Реализъм
Класически реализъм: В литературата – че е монолитно течение, особено че в доста направления се приема това – виждане за държавата, че е монолитна структура. Всъщност има различни направления + еволюира във времето. Днес – дори се опитват да възприемат част от вижданията на либералите, идеалистите.
В процеса на еволюция на класическия реализъм – първо радикални реалисти, те са изключително крайни. Най- старо течение в МО – свързано с история на Пелопонеската война;
Тукидид: Силата е абсолютна детерминанта в МО (повечето трудове се позовават на подобен постулат) – Силният е силен, защото може да наложи волята си, а слабият трябва да се подчини, защото няма друг избори – има тип отношение, което не може да се пренебрегне + егоистичен интерес, който движи актьорите (self-intrest) – произхожда от обективните потребности на конкретната единица.
Развитие на политически реализъм – 20. век като школа, Кол и Моргентау, и след ВСВ. Изчезва радикалния елемент – „силни“ реалисти, понеже опитват да определят виждането за силата като превъзходство и налагане на принуда. Включително и влиянието, при Моргентау.
Съвремието – Улфод, Джак Донъли – определят се като слаби реалисти, понеже преливат в други теоретични течения.
В исторически план: Реализмът като противник на идеализма. Но някои от вижданията на реалистите намират проявление в политиката и преди оформянето на школата – баланс на силата (относителен световен мир след ПСВ – най – дълго задържала се концепция, води до разцвет на реалистите в Студената война). Характерна за държаво-центричния модел на отношения (но забелязан и от Тукидид – към унитарни политически единици). Реалистите мислят в държаво-центрични идеи (етатисти, статисти – акцент е в/у държавите).
Тази концепция може да се потърси в природните закони, с което се утвърждава основен постулат на реалистите за природните закономерности (физика, химия, екология). В рамките на обществените науки и основно във външната политка – блестяща изолация на ИК.
Лорд Ръселтоу: Цел на баланс на силите е да предотврати хегемония. В 19 век – ще осигури сигурност и стабилност и поддържане на мира чрез избягване на конфликти.
Различни средства във връзка с баланса на силата - „Разделяй и владей“; създаване на териториални буфери; териториални компенсации; определяне на сфери на влияние. За да е трайна прагматичната политика следва курс на ограничаване на войните, а не трайно прекратяване.
Сподели с приятели: |
