Силата на благославянето кери Къркууд

Силата на БЛАГОСЛАВЯНЕТО

Редакция: Севдалина и Христо Христови

Съдържание

Главен пастор, Heritage Fellowship

Флорънс, Кентъки
Рядкост е, извънредна рядкост е, да се получи живо, действено послание от книга, която променя живота. В ръцете си държите точно такова променящо живота слово, което трябва да се живее. Истината, която освобождава някого, е истината, която се прилага в живота. Моят приятел, пастор Кери Къркууд, е течащ „извор“ на свръхестествено откровение, а Силата на благославянето обновява умовете и трансформира сърцата в тази нация. Когато тялото на Христос активира божествено дадените слова на „Благословение“, съответният принцип води до изпълнението на първосвещеническата молитва на Исус „да можем да станем едно“ в единство. Живеенето на посланието на Силата на благославянето е изключително удивително. Наистина задължителна за четене!
Джон Х. Паркс

Главен пастор, Църква Freedom Fellowship

Регионален директор, Интернационален оазис Антиохия

Магнолия, Тексас

Главен пастор, Църква Lake Country

Форт Уърт, Тексас

Въведение

Т

ова се изля в история след история, свидетелство след свидетелство за драматични обрати в живота на хора, попаднали в различни ситуации. Да споменем някои от тях - имаше изцеление от физическа немощ, примирение във взаимоотношения и неочаквани успехи в бизнеса. Изгубени и дългоочаквани надежди, изоставени мечти и прекратени молитви, на които трудно може да се отговори, сега са посрещнати, реализирани и отговорени. Тези хора не само са чували за силата на благословението – те са го практикували. Бил съм свидетел от първа ръка за много промени в живота на моето семейство и в живота на мои приятели като директен резултат от изучаването на силата на Бог в благославянето. Това не е теория. Видял съм, че работи, и съм инвестирал в него. Сега повече от всякога аз съм убеден в истината, че Бог желае да благославя хората, и дори повече от това - Той желае ние да благославяме хората.

Срещата с Томас беше един от тези редки случаи, нали знаете, когато Святият Дух ви сблъсква с нещо голямо. Томас е голям мъж, но това, което щеше да се случи в идните седмици, беше по-голямо и от двама ни.

Аз бях на път към храма, обичайното ми място за молитва, когато забелязах един човек да слиза от автомобила си и да се отправя към главния вход. Този вход беше затворен по това време на деня. Служителят от информацията ми каза: „Върви да се молиш, а аз ще се погрижа за него“. Когато влязох в молитвената стая, аз усетих дръпването на Святия Дух в сърцето си. Впечатлението, което получих, беше, че този човек е изпратен от Святия Дух, за да се срещне с мен. Аз го поздравих и той ми каза, че е дошъл, за да ми продаде някаква земя до църквата. Това беше земя, от която ние определено се нуждаехме. Отговорих, като казах, че няма да влезем в дълг, за да купим земя точно сега.

Той отговори: „Аз ще ви улесня с плащането“.

След това той подхвана напълно нова тема. Каза ми, че някога е бил пастир, но бил помолен да напусне църквата заради факта, че бил станал милионер чрез петролния бизнес. Те искали пастир на щат, който да няма други интереси. Гневът му се показа, когато ми разказа, че голямата му дъщеря се отдалечила от него за доста време. Тя се преместила и парите му още веднъж били причина за отчуждение . След това Томас ми разказа за своя млад партньор, когото той бил обучил и му бил дал пълно партньорство. Младият партньор се опитал да го измами зад гърба му с други клиенти и да сложи ръка на бизнеса. Но и това не било достатъчно - той ми разказа за един човек, който се опитал да разруши брака му преди години.

В началото бях изненадан, че този напълно непознат човек разкрива историята на живота си пред мен. Не ми беше нужно голямо проникновение, за да забележа малкия пламък на гняв, появяващ се на лицето му. Казах: „Томас, ти не правиш нищо друго, освен да проклинаш семейството си и бизнеса си“.

Той беше малко изненадан и отговори: „Аз съм ходил на библейско училище и знам какво е проклинането, но аз не проклинам“.

Аз се усмихнах при това неразбиране на думата „проклинане“. Казах му: „Аз не говоря за проклинането като за думата ругаене; имам предвид думата богохулстване“.

В края на нашия разговор отидох в нашата книжарница и му дадох две Си Ди-та за силата на благославянето. Той се съгласи да ги чуе. Аз си мислех, че това беше краят на нашата малка среща. В рамките на 24 часа той ми се обади и ми каза: „Проповеднико, това работи. Наистина работи“.

Помолих го да обясни. Той каза: „Аз сложих едното Си Ди в уредбата на път за работа“. Той продължи, казвайки: „Започнах да практикувам това нещо с благославянето и на следващата вечер дъщеря ми се обади, като искаше да се прибере у дома“. Тя споделила един сън, който имала, и в съня един глас й казал: „Обади се на баща си, покай се пред него и се върни вкъщи“.

Той беше толкова изненадан от бързите резултати, че реши да направи същото за своя бизнес партньор. И ето, след няколко дни младият човек дошъл в офиса на Томас и го помолил за прошка за своето неблагодарно отношение, като признал заговора. Той виждал своевременни промени, свързани със спиране на проклинането и започване на благославянето.

Истинският тест бил труден. „Как мога да благославям човека, който се опита да разруши дома ми?“ Той знаел, че е Божията воля да го благославя, понеже Исус е умрял за всеки грях завинаги. Той започнал малко колебливо, но скоро уловил сърцето на Господ. Той разказа как започнал да усеща окаяността на човека, който би направил такова нещо, и не след дълго у него дошло състрадание. Дори каза: „Ако можех да намеря човека, вместо да искам да го убия, аз бих му дал дарение, за да му покажа моята прошка“.

През следващите няколко месеца Томас щеше да се обади и да даде други известия за благоразположението на Господ. Крайното благословение дойде по-късно. Томас ми се обади малко развълнуван и малко озадачен. Той каза: „Кери, помниш ли деня, когато дойдох да се срещна с теб и се опитах да ти продам една земя до църквата?“

Отговорих: „Разбира се. Помня го като вчера“.

Той каза: „Е, аз бях събуден посред нощ, борейки се с Бог за земята. Той ми каза, че трябва да дам земята на вашата църква, и трябва да го направя бързо“. Уау! Ние минахме през целия период от това да видим тази невероятна история, където Томас беше благословен, а сега той ни благослови със земята, от която се нуждаехме, за да построим Центъра за уединение, който бяхме планирали от много години.

В страниците на тази книга ще откриете различни аспекти на благославянето. Повечето от нас мислят за благославянето в сферата на материализма. Но то е повече от това. То е свързано с живот на благославяне, който причинява промени в сърцата на тези, които благославяме, както и в нашите. Благославянето, за което говоря, е повече свързано с пророческото деклариране. Благославянето, когато се разбира от гледната точка на Създателя на Вселената, е творческо и възстановяващо. Ние можем да видим ясно от Писанията, че нашият Небесен Баща е изкупителен Бог, Който се наслаждава да подрежда нещата в божествен ред. Като се учим как да благославяме, ние можем да участваме в този изкупителен процес. Вярващите по всяко време са откривали силата на благославянето. Те може да не са го произнасяли по същия начин, но са виждали силата му. Въпреки че начинът на живот на благославяне може да бъде противоположен на човешката природа, той до голяма степен е в съгласие с божествената природа на Бог.

Тази книга е предназначена да бъде практична. Читателите ще могат да променят виждането си за самия живот и как виждат другите. „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Реалността на този стих е, че единствената истина, която ще ни направи свободни, не е истината, която чуваме, а истината, която прилагаме. Предметът на Истината ще бъде стратегическа част на тази книга.

Истината в Писанието е различна от това, което повечето ще нарекат истина. Средностатистичният човек вероятно ще определи истината като вярна информация. Библейската дефиниция има повече връзка с реалността от Божия гледна точка. Исус описа Себе Си като Пътя, Истината и Живота. Можем да заключим, че Истината е наблюдение от гледната точка на Христос.

Когато 12-те съгледвачи влязоха в ханаанската земя, за да донесат известие за Обещаната земя, те се върнаха с различни гледни точки за това, което бяха видели. Те докладваха на Мойсей, че земята беше точно такава, каквато Бог беше обещал. Имаше къщи, които те не трябваше да строят, лозя, които не трябваше да садят, и кладенци, които не трябваше да копаят. Десет от съгледвачите докладваха, че Енаковите синове бяха там, а те бяха гиганти. Десетте говореха за себе си като скакалци в сравнение с тези гиганти. Другите двама съгледвачи, Исус Навин и Халев, докладваха същото нещо за земята, с изключение на това, че те я бяха видели през Истината, която Бог беше казал, докато другите заявиха това, което те видяха чрез самите факти.

Фактите бяха това, което изглеждаше в естественото, но Истината е начинът, по който нещата изглеждат през Божиите очи. Една от принципните точки на тази книга е контрастът между факти и истина. Нещо може да изглежда реално, но не е задължително да е истинско. Бог каза на израилтяните, че земята беше тяхна. Тези, които видяха земята през истината, накрая можаха да я наследят. Десетте, които видяха Божието обещание през обстоятелствените факти, просто умряха, без някога да влязат в своята почивка на наследството. Благославянето понякога ще изглежда фактически невъзможно, но чрез истината благославянето ще наследи замисленото от Бог благоразположение.

Докато четете страниците на тази книга, надеждата ми е да видите важността децата да получават благословение от своите бащи. Съдбата, в много случаи, е директно свързана с обкръжението – без значение дали е на благославяне, или на проклинане.

Молитвата ми е, докато четете тази книга, Святият Дух да ви даде разбиране за дадената ви от Бог способност да благославяте и да ви упълномощи да живеете тази истина във всяка област на живота ви.

Част I - Откровение за БЛАГОСЛАВЯНЕТО

Глава първа - Добро боядисване!

аркус беше обикновен работещ човек, който през по-голямата част беше тих по природа. Той беше неуспешен във взаимоотношенията, имайки много отдалечени във времето връзки и два неуспешни брака. Но той беше бояджия по професия и беше добър в това.

Веднъж, когато проведохме един малък разговор, аз го попитах: „Маркус, какво те накара да избереш да станеш бояджия?“

Изненадващо, неговият отговор беше твърде ясен – той разказа историята, която, като че ли беше част от неговия дневник. Той каза: „Баща ми беше търговец, който през повечето време пътуваше и си беше вкъщи само през уикендите. Когато се прибираше, това беше времето да говори с мен за всички мои грешки през изминалата седмица и да ме инструктира как да ги коригирам. Изглеждаше сякаш никога не съм направил нещо, с което да спечеля неговото одобрение. Неговият суров критицизъм носеше тежест върху мен през повечето време. Но един уикенд съдбата ми за живота беше освободена. Аз бях направил една къщичка за птички и свършвах с боядисването, когато баща ми влезе. Той ме погледна, хвърли поглед към къщичката за птички и каза: ‘Добро боядисване!’ Неговите думи на благословение и одобрение ми дадоха ниво на увереност, каквото никога преди не бях получавал от него. Това ме доведе до мисълта, че мога да боядисвам къщи и да получавам заплата за това“. Говорим за сигурност!

Но не всеки от нас има такъв „проблясващ момент“ като Маркус, когато, в един определен момент, ние да сме сигурни за нашата посока в живота. Повечето от нас ще имат неизказани думи или проницателни истини (независимо дали тези неща са породени вътре в нас, или са от външна намеса), които оформят живота ни и ни направляват към дадена кариера или към липсата на такава.

Нечий родител, близък приятел или роднина може да имат такова голямо въздействие върху нашето образование. Въздействието от тези опитности ще се различава по своята степен, зависейки от тежестта на взаимоотношението. Дори тогава, да знаем нашия призив и съдба, може да бъде борба. Това е достатъчно за борба, през която мнозина минават през живота; без дори наистина да знаят, защо, докато са на земята, са поставени на това място.

Има призив, който е по-велик от всяка професия, която избираме. Той е дори по-велик от това да бъдем наречени апостол, пророк, евангелизатор, пастир, учител или някакъв друг духовен дар. Посланието на Петър прави този призив ясен:
А най-после, бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, смирени. Не връщайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте, като знаете, че за това бяхте призовани, за да наследите благословение (1 Петрово 3:8-9 NKJV).
Просто и ясно, но пълно с очакване. Това, което сме призовани да правим, е да благославяме и да получаваме благословение. Откриването на силата, която съществува в благославянето, ще отвори един изцяло нов свят на мислене и живеене. Благославянето и неговата противоположност, проклинането, ще поставят път за нас, без дори нашето същество напълно да съзнава това.

Думата „призван“ (калео) е силна дума, която носи същото значение като да избереш името на човек.¹ Подобно е на това да попитате един родител за новороденото му бебе: „Как ще го наречете?“ Ние кръщаваме децата си, за да можем да ги различаваме и идентифицираме. В много култури името е пророческо за бъдещето на детето. Наименуването и дори слагането на прякор на децата е да ги бележим във вяра. Всъщност ние изричаме върху тях: „Това е твоята съдба и това е, което си ти“, или „Това е ценността на твоя живот“. Името, което Бог даде на Исус, е изречено име.

Хората казват това през цялото време и смятат, че така благославят някого. Всъщност не. Благославянето е повече от това. Да кажем „Благославям те“, е станало един такъв общ поздрав или духовен заряд, че силата на благославянето се е изгубила. Благославянето не е в едно измерение, както натрупването на материални придобивки. Някой да каже, „Благословен съм с голяма къща или с кола“, е осъзнаване на само едно измерение на благословението. Но благославянето не е само едностранно, където ние сме просто неговите получатели. Друга страна на благославянето е скрита в случаен наблюдател. „Благословението“ в Библията е една от тези думи, която също е със значение „мир“ или „благодат“, в зависимост от това, как се използва.

Повече от простия формализъм, благославянето има силата да обърне живота и да ни превърне в благословител. Нека да проследим следите в Стария Завет, където думата „благословение“ е еврейската дума барак. Това просто означава „да говориш Божието намерение“ и „да бъдеш щастлив там, където си“.² В Новия Завет това е думата еулогия, от която получаваме думата „еулоджи“ (бълг. превод - възхвала, хвалебствие). Еулогия означава „да говориш обширно или добре за“ или „да говориш намерението или благоразположението на Бог за някого“.³ Точно както еулогиите са подходящи за целта, така са и благословенията.

Истинското благословение, изговорено върху някого или върху нещо, е описване на начина, по който Бог вижда нещата. Това е пророческо прозрение да се вижда нещо или някой по начина, по който се предполага да бъде, а не как може да изглежда в дадения момент. Следователно, когато говорим за благославянето на някого, ние пророчески казваме: „Нека Господ да ти даде цялото Си намерение за теб“ или „Нека пълното очакване на Бог за теб да се изпълни в живота ти“. А ние знаем, че Божието намерение за хората е добро. Отидете за малко до Еремия 29:11 или вижте първите няколко глави на Битие – тези места говорят за Божието сърце към нас, Неговото творение.

Когато изговаряме благословения върху децата си, както направи Яков, ние казваме какъв ще бъде животът им (вижте Битие 49:1-28). Яков не заявяваше състоянието на своите деца в момента, а това, какво ще бъде. Ако проследите синовете на Яков в Писанието, очевидно е, че те следваха пророческия път на благословение от своя баща. Идеята за благословението нямаше нищо общо с това, дали те ходеха в него в момента, или не. Разбирането на тази истина елиминира нашата склонност да действаме като съдия или жури за това, дали някой заслужава благословението.

Божиите намерения също така не се определят от това, дали получателят има правилното отношение. Те нямат нищо общо с това, как се чувстваме, а са свързани с това, как Бог иска да бъде. Когато декларираме Божиите намерения, ние освобождаваме Неговата способност да променя нещата, каквито са в момента, според Неговия желан план. Какъв радикално различен подход от това, което естествено сме склонни да правим! Ние сме склонни да преувеличаваме проблема, без да заявяваме желаните планове на Бог. Не е изненадващо, когато нашите молитви са повече по природа един доклад, отколкото са молитви за разрешение. Ние сме добри в това да докладваме диагнозите на лекарите, условията около дадена ситуация и т.н. Губи се ценно време, когато постоянно говорим за злополуката, която ще стане, ако Бог не се намеси в ситуацията. Именно с очите на вярата ние поглеждаме към ситуацията през Божията гледна точка.

Това е духовен принцип. Винаги, когато сеем, ще поставяме измерение на връщане. Нуждаете се от милост от Бог? Тогава давайте милост. Искате благословение? Освобождавайте благословение. Да молим Бог за благословение и после да го задържаме от другите, ни спира да го получаваме за себе си. 1 Петрово 3:9 завършва, казвайки, че не трябва да си връщаме обида за обида. Да обиждаш, за някои хора е национално развлечение; те изглежда, че се въодушевяват от размяната на обиди. Същото е истина и с проклинането. Ако отправяме обиди, получаваме обиди. Ругаенето на хора, докато сме в задръстване, поставя мярка, където ще бъдем блокирани в по-голямо задръстване. Както и ако искаме нещо лошо да се случи на някого, и се радваме, когато то стане, тогава не трябва да се изненадваме, че изпадаме в трудности.

Човекът, който е пълен с вяра, ще има способността постоянно да благославя. Защо? Да станем благославящи, е въпрос на вяра, защото, когато благославяме, ние го правим чрез вяра. Човешката природа се съпротивява на това да благославя другите. Това става още по-трудно, когато достигнем до хора, които постоянно вземат благословения и никога не ги дават. О, но как обичаме да се свързваме с тези, които благославят! Благодарни сме, че тази естествена склонност може да бъде победена, като гледаме на нашия съвършен пример – Исус Христос. Той благославяше бирниците и грешниците, които бяха считани за нищо от обществото и дори от децата, които пък бяха считани за маловажни. Бивайки благославящ, Исус отблъсна всяка демонична сила, която дойде срещу Него, защото в Него нямаше проклятие. Въпреки че хората Го биха, скубаха брадата Му и го повесиха на Кръста, Той отказа да проклина; вместо това, Той ги благослови. Той беше задвижен спрямо тях от противоположния дух.

Да бъдем пълни с вярата да благославяме, идва от слушане на Божието Слово.
Вярата идва от слушането, а слушането е от словото… (Римляни 10:17).
Вярата и мнението не са едно и също нещо. Мненията са оформени от това, което сме тренирани и учени, и те създават основа или структура от ценности. Вярата е „сега“ и тя идва от слушане. Това, което чуваме сега, произвежда вяра, а не това, което сме чули преди 20 години, понеже то може да избледнее с времето. Вярата е да знаем – вътре в духа си в даден момент – Божието желание и воля за някого или за нещо. Тогава можем да се придвижим до това да се присъединим към Божието виждане. Знанието произвежда в нас готовност да говорим с ума на Господ за този човек или ситуация. Ние можем да знаем Божията воля за даден човек или ситуация, без да сме били проснати на лицата си в молитва от 30 минути! Макар че спецификите за отделния човек не са разкрити, ние знаем общата Божия воля чрез писаното Божие Слово. Писаното Слово става наш репертоар за благославяне (Обяснявам повече в Глава шеста.) Познаването на разкритата Божия воля ще създаде увереност в молитва, че Бог ни слуша (вижте Матей 21:22).

Не е чудно, че книгата Евреи ни казва, че е невъзможно да се угоди на Бог без вяра (вижте Евреи 11:6). Вярата е съгласяване с Божията гледна точка. Без съмнение, виждането на потенциала на някого през Божиите очи прави благославянето по-лесно. Вярата е съществена за освобождаване на силата на благославянето.

Мартита слушала внимателно, когато съм поучавал за силата, съдържаща се в благославянето. Очевидно нейното семейство се нуждаело от това. Точно когато истината за благославянето достигнала до съзнанието й, Бог й показал една картина на паяжина, която била оплетена и била заплела нейните братя и сестри. Било време да убие паяка на проклинане и да изниже неговата паяжина от наследството на семейството си чрез благославяне. И така тя започнала, като размишлявала за това, какво би говорил Господ за нейното семейство. Тя последователно благославяла своите съперничещи братя и сестри, дори в лицето на тяхната съпротива на Божието намерение за техния живот и деца. След няколко дни обаждането дошло. Те били готови да се споразумеят. Благославянето довело Мартита от месеци на сърдечна болка и страдание до разрешение само за няколко дни.

Има наследство, което може да бъде предадено чрез благославяне. Последната част от 1 Петрово 3:9 завършва, че: „…за това бяхте призовани, за да наследите благословение“. Този стих показва, че чрез благославяне ние можем да влезем в нашето наследство. Родителите могат да оставят на децата си завещание на благославяне или на проклинане. Аз вярвам, че естествени и духовни наследства са задържани, докато се научим да не си връщаме зло за зло или обида за обида. Благословението освобождава нашето наследство.

Ние виждаме това в случая с Исав и Яков. Исав, първородният, имаше благословението на първородния.

Какво да кажем за този стих?

Презирайки своята позиция на първородство, Исав го прокле. Той беше готов да го продаде за една паница леща, и въпреки че се покая и го търсеше, той не можа да намери място да бъде възстановен в него. Той беше измамен, защото в този момент си мислеше, че ще умре и няма да има нужда от него. Ако само можеше да осъзнае, че правото на първородството беше позиция на благословение, власт и сила!

Отхвърлянето на нашия призив да благославяме е презиране на благословението. Благославянето ни дава възможност да станем част от наследството на тези, които са били благословение, както благословението, което е върху Израел. Да бъдем присадени като християни, носи това благословение за нас. То е като осиновяване. Ние нямахме право на това семейство, но сега имаме.

Благославянето е също форма на поклонение. Когато изберем да благославяме, ние признаваме, че Божието виждане за някого е по-велико от нашето мнение. По същия начин ние благославяме храната си като начин да признаем, че тя е дар от Бога. Господ възприема действието на благославяне като изявление на Неговото сърце. Това е бегъл поглед за божествената природа на нашия небесен Баща относно света.

Силата на благославянето работи вътре в нас. Когато не благославяме, тази сила си лежи там бездейна. Ние просто ставаме получатели на благословение. Ние можем да имаме много неща като богатия млад управник, но да не сме щастливи, защото сме били определени от Бог да бъдем хора, които благославят. Най-голямата ни радост е, когато сеем Божиите намерения. Всяко нещастие с нашето тяло, брак, деца или пастор се дължи на това, че не сме ги благославяли. Чрез благославяне ние получаваме Божията предназначена доброта към нас в пълен капацитет, включително дълъг живот и здрави взаимоотношения. Ние ставаме съучастници или партньори в това, което или когото благославяме. Такова действие също дава на Святия Дух едно по-силно лидерство върху живота ни. Тогава това става живот на покорство.

Ако съдбата на един бояджия може да бъде насочена от признаването на земния му баща, че е свършил добра работа, колко повече нашият небесен Баща иска да признае добрите неща, които Той има за нас? Разбирането на нашия призив да освобождаваме благословения ни прави да живеем един по-целеустремен живот. Освобождаването на благословение ни придвижва по-близо до нашата предназначена съдба и животът ни ще се характеризира с модели на пълнота и успех. Чрез това ние допълнително показваме на света великодушно сърце.
Молитва
Татко, аз наистина искам да благославям и да бъда човек на благословение. Искам да ходя в силата на Твоя Дух. Знам цената за това и тя не е толкова трудна, нито пък твърде непостижима. Тя е точно в устата ми.
Направи ме, Господи, да стана в този град човек, който благославя, дори както каза, че ще благословиш Авраам, за да може той да стане благословение за всички земни семейства. Татко, моля се да „докоснеш устните ми“, както каза Исая, с въглена от олтара, за да мога да стана проводник и да говоря като човек, призован и изпратен от Бог да благославя.
Освободи ме от злото и ме освободи от проклинането заради Твоето име, за да мога да вляза в наследството, което вече Си дал.