Силата на намеренията д-р Валерий Синелников



страница1/8
Дата09.01.2018
Размер1.32 Mb.
#41946
ТипУрок
  1   2   3   4   5   6   7   8
Силата на намеренията

Д-р Валерий Синелников

Съдържание

Предговор

Как да работите с книгата

Великият алхимик

Нов модел на човешкото съзнание.

Изкуството за създаване и управление на намерението



Урок първи.

Формула на изразяване на Намерението.

Принцип на изобилието.

Първата стъпка в живота ви е ваш индивидуален избор.

Вашето Намерение трябва да бъде конкретно и твърдо!

Създайте образа на Намерението.

Вашето Намерение трябва да ви подтиква към действие

Силата винаги е вътре в мен.

Вашето Намерение трябва да има. реални размери

Вашият път трябва да ви носи радост.

Основни правила за формулиране на Намерението.

Великото дело

Изкуството за създаване и ръководене на намерението.

Урок втори

Формула за време и място.

Формула за внимателност.

Формула за гъвкавост.

Формула за чистота на помислите

Формула за отговорност.

Формула за действие.

Препятствия.

Последно напътствие.

Обобщение..

Сбогуване.

Послеслов..


Посвещение

Посвещавам тази книга на любимите си синове: Дмитрий и Светозар. Имам прекрасно Намерение - да ви виждам здрави, силни хора, преуспяващи във всички сфери на живота.



Благодарности

Както винаги, искам да изразя своята дълбока признателност към многобройните си пациенти. Именно те ми предоставиха обширен материал за тази книга. Благодарение на тях и заедно с тях се променях и аз самият.

Искам да изразя специална благодарност на Анатолий Олейников за техническото осигуряване и подготовката на книгата за печат.
Предговор

Уважаеми читателю! Преди няколко години, когато се насочих към лекарската професия, аз започнах едно изключително увлекателно пътешествие из безкрайните простори на човешката психика, на съзнателния и подсъзнателния разум. Неведнъж съм се питал: „Как и защо хората си създават болести и проблеми? Как да помогна на хората да променят живота си? Как да направя начина на живот на хората по-здравословен, а самия живот - пълноценен и щастлив?"

С всяка стъпка по този път пред мен се изправяха различни прегради или пък се разкриваха несметни богатства. Постепенно разбирах законите, по които се развива нашият свят. Разбрах, че хората дори не подозират с каква колосална сила и енергия разполагат. Повечето от тях пропиляват тази енергия, изпълвайки живота си с болка и страдания.

Дълги години изучавах проблемите на здравето и болестите. В процеса на работа с хората създадох нов модел на лечение, който обединява всички съществуващи методи на лечение. За това писах в първата си книга „Възлюби своята болест". После разбрах, че мога да използвам този модел не само за да подобря здравословното си състояние, но и за да внеса хармония в различните сфери от живота, като взаимоотношения с хората, работа, пари.

Тези твърдения не са празни приказки. Ефикасността на моя модел е доказана с годините. Всеки от вас може да го усвои и да реши много от проблемите в личния си живот. Единственото, което се изисква от вас, е да сте готови за промени. Ако желаете да промените нещо в живота си, след прочитането на тази книга нещата при вас ще започнат да се променят.

В тази книга разкривам структурата на магията на Намеренията. Но нека тази дума не ви плаши. Не мисля да правя от вас магьосници и вълшебници, тъй като вие вече сте такива, без да го подозирате. А това, което е в ръцете ви, не е ръководство по черна и бяла магия. Това е книга за законите, върху които се основава всяко вълшебство. Това е книга за силата на мисълта и Намерението. Когато усвоите тези някога тайни знания, ще можете да направите своя модел на света наистина интересен и ще започнете да действате много ефективно в живота.


Как да работите с книгата

Всяка глава на тази книга е създадена и написана така, че да въздейства върху потайните, по-здрави и хармонични нива на съзнанието и да подтиква човек към действие. Безспорно ще ви бъде полезно да прочетете тази книга. Помощта, която тя ще ви окаже, е несъмнена. Сами ще видите и почувствате това. Моето твърдение може да ви се стори нескромно, но това споделят много от моите читатели. След прочита на книгите ми много от тях успяват да подобрят физическото и психическото си състояние, забравят за старите си болежки, в личния им живот настъпват благоприятни промени.

Използвайте книгата като инструкция за създаване и осъществяване на заветната си мечта, на вашите житейски намерения. Въоръжете се с химикалка, лист хартия и, разбира се, упоритост. Като всяка инструкция, прочетете тази книга и после я препрочитайте толкова пъти, колкото ви е необходимо, за да усвоите цялата информация. Заедно с това изпробвайте и проверявайте всичко на практика.

В книгата ми има много практически упражнения. Ще ви дам един съвет: преди да преминете към следващата глава, първо изпълнете упражненията от главата, която сте прочели. Не бързайте! Ще получите всичко, което ви е необходимо.

Това прилича на карането на автомобил. Първо изучавате правилата, знаците, устройството на автомобила. Тоест теорията. След това сядате зад волана и затвърдявате новите знания на практика. Добре е, ако имате до себе си опитен инструктор - така ще допуснете по-малко грешки. Очевидно е, че колкото повече практикувате, толкова по-добре и по-бързо ще усвоите кормуването. След известно време е възможно дори да станете професионалист и да обучавате други хора. Ще изградите свой собствен стил.

Искам моята книга за известно време да се превърне за вас в своеобразна инструкция по вашия житейски път или, ако искате, пътеводител из безкрайните простори на Вселената. Може би моята книга ще ви помогне да намерите онзи уникален житейски път, който ще ви донесе радост. Дай Боже!

Мога да ви уверя, че ако приложите на практика всичко, което е описано тук, животът ви ще се промени в благоприятна посока.

Желая ви успехи!


Великият Алхимик

Християн вървеше по дългите, сиви и мрачни коридори на подземието. Отпред и отзад го съпровождаха двама души, облечени в монашески одежди. Мъждукащата светлина от факлите създаваше причудливи сенки по стените. Шумът от стъпките отекваше в ушите. Струваше му се, че колкото по-тихо се опитваше да стъпва по каменните плочи, толкова по-силно се чуваха стъпките му.

Странно, но Християн не изпитваше страх. В този момент най-силно бе любопитството му. Къде се намираше? Къде го водеха тези хора? Днес сутринта на пазара те дойдоха при него и му казаха:

- Великият Магистър те очаква!

Християн искаше да ги попита нещо, но единият монах, който изглеждаше по-възрастен, му показа с жест, че е по-добре да си мълчи.

- Последвай ни - каза той.

Те дълго вървяха с него по улиците на града, като явно се опитваха да го объркат. А може би проверяваха дали не ги следи някой. Най-накрая стигнаха до някаква стара сграда. Завързаха очите на Християн. Той не се съпротивляваше и не се опитваше да избяга. В душата му цареше спокойствие. А Християн се доверяваше на интуицията си.

Той веднага се отказа от опитите да види нещо изпод кърпата, тъй като тя плътно покриваше очите му. Той само чу как бе преместено нещо масивно, сякаш бяха отворили тежка дъбова врата. Той много добре знаеше, че в стената нямаше никакви врати. По-скоро бяха отворили някакъв таен вход. Единият монах мина отпред, а другият, който вървеше отзад, внимателно го подбутна напред, като му показа, че трябва да върви. След като направи няколко крачки, Християн почувства как в лицето му лъхна мирис на студена влага от подземието. Отзад се чуваше все същият странен звук. „Затвориха входа" - досети се Християн.

Свалиха му кърпата от очите, но в тъмнината нищо не можеше да се види. Първият монах запали искра с огнивото, а после и два факела. Единия остави за себе си, а другия даде на партньора си. Започна се шествие по коридорите на подземието. Вървяха дълго. Християн имаше време за размисъл. Той си зададе въпроса: „Какво ме доведе тук?" Беше сигурен, че това не бяха хора на инквизицията. Но тогава с какво бе провокирал интереса им към себе си? Християн все още не бе успял да си създаде врагове. Не знаеше също така никакви тайни. Беше примерен студент и мечтаеше да стане добър лекар.

Единственото, което би могло да бъде причина - беше вчерашната случка в месарницата. Християн дори не можеше да предположи, че това събитие щеше да преобърне живота му.

В този ден всичко вървеше добре. След занятията в университета той, както обикновено, отиде в месарницата. Но не за да си купи месо. Със стипендията, която получаваше, не можеше да си го позволи. А малкото пари, които печелеше от преводи от латински език, той харчеше за книги.

Натам го отведе гласът на сърцето. Месарят имаше прекрасна дъщеря - Патриция. Вече цяла седмица всеки ден след занятия той се отбиваше в месарницата.

- Млади господине - обърна се към него собственикът на магазина, когато Християн влезе вътре. - Още дълго ли смятате да се отбивате насам? Нали вчера пределно ясно ви казах, че вие не сте подходяща партия за дъщеря ми. Тя е предопределена за друг. Вече й намерих заможен кандидат. За разлика от вас той не е с празни джобове.

- Но аз ще стана велик лекар и ще бъда богат - отвърна Християн.

- Е, когато станете, тогава заповядайте - каза месарят с тон, който не търпеше възражения.

Християн излезе навън. Чувстваше се много обиден. Защо Бог не бе му отредил богатство? Ако беше богат, месарят нямаше да говори с него по този начин. Нима пътят към сърцето на Патриция минаваше през богатството? Трябваше да има някакъв изход, още повече че момичето явно проявяваше интерес към него.

В този момент откъм края на улицата се разнесе някакъв шум. Християн погледна натам и видя някакъв бягащ мъж, когото преследваха хора от Доминиканския орден. Мъжът беше на средна възраст, но бягаше доста бързо. В движенията му се усещаше голяма сила. Практически беше невъзможно да го настигнат. Но от другия край на улицата се показа още една група доминиканци. Мъжът се оказа в капан. Нямаше накъде да избяга.

В този момент той стигна до месарницата и Християн, без да се замисли, че самият той също се подлага на опасност, хвана човека за ръкава на робата му и го завлече към вътрешността на месарницата. През седмицата, през която той посещаваше своята възлюбена, бе изучил прекрасно вътрешната обстановка и знаеше къде е задният вход. Християн и непознатият, въпреки възмутените викове на собственика, прескочиха тезгяха с месото, прекосиха складовото помещение и излязоха през резервния изход на другата улица. От тази страна имаше много дворове и беше лесно човек да се скрие от преследвачите си. По пресичащите се лабиринти от улици те излязоха на пазарния площад и се сляха с масата хора. През цялото време Християн тичаше отпред, като само от време на време се оглеждаше назад, за да е сигурен, че непознатият успява да го следва. За учудване на Християн той не само че успяваше да го следва, но и тичаше наравно с него.

Веднага щом се смесиха с тълпата, Християн загуби от поглед непознатия. Той се оглеждаше, като се опитваше да го намери, но всичките му усилия се оказаха напразни. Човекът бе изчезнал толкова внезапно, колкото внезапно се бе появил.

Съдейки по всичко, вече наближаваше краят на пътешествието на Християн по коридорите на подземието. Отпред се показа някаква врата. Монахът, който вървеше отпред, я отвори и те се озоваха в огромна зала. Първият монах с жест покани Християн да седне на един голям дървен стол.

- Изчакай тук - каза монахът, след което заедно със спътника си се доближи до стената и с едва забележимо движение натисна една тухла в нея. Почти безшумно се отвори тайна врата, зад която се чернееше отвор. Двамата монаси потънаха в него. След още няколко секунди пред Християн отново се появи равна и неразрушима стена. Младежът веднага отбеляза наум, че всички врати в залата бяха тайни и скрити за хорските очи.

Християн седна на един стол и започна внимателно да разглежда залата. В нея имаше съвсем малко мебели: по средата имаше голяма маса от дъб и няколко стола. Това, което го порази не по-малко от тайните врати, беше удивителният аромат. В подземието миришеше на свежа трева, на бор и горски цветя! Изглеждаше невероятно! Християн се опита да си обясни по някакъв начин това явление, но не му хрумна нищо логично. Друга особеност, на която младежът веднага обърна внимание, беше необикновената светлина. Голямата зала бе осветявана не от свещи, а от някакви странни лампи. Те бяха няколко и от тях се лееше много приятна, мека светлина. Християн се доближи до една от тях, която беше закачена на стената. Той бе заинтригуван не толкова от външния вид на лампата, колкото от устройството й. Взе я в ръце и я огледа от всички страни. „Интересно - помисли си юношата, - по какъв начин тази лампа излъчва светлина? В нея няма огън."

- Това е Вечна Лампа! - дочу Християн някакъв силен метален глас зад гърба си.

От изненада той едва не изпусна лампата.

Когато се обърна, младежът видя един висок мъж с тъмно наметало. Християн веднага разпозна в него същия онзи беглец, на когото вчера бе помогнал да се скрие от доминиканците. Сега той беше облечен в ново скъпо наметало и изглеждаше тържествено и някак величествено.

- Това е Вечна Лампа - повтори той. - Тя работи на много интересен принцип.

Християн искаше да узнае повече за принципа на работа на лампата, но неочаквано за себе си остави лампата на масата и попита, както на него самия му се стори, с дързък тон:

- Кой сте вие и защо ме доведохте тук?

- Аз съм Великият Магистър - спокойно отвърна мъжът. - Така ме наричат братята от нашия орден. Орденът ни е създаден преди повече от сто години и е наследник на най-добрите традиции на херметичното изкуство на Тамплиерите.

- Вие сте алхимик? - учудено попита Християн.

- Нещо такова - отговори Магистърът. - Въпреки че не е точно така. „Алхимици" ни наричат хората, които нищо не разбират от това изкуство. Именно те разпространяват разни небивалици за нас. А ние се наричаме просто магове или рицари на Великото Дело.

- За какво съм ви потрябвал? - попита Християн.

- Това е специален разговор - каза Магистърът, като седна на един стол и покани младежа да седне срещу него. - Голяма част от това, което ще ти кажа, няма да разбереш. Но просто ме изслушай внимателно.

Ти, Християне, имаш велика мисия - продължи той. - Срещата ни не беше случайна. Трябва да станеш един от рицарите на нашия орден. Нещо повече, трябва да поведеш хората след себе си.

След тези думи на Мага Християн за първи път през този ден почувства вълнение в душата си. И не толкова поради това, че Магистърът знаеше името му, а по-скоро от предчувствие за големи промени в живота си.

- Чувал съм, че в редовете на подобни ордени приемат нови хора само след дълга и внимателна проверка на миналото им.

- Да, така е.

- Но защо тогава ме приемате толкова лесно? Или сте ме следили? - попита Християн с известно възмущение в гласа си.

- Не, никой не те е следил. Просто Силата те посочи. Именно затова сега се намираш тук - най-свещеното място на нашия орден. Именно тук се извършва Великото Дело на мага.

- Великото Дело - това да не е получаването на злато от олово или живак?

- Не, това не е така. Или не е точно така. Превръщането на неблагородни метали в злато се извършва в процеса на Великото Дело, но не това е най-главното.

- А кое тогава е най-главното?

- Ще научиш подробностите по-късно, когато създадеш своето Велико Дело. А сега е безполезно да говорим за това.

- Но аз искам да знам повече! - възкликна юношата.

- Ще ти дам един съвет: просто се довери на Силата.

„Лесно е да се каже: „Довери се на Силата" - си помисли младежът. - Защо именно аз трябва да осъществя някаква непонятна мисия? - продължаваше да си мисли Християн. - Защо някаква загадъчна Сила, както я нарече Великият Магистър, е избрала именно мен?"

- Не се опитвай да намериш отговор на този въпрос -промълви Магът, като прочете мислите на юношата, - още повече сега, когато си едва в началото на пътя си.

- Но стига приказки - каза Великият Магистър, като стана и се насочи към тайната врата в стената. - Днес ни чака още много работа. Да отидем да те запозная с Висшия Капитул на нашия орден.

Християн стана и последва мага. След това спря, погледна към лампата, която стоеше на масата, и попита:

- Но, Велики Магистре, Вие така и не ми обяснихте как е устроена Вечната Лампа.

Алхимикът се засмя.

- Харесва ми, че не изпитваш почти никакъв страх и си надарен с чувство за хумор - каза той, явно доволен. - Това е много важно за един рицар на Великото Дело. По-късно ще узнаеш и за Вечната Лампа, и за много други тайни. А сега да вървим - чакат ни велики дела! - с тези думи Магистърът хвана младежа за ръка и го поведе след себе си към зейналата тъмна дупка в стената - към Неизвестността.


Нов модел на човешкото съзнание

Приятели мои! Ние с вас живеем в удивителни времена, когато много велики тайни на Вселената стават явни. Светът открива тайните на тибетската медицина, секретите на Дао за трансформация на енергията, принципите на херметичната наука, или алхимията, тайните на египетските пирамиди и много друго.

Някога тези знания са били достъпни само за посветените: йерофантите на Древния Египет и на ламите от Тибет, на жреците от Халдея и славянските влъхви, алхимиците и загадъчните розенкройцери. Днес те стават достъпни практически за всеки, който се стреми към познанието на истината.

Веднъж Александър Македонски написал писмо на учителя си Аристотел:

„Александър желае благоденствие на Аристотел!

Ти постъпи неправилно, като разпространи ученията, предназначени само за устно изложение. С какво друго ще се отличаваме от останалите хора, ако ученията, с които сме били възпитавани, станат всеобщо достояние? Бих искал да превъзхождам другите не толкова с могъществото си, колкото със знанията си за възвишените предмети.

Бъди здрав."

Преди няколко столетия Аристотел разкрива на хората някои „тайни" знания за законите на Вселената. И по този начин предизвиква недоволството на Александър Македонски.

Сега ситуацията е коренно различна. Хората са затрупани с невероятен обем информация. Всеки може да получи достъп до различни знания. Но не всички знаят как да използват тези знания в живота. Освен това, понякога информацията е доста противоречива или направо противоположна. Как да се оправи човек, как да не потъне в този информационен поток? Как да не се изгуби сред това многообразие от светове? И как да намери своя Истински Път?

За това ще ви помогне Изкуството за създаване и управление на Намеренията. След като го опознаете, ще можете да управлявате живота си.

В тази книга искам да ви преподам няколко урока. Ще можете да ги усвоите, само ако действате в рамките на новия модел за съзнание, като опознаете законите на Вселената.

Навремето мислех как да нарека този нов модел, в който вие сте господар на живота си, в който действат старите като света закони. Неотдавна му измислих подходящо название - „Библейски модел на човешкото съзнание". То точно отразява старите като света закони, които се използват в него.

За известно време този модел ще се превърне за вас в своеобразен Ноев ковчег, който ще ви спаси от информационния потоп. Между другото, не е ли това потопът, описан в Библията?

Като усвоите новия модел, вие ще се сдобиете с мощни механизми за управление на своя свят, много фини инструменти за неговата промяна.

Всяко познание се основава на теорията и практиката. Теорията - това са определени закони, тоест нашата вяра. А практиката - това е използването на тези закони в живота, във физическия свят. Това е способността за влияние на първо място върху себе си, а след това - върху предметите, нещата, хората и възможността да ги променяме според нашите желания.

Какъв е този нов модел и какви закони действат в нашия свят? Вече писах за това в първата си книга „Възлюби своята болест". Сега накратко ще ви ги припомня.


Нов модел на човешкото съзнание и основните закони в него

Първият постулат на този модел гласи: „Всеки човек сам създава своя свят, своя живот." Какво означава това?

Човекът е сътворен по Божи образ и подобие" и по своята същност е творец. Творец на своя свят. Това е много важно да бъде разбрано. Ние създаваме своя свят с мислите, чувствата и емоциите си. Нашето действие започва не от думите или от движението, а от мислите ни. Мисълта е универсална форма на енергия и притежава невероятна сила.

Нашите мисли и чувства се материализират, тоест претворяват се в реалността. Мисълта като форма на енергия се заражда в душата ни и никъде не изчезва. Тук действа законът за запазване на енергията. Всяка мисъл, изпратена във външния свят, създава определени форми и събития в живота ни. По такъв начин енергията се връща при нас под една или друга форма.

От този първи постулат на модела следва твърдението: „Подобното привлича подобно." Ако мисълта ни е агресивна, се създават неприятни и болезнени събития. Ако мислите ни са съзидателни и са изпълнени с добрина и любов, те се превъплъщават в реалност, която ни носи само приятни изживявания. Вие сами решавате какви мисли да използвате.



Ние сами създаваме света, в който живеем. Всеки от нас живее в уникална реалност, по-точно в модел на Реалността, построен на основата на индивидуалния опит или на опита на нашите прадеди. В действителност заобикалящият ни свят е необясним и ние сме принудени да го опростяваме, за да се чувстваме в безопасност и да сме способни да действаме в него, да го осмисляме.

Оказва се, че всичко на този свят: състоянието на тялото ни, здравословното ни състояние - душевно и физическо, взаимоотношенията в семейството с близките ни, взаимоотношенията ни с останалите хора и заобикалящия ни свят, работата, финансовото положение - всичко това е отражение и трансформация на нашите мисли, чувства и емоции.

Оттук следва и гениалното по своята простота и мъдрост твърдение: „Ние с вас живеем в хармоничен, справедлив и чист свят, в който всеки бива възнаграден според мислите си."

Всеки ще бъде възнаграден според вярата си!" -това са думи от Библията. Вие получавате в живота си това, в което вярвате.

С други думи: „Външното отразява вътрешното."

На мнозина им е много трудно да приемат това твърдение. Но ако искате да усвоите този модел, научете се да го използвате съобразно законите на своя живот.

Ако във вашия живот нещо ви липсва или има някаква несправедливост, не бързайте да обвинявате когото и да било и да се правите на жертва. Причината за това, което се случва, се крие не само във външния свят или в така наречените „външни обстоятелства", а на първо място - във вас самите. Обърнете внимание на вътрешното си „аз".

Щом ние сами създаваме своя свят, то, следователно, можем да го променим. Но как да сторим това?

Ако искате да промените заобикалящия ви свят и хората, с които общувате, помнете, че всичко, което ви заобикаля, е отражение на вас самите (външното отразява вътрешното). Затова започнете от себе си. Когато вие самите се промените, ще се променят и хората, които ви заобикалят, и събитията, които се случват. Просто ще се задейства законът за отражението.



Ако нещо в другите хора не ви харесва, значи вие задължително носите това нещо в себе си, в подсъзнанието си. Откажете се от желанието да промените заобикалящия ви свят, хората, близките си. Приемете ги такива, каквито са. Просто се променете вие самите - тогава и светът ще се промени.

Когато избягвате нещо, зад това бягство се крие някакъв страх или някаква болка, тоест онова, през което трябва да минете и да извлечете много важен позитивен урок.

Всеки от нас трябва да поеме отговорност за своя свят.

Законът за отговорността - това е ключов момент в работата върху себе си. Много хора трудно разбират това, тъй като бъркат понятието „отговорност" с „чувство за вина". Да поемеш отговорност за живота си означава да престанеш изцяло да обвиняваш околните и самия себе си, да се откажеш от състраданието и съжалението, от критиката, порицанието и омразата. Ако поемате отговорност върху себе си, значи започвате да живеете пълноценен живот. Никой не може да ви накара да страдате, никакви уроки не могат да ви хванат. Вие сами ще диктувате събитията в своя живот, както пожелаете. Ще създавате около себе си особено пространство, което ще помага на заобикалящите ви да се променят. Като променяте убежденията си, вие променяте и своя свят. Но за да промените тези убеждения, ви трябва специален, нов модел на човешкото съзнание, в рамките на който бихте могли да действате като господар. Предлагам ви точно такъв модел.


Закон за избора

Когато човек поема отговорност за своя свят, за своя живот, той получава свободата да избира. Човек става господар на живота си, истински маг и вълшебник. Той е свободен да избира мислите си. В този смисъл човек е по-силен и по-висок от ангела, защото може да избира между доброто и злото. Човек по природа е свободен.



Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница