономическо състояние на Мексико например. Общите решения на ръководните органи могат да се окажат трудни или дори непосилни за изпълнение от тази страна-членка. И така заключителните изводи сами изплуват на повърхността: дори там където е приет или предстои да се приеме принципът на наднационалност, това не означава безусловно подчинение. Затова по-правилно би било да кажем, че повечето решения имат препоръчителен характер, което от своя страна означава, че държавата-членка трябва да направи всичко, което е по силите й, за да изпълни договореностите. Сред останалите въпроси в кръга на компетентността на Комисията е и създаването на собствени правилници и процедури за действие. Тя е задължена да се събира на редовна сесия поне веднъж годишно, като сесиите се оглавяват последователно от всяка страна. Комисията основава и надзирава Секретариат, съставен от национални части. Секретариатът обхваща 3 секции, базирани в трите страни-членки. Канадската секция се намира в Отава, американската е рапзположена във Вашингтон, в Мексико сити е седалището на мексиканската. Всяка секция трябва да изгради постоянен офис в своята страна. Всяка секция има свой секретар, който отговаря за администрацията и управлението на неговата секция. Секретариатът трябва да съдейства със своите действия на Комисията; да предоставя административно съдействие на заседателните групи и съвети. Комисията и Секретариатът са длъжни по всякакъв начин да улесняват работата и реализирането на целите на това споразумение. Страните при всички случаи ще се опитват да се съгласяват с интерпретацията и приложението на това споразумение и ще правят опити чрез съдействие и консултации да достигнат до задоволително крайно решение. Която и да е страна има правото да поиска консултации с която и да е друга страна, разглеждайки каквато и да е актуална мярка или друг материал, засягащ реализирането на това споразумение. Искането трябва да се представи на другата страна и на собствената секция на Секретариата в писмен вид. Всяка секция може да поиска писмено среща с Комисията .От своя страна Комисията може да се обърне към технически съветници, специализирани групи и да отправя препоръки , или да асистира на дискутиращите страни ,ако сметне за необходимо. Заседателният съвет може да се обърне към такива лица по собствена инициатива или по желание на диспутиращата страна .Тези лица трябва да бъдат одобрени от страните. Основните цели на споразумението са следните:

  1. Да елиминира бариери за внос и да улеснява трансграничното движение на стоки и услуги между териториите на трите страни;

  2. Да подпомага лоялната конкуренция в областта на свободната търговия;

  3. Да увеличи значително възможностите за инвестиции в тези страни;

  4. Да предоставя адекватна и ефективна защита и подсилване на правата на интелектуалната собственост на територията на всяка от страните;

  5. Да създава ефективни процедури за реализация и приложение на това споразумение;

  6. Да съдейства за разширяване на понататъчното тристранно,многостранно и регионално сътрудничество;

  7. Страните се задължават да прилагат това споразумение в съгласие с приложимите правила на международното право;

  8. Утвърждават се съществуващите права и задължения във връзка с един друг под общото споразумение за мита и търговия;

  9. В случаи на каквато и да е несъвместимост между това и други споразумения, ще надделее това споразумение;

  10. Що се отнася до митата и ограниченията, те засягат почти всички сфери на икономиката – храни, технологии, земеделие, химически продукти и други:




    • Всички такси върху коли и авточасти да бъдат премахнати в срок от 10 г.;

    • 100% от митата върху селскостопански стоки да бъдат поетапно елиминирани за 15 г.;

    • текстилните произведения да се освободят от митнически такси в срок от 10г.;

Поради големите страхове относно околната среда и правата на работниците, е подписано допълнително споразумение между трите страни за защита на околната среда и работническите права.Според други 2 споразумения са създадени 2 комисии с власт да налагат глоби и в краен случай да отнемат търговски привилегии при екологични нарушения, неспазване на здравно-хигиенните изисквания и правила за безопастност на труда, за детския труд и минималната работна надница. Реакцията на останалите латиноамерикански страни е смесена.Част от тях ( групата Рио ) се обявяват за превръщане на Западното полукълбо в зона за свободна търговия, докато МЕРКОСУР виждат в NAFTA конкурент и инструмент на американското влияние.При оценката на ефектите, причинени от NAFTA ,трябва да се вземат предвид следните факти. Особено внимание трябва да се обърне на промените, които са възникнали за мексиканското население. Бедността и делът на безработните са нарастнали, докато покупателната способност е намаляла. Числото на мексиканските раборници, заети в т.н. “MAQUILADORAS” фабрики, които само продължават преработката на внесените части до готови продукти, е нарастнал от 546,433 на 983,272 души. Главна причина за това е фактът, че производствените разходи в Мексико са значително по-ниски. Заплащането в тези “MAQUILADORAS” е по-ниско, те замърсяват околната среда на Мексико и възпрепятстват развитието на собствена индустрия. Този вид фабрики започват да се разпространяват не само по граничните области на Мексико, но отначалото на 1994 г. и по цялата територия. Въпреки повишаването на продуктивността на мексиканския работник с 36% заплащането му е спаднало с 29%. През 1997 г. заплащането на 7,777,607 работници е било под минималната граница на заплащане. Това е с 20% по-вече отколкото е било през 1993 г. Между 1984 г. и 1994 г. нивото на бедността е било средно 34% от населението. След осъществяването на идеята за свободната зона за търговия 65%-75% от мексиканците живеят под границата на бедността. Заплатите в различните сектори намаляха с около 20%. Веднага след одобрението на договора за NAFTA последва възстание на революционерите на Запатиста и напрежението между тях и мексиканското правителство остана главен въпрос. Беше забелязано драстично намаление на влиянието на профсъюзите в мексиканските градове. NAFTA беше придружена от значително увеличаване на нелегалната емиграция от Мексико към САЩ. Това се дължи на факта, че голяма част от тези хора са фермери застрашени от фалит поради своята неконкурентноспособност.

Разбира се, не трябва да оставаме с погрешно впечатление относно оценката на NAFTA .Тя не носи изключително и само негативи. Логичният извод е, че ако споразумението носеше единствено негативни последици, то едва ли щеше да бъде подписано. Интеграционните връзки между САЩ и Канада водят началото си още от 20-те години на миналия век, когато външните икономически контакти на Канада се преорентират от Великобритания към САЩ. Предприемчиви бизнесмени от САЩ започват бързо да усвояват икономическото пространство на богатата на природни ресурси, но слабо заселена и недостатъчно развита страна. Постепенно процесът на взаимно проникване достига такова ниво , че днес мащабите на срастване на двете икономики практически нямат аналог в света. През 70-те години североамериканският капитал започва бързо да навлиза в Мексико. В резултат на това се стига и до подписването на договора за създаването на NAFTA. Чрез него се осигурява възможност за свободно движение на стоки, услуги, капитали и квалифицирана работна сила. Водещата роля е на САЩ, които чрез своите компании активно се внедряват в съседните страни. Увеличаването на американският износ,особено на мексиканския пазар се отразява благоприятно на заетостта в САЩ. Американските корпорации виждат своя интерес в пренасяне на мексиканска територия на трудоемки и материалоемки производстава, в намаляване на производствените си разходи и повишаване на конкурентноспособността на американските стоки. Икономиката на Канада е тясно свързана с тази на САЩ, като дялът на САЩ във вътрешния търговски оборот на Канада е около 70%, а на Канада е 20 %. В резултат на това ефективността на канадските фирми се доближава до тази на американските. За Канада участието в NAFTA е перспективно от гледна точка на възможността да се приобщи към производството на наукоемка продукция и фирмите да увеличат своите печалби, тъй като заплащането на труда в Канада е по-високо отколкото в САЩ и Мексико. Интеграцията има и своите противници в Канада. Главните страхове произхождат от агресивното поведение на американските корпорации и риска от евентуална загуба на национален контрол над някои отрасли, тъй като в NAFTA все още няма създадени достъчно силни юридически институции, които да регулират икономическите процеси. Мексико свързва своето участие в NAFTA с надеждата да ускори темповете на своето развитие и в следващите едно-две десетилетия да се доближи до нивото на промишлено развитите страни. Въпреки тези крайно оптимистични прогнози съществуват и опасения , че много трудно мексиканските компании ще се противопоставят на САЩ, особено в селското стопанство . Една от целите на обеденинието на САЩ, Канада и Мексико е производството на една високо конкурентноспособна продукция, готова да се протовопостави на Европа и бързо развиващата се Япония.

Както се вижда от дотук казаното,общата оценка на NAFTA е противоречива. Това произхожда от неизбежното неравенство в обществата на трите страни-членки. Докато едните ( САЩ и Канада ) трупат огромни печалби на гърба на мексиканския работник, много от обикновените фермири и дребни търговци изнемогват и стигат често до фалит. От друга гледна точка участието на Мексико в споразумението е една правилна стъпка към неговата интеграция към световния стокообмен.За съжаление условията, които съпътстват напредъка на NAFTA са твърде различни за страните-участнички в договора. За обикновения мексиканец преходът ще се окаже много по-болезнен, дори в някои от горепосочените случаи фатален. Парадоксалното в този случай е, че въпреки че социалната несправедливост придобива грандиозни размери, темповете на нарастване на световното богатство, дължащо се на различни обединения и премахване на търговски ограничения, са направо главозамайващи. Вече отдавна стана ясно, че никой не може са спре хода на глобализацията, интеграцията и премахването на все повече и повече бариери пред човечеството, както икономически и политически, така и културни,расови и етнически. Като цяло едва ли някой се заблуждава, че тези процеси ще преминат гладко и безболезнено. Един свят без граници и деления, отворен за прогреса и просперитета както на единиците, така и на общото цяло, все още е една мечта, пътят към която е осеян с много несправедливости и плащането на висока цена за много неща. Но като цяло падането на търговските ограничения и улесняването на свободната търговия вече отдавна са доказали своето положително влияние. Амбициите на NAFTA да конкурира европейския пазар, водят до повишаване качеството на стоките и намаляване на производствените им разходи и следователно до по-голяма печалба. Като цяло повечето от специалистите дават добри шансове за по-нататъчно развитие на Североамериканското споразумение за свободна търговия. Общата световна тенденция е за улесняване на свободната търговия и премахване на различните ограничения. Имайки предвид бързото навлизане на високотехнологичните производства и комуникационните възможностите, предоствени ни от Интернет, спокойно можем да кажем, че на лице са всички условия, благоприятстващи развитието и разширяването на подобни организации и споразумения. Наличие на бърз и надежден транспорт, огромно движение на капитали и работна ръка, все по-високите изисквания за качество са стабилната основа ,на която организации и споразумения като NAFTA ще градят своето бъдеще. Защото за тях такова безспорно има.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница