Шопска салата разпространение



Дата30.06.2017
Размер39.98 Kb.
ШОПСКА САЛАТА
Разпространение

Шопска салата е ястие от категорията на предястията, разпространено в кухнята в България, Сърбия и Република Македония. Широко е разпространена във Влашко под името salată bulgărească (българска салата). Представлява салата от нарязани домати, краставици, сурови или за предпочитане печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано или натрошено бяло саламурено сирене.


Подправя се с дресинг от растителна мазнина (олио или зехтин) и евентуално, с винен или ябълков оцет. Понякога се слага и малко чесън, особено ако чушките са печени, както и люта чушка.
Шопите я приготвят от местен сорт чушки, които имат приятно лютив вкус. Чушките задължително са печени. Особено приятна е салатата със зрели чушки. Другите съставки са същите.

Продукти за шопска салата.Шопската салата освен на Балканите е популярна в Чехия и Словакия (šopský salát), където присъства в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук), а в Словакия я сервират със захар.




История
Дебютът на понятието "шопска салата" е в готварската книга на А. Кръстева от 1940 г. То обаче е съпроводено от пояснението "лютеница", и, действително, рецептата му няма нищо общо със салата, а е за лютеница.
Някаква доближаваща се до днешната шопска салата идея започва да се очертава едва в средата на 1950-те. Печени, обелени и нарязани на дребно чушки, червени домати и една краставичка на дребни кубчета, малка печена, белена, изчистена и нарязана люта чушка, нарязан на тънки филийки и леко смачкан лук, магданоз, олио и оцет. Няма и помен от знаковото днес поръсване на салатата със сирене. В някои варианти от този период в приготвянето на все още некодифицираната и лишена от настъргано сирене "шопска салата" се срещат не печени, а сурови чушки, а нарязаните на дребно опечени люти са "по желание". Срещат се дори и варианти на салатата с репички.
Едва в средата на 60-те години шопската салата започва да се поръсва с "настъргано на ситно ренде сирене". Тази добавка се оказва най-важната стъпка в създаването на шопската салата. Засипвайки нарязаните зеленчуци, тя постепенно и заличава различията между техните вариации, и прави комбинацията от иначе типични за гръцката салата зеленчуци по-омекотена и разпознаваема. Така считаната днес за старинна българска шопска салата започва да добива установения си, днешен вид. Това става едва към втората половина на 1970-те, няколко години след основаването на една от модерните поп-икони, Starbucks, чието първо кафене е открито през 1971 г. в Сиатъл.
Точно в този период и салатата, със своите леки вариации, започва масово да навлиза в менютата на "показните" и "първокласни" ресторанти на предприятие "Балкантурист", а след това и извън него. Към салатата се проявява интерес и тя започва да добива статут на "типична българска салата".
Така в менюто на столичния ресторант "София" в началото на 70-те години чуждестранните гости и туристи четат: салата "София", салата "Гастроном", "доматена", "салата от краставици" и ... "шопска салата", като срещу последната стои категоричното пояснение - TYPISCHBULGARISCHERSALAT.
Виждайки салатата по ресторантите, в началото българите си мислят, че тя е характерна за Шопско, което мнозина от тях не познават от детинство. Онези пък, които са от там, лесно предполагат, че тази вкусна салата е била някак временно "позабравена" - идея, която бързо се подхваща и разяснява от публикуваните през следващите години готварски книги.
В основополагащата книга с "българска национална кухня" от 1978 г. рецептата за шопска салата е поместена сред невиждано преди многообразие от измислени набързо други салати с регионални наименования.

В преработеното издание на книгата от 1983 г. вече срещаме шопската салата представена като "записана в село Бусманци, Софийско" - метаморфоза, която очевидно е настъпила в стремежа на салатата да се придаде автентичност и тя да бъде свързвана с шопите, а не с готвачите на "Балкантурист".


След 1989 г. шопската салата вече е символ на българската национална кухня. Заедно с емигрантите тя също започва да пътува, най-вече в ролята си на "народна" и "българска".
Защо тя се налага като кулинарна емблема повече от ястия като кебапчета, кюфтета, гювеч, чомлек, капама? Вероятно защото, за разлика от почти всичко друго традиционно в българската кухня, тя не се свързва с "османския кулинарен басейн" и носи идеята за стремеж към модерност, който много често е съчетан и с усилия да се избяга от османската традиция. Нещо повече, шопската салата се вписва напълно и в модата на средиземноморската диета. Знак за това са прибавяните понякога маслина и резен лимон.
И ако изследването на историята на шопската салата – появата на първите й варианти, преображенията й, кръщаването й – развенчават всяка илюзия за древност и дълбоки традиции, все пак, по начина, по който тя е измислена, тя остава "национална", в известен смисъл – фолклорна.
Продуктът "шопска салата" няма конкретен автор. Онзи, който е решил да я нарече "шопска" в средата на 50-те, не е същият, който се е досетил десетина години по-късно да я поръси със съдбоносното настъргано бяло сирене. Тя е продукт на колективни усилия – на "Балкантурист", на автори на готварски книги, на история и случайности. Може да е на възрастта на Starbucks, но поне е сигурно, че е измислена и създадена в границите на България. Защото за колко други от традиционните ни ястия можем да кажем същото?

Калоричност: /в 100 г/

Домати: 17 калории, 0 г мазнини, 0.7 г белтъчини, 3 г въглехидрати

Краставици: 10 калории, 0 г мазнини, 0.7 г белтъчини, 1.5 г въглехидрати

Пипер: 20 калории, 0 г мазнини, 1 г белтъчини, 5 г въглехидрати

Краве сирене: 300 калории, 24 г мазнини, 17 г белтъчини, 2 г въглехидрати

Лук: 36 калории, 0.2 г мазнини, 1.2 г белтъчини, 8 г въглехидрати



Олио: 929 калории, 99,9 г мазнини, 0 г белтъчини, 0 г въглехидрати

Източници:
http://bg.wikipedia.org

http://www.bacchus.bg


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница