Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в САЩ
Морален аргумент. Разходно-покривната (pay-as-you-go) публична пенсионна система е колективистка схема, която лишава индивидите от свободата да организират собствения си живот и да планират бъдещето си. Една частна система, основана на задължителни пенсионни сметки, лимитира принудата до минимум (минималните спестявания) и следователно максимизира свободата на избор в рамките на националната пенсионна схема.
Аргумент на възвръщаемостта. Разходно-покривните системи са по своята същност добра сделка за най-ранно включилите се участници в системата. С течение на времето обаче това, което е всъщност една финансова пирамида, започва да експроприира доход от по-младите работници. В момента вътрешната норма на възвръщаемост за настоящите работници е под 2%, а тези, които сега се раждат, вероятно ще имат спестявания с отрицателна норма на възвръщаемост. Механизмите, които отлагат банкрута на публичната пенсионна система, като увеличаването на осигурителния данък или пенсионната възраст, намаляват още повече вече минималната норма на възвръщаемост. За сравнение, през периода от 1802 до 1997 г. в САЩ средно-годишната реална норма на възвръщаемост е била 7% за акции и 3.5% за дългосрочни държавни облигации. От 1802 до 1995 г. средната реална норма на възвръщаемост на корпоративните облигации е била 4.97%. Така че една частна пенсионна система би осигурила по-висока норма на възвръщаемост, дори ако всички спестявания са инвестирани в държавни книжа с нулев риск.
Аргумент на справедливостта. Тъй като бедните обикновено започват работа по-млади, а в същото време имат по-малка продължителност на живота от по-богатите, разходно-покривната система на пенсиониране е всъщност регресивна за определени категории работници. В система от пенсионни спестовни сметки бедните работници ще акумулират спестявания в свои лични сметки и следователно ще им бъде позволено да се възползват от наградата, която пазарът им дава за това, че те притежават някакви активи. Това ще смекчи наскорошното увеличение на т.нар. пропаст между бедни богати – резултат, който не може да ни учуди, при положение, че повечето работници са принудени да влагат парите си в програма, която им дава по-малко от 2% норма на възвръщаемост.
Аргумент на правото на собственост. Система на частни сметки би дала на пенсионерите ясно определени права на собственост по отношение на техните “пенсии”. Те могат да теглят парите си по определен план, да ги оставят в наследство или да си купят индексиран анюитет от застрахователна компания. За разлика от това системата на обществено осигуряване сега не предоставя права на собственост върху парите, за които работниците правят принудителни осигуровки, както отсъди през 1960 г. Върховният съд на САЩ в делото “Нестор срещу Флеминг”.
Макроикономически аргумент. Публичната пенсионна система има негативен ефект върху пазара на труда и спестяванията, защото средствата се харчат незабавно, вместо да бъдат инвестирани, а осигуровките са данък върху наемането на труд. Както е изчислил икономистът от Харвард Мартин Фелдщайн, приватизацията на общественото осигуряване би прибавила между 10 и 20 трилиона долара нетна осъвременена стойност към американската икономика. Противно на общоприетото разбиране, преходът към частна система не носи нови разходи на правителството или икономиката. Той всъщност ще извади наяве един скрит и непокрит досега пасив и ще принуди политиците да намерят начин да доставят това, което са обещали.
Аргумент на социалната хармония. Приватизацията на общественото осигуряване ще сложи край на разделението на капиталисти и работници, като превърне Америка в страна на работници-капиталисти със съответни последствия за политическата динамика в страната. Това навярно ще премахне политическите манипулации на “държавата на трансферите”. Както забеляза президентът на CatoInstitute Едуард Х. Крейн: “Приватизацията на общественото осигуряване означава промяна на политическата динамика на Америка по много фундаментален начин. Тъй като членовете на профсъюзите, средният индустриален работник, чернокожите и други традиционни членове на Демократическата партия започват да инвестират в акции и облигации вместо да разчитат на правителството като на сигурен подслон, тяхното отношение към системата на свободното предприемачество, към корпоративната печалба, както и към самата голяма държава, ще се промени. Подобна динамика всъщност вече се прояви в Чили.”
