8/7/2016
Шломо Шеалтиел
Слово в радио София
Скъпи слушатели
Бих искал да благодаря за поканата и да изказвам благодарност за възможността, да изкажем нашата признателност към хората, спасили нас и нашите родители.
Като човек, роден в България и свързан с принципите на хуманизма и с историческите добродетели на тази страна, но също и като горд гражданин на Израел – държава както древна, така и млада, аз съм особено развълнуван да Ви предам топли поздрави от израелския народ. Не само ние, които бяхме спасени, и нашите деца, но също така всеки човек в Израел, запознат с историческата истина за спасяването на българските евреи по времето на Холокоста, сме изпълнени с признателност към България и българския народ. Ние сме особено задължени на тези измежду българите, които направиха всичко по силите си, за да облекчат положението на евреите в страната, проявиха толерантност, заслужаваща адмирации, и в крайна сметка осуетиха депортирането ни в лагерите на смъртта. Затова считам, че всички ние – и евреи, и българи, трябва да отдадем заслуженото на тези спасители и да признаем – спасението бе възможно и в други страни.
Спасението бе вазможно и в Тракия, Македония и в град Пирот, но нашите спасители не успяха да спрят ужасната трагедия която сполети нашите братя в новите земи. Правителството и германците ги отправиха към лагерите на смърта.
Холокостът е най-голямата трагедия на човечеството в модерно време и спасението на евреите в България е антитезата на тази жестокост. Мъдреците на еврейския народ са казали още в древността: "Онзи, който спаси и един човешки живот, спасява целия свят" и тук, на тази земя, бяха спасени десетки хиляди.
Различни хора и институции допринесоха за нашето спасение и по този начин написаха важна страница в историята на българския народ и допринесоха за доброто име на България пред света. Планиралите депортациите трябва да бъдат заклеймени, но вие можете да бъдете и горди с всички тези, които не се поддадоха на натиска и се бореха за спасението на евреите.
Специално внимание трябва да се обърне върху спонтанната реакция на множество българи – съседи, колеги, работодатели, работници и други, които действаха в подкрепа на евреите по време на гоненията, показаха солидарност с тях и им помагаха в тези трудни за тях времена.
Множество фактори действаха за спасяването живота на евреите и тук няма да изреждам всички, но бих искал да подчертая специално ролята на интелектуалния елит за това спасение.
Действията и постигнатото от този елит по време на Втората световна война е достойна не само за изследване, за уважение и подчертаване. Повече от всичко те ни задължават да се учим от примера, който са ни оставили предшествениците ни, да спазваме принципите, които те ни завещаха и да проявяваме сами смела инициатива по всяко време и навсякъде. Ние имаме важна роля в обществото, в което живеем, и върховно задължение към човешката съвест. Моят учител Михаел Конфино (който също бе роден в България) обичаше да цитира древната фраза: "На място, на което няма хора, бъди ти човек." Интелектуалният елит в България не замълча, не се отнесе безотговорно и бе готов да се подложи на риск и да плати цената за това. Таково беше делото на Димитър Пешев и достатъчно е да споменем откритото писмо на 21 писатели, между които Елин Пелин, Стоян Чилингиров, Людмил Стоянов, Елисавета Багряна, Младен Исаев, Ана Каменова и други, които издигнаха глас на протест срещу погазването на гражданските права на евреите по инициатива на правителството.
Така действаха и водачите на Българската православна църква Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, Неофит Видински и останалите членове на Светия синод, които упражниха цялото си влияние върху царя и правителството;
Специално трябва да бъде отбелязано и мъжеството, проявено от неколцина професори от Софийския университет, които открито отхвърлиха нацистката расова теория и обориха нейните привърженици в България;
И до днес се удивляваме на меморандумите, изпратени и публикувани от различни политици и държавници като Христо Пунев, Димо Казасов и други, предупреждаващи за вредата за България и за моралните ценности на българския народ от политиката на про-фашисткото правителството.
Всички тези хора показаха ясно своята отговорност към моралните ценности и съвестта. Нашето поколение трябва да знае фактите и най-вече да извлече поуки от тях. Същото това поколение, обаче, а и младите сред нас, искат да продължат историческата връзка и да построят нови мостове на сътрудничество.
Скъпи слушатели,
Всичко, което правим сега, е основано на общото ни минало, но също така ни обещава и бъдеще на сътрудничество между Израел и България за доброто на идните поколения.
Иэраелско-българското сътрудничество може да служи за пример за това, как трябва да се опазват топли и продължителни взаимоотношенията между народите. Ще направим всичко, за да успеем в това и да не разочароваме бъдещите поколения.
Благодаря Ви за вниманието.
Сподели с приятели: |