Силата на благодарението Реалност в моя живот

Реалност в моя живот

Веси Петрова
Всички знаем, че има сила в думите ни. Много често ние изповядваме стихове за изцеление, за много други неща, но аз исках лично да намеря дълбоко нещата, които да задвижат тези изповеди, защото когато едно нещо няма резултат в нашия живот по-добре е да го признаем и да открием проблема, поради което това не работи в живота ми. Само затова, че ние сме верни в дадено нещо Бог го употребява и ни отваря врати, за да ни вкара в тайната на успеха в другите неща. Затова ние не трябва да се изморяваме в дадено нещо, защото това отваря врати Бог да работи в живота ти относно твоите други слабости. Ако изповядваш нещо това ще те доведе до други врати и шансове на Бог да работи в нашия живот. Много често си мислим, че самата изповед отваря вратите, а всъщност в много от случаите Бог иска да ни направи като Него. Ситоациите ни в живота да бъдат обърнати така, както Той ги вижда, но ние ги обръщаме само както ние ги виждаме. Това не става само с изповед, но става с отстояване на силата на нашия характер. В Притчи 31 се казва, че хляб на ленност не яде, а в обяснената се казва: тя не яде хляб на клюкарство самосъжаление; на незадоволство; на мърморене и неодовлетвореност, а тя със силата на своя характер отстоява добрите неща. Т.е. когато дойдат трудните ситоации първото ниво е да изповядваме словото. Реката има и по-дълбоко и Бог иска да ни заведе нас като жени на по-дълбокото. Дълбоките стъпки са, че тези изповеди трябва да доведат в нас зрялост, за да преминаваме през тежките ситоации. За около година и половина Бог започна да ми разкрива за нещата относно благодарението. Ние сме учени да благодарим религиозно, но на мен ми се отвориха очите и открих каква дълбочина има в благодарението. Когато Бог започна да ме учи разбрах, че само силния човек може да бъде благодарен. Ти можеш да кажеш: благодаря Ти Господи, но от вътре да имаш бунт и гняв. Единствено опитността за това, което правиш и защо го правиш може да доведе сила в нашия живот.

Виж: 1Тим.2:1-3. "И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молби и молитви и прошения, благодарения за всичките човеци; за царе и за всички, които са високопоставени; за да преминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност." Винаги аз съм знаела, че това е само за властите. Никога не съм проумявала, че този стих може да бъде толкова практичен в моя живот. Използвала съм го когато съм се молила за правителството, за да преминем тих и богуугоден живот. Трудностите раждат вярата, защото ако ти нямаш трудности няма за какво да практикуваш вяра, понеже ти можеш да се справиш сам. Вярата не е абстрактна тя винаги работи със слово или рема. В семейството винаги може да има противоречия, или конфликти и в такива ситоации лично аз нямам желание за молитва и изповеди и ставам отчаяна и се окайвам и съм толкова възмутена и първото нещо, което можех да направя е да се оплаквам на Бога и в един такъв момент дойде до мен този стих благодарение за всичките човеци. Така аз започнах да благодаря за моя съпруг. Ти може да имаш противоречия и конфликти в семейството, но това е точката Бог да разшири нашата вътрешност. Той не може да те разшири по никакъв друг начин. И когато ти попаднеш в такава ситоация на работа или където и да е ти можеш да благодариш за дадения човек, че той съществува и че той е до тебе, защото ти не можеш и не трябва да бъдеш остър. В Притчи се казва, че желязо остри желязо. Ти не можеш да бъдеш изострен ако няма друго желязо от същото естество и качество може да те направи тебе по-изострен и нищо по-долно. Самото благодарение ме доведе до откровение и до мъдрост аз да мога да приемам. И докато ние сме не благодарни и сме в бунт ние неможем да проумеем и да получим картините на Бога. Аз открих за себе си, че благодарението има голяма сила в нашия живот. Не само да се моля за моя съпруг и да ходатайствам, но и да благодаря за него, защото по тоя начин ти признаваш него за върховен господар и ти му благодариш затова, че Бог работи в теб но и в него. Така твоята вяра започва да мисли по друг начин като започва да мисли с ума на Бога и започва да вижда действието на Бога. Много пъти в един конфликт ние си мислим, че само ние така страдаме и на другия не му пука и това е лъжа. И когато ти вярваш в лъжа ти ставаш сляп за промяната в този човек. А благодарението е че както Бог променя теб така може да промени и другия. Това се отнася за всички ситоации, когато ние можем да благодарим за хората. Благодарението отваря очите ни за промените в другите. Дори понякога не е необходимо ти да се връщаш и да обсъждаш конфликта, защото както ти си вземаш поуката, така и другия си взема поуката. Когато ние имаме доброто намерение да обсъдим и да анализираме ситоацията много пъти ние предизвикваме разрастването на конфликта. Самото благодарение понякога слага точка и ти да спреш да обсъждаш и да стоиш в вяра, че този човек ако ти си бил прав в дадената ситоация или конфликт ще вярваш, че ще достигнеш до единомислие с другия.

Виж Филипяни 4:6-7 "Не се безпокойте за нищо, но относно всяко нещо с молитва и молба исказвайте исканията си на Бога с благодарение. И Божият мир, който никой ум неможе да схване ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса." Павел казва изказвайте исканията си на Бога с благодарение. Благодарението отваря врата, за да може мира на Бога да стане един страж. Ума ти е една бойна арена и безпокойството и страха са твоите нападатели и ти нямаш страж в тоя момент и няма кой да упази теб самата от тези ситоации и от тези страхове, но благодарението отваря врата за Божия мир да застане като страж на тези нападатели независимо от ситоацията. Павел казва, че никой ум не може да схване, никой ум неможе да анализира и да притежава Христовия мир. Понеже ние сме родени в грях и този грях означава, че твоята душа е неспособна да бъде силна, независимо, че тя има у себе си семето и качеството за сила, но в самото си състояние душата ни е опорочена. Всяка една доброта или качество може да бъде съсипано от дявола, който е по-силен от нашата душа. Но когато твоя дух застане в молитва и даде на Бога нещата и започне да му благодари тогава ти поставяш себе си в позиция на зависимост и в този момент твоето благодарение започва да произвежда и започва да идва Божия мир. Той е описан като страж, който пази и не позволява на врага да влезе в крепостта. Затова когато идват от вън нещата нашия ум е способен да мисли негативно и не можем да го подобрим и неможем да го изхвърлим, но единствено новото създание вътре в нас може да променя ума и душата ни. Когато силата на нашите думи е насочена в благодарението веднага Божият мир започва да бъде страж. И в такива ситоации можем да чуваме словото на Бога.

Когато учениците бяха в лодката по средата на бурята и Исус тръгна към тях те в ужаса си започнаха да викат, че е призрък. И когато ние сме в тежка ситоация дори и Господ да идва към нас от самия страх ние неможем да повярваме и неможем да Го разпознаем. Но мира който е следствие на благодарението тогава ние ще чуем Божия глас в дадената ни ситоация.

Няколко поредни лета ходех да работя в летни лагери и моята дъщеря имаше изпит по цигулка и аз трябваше да се върна за изпита й. Но когато влязох в къщи и виждам отворена вратата и влизам в някаква тишина и намирам дъщеря ми в безсъзнание и моя съпруг да се моли за нея. И попитах какво е станало и съпругът ми каза, че незнае. Той е пуснал тя да излезе малко да поиграе, но когато тя се върнала припаднала на вратата и той незнае нищо какво е станало. Така и аз започнах да се моля с него. И знаете ли, че в една такава ситоация ти можеш да се побъркаш, защото незнаеш какво става с детето ти. Тогава този стих от филипяни оживя в мен, Божият мир пази страж мислите ми и сърцето ми в Христа Исуса, така Той ни даде увереност да запазим спокойствие и да се молим. И някъде след около час тя дойде в съзнание и ни каза, че има болки в главата и тя незнаеше какво се е случило. Така продължихме пак да се молим още един час и тогава тя си спомня, че докато се е люляла пада от люлката и пада и се удря в главата и люлката я удря пак и тя не помни как си е дошла и никой не й е помогнал и всички деца са избягали. Ясно беше, че е получила комоцио и като извикахме лекар разбрахме, че сътресението беше много тежко. Постоянно повръщаше и губеше съзнание. А на сутринта тя е на изпит и ако не отиде неможе да учи цигулка, понеже неможем повече да си позволим часни уроци да плащаме. Тогава й казах, че няма да отиде на изпита, но тя каза, че ще отиде на изпита. В този момент тя просто говореше думи на вяра. Вижте, децата прихващат, когато ти говориш. Говоря ви за това, че ние не омаловажаваме изповедите, и те са началото на нашия успех, но те не са всичко, това води до друго нещо и до други стъпки. За тази ситоация ние с съпруга ми разбрахме, че дявола иска да убие призива в нея. Тогава проумяхме, че истинските хора на вярата в Библията имаха трудности. Ние започнахме да благодарим на Бога за тази ситоация това отключи мира и мира доведе откровението и разбирането, защото ако ние бяхме уплашени, и ако бяхме в бунт. Защо Господи сега това стана? Въпрос след въпрос. Но това може да те отдели от обещаната земя, това може да те отдели от истинското водителство и воюване в ситоацията. Така ние цялата вечер гледахме на Божието обещание за нея, че ще успее, разбира се ние си нямахме на идея как ще отиде на сутринта. Лекарите ни бяха казали, че трябва да остане в болницата и ние се подписахме и се върнахме в къщи. Те ни казаха никакво движение, но само да лежи на тъмно, пълна забрана за всякакви дейности. На сутринта тя стана и каза: аз ще отида на изпита и не ме интересува как се чувствам, искам да свиря на цигулка. Аз я виждах колко е слаба и не може, но виждах нейното желание. Така колебанието беше голямо на кое да държа на смелостта й или на логиката от мнението на лекарите. Така ние решихме да й дадем шанс и да опитаме и тя си взе изпита с пет и педесе, изпита й беше много тежък пред комисия свирене, солфеш. Резултата не дойде от нашата сила, но от Божия мир.

Виж Ефесяни5:20 "И като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос и се подчинявате един на друг в страх от Христа. Когато ние сме благодарни дявола стои и гледа и предвкусва своята победа това, че ще те разяри и ще те ядоса, но Бог го е допуснал и ако ти благодариш ти няма да му доставиш това удоволствие да се ядосваш. Защото ние незнаем дявола с какви обвинения застава срещу нас, не знаем какво се случва в духовната сфера. Понякога дявола идва легално в нашия живот, поради наши грешки, но в повечето случаи нелегално. Когато ти вземаш изпита си по правилния начин Бог не го допуска. Дявола очаква ти да реагираш по стария начин както преди в такава ситоация, защото той знае моите слабости, но в един момент става нещо ново. Вижте, преди да повярваме дявола е бил наш баща, но като приехме Исус имаме нов баща и нов Господар. Стария познава нашите слабости, но той незнае новия какво прави в нас обаче и той винаги ще пипа по старата матрица, той неможе да пипа новата, защото той незнае ума на Бога, той няма плановете на Бога. И много често когато ние сме в бунт и в болка ние не доумяваме какво се случва в духовния свят и каква е битката за нас. Бъди благодарен за всяка една ситоация и благодари за всичко. Но това не става лесно. Това се постига с трениране. Бог е нашия треньор, защото ние имаме нужда след нашето спасение да ходим във вярата. Святия Дух в нашия живот става треньор възпитател учител и изпитател. Когато се тренира един волейболист и се учи треньорът му е с него. Така докато ни тренира Бог Той е с нас. В нашия живот липсата на благодарение понякога ни прави да бъдем слепи като невиждаме ситоациите, в които сме тренирани. Но благодарението отключва тренирането, като започваш да виждаш плана на Бог за твоя живот. Бог те възпитава на качествата, които Той цени. Ние неможем да изпълним Неговия стандарт единствено Той може да изпълни стандарта си в нас и понякога са неизбежни тези ситоации, защото Той най-добре знае моите и твоите слабости. И боли не боли трябва да мине от там, понеже Той знае слабостите ни от стария господар, и само когато минем през онова, от което се страхуваме това ще изцели нашето сърце и ще го направи силно. Бог е наш учител. Много учители ни учат, но когато ти си в трудност тях ги няма. Треньора го няма, когато ти си в състезанието. Но Бог е с нас, когато ние сме в изпитанието, за да види какво изработва в нас, когато ние минаваме през трудности. В цената на твоите трудности ти откриваш дълбочините на Бога и това наистина те възпитава; тренира.

Колосяни2:7 "Вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани в вярата си както бяхте научени и изобилстващи в нея с благодарение." Изобилие от благодарение. Ей, тази моя дъщеря изобилства в благодарение, това храни Бога, не само за хубавите неща, но и за трудните. В очите и мислите на Бога през каквото и да минаваме то е добро за нас, защото няма лоши ситоации, но има трудни. Защото всичко съдейства за наше добро. Каквото и да прави дявола, хората, обстоятелствата Господаря на Господарите го обръща за наше добро. И ако ти имаш в речникът си о, днес имам лош ден, изхвърли го. Това мислене излиза от дявола от нашата природа на лоши дни и и добри дни. За Бога всички дни са добри и всичко е добро и Бог иска да изобилстваме в благодарението.

Винаги за всички има пари за рожденните им дни, но за моя рожден ден няма никога. И ще ви разкажа как го преодолях. На 30 годишнината си сутринта си казвах: Ех, да не бях се раждала, ще изтрия тази дата от календара, още не вдигах телефона. Не заради годините но заради обстоятелствата, за мен е много трудно да се преструвам, че съм добре. На края вдигнах телефона и майка ми ме поздрави. Много се развълнувах тъй като преди малко бях си мислила за това да не съм била родена ще е по-добре, но това не е истина. Тогава дори и на децата си не казвах, че имам рожден ден. Когато изпадам в депресия аз немога да споделям с месеци наред. Бог е спасител на душата и тези неща, които ви разказах са душевни неща, от които само Бог можеше да ме спаси. Силата на думите от Божието слово рисуват в нас друг вид картина от това, което може да има в нашите чувства. И за този рожден ден младежите ми бяха направили от картон къщичка, където имаше писмо от Бог за мен. Те не знаеха как съм се чувствала, но там пишеше: Днес създадох деня си за теб; направих птиците да пеят чудесна мелодия, за да те поздравят и т.н. и на края от твоя любящ баща. това ми откри другото мислене. Думите на Бог носят Неговото царство, Неговото видение и носят Неговите картини към теб самата, те носят откровение и променят всичко. Много пъти ние си мислим, че ако обстоятелствата бъдат променени и ние ще бъдем много по-добре. Не, но ако ние бъдем променени независимо от обстоятелствата ние ще бъдем по-добре. Само една дума в нас може тя да промени обстоятелствата. Влезте в изобилието на благодарението. Имаме вкоренен във вярата; започнал да се назидава, но изобилстващ в благодарение, което може да ни даде откровение за ситоациите в нашия живот.