Сг при пациенти с Тонзилити Какво представляват тонзилите?



Дата14.01.2018
Размер93.09 Kb.
#46178

СГ при пациенти с Тонзилити

Какво представляват тонзилите?


Тонзилите (сливиците) представляват струпвания на лимфна тъкан в определени места на гълтача (фаринкса). Компактно оформени са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (т.е. трета сливица) и езичната сливица в корена на езика.

За какво служат тонзилите?


Тонзилите са важен имунологичен орган. Не случайно те се намират в началото на дихателния и храносмилателен път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители (вкл. вируси и бактерии), който отключва сложните процеси на имунния (защитен) отговор. За осъществяване на по – продължителен контакт между външните частици (антигени) и имунните (защитни) клетки на третата сливица има 3 - 6 дълбоки бразди, а по небните тонзили 12 - 15 нагънати каналчета, чиито отвори се виждат на повърхността. В тези дупчици често се задържат остатъци от храна, олющени клетки от лигавицата (т.н. тапички), които могат да се сбъркат с гнойни налепи.

Най-голямо е значението на тонзилите до навършване на 7- годишна възраст, когато се изгражда имунитета - т.нар. ”имунологично училище”. Повишената им активност през този период може да обясни и по-големия им размер, което се счита за физиологично.

Третата сливица нормално е най-голяма около 3 – 4 - годишна възраст, след което постепенно намалява и напълно изчезва около пубертета.

От какво боледуват тонзилите?


Най-честото заболяване на тонзилите е тяхното остро възпаление, причинено от вируси или бактерии. При често повтарящи се остри възпаления (ангини) може да се развие хроничен тонзилит (хронично възпаление на небните тонзили) или хроничен аденоидит (хронично възпаление на третата сливица). Последният се наблюдава само у деца. В някои случаи хроничният тонзилит може да се развие и без предшестващи остри ангини.

По правило хроничният адено/тонзилит води до увеличаване размера на сливиците и по-рядко до атрофия.


Какви са признаците на хроничният тонзилит?


От хроничен тонзилит боледуват най-често деца от 4 до 15 години, но се наблюдава и у възрастни. Това е една от най-честите, но и най-трудни диагнози тъй като не съществуват ясни и сигурни белези на заболяването.

Най-честите оплаквания са от страна на гърлото - постоянни или периодични болки, чувство на сухота, на залепнала храчка, лош дъх от устата. При силно увеличение на сливиците се появява затруднено дишане, хъркане, както и затруднено преглъщане. По-рядко се наблюдават краткотрайни спирания на дишане по време на сън. По шията се появяват постоянно увеличени лимфни възли.

Една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ са честите ангини, които могат да доведат до хроничен тонзилит, а оттам да засегнат сърцето или бъбреците.

Прието е че до 4 гнойни ангини годишно е нормално за едно дете до 7 годишна възраст. Трябва да се знае също, че в детска възраст преобладават острите вирусни инфекции, които неправилно се таксуват като ангина и при които няма опасност от увреждане на сърцето или бъбреците.

От друга страна много родители установяват “бели налепи” по сливиците на децата, които определят като гнойна ангина, докато всъщност се касае за т.нар. тапички, които са нормална находка.

В по-редки случаи хроничният тонзилит може да се появи без предшестващи чести гнойни ангини, да протече безсимптомно и да доведе до сериозни усложнения от страна на други органи и системи.


Кой и как поставя диагнозата?


Общопрактикуващият лекар може да се насочи към диагнозата хроничен тонзилит, но точна диагноза и особено решението за операция може да постави само УНГ специалистът. За това са нужни редица допълнителни изследвания и консултации.

Диагнозата се поставя въз основа на съвкупността от резултатите и тогава УНГ специалистът взема решение за най-правилното лечение.


Как се лекува хроничният тонзилит?


Консервативното лечение включва антибиотици, гаргара с антисептични разтвори и средства за стимулиране на имунната система. Радикалното лечение е операцията - тонзилектомията.

Какво представлява операцията на сливиците?


Операцията може да бъде извършена под обща или местна упойка. Задължително е постъпване в болница за три дни. Сливиците се отстраняват през устата.

Те се отделят от околните тъкани и се прерязват със специална примка, оглежда се мястото на отстранените сливици за кървене и при нужда се поставят тампони или кървящият съд се зашива. Самата операция трае от 15 до 30 минути.


Какви усложнения могат да настъпят след операцията?


Най-честото усложнение е кръвотечението, което може да настъпи както непосредствено след операцията (до третия ден), така и по-късно към 10 – 15-ия ден.

Усложнения от страна на упойката (местна или обща) могат да настъпят както по време на операцията, така и след нея. Именно поради това е задължително писменото съгласие на пациента (неговите родители или настойници) както за самата операция, така и за вида на упойката.


Кои са етапите, през които трябва да премине болният, за да стигне до операция?


При оплаквания (описани по-горе) съмнителни за хроничен аденоидит или тонзилит, болният или неговият родител трябва да се обърнат първо към семейния лекар.

Ако при прегледа той намери данни за хронично възпаление на сливиците, ще го насочи към УНГ специалиста от извънболничната помощ. Последният ще извърши основен преглед на сливиците, носа и ушите и ще назначи подходящи изследвания и консултации



  • изследване на хематологични показатели (хемоглобин, хематокрит, левкоцити, еритроцити, СУЕ)

  • хемостазеологичен статус

  • общо изследване на урината

  • микробиологично изследване на секрет от криптите на тонзилите или епифаринкса

Индикации за оперативно лечение - тонзилектомия:


  • силна хипертрофия, затрудняваща дишането и гълтането (обструкционен синдром)

  • перитонзиларен абсцес, особено при рецидив

  • чести остри (гнойни) стрептококови тонзилити, резистентни на антибиотично лечение

  • фамилно обременени, застрашени (високо AST) или преболедували от ревматизъм или гломерулонефрит болни

  • малки, атрофични и сраснали тонзили с постоянна шийна лимфаденопатия.

Контраиндикации за оперативно лечение при хроничен аденоидит и тонзилит:


  • велофарингеална недостатъчност (цепнато небце)

  • кръвни заболявания (хемофилия)

  • остри заразни заболявания или други остри инфекции

  • тежки разстройства на имунната система

  • вродени малформации на лицевия скелет

Сестрински грижи в предоперативния период:


1. Приемане на пациента в УНГ отделение и настаняване в болничната стая съобразно пола, възраста и тежеста на заболояване.

2. Медицинската сестра осигурява психо-емоционален комфорт на пациента.

3. Попълва необходимата документация за постъпване на пациемта в отделението, а тя е:

- история на заболяването

- тетрадка за новоприети болни

- рапортна тетрадка

- тетрадка за требване на храна

- картонче с назначения

- фишове за изследвания:

 хематологични показатели



Hb (хемоглобин) мъже:  135-180 g/l жени:  120-160 g/l

Ht (хематокрит) мъже: 0,40-0,54 жени:  0,37-0,47

WBC (левкоцити) 4,5-9,0  G/l

RBC (еритроцити) мъже:  4,4-6,1 T/l жени:  4,2-5,4 T/l 

СУЕ (Westergren)
         мъже до 50 г.:  до 11 mm/h       жени до 50 г.:  до 12 mm/h
         мъже над 50 г.: до 15 mm/h      жени над 50 г.:  до 20 mm/h

 хемостазеологичен статус:


Време на кървене  2-5 min 

Време на съсирване  5-10 min

Протромбиново време 11-14 sec

 биохимично изследване на кръвта:


Калий   35 - 90 mmol/24h 

Натрий 120-220 mmol/24 h

Хлориди  110-225 mmol/l

Албумин до 30 mg/24h

Амоняк 20-70 mmol/l 

Креатин мъже: 84-1443 µmol/l     жени: 145-2061 µmol/l

Креатинин мъже: 13,2-17,6 mmol/l  жени: 7,1-13,2 mmol/l

Пикочна киселина 1,19-4,16 mmol/24h 

Урея 233-331 mmol/24h

 общо изследване на урината-седимент, захар, уробилиноген

микробиологично изследване на секрет от криптите на тонзилите или епифаринкса

4. Запознава пациента и близките му с правилника за вътрешния ред и с екипа, който ще се грижи за него по време на болничния престой.

5. Подготвя пациента за предстоящите изследвания и разяснява тяхната необходимост.

6. Подготвя всичко необходимо за извършването на изследванията.

7. Подготвя пациента психически за предстоящата операция.

8. Осигурява консултация с интернист за ЕКГ и анестезиолог за оточняване вида на анестезията.

9. Мед.сестрата отговаря за навременното получаване на резултатите и предоставянето им на лекаря.

10. Следи и регистрира установените патологични отклонения,които е проверила сама(соматични показатели,положение на болния в леглото,цвят на кожата,оплаквания във връзка със заболяването).

11. Медицинската сестра осъществява необходимата подготовка на храносмилателната система и други специални:

- подготовка на устната кухина -извършва се консултация със стоматолог за снемане на зъбен статус (наличие на протези, гангренозни зъби, клатещи се зъби).

-пациента да е без лак и грим, за да се наблюдават: фациеса, устните и ноктите за цианоза.

-предупреждава пациента вечерта преди операцията да не вечеря,а сутринта да не приема течности.

-по назначение на анестезиолога се прави премедикация към 12ч.,за да се осигури по- спокоен сън.

12. Медицинската сестра в деня на операцията подканя пациента да уринира

-подготвя ИЗ заедно с изследванията подредени в реда

-придружава пациента до операционната зала и го предава на опериращия екип заедно с лист история на заболяването.


Сестрински грижи в следоперативния период:


1. Мдеицинската сестра подготвя хирургичното легло на пациента , то трябва да е без възглавница.

2. Взема пациента от операционната зала и получава информация от анестезиологочният екип относно:

-оперативната диагноза ,

- състоянието на пациента по време на операцията ,

- след оперативна реанимация или други назначеия на екипа.

3. Настанява пациента в леглото и му придава подходящото положение- легнал по гръб с глава обърната в страни,до която е поставено бъбрековидно легенче, в което пациента ще отделя събраните секрети (кръвни съсиреци). След операцията болният трябва да се следи в продължение на четири часа-да не гълта ,да не храчи и да не говори.

4. Проследява жизнените показатели

- наблюдава и регистрира соматичните показатели (температура, артериално кръвно налягане, пулс, дишане) външния вид и общото състояние (съзнание, кървене, болка, повръщане).

5. Изпълнява лекарствените назначения от анес.екип и оператора, провежда след реанимационни мероприятия, асистира на лекаря по време на прегледа.

6. Най-често и понякога опасно усложнение при тези оперативни интервенции е кръвотечението, което се изявява с поява на кръв в слюнката(за това болните трябва да плюят в легенче, а не да поглъщат слюнката), а при тежки случаи,като кръвоизливи от устата и носа се изисква незабавна лекарска намеса. За това мед.сестрата трябва непрекъснато да проследява състоянието на бония и при настъпили усложнения да реагира адекватно. Да следи, ако има кървене за цвета и количеството на кръвта.

7. Да полага грижи за постелното белио на болния и да се грижи за неговата лична хигена, ако състоянието му не позволява той да го извършва самостоятелно.

8. Да провежда профилактични мероприятия, т.е да даде съвети как да се предпазва пациента след като напусне болничното отделение от простуди и инфектиране на оперативната рана.

9. Трябва да разясни на пациента диетата, която трябва да спазва.

Тонзилектомираните болни се захранват постепенно.

През първия ден основна грижа на медицинската сестра е болния да приема повече течности, като се започне непосредствено след операцията,а при оперираните с обща анестезия 2-3 часа след излизане от операционната зала, а 7-8ч след операцита в продължение на 2 дни да получава студена и течна храна.

Няколко дни оперираните болни трябва да приемат:течна храна, пюрета, каши пасирано месо, без кисели и люти храни. Ястията трябва да не са горещи, а със стайна температура. Постепенно диетата се разширява и след 7-ия ден болните може да преминат на обща храна.

10. Провеждане на здравно просветна дейност.

11. Ежедневно наблюдение, за предотвратяване на следоперативни усложнения. Не трябва да се забравя, че понякога усложненията след тонзилектомия могат да настъпят и по късно до 30-ия ден.

12. Стриктно попълване и съхраняване на документацията.

13. Изписване на пациента с

- указание за домашен режим и диета

- на болният се издава болничен лист за 30 дневен срок

- връчване на епикризата на пациента, която е в 3 екземпляра (единия за пациента, другия за личният лекар, а третия за отделението).






Каталог: sesgriji -> 5sem
5sem -> Задължение на медицинската сестра при поставяне и поддържане на централен венозен път
5sem -> Ревматоиден артрит определение
5sem -> Сестрински грижи при болни с диабет. Промоция на здравето
5sem -> Подготовка и техника на стомашна промивка. Задължение на медицинската сестра
5sem -> 1. Подготовка на болен за изследване на черен дроб холецистография
5sem -> Сесртински грижи при отравяния с гъби Причини: Причинява се от фагоидни гъби,зелена,бяла,жълта мухоморка. Латентния час е от 8-48 час. Клинична картина
5sem -> 21. Сестрински грижи при отравяне с алкохол (етанол)
5sem -> 3. Специални сестрински грижи при болни с чернодробна цироза
5sem -> 25. Сестрински грижи при отравяне с въглероден оксид
5sem -> Хипогликемичен шок


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница