Шефът на Александровска поема здравеопазването
Изтегляне 477.49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Шефът на Александровска поема здравеопазването
- Здравният модел не работи за 94% от българите
- Ранна диагностика спасява от слепота
Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 24.04.2017 Национални вестници 
Шефът на Александровска поема здравеопазванетоГЕРБ не отстъпват от квотата 4:1, патриотите искат петима министри Труд стр. 1, 5 
Лично Бойко Борисов поема ръководството на преговорите по коалиционното споразумение между ГЕРБ и патриотите, които продължават днес. Очаква се на поредния кръг разговори между бъдещите участници във властта да бъдат разпределени министерските постове. В петък до последно имаше спорове около енергийното и икономическото министерство, които от "Обединени патриоти" настояват да оглавят. Полемиката е колко министерски кресла се полагат на патриотите. В коалицията не са единни - от ВМРО настояват за пет, а НФСБ и "Атака" са изчислили, че математически имат право на четири. Владислав Горанов вече заяви, че ОП не могат да имат претенции за повече от четирима министри. Сигурно е, че няма да има структурни промени в МС, т.е. министрите отново ще са 17. Не е ясно дали вицепремиерите ще са трима или четирима. Горанов каза и че този път няма да отстъпят на партньорите си здравното и образователното министерство заради многото критики, които са понесли в предишния мандат. Тогава и двете ведомства бяха поверени на реформаторите. Почти сигурно е, че шефът на Александровска болница Костадин Ангелов ще поеме здравеопазването. До края на миналата седмица фаворит за поста бе началникът на ВМА ген. Николай Петров, но в последния кастинг той отпаднал заради близостта си с бившия държавен глава Росен Плевнелиев. Все още няма яснота кой ще поеме образователното министерство. Водят се разговори с бивш ректор и професор, очаква се днес да стане ясно на кого ще бъде поверен постът. За министър на икономиката трябва да предложи експерт или съпартиец на Волен Сидеров. Негов фаворит се оказва бившия шеф на агенцията по приватизация Емил Караниколов, а мотивите на "Атака" са, че бил професионалист. В парламента усилено се коментира, че Сидеров и Валери Симеонов предпочитат да заложат на експерти, а не на депутати и партийни кадри. От партията на Валери Симеонов предлагат един от комисарите в КЕВР - Александър Йорданов, за енергиен министър. Той влезе в регулатора от квотата на патриотите. За министерството на екологията от ОП са си харесали друг експерт Нено Димов. Патриотите искат и културното министерство, за което претенции имат бившият кмет на Пловдив, който е и настоящ депутат от ОП - Славчо Атанасов, както и Петър Николов, който набързо прелетя през ДСБ, ДБГ и финишира в "Атака". Николов бе водач на листата в Ловеч, но не успя да влезе в парламента. Спорове има и около военното министерство, което се очакваше да бъде оглавено от Красимир Каракачанов. Последните новини от сондажите за кабинет обаче сочат, че Каракачанов най-вероятно ще бъде само вицепремиер, отговарящ за силовите ведомства. За министър на отбраната се въртят имената на двама генерали - на бившия началник на отбраната ген. Константин Попов и на ген. Пламен Манушев. Не са тайна обаче обтегнатите отношения на Попов с държавния лава и затова Манушев изглежда с по-големи шансове. Патриотите имат амбиции и за земеделското министерство, но по-вероятно е да не го получат. Възможно е Десислава Танева отново да е министър, независимо че очаква да стане майка на близначки. Бившият шеф на фонд "Земеделие" Румен Порожанов също е възможен вариант. Както "Труд" вече писа, сигурно е, че постовете си в кабинета "Борисов 3" ще запазят Томислав Дончев, Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Ивайло Московски, Николина Ангелкова и Екатерина Захариева.
Около 94% от българите възприемат здравния модел в страната като неефективен, показва проучване, изнесено по време на най-големия медицински форум у нас. Над 250 лекари от цялата страна присъстваха на Третата научно-практическа конференция на Българския лекарски съюз на тема "Здравеопазването - настояще и бъдеще. Новости в профилактиката, ранна диагностика и лечението в медицината" на 21 и 22 април в Несебър. Данните показват още, че на 54% от здравноосигурените българи се е налагало да доплащат за медицински услуги, които им се полагат законово. По думите на зам.-председателя на БЛС д-р Галинка Павлова, ако не се предприемат спешни промени в здравната система (нормативна база, финансов ресурс, кадрова обезпеченост), ще се задълбочи сега съществуващият тотален дисбаланс и ще настъпи кадрова катастрофа. "Настоящето и бъдещето на здравеопазването в България са наше дело и наше предизвикателство за продължаване на реформата и решаването на множеството проблеми, а прилагането на новостите в профилактиката, ранната диагностика и лечението в медицината са изключителни необходими, защото произвеждат здраве", заяви д-р Венцислав Грозев, председател на съсловната организация. В модула за спешна помощ проф. Милан Миланов, председател на столичната лекарска колегия на БЛС, апелира към осъзнаване на проблемите в здравеопазването, като се вземе предвид разликата между медицина и здравеопазване. В 80% от случаите Ранна диагностика спасява от слепотаТруд стр. 4
В 80% от случаите слепотата може да бъде избегната чрез ранна диагностика, навременно лечение и приложение на съвременни хирургически методи. Това стана ясно от думите на акад. Петя Василева на форум на Българския лекарски съюз в Несебър, по време на който наши специалисти представиха доклади от почти всички медицински области. Едни от водещите ни медици изложиха научни трудове на европейско ниво. В модул "Хирургия" акад. Дамян Дамянов запозна присъстващите с промените и принципния подход при избор на оперативни методи.
Интерес предизвика и дискусията за лапароскопско-колоректалната хирургия, представена от проф. Венцислав Мутафчийски. В модул "Онкология" проф.д-р. Здравка Валерианова говори за проблема рак - разпространение, фактори, показатели за оценка. Проф. д-р. Генчо Начев коментира обозримото бъдеще на кардиологията и кардиохирургията. Доклад за борбата със сепсиса в следоперативния период, представен от проф. Георги Церянски, предизвика оживена дискусия, в която се включиха водещи хирурзи от залата. В модул "Ендокринология" акад. Ивона Даскалова запозна присъстващите с диагностиката на гликемичните нарушения. Според нея диабетът и ендокринните заболявания най-често се отключват при стрес. Превенция е възможна чрез подобряване на качеството на живот - правилно хранене, редовни прегледи, спорт и спокойствие. На официалната вечеря на Третата научно-практическа конференция бяха връчени почетни отличия на лекари за активния им принос към продължаващото медицинско образование и участие в реализацията на трите научно-практически конференции. РЗИ-ПЛОВДИВ: Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 477.49 Kb. Сподели с приятели:
|