Сиера Невада
Изтегляне 44.8 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Северен Пирин [
- Среден Пирин [
- Южен Пирин [
| Със своя най-висок връх Вихрен (2914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място следКавказ с вр. Елбрус (5642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3479 м), Пиренеите с вр. Ането (3404 м), Рила с вр. Мусала (2925 м) и Олимпс вр. Митикас (2919), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия - Етна (3263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина - 1033 метра.
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката — от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в направление запад-изток е 40 километра — от град Сандански до село Обидим. На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото,Гоцеделчевското и Петричко-Санданското. 
Поглед към Пирин и Санданско-Петричката котловина Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено главно било, което се простира от Предела до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била - масивни разклонения на главното било. Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка, Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др., правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа. Северен Пирин [редактиране]Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен — 2914 м. В тази част между вр.Кутело и вр. Бански Суходол се намира седловината Кончето, висока 2810 м и широка на места едва 0,5 м. Тук най-характерни са ледниковите форми на релефа - циркуси, карлинги, трогови долини, моринни валове и пр. Особено красиви са долините на реките Бъндерица и Демяница. В северозападната част на Северен Пирин е разположена малката вътрешнопланинска Брежанска котловина. Среден Пирин [редактиране]Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Орелякдостига 2099 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север, прилича на орел с леко разтворени криле. В тази част широко развити са карстовите процеси и форми. На него има телевизионна кула. Останалите върхове са ниски — под 2000 м, и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения пирински чай — Sideritis scardica. Тук има само две хижи - „Попови ливади“ и „Малина“. Южен Пирин [редактиране]Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял — връх Ушите е 1978 метра. Заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига доПарилската седловина. Като част от Рило-Родопския масив, граничната планина Славянка се приема в Гърция за част от Пирин. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 44.8 Kb. Сподели с приятели:
|