Силвестър голд часът на вампира

© Георги Миндизов, автор, 1997

© Петър Станимиров, Корица и оформление на поредицата, 1997

© Владимир Станимиров, илюстрации, 1997

Уважаеми читатели на МЕГАИЗДАНИЯ,

Имам удоволствието да ви представя една поредица от книги, направени по нов и много необичаен начин. По тази причина ще си позволя да направя кратко предварително представяне на идеята.

Приключенията във всички книги са свързани тематично и структурно. Последното означава, че “игровите им схеми са преплетени”. Героите обаче са различни, но... не съвсем. Играта е разделена на НИВА. Всяко ново НИВО е по-сложно от предишното. Може да бъде изиграно самостоятелно, но наи-ефектните разклонения ще се губят. Освен това крайната цел на играта може да бъде достигната само ако сте прочели всички книги от всички НИВА и то по определен ред.

Смятам, че темата никога не е била “експлоатирана” по този начин в книга-игра. Ще имате възможността да надникнете в сложния и страшен свят на ритуалната магия, но няма да ви занимавам със забавни и елементарни “заклинания” от фентъзите. Ще ви покажа, в опростен вид, разбира се, истинската магия на призоваването. Магията, такава каквато са я познавали и владеели жреците на древния Египет, средновековните магове и отчасти такава каквато я практикуват съвременните... сатанистки общества и вудо-магьосници.

Приключенията в поредицата са по-подходящи за литературно описание, затова точкова система липсва, и повечето епизоди са доста дълги. Някои от тях, тези с ключово значение, представляват истински миниатюрни разказчета.

Материалът е много обширен и понякога пълен с противоречия и невероятни случки. В света на магията рационалната логика губи своята сила. Там е царството на интуицията и ирационалното. Затова преди да “критикувате сериозно”, изчакайте излизането на цялата поредица. И не забравяйте! ВСИЧКИ КНИГИ СА СВЪРЗАНИ И ТОВА Е САМО ИГРА!

Сега задължително трябва да ви запозная с...

Вероятно много от вас, при първия поглед върху таблицата ще си помислят, че ви прилагам поредната система срещу хитруване. Това е така, но само отчасти. Няма нищо по-лесно да преровите книгата и да разберете кой код на какво отговаря и какви предимства дава, но... само за книгата, която четете в момента.

Смисълът и целта на кодовата таблица е много по-сложен.

Най-напред чрез нея се осъществява връзката с останалите книги и нива на поредицата. Затова внимавайте, разлиствайте приключението както ви харесва, шмекерувайте колкото желаете, но ако искате да изпитате истинската сила на паралелните игри, изиграйте всяка книга поне по един път без да се стремите непременно да победите. Крайната цел на цялата игра е да се справите с едно развилняло се древно божество, а не да спечелите поотделно всяка една от игрите.

Отгоре на всичко ще си позволя да ви препоръчам “честният” прочит да бъде първи. Основанията за това са следните:

Кодовата система е съставена по модел на изпитан психологически тест. Честното попълване на кодовете, ПРИ ПЪРВИЯ ПРОЧИТ ОБАЧЕ, преди да сте се запознали с “най- добрите” варианти, ще помогне на играта при следващите нива да се настрои към ВАШИЯ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ МОДЕЛ. По този начин всяка една слес/ваща книга ще ви се струва все по-интересна, като че е ‘писана специално за вас”. Ами ако шмекерувате? Е, тогава цялата поредица ще бъде просто набор от нормални книги-игри, някои от които ще ви се сторят доста лесни.

И двата начина си имат своите предимства. И понеже все пак това е един експеримент, моля изпратете ми мнението си. Така ще направя следващите игри по-добри.

Засега толкова за цялата поредица. Продължавам с двете книги на ПЪРВО НИВО. В тях героите от две различни посоки се приближават към една обща цел. Книгите са направени така, че да бъдат четени самостоятелно и независимо една от друга.

„Часът на вампира” е едно средновековно приключение, което по същество представлява най-първата книга от поредицата. Крайната цел обаче, овладяването на “тайнствения ритуален камък”, може да стане само ако прочетете и втората книга — “Часът на вещицата”, действието на която се развива в наши дни.

Повтарям отново! “Часът на вещицата не е продължение на “Часът на вампира”, а отделна част от веригата приключения. Спокойно можете да прочетете най-напред, която искате от двете книги. Редът им не е от значение за крайния изход на играта, но... от него зависи какво ще се случва на героя.

Ще завърша с едно предупреждение. Основното действие от “Часът на вампира” се развива в края на 12-ти или началото на 13-ти век, но обстановката не е съвсем средновековна и маниерите на героите са леко осъвременени.

Използвал съм този “похват”, за да изляза от шаблона на рицарските романи и приключения, които според мен дават доста изопачена представа за тогавашните нрави.

Предупреждавам, че и в двете книги на ПЪРВО НИВО съм “преместил” някои от историческите факти, свързани с “тъмната страна на християнството — Инквизицията” и съм “променил и смесвал” географските области и обичаите на населението им. Причината е само една:

ЦЕЛТА НА КНИГИТЕ Е ДА ВИ ЗАБАВЛЯВАТ, КАТО ВИ ПОКАЖАТ ИСТИНСКАТА МАГИЯ, А НЕ ДА ВИ УЧИ НА МАГИЯ! ТОВА Е ИГРА, А НЕ НАУЧЕН ТРУД!

Толкова по въпроса! Надявам се, достатъчно успях да ви объркам и заинтригувам!

Сега оставете рационалния разум да спи! Доверете се на интуицията си! Четете, играйте и треперете!

Започваш с попълване на кодовата таблица. Виж кои книги от поредицата uмаш и коя от тях смяташ да прочетеш първо. Ако имаш само “Часът на вампира”, направи код 31=5. Ако имаш само “Часът на вещицата”, направи код 31=10. Ако имаш и двете книги и смяташ да прочетеш най-напред “Часът на вампира”, направи код 31=15. Ако имаш и двете книги и смяташ да прочетеш най-напред “Часът на вещицата”, направи код 31=20.

Намираме се в средата на бурния единадесети век. Първият кръстоносен поход все още предстои, а в северните провинции на френското кралство нашествията на нормандите са най-често разискваната тема.

В един най-обикновен ден младият eкюe Оливие дьо Камбре, пръв син и единствен наследник на шевалие Марсел дьо Камбре, щастливо усмихнат си проправя път през влажните гори на графство Фландрия. Младежът е излязъл на своя първи самостоятелен лов и нито гневът на строгия му баща, нито фактът, че смята да убие първия си елен в горите на фландърстия граф не могат да помрачат настроението му.

Уважаеми читателю, екюе Оливие не е твоят герой в тази игра, но приключенията му имат голямо значение за всички следващи събития. Моля те, погрижи се добре да управляваш действията му.

Най-напред съвсем кратко описание на самозвания ловец. Младежът е на кон и въоръжен с лък и дузина стрели. Облечен е с леки кожени дрехи, оцветени в подходящи за горски лов цветове. Ти трябва да решиш ще носи ли той някакви други оръжия. Имаш право да добавиш един къс, но много остър меч и леко ловно копие. Запиши в Дневника допълнителното оръжие (може да вземеш и двете).

В онези времена ловът с кучета е било много разпространено занимание. За съжаление младият Оливие има възможност да вземе със себе си само едно куче и то в никакъв случай не е най-добрият преследвач от кучкарника на шевалие дьо Камбре. Решавай!

“Дявол! Това беше Дявол или най-малкото Демон!” — мъчиш се да спасиш самочувствието си ти. — “Попаднах на истински отвратителен Демон!”

“Да се продъни в Ада дано, той и проклетият му господар Луцифер! Прости ми, Господи, че споменавам името му!” — шепнеш разтреперан докато вихрено се носиш към бащиния замък. — “Спаси ме, Господи, и никога вече няма да се разхождам сам!” — молиш се и цял живот спазваш тази клетва.

С годините все по-искрено вярваш, че самият принц на Ада се е появил пред теб. Прославяш се като най-предпазливия и най-набожния барон в графството... и толкова.

За съжаление играта свършва. КРАИ!

3

Забиваш пети в хълбоците на коня и верният бегач се понася с трясък по пътеката. Само за миг намаляваш скоростта, колкото да се обърнеш назад и да видиш как рошавият гигант замахва силна с ръка и... свистенето на големия, ръбест камък и удара по главата ти въобще не чуваш. За няколко секунди светът се загубва в кървавочервена мъгла. Усещаш как две силни ръце те смъкват от коня и доста грубо те хвърлят на тревата.

За момент светлината на деня напълно угасва и ти се свестяваш на епизод 42.

4

Изсипваш в шепата си съдържанието на торбичката и започваш да ругаеш невъздържано. Не стига, че нахалникът ти отмъкна коня, ами ти се подигра допълнително, като ти

остави в замяна шепа изписани камъчета.

“Може да са магически” — странна мисъл проблясва в главата ти.

— Глупости! Магии! Само Бог може да прави чудеса! — Възкликваш и запращаш камъчетата В храстите. Преминаваш на епизод 34.

— Интересни рисунки. Дали са някакви букви? — чудиш се и започваш да подреждаш камъчетата в шепата си. Отиваш на епизод 24.

— Глупост някаква — промърморваш не много убедено. — Ще трябва да питам абата — решаваш и прибираш торбичката в ловната си чанта. Премини на епизод 44.

5

Известно време мрачно разглеждаш тежкото нащърбено острие и се мъчиш да разчетеш символите в основата му. Не успяваш да разбереш нищо. Като истински благородник от онова време ти смяташ писането и четенето за “попска работа”. По настояване на баща си познаваш криво-ляво латинските букви и толкова.

— На харизан кон, зъбите не се гледат — промърморваш иронично и закачваш негодния меч на кръста си. — Дръжката обаче изглежда страхотно! — успокояваш се сам и отиваш на епизод 6.

— Ама че боклук, Боже Господи — промърморваш накрая и запращаш негодното оръжие в храстите. — Сигурно и камъните по дръжката са фалшиви — казваш си и отиваш на епизод 16.

— Имам чувството, че това нещо ще ни донесе неприятност — промърморваш и натикваш късия меч дълбоко в ловната си чанта. Преминаваш на епизод 26.

6

Известно време гледаш със съмнение оръжието. “Не стои зле" — решаваш накрая, правиш код А3=5 и...

... ако нямаш такова нещо, откършваш си един дебел клон и поемаш “дългия път към дома”.

“Направи ме на глупак, мръсникът” — мърмориш сърдито и бавно крачиш по горската пътека. Във въображението си виждаш как копитата на коня повалят нахалника и как ти, опрял нож в гърлото му, строго го разпитваш. Той се оказва опасен шпионин или дори убиец. Графът те поздравява и от благодарност mu дава рицарско звание. Ех, мечти!

Действителността обаче е съвсем друга. Силен тропот на копита и гръмогласни подтиквания прекъсват “мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

Докато се обясняваш с барона, вторият монах се навежда над ухото му и прошепва нещо. Баронът изведнъж млъква. Копието полита мълниеносно напред и дръжката му се стоварва върху ръката ти. Изписаните камъчета се разпиляват по земята. Кой знае защо ловците стреснато отстъпват и уплашено започват да мърморят нещо. Двамата монаси трескаво се кръстят и също правят крачка назад. Гледаш ги смаян. Какво толкова стана.

— Това са само някакви камъчета — опитваш се да кажеш.

Едва отваряш уста и ловното копие потъва в гърлото ти. Кръвта те задавя и зглушава немощните ти протести.

— В името на Бога! Замълчи завинаги, магьоснико! — прогърмява гласът на барон Роже и това е последното нещо, което чуваш.

За съжаление това е краят на играта. Ако не ти се започва отначало, направи код А5=10 и А4=15 /това значи, че си скрил “камъчетата”/. Върни се на епизод 43.

— Ето това... — Торбичката с камъчетата се появява пред погледа на ловната дружина и като по поръчка се отваря сама.

— ПУСНИ Я ВЕДНАГА! — прогърмява гласът на монаха, а копието на барона силно притиска гърдите ти.

Торбичката тупва на земята и камъчетата се разпиляват в тревата. Уплашен и силно учуден гледаш как войниците отстъпват назад и трескаво зареждат арбалетите си.

— Пипал ли си тези неща? — просъсква монахът. — Отговаряй, в името на Бога!

— Н-н-не... не съм... ами аз... — заекваш, примрял от страх. — Трябваше ли?

— Замълчи! Това са дяволски творения, проклети да се! — злобно крещи оня и изведнъж обзет от ярост започва да тъпчи с копитата на коня разпилените камъчета.

Минута по-късно монахът изведнъж се успокоява, силно дръпва юздите и се понася нанякъде. Другият монах и войниците веднага препускат след него. Барон Роже ти хвърля дълъг поглед, промърморва нещо като “Бягай от тук, момче” и се присъединява към групата.

Ти все още разтреперан от ужас се облягаш на едно дърво, правиш код А4=0 и...

... преминаваш на епизод 50.

9

За да преминеш на този епизод, трябва да имаш и двете книги от поредицата и да си прочел най-напред “Часът на Вещицата” /или препрочиташ поредицата отново/.

Ако не изпълняваш горните условия и преглеждаш епизода само от любопитство, МОЛЯ НЕ ПРОМЕНЯЙ КОДОВЕТЕ. Ще затрудниш изключително много истинската игра.

Отстъпваш няколко крачки назад и трескаво се опитваш да заредиш пистолета. Оживелите трупове, някои от които жестоко разкъсани от тежките куршуми, бавно и неотстъпно се приближават. Лора все още се мъчи с ключалката. Изпускаш пълнителя, нервно ругаеш, навеждаш се и... ненадейно точно пред теб се появява млечнобял облак. Мъглата за миг скрива от погледа ти ужасните зомбита. Чуваш ги как глухо реват и се тътрят, но кой знае защо не успяват да преминат преградата.

Облекчено въздъхваш и... сега виж кодовата таблица.

Ако код А8 е равен на 5, премини на епизод 19. Никакви други условия нямат значение.

Ако код А8 е различен от 5, и...

Погледът ти най-напред се спира на младия Планшен. Откакто се помниш верният слуга винаги е с теб, до теб или наблизо около теб. Вечно загрижен за “живота и здравето на младия господар”, вечно спокоен и готов да услужи. Без никакви колебания би взел него за придружител, но... както винаги има едно “но”.

Казано честно, младежът е доста глуповат. Може би не е точно глупав. По-скоро е доста пасивен. Животът на потомствен слуга го е научил винаги да чака “господарската заповед". Предстоящото пътешествие се очертава да бъде дълго и опасно. Замесена е някаква магическа сила, а Планшен до смърт се бои от магии и битки. Освен това е прекалено предпазлив и направо страхлив, когато се отнася за безопасността на младия господар.

Ето го и сега. Ти все още не си решил дали ще избереш него, а той вече изрежда какво трябва да вземете, как да се облечете и колко по-безопасно ще е, ако пътувате преоблечени "... като... като... бедни поклонници, например... тръгнали на поклонение из светите места”.

Ако ще вземеш Планшен, направи код Б1=5. След това виж код А5. Към числото допиши една нула и така получаваш епизода, на който трябва да преминеш. /Пример А5=15, дописва 0 и става 150, отиваш на 150-ти епизод./

Ако не одобряваш Планшен за придружител, можеш да поговориш...

Напредваш безгрижно по тясната горска пътека и развеселен гледаш как Жано (така наричаш кучето) несръчно се вре из храстите. Подозираш, че мързеливецът просто се разхожда и само демонстрира дейност, но така или иначе никога не си разчитал прекалено на него. Чувал си да говорят, че горите на граф фландър са пълни с елени, а горските пазачи — склонни да “загубят зрение и слух” само срещу един-два сребърни динария.

Изведнъж Жано прекратява безцелното си щуране. Козината по врата му зловещо настръхва и той с бесен лай се хвърля към един особено гъст храсталак. Нещо тежко се раздвижва там, чува се удар и уплашеното скимтене на кучето.

Каквото и да е открил песът, то във всеки случай е по- опасно от елен. Може да е глиган... мечка... или пък човек.

Опасното “нещо” тръгва към теб, ти дръпваш юздите на коня и...

... обръщаш назад. Понасяш се в галоп към епизод 2.

... изваждаш една стрела, опъваш лъка и пронизваш люлеещите се гъсталаци. Премини на епизод 12.

... зареждаш лъка (ако имаш меч или копие, можеш да използваш тях) и напрегнато следиш движението на клоните. Посрещаш опасността на епизод 22.

12

Дългата ловна стрела изсвистява и изчезва в храстите. Ясно се чува тъп удар и някой бясно започва да ругае.

— Човек е! Слава на Бога! — промърморваш успокоен. — Простете, уважаеми, но ви помислих за...

Не успяваш да довършиш. Една страховита фигура изскача от гъсталака и огромен, ръбат камък те трясва силно по челото. За няколко секунди светът се загубва в кървавочервена мъгла. Усещаш как две силни ръце те смъкват от коня и доста грубо те хвърлят на тревата.

За момент светлината на деня напълно угасва и ти се свестяваш на епизод 42.

13

Забиваш пети в хълбоците на коня и верният бегач се понася с трясък срещу нахалника. В последния момент дръпваш силно юздите. Конят се изправя на задните си крака, а предните копита удрят към главата на гиганта. Оня сръчно се навежда и замахва силно с ръка. Свистенето на големия, ръбест камък и удара по главата ти въобще не чуваш. За няколко секунди светът се загубва в кървавочервена мъгла. Усещаш как две силни ръце те смъкват от коня и доста грубо те хвърлят на тревата.

За момент светлината на деня напълно угасва и ти се свестяваш на епизод 42.

14

Внимателно подреждаш камъчетата в шепата си. Виждаш, че не са толкова обикновени, както ти изглеждаха в началото. Всички са напълно еднакви, оформени като малки кубчета. На пет от страните са изрязани странни символи, които не ти говорят нищо. Разглеждаш ги известно време и...

Най-напред правиш код В1 =10, след което започваш да подреждаш камъчетата така, че еднаквите “букви” да бъдат една до друга. Изведнъж, без никакъв преход, реалността като че ли избледнява и се размива. Точно като в “сън наяве” наблюдаваш някаква страна обстановка, която едновременно ти е позната и безкрайно чужда.

“Намираш се в някаква разкошно обзаведена стая, приличаща на приказен дворец. Любопитно се оглеждаш. Убеден си, че това е твоята къща, но нямаш представа къде е и защо изглежда така. В дъното на стаята, пред странна кутия, светеща със зеленикава светлина, е седнала някаква жена и упорито се взира в нея.

Отново си смаян, знаеш, че жената ти е позната, знаеш, че ти си я поканил при теб и едновременно с това не можеш да се сетиш коя е. Гостенката изглежда, меко казано, странно. Облечена е единствено с някаква къса, ярка дреха, която почти напълно открива краката й. Огнената й коса е разпиляна върху раменете и гърба. Седнала неудобно на стол с вид на паяк, тя упорито почуква с пръсти по една “дъска”, поставена пред светещата кутия.

“Вещица! Това е една проклета вещица!” — сепваш се. В паметта ти изникват картини от страшния детски разказ за вещиците, “които летят на магически метли и примамват слабите души към грях и падение”.

Едновременно с това, твоето друго аз не намира нищо странно във външността на вещицата. По-скоро е обезпокоено от заниманията й със светещата кутия.

— Какво правиш, Лора? — чуваш гласа си...

В този момент силен тропот на копита и гръмогласни подтиквания прекъсват видението ти. Тръсваш глава и...

... ако ще продължиш да се взираш в камъчетата, направи код А5=0.

... ако ще ги прибереш в ловната чантата, направи код А5=10.

... ако ще скриеш "магическите” камъчета в храстите, направи код А5=10.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

16

Мечът пада в гъсталака и се изгубва от погледа ти. Почесваш се със съмнение по главата, повдигаш рамене, правиш код А3=0 и...

... ако нямаш такова нещо, откършваш си един дебел клон и поемаш “дългия път към дома”.

“Направи ме на глупак, мръсникът” — мърмориш сърдито и бавно крачиш по горската пътека. Във въображението си виждаш как копитата на коня повалят нахалника и как ти, опрял нож в гърлото му, строго го разпитваш. Той се оказва опасен шпионин или дори убиец. Графът те поздравява и от благодарност ти дава рицарско звание. Ех, мечти!

Действителността обаче е съвсем друга. Силен тропот на копита и гръмогласни подтиквания прекъсват “мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

— Това хлапе ни разиграва! — ръмжи монахът. — Лъже ни!

— Защо да го прави, Ваше Светейшество, това е синът на рицаря Марсел дьо Камбре, верен васал на графа. Много набожен човек и строг баща.

— Така ли смяташ? — не се предава оня. — Ей, момче, в името на Бога Отец, даде ли ти нещо непознатият?

Виж кодовете си.

Ако АЗ е равен на 5, премини на епизод 47.

Ако АЗ е различен от 5 и...

Припряно изваждаш торбичката с. изписаните камъчета и я подаваш на първия монах.

— Ето това...

— ПУСНИ Я ВЕДНАГА! — прогърмява гласът на монаха, а копието на барона силно притиска гърдите ти.

Торбичката се изплъзва от разтрепераните ти пръсти и камъчетата се разпиляват в тревата. Уплашен и учуден гледаш как войниците отстъпват назад и трескаво зареждат арбалетите си.

— Пипал ли си тези неща? — просъсква монахът. — Отговаряй, в името на Бога!

— Н-н-не... не съм... ами аз... — заекваш, примрял от страх. — Трябваше ли?

— Замълчи! Това са дяволски творения, проклети да се! — злобно крещи оня и изведнъж, обзет от ярост започва да тъпчи с копитата на коня разпилените камъчета.

Минута по-късно монахът изведнъж се успокоява, силно дръпва юздите и се понася нанякъде. Другият монах и войниците веднага препускат след него. Барон Роже ти хвърля дълъг поглед, промърморва нещо като “Бягай от тук, момче” и се присъединява към групата.

Ти все още разтреперан от ужас се облягаш на едно дърво, правиш код А4=0 и...