Силвия гурмева

Среден 3 за качеството на законодателството у нас поставя българинът по шестобалната система. Това сочи проучване на гражданското сдружение за анализ и оценка на правния ред "Юридически барометър". „50% от гражданите признават, че не познават правните норми, а причината за това е интензивната, стихийна и хаотична промяна в законодателството", обясни ръководителят на проекта Даниел Вълчев, бивш образователен министър. Само в първите 6 м. от годината са изменени и допълнени общо 39 закона, а с ревизията и на подзаконовите нормативни актове числото скача на 108. "Има случаи, в които на съда му се налага да се консултира с „Държавен вестник" по време на съдебно заседание", призна шефката на Съюза на съдиите Нели Куцкова на дискусията вчера. Според Велчев дори експерт по отбраната не би могъл да се ориентира в действащите разпоредби на Закона за отбраната, тъй като за последната година той е изменян основно 5 пъти. Такава е и честотата на промените в Закона за устройство на територията -44 поправки от 2001 г. до сега. „Онези, които строят незаконно, просто изчакват най-подходящата поправка в разпоредбите, за да узаконят имота си", обясни Велчев. Най-голямо объркване сред гражданите какви са правата и задълженията им, пораждат новостите в закона за здравето и Кодекса за социално осигуряване. Там средно настъпват промени по 7 пъти годишно. Това води до липса на предвидимост и стабилност в обществения живот, е заключението на анализаторите. Проучването им сочи, че българите гласуват най-високо доверие на съда при нарушени права. Полицията и прокуратурата заемат второ и трето място. 18% биха отнесли жалбите си направо в Европейския съд за правата на човека. Конституционният съдия Румен Ненков поиска експертите, които създават новите разпоредби, да излязат на светло. Четин Казак от ДПС пък предложи да се ограничи законодателната инициатива на отделния народен представител, тъй като са се увеличили лобистките законопроекти, внасяни от депутати и министри.

Пушачите не са хора, които се радват само на шареното, за да поглеждат към цигарите. По- скоро би трябвало да бъдат стимулирани да вземат решение да спрат, коментира новите правила кметът на Кюстендил Петър Паунов. Според него фактите показват, че всяка забрана води до по-малко изпушени цигари. По-голям ефект би дало и диференцирането на здравните вноски за пушачи и непушачи, защото очевидно е, че всеки прави доброволно своя избор, смята още Паунов. Пушачите увеличавали рисковете за своето здраве и черпели повече средства за лечение. Затова непушачите би трябвало да плащат по-ниски здравни вноски.

В понеделник министърът заяви, че не вижда икономическа логика в повишаването на осигуровките, тъй като то няма реши проблемите на социалната и здравната система, а в същото време ще натовари бизнеса и ще застраши планирания за догодина ръст на икономиката.

"Не можем да финансираме целия дефицит на НОИ и да хвърляме добри пари след лоши пари. Това не решава нещата и в същото време дава сигнал на нереформираната система, че следващия път, като дойдат и почукат, пак ще им се даде. Не може да се налива в пробита каца", добави Трайков.

На въпрос защо все пак се мисли за повишаване на осигуровките той отговори: "Мисли се в тази посока, защото се мисли във всякакви посоки." Трайков потвърди думите на шефа на "Подкрепа" Константин Тренчев, казани отново пред БНТ, че премиерът Бойко Борисов сам е предложил осигуровките да скочат точно с 3% и това число не е дошло от синдикатите.

Освен срещу по-високата осигурителна тежест министърът на икономиката се обяви и против отпускането на допълнителни 190 млн. лв. за болниците, както обеща Борисов на лекарите, за да спрат протестите.

Трайков добави, че ако това решение бъде подложено на гласуване в правителството, той ще гласува против. "Абсурд е за 10 години българите да станат два пъти по-болни, а здравните услуги да станат осем пъти по-скъпи", каза Трайков. По думите му не може едно професионално съсловие, като поиска нещо, това да става за сметка на всички останали.

Болниците в България да бъдат разделени на три групи - университетски, областни и общински, и здравната каса да им плаща по различен начин за една и съща дейност. Това предложение е отправено в писмо на зам. финансовия министър Боряна Пенчева до националните здравни консултанти, съобщи д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Информацията беше потвърдена от Министерството на здравеопазването. Идеята за категоризирането на болниците беше лансирана през септември от зам. здравния министър Иван Миланов по времето на Анна-Мария Борисова.

Сегашното предложение, но от ведомството на Симеон Дянков, идва само дни след като новият здравен министър д-р Стефан Константинов обяви идеите си и според една от тях трябва да има два вида заведения - структуроопределящи, в които лечението да е безплатно, и други болници, в които да има доплащане. Той наблегна на факта, че при избора на стуктуроопределящите няма да има значение собствеността - дали са държавни, общински или частни.

В документа, подписан от Пенчева, се предлага на общинските болници да се плаща базовата стойност на новите клинични пътеки, на областните - с 10% повече, и на университетските - с 25% отгоре. Дадени са примери и за новите цени на клиничните пътеки (от година Министерството на финансите работи по преостойностяването им).

По думите на д-р Кацаров всички примери предполагат намаляване на плащанията към болниците. За операции на белия дроб например досега касата е плащала 2500 на всички лечебни заведения, а финансовото министерство предлага на общинските болници да се отпускат 900 лв., на областните - 1000 лв., и на университетските - 1100 лв.

"Има такова писмо, но това е само основата, върху която ще се работи. Това не е документ на здравното министерство", коментираха вчера оттам. Боряна Пенчева не беше открита за коментар.

"Финансовото министерство да забрави да определя видове болници, тяхната работа е да направят остойностяването. За видовете болници отговаря здравното министерство, освен ако не са решили да го закрият", коментира вчера пред "Дневник" шефът на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. "Подобно разделение на болниците е нарушение на пазарния принцип на конкуренцията. Това означава, че ще има болни първо качество и второ качество. Реалните разходи за една операция са едни и същи", каза и д-р Динчо Генев, председател на Асоциация на лекарите, работещи в болничната помощ.

Защо се препъна здравната реформа в България е темата на днешния текст от здравната поредица на "Дневник". В нея вече бяха представени финансирането на системата и пробойните, както и основните здравни модели в света. Утре продължаваме с темата за частните фондове - могат ли да станат алтернатива на обществената каса, а на финала - какви са възможните варианти за изход от кризата.

Десет години след началото на прехода и година и половина след най-тежката криза в най-новата българска история започна реформата на българското здравеопазване. След още 12 години резултатите са, меко казано, плачевни, а дебатът как да продължи (и дали изобщо да продължи) - все още актуален.

На практика промяната във финансирането и управлението на здравната система се случи по принуда. Финансовата криза и хиперинфлацията от края на поредното управление на БСП буквално занулиха държавния бюджет, единствен източник дотогава за поддържане на социалистическата здравна система. И необходимостта от промяна стана животоспасяваща.

С промяната на модела се захвана правителството на Иван Костов, което наследи провалилия се кабинет на Жан Виденов. През 1998 г. беше приет Законът за здравното осигуряване.

Копието на оригинала

Според експертите, участвали в изработването на закона, те са използвали за пример германския модел на финансиране на здравеопазването.

Първата сериозна промяна беше смяната на финансирането на системата. Въведе се задължително здравно осигуряване за всички, включително и за децата. Първоначално осигуровките за тях се плащаха от родителите им, после този разход се пое от държавата. Средствата се събираха в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Тя започна работа на 15 март 1999 г., а българите започнаха да плащат здравни вноски от 1 юли 1999 г. Първата година средствата само се трупаха, после започна финансирането на доболничната помощ - общопрактикуващите лекари и специалистите. След още година касата започна да плаща и на болниците, макар и частично, само по 20 клинични пътеки.

Още в първия вариант на закона, променян неколкократно в годините, беше предвидено да се създадат и доброволни здравни фондове. Далечната цел беше те да започнат да конкурират НЗОК, както е в Германия, но и до момента това не се е случило.

"Моделът не беше съвсем германски, защото там няма монопол на една каса. Не може в общество с толкова много корупция да създаваш монополна структура", коментира пред "Дневник" икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. "Когато се заемат идеи от чужбина, това обикновено става на парче, без да се отчита обвързаността на тези идеи с цялата система на финансиране и управление на здравеопазването.

Друг проблем е, че твърде рядко се заема опит от добре функциониращи здравни системи – често се случва да се дават за пример здравните системи на страни, които самите не се удовлетворени и подготвят големи реформи", казва още Ангелов. Според него не е ясно защо тогавашният екип на здравното министерство е избрал за пример Германия. Той смята, че най-добре работещ е холандският модел и дори Берлин в момента се стреми към него.

Изгубени във времето

Здравното осигуряване започна с 6% вноска. Идеята беше тя да стигне за финансиране на доболничната помощ, твърдят експертите, участвали във въвеждането на системата. Целта е била размерът й да се увеличава постепенно, да заработят доброволните фондове като допълнително финансиране на системата и броят на пътеките да се увеличи, докато се достигне до 100% покриване и на дейността на болниците от здравните каси.

"Не можеше всичко да се случи изведнъж и шоково", твърди Атанас Кундурджиев, зам. здравен министър от 2000 г. до 2001 г. "Имаше обвинения, че в началото сме дали много пари на общопрактикуващите лекари, но това беше фундаментът на системата. Има проучвания, че ако на 100 хил. души се увеличи с един броят на общопрактикуващите лекари, смъртността пада с 8%", твърди д-р Кундурджиев. И обяснява още: "Болниците бяха превърнати в търговски дружества, за да тръгне процесът на приватизация и за да могат лечебните заведения да сключват договори с касата."

Проблемът е, че след управлението на ОДС реформата на практика спря. Нито едно от двете следващи правителства - на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция, не успя или не посмя да реформира болничната помощ. Така през последните десет години не беше затворена нито една болница (първите опити бяха в началото на управлението на ГЕРБ), а клиничните пътеки лавинообразно се увеличаваха - и като бройка, и като стойност. До 2008 г. това се случваше и без единна информационна система. И докато средствата за здравеопазване се увеличаваха в годините на икономически растеж, качеството на услугите намаляваше.

Лобистки сметки

Започнали от 20, в момента клиничните пътеки са около 400, но начинът, по който се остойностяват, остава дълбока загадка. Лекари твърдят, че се прилага схемата - толкова пари имаме, значи толкова ще струва тази операция, а не се взима предвид реалната цена на консумативите, лекарствата и труда на медиците.

Според финансовия министър Симеон Дянков, чието ведомство се зае да направи остойностяването им, 80% от пътеките са подценени, а за 20% се плаща твърде много. И макар никой официално да не казва "Царят е гол", от поредица проверки на здравната каса по болниците се вижда, че сред най-надценените, или най-често използваните без нужда, са клиничните пътеки по инвазивна кардиология и кардиохирургия. Според лекари това се е случило, когато кардиолози са били начело на здравното министерство (доц. Божидар Финков) и на здравната каса (проф. Генчо Начев) в периода 2001-2002 г.

Най-пресният пример за лобистки интереси в клиничните пътеки беше скандалът от това лято с депутата от ГЕРБ Геновева Алексиева. Тя беше принудена да подаде оставка като зам.-председател на парламентарната здравна комисия, след като известни офталмолози я обвиниха, че е вкарала в клинична пътека лечението на лениво око при децата и касата плаща за 3-дневен престой в болница за заболяване, което се лекува с месеци и години в домашни условия.

Несъстоялата се конкуренция

През последните десет години провал претърпя и първоначалната идея доброволните здравни фондове да се наложат като сериозен играч на пазара на медицински услуги. Плах опит за рестарт беше направен през 2008 г. от кабинета "Станишев", когато здравната вноска беше увеличена от 6 на 8% с идеята допълнителните средства да отиват в резерва на касата в БНБ и да стимулират доброволните фондове.

Увеличението обаче не беше съпроводено с план как да стане промяната - например как във времето да се разпредели между касата и фондовете покриването на болничните услуги или реимбурсирането на лекарствата. Така без ясни функции на пазара и притиснати от монопола на касата, и досега фондовете буквално вегетират, разчитайки основно на корпоративните здравни застраховки.

Всъщност правителството на тройната коалиция само блокира идеята си, позволявайки с резерва на касата в БНБ да се крепи фискалния резерв. Преди една седмица кабинетът на ГЕРБ направи и следващата крачка - премиерът Борисов и финансовият министър Дянков договориха с лекарския съюз да "национализират" здравния резерв, който ще стане 1.4 млрд. лв., и от догодина той да се ползва като фискален буфер за всякакви бюджетни нужди.

Вместо финал

Според Кундурджиев основната причина започнатата през 1999 г. реформа да не доведе до очаквания резултат е фактът, че здравната вноска не беше увеличавана адекватно през годините и не беше развито доброволното осигуряване. Освен това определени групи бяха освободени от плащане (деца, пенсионери и учащи), като държавата, която уж трябваше да им е осигурител, внасяше малко и нередовно.

Така здравната система остана недофинансирана и приватизацията на болниците нямаше как да се случи, защото частниците нямаха стимули да инвестират, смята Кундурджиев. Затова и от началото на кризата опитите за реформа протичаха под мотото "да свием разходите" и се стигна до недоразумението "делегиран бюджет" за болниците - средствата за лечение на едно здравно заведение да се определят от чиновниците от касата, а не от броя пациенти, които са го избрали.

Започна подготовката на лекарски протести, които бяха осуетени с обещанието от 2011 г. всички средства от здравни вноски да се използват за текущите нужди на системата. За реформа - нито дума. Равносметката - близо 12 години след началото на реформата българският пациент е най-неудовлетворен сред всички граждани на ЕС и доплаща най-много за здравни услуги – почти 50% от стойността им.

Законите в България се изменят твърде интензивно, което води до нестабилност и непредвидимост на правния ред в страната. Това обявиха вчера от Юридическия барометър, който на всеки 6 месеца ще прави разрез на законодателството в България и ще оценява състоянието на правния ред. Проектът е дело на Центъра за правни инициативи на бившия образователен министър Даниел Вълчев.

Изследван е и 6-месечен период (януари - юни 2010 г.), в който настоящото Народно събрание е приело общо 71 закона, от които 6 нови, 43 - за изменение и допълнение, и 22 ратификации. За същия период 4 закона са били поправяни дори повече от веднъж. Става дума за законите за контрол върху наркотичните вещества, за радиото и телевизията, за електронните съобщения и Кодекса за социално осигуряване. Интересен е случаят със закона за електронните съобщения, който е променян цели 6 пъти само за година и три месеца от мандата на сегашните управляващи. Установено е, че дори едното изменение е прието още преди предходното да влезе в сила.

Приетите за първите 6 месеца на годината закони предвиждат общо 429 нормативни акта по прилагането им - или средно по 9-10 на закон. Законът за отбраната предвижда общо 74 подзаконови акта, а този за здравето - 62.

Всичко това показва стихийност, хаотичност и отсъствие на дългосрочна визия за развитие на законодателството в дадена обществена сфера, отчитат авторите на Юридическия барометър. Според тях нормативната уредба в България е твърде фрагментарна и няма тенденция за нейното опростяване.

Хората оценяват качеството на българските закони с 3.17 по шестобалната система. Постоянните и хаотични промени са причина 93 на сто от българите изобщо да не познават или да са наясно само отчасти със законодателството, сочи изследване на общественото мнение на социологическата агенция МБМД.

Без промяна

В предложената от финансистите методика за остойностяването на клиничните пътеки обаче няма никаква промяна от сега съществуващата. "Оказва се, "реалните цени", както и досега, се определят от средностатистическите на направените от болниците разходи, отнесени към общия размер на средствата за болнична помощ", коментира председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. Така на практика финансите прехвърлят топката към националните консултанти - те трябва да дадат предложения за "реални" промени.

Нещо ново и недалновидно

И все пак в методиката, изготвена от финансовото министерство, има нещо ново - на различните болници ще се заплаща различно за една и съща работа. Болниците са разделени на три групи - университетски, областни, общински и други. Заплащането ще става според вида на лечебното заведение. На областните болници ще им се плаща с 10% повече от на общинските и другите, а на университетските с 25% повече.

"Оценяваме тази идея като значим принос в световната икономика. Госпожа Боряна Пенчева да се готви за Нобелова награда по икономика", коментира д-р Кацаров.

"Финансовото министерство доказа, че не е способно да се справи с тази задача", пък каза за в. "Пари" членът на здравната комисия в парламента д-р Хасан Адемов.

Елена Петкова


Правителство и бизнес в консенсус за скок на стажа и вноската от догодина

Връщат старото изплащане на болничните

Продължава спорът за размера на осигуровката за пенсия
СОНЯ АНГЕЛОВА

Връщат старото правило за изплащане на болничните, стана ясно вчера след края на неформална среща между синдикати, правителство и работодателски организации. Заради кризата до края на тази година първите три дни се поемат на 70% от бизнеса, а след това - от НОИ. Миналата седмица обаче беше предложено мярката да продължи и догодина. Заради настояване на работодателите, които миналата седмица напуснаха Тристранния съвет за сътрудничество, вчера било решено тя да отпадне, коментира Божидар Данев, шеф на Българска стопанска камера. Заради направените компромиси бизнесът обяви, че се връща в тристранката. Синдикатите обаче не останаха толкова доволни от развоя на събитията.

Пет от общо десетте условия, които бизнесът постави, са били приети, обяви след срещата Данев. Освен болничните сред тях е искането осигуровките за военни и полицаи да се прехвърлят към бюджетите на съответните министерства, за да е ясно дали и кога се плащат на НОИ. Другото е техните отчисления за фонд „Пенсии” да се вдигнат със 7 пункта

Хората се пенсионират по-рано, а вноските, които държавата дава за тях, не стигат, за да получават сегашната си пенсия, коментират работодателите. Социалните партньори се съгласили за 3 години вноските във фонд „Гарантиране на вземанията при фалит“ да се замразят, понеже в него вече имало достатъчно средства.

В четвъртък на вече редовното си заседание тристранката ще обсъжда вдигането на осигуровките с 2%. Според Данев обаче въпросът е обвързан с разпределението им по равно между работодатели и работници или 50:50 от 2012 г. Връщането на размера да стане още догодина, настояват и от правителството, и от бизнеса.

Другият важен въпрос, останал без отговор, е от кога ще се вдига с по 4 месеца на година осигурителният стаж

И там бизнес и правителство смятат, че трябва да започнем още от 2011 г., а синдикатите настояват това да става от 2015 или 2016 г. Но и в това отношение е възможен компромис, твърдят участниците в заседанието.

Симеон Дянков подготвил за заседанието подробни разчети с колко ще спечели бюджетът на НОИ от всяка предлагана мярка. Нещата са окуражителни, твърди Божидар Данев. От финансовото министерство предлагали някои плащания, като например

издръжката на диспансерите, да се прехвърли към здравната каса което ще освободи бюджета.

Все още от бизнеса очакват писмено предложение от Симеон Дянков.

Според Мика Зайкова от КТ „Подкрепа“ обаче вицепремиерът вече предложил, макар и само устно, стажът на т. нар. тежки професии да се вдига още от догодина, а общо осигуровката да нарасне с 1,5%. Според колегата й д-р Иван Кокалов от КНСБ настояването му за категорийните работници взривило срещата. В четвъртък тристранката може да е без синдикатите, коментира той.


БСП: ГЕРБ национализират резерва на НЗОК

Скоро ще ни трябват хуманитарни помощи за висшето образование, предупреди Ваня Добрева
Ралица Табакова

Управляващите целенасочено залагат национализация на резерва на НЗОК в края на годината. Това предупреди председателят на БСП Сергей Станишев в коментар за сключеното споразумение между правителството и Българския лекарски съюз. По думите му точката, която предвижда резервът на касата в края на годината да бъде прехвърлен към републиканския бюджет, е стъпка към национализация. Премиерът нали обеща, че парите за здраве ще са само за здраве, попита риторично Станишев. Според него има и други спорни моменти в споразумението с БЛС. В документа пише, че двете страни гарантират изпълнението на Закона за здравето. Тоест, че държавата ще плаща за свършената работа на болниците. Това е абсурд, възмути се соцлидерът. Според него няма как правителството да гарантира, че си върши законовата работа с допълнително споразумение.

Видяхме, че кабинетът няма никаква визия за бъдещето на здравната система, добави Станишев в коментар за вота на недоверие. Според социалистите той е бил успешен, защото доведе до оставка на министър и до отстъпки пред лекарското съсловие. Тревожното е, че не можем да очакваме никаква сериозна промяна в тежкото състояние на здравеопазването, заключи Станишев.

По тежката тема за състоянието на висшето образование и науката и този път основните критики на социалистите бяха насочени към финансовия министър Симеон Дянков. Според тях заложените пари в бюджет 2011 целят финансово удушаване на образованието. Скоро може би ще трябва да очакваме хуманитарни помощи за висшето образование, коментира членът на ИБ Ваня Добрева. Тя предупреди, че е напълно реална възможността Софийският университет да излезе в дървена ваканция тази зима. Това може да се случи и в други висши училища. По думите й братя Георгиеви са открили СУ, а Борисов и Дянков ще го закрият. Говорим за физическото оцеляване на преподаватели, изследователи и научни работници, продължи Добрева по темата за състоянието на БАН. Тя съобщи, че в момента професор получава заплата от 180 лв., което е под прага на минималната заплата за страната.

Това правителство скара обществото си с интелигенцията и културните работници. Целта е да се унищожи духовната сфера, която винаги е била независима като мислене, каза Добрева. Днес парите, които държавата отделя за образование и наука, са в пъти по-малко от средствата във всяка друга европейска държава, изтъкна тя. Социалистите бяха категорични, че всичко това ще има непоправими последици за бъдещето на държавата.

Тази седмица ще има консултации с другите парламентарни групи за мотивите за подписката за отстраняване на Цецка Цачева, съобщи Сергей Станишев. Той отново подчерта, че Цачева с действията си не защитава авторитета на парламента пред правителството. Очаква се утре комисията по парламентарна етика да изслуша всички страни по сигнала на Коалиция за България срещу парламентарната шефка.

Дебатът някак си много изпростя и се говори само за вноска или пък само за стаж, или пък за възраст, а всичко това са компоненти от реформата, заяви Тренчев. За да има реформа, трябва да има "позиционирана във времето" цел, смята Тренчев, според когото "в България новата ера започва от всеки нов кабинет, което е пълна идиотщина". По думите му работодателите и министрите "мълчат като бити" по въпроса за пенсиите, "защото нашите вноски, включително с това, аз го наричам възстановяване от миналата година, пак остават най-ниските в ЕС.

Тренчев припомни, че противниците на високите осигуровки вече не казват откъде другаде могат да се намерят пари за пенсионната система. Според него работодателите нямат право да искат да не се пипат осигуровките.

Представители на синдикатите и работодателите заявиха при влизане на поредните преговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество, че не отстъпват от позициите си. Изпълняващият длъжността президент на КНСБ Пламен Димитров заяви, че може да преговарят и да направят компромис по някои от исканията на работодателите, но не и по разпределението на осигурителната вноска 50:50 между работодател и работещ. Сега вноската е 60:40.

Ако има непреодолими пречки в преговорите между двете страни, има арбитър и това е държавата - нека тя да си влезе в ролята, коментира председателят на БСК Божидар Данев. На въпрос дали работодателите държат осигурителната вноска да се разпределя 50:50, Данев попита дали синдикатите са готови вноската да не се вдига. Той подчерта, че държавата трябва да внася по-високи осигурителни вноски за работещите в МО и МВР и да ги превежда всеки месец, а не както в момента на три месеца.

Симеон Дянков, който също участва в заседанието на съвета, каза, че МФ е подготвило много точни разчети. На въпрос дали те включват увеличение на осигурителната вноска с 2 процента, той отговори, че това ще се разбере след приключване на заседанието.

В преговорите на НСТС участва и премиерът Бойко Борисов.


МФ готви нова секира за медицинските услуги
Университетските болници ще вземат с 1/4 повече, а областните - с 10% повече пари от общинските за една и съща дейност. Това предвижда подготвяната в Министерството на финансите "Методика за заплащане на болничната медицинска помощ". Лечебните заведения са разделени на 3 групи - университетски, областни, общински и други. Това става ясно от писмо на зам.-министър Боряна Пенчева до националните консултанти. Освен споменатата методика в писмото става въпрос и за "Методика за изчисляване на реимбурсните нива". Според експерти втората методика дословно преписва съществуващите и сега в Националния рамков договор 2010 текстове за отчитане и заплащане на болничната помощ.

Припомняме, че повече от година Симеон Дянков обещава "реално остойностяване" на медицинските дейности. В звеното в МФ, което се очакваше да работи над "реалното остойностяване" на медицински услуги, работи Жени Начева, бивш финансист и директор на НЗОК.

Преди дни стана ясно, че въпреки обещанието, че на болниците ще се платят по 80 млн. лв. за септември и октомври, НЗОК е определила по-малко пари и заети в системата пресметнали, че болниците всъщност ще получат около 67 млн. лв. за август, което е с 30% по-малко от м.г. С 6 млн. лв. по-малко са и пресметнатите от касата пари за октомври от обещаните 80 млн. лв., твърдят запознати.

Разпределянето на средствата към болниците става по методика, утвърдена от Надзорния съвет на НЗОК, и никой от болничните директори не трябва да се съмнява, че при разпределянето на средствата може да има субективизъм, коментира по-късно Нели Нешева, директор на НЗОК.

Според данни на родния Икономически и социален съвет около 1,2 милиона са гражданите, които живеят под официалния праг на бедността у нас. Което според сухите цифри на статистиката означава, че доходът им е до 211 лв. Това поне е официалната граница на т.нар. относителна бедност в България от 1.1.2010 г. според решение на кабинета от края на м.г. А този показател е доста по-оптимистичен от цитираното в полското издание.

Прагът на относителната бедност се изчислява на база 60% от средния доход за страната. Официално 21,3% са хората у нас, които живеят под този праг, като това са данни от началото на т.г. А след 9 месеца в кризата този показател най-вероятно е още по-висок.

Трябва да се има предвид, че границата за бедност в България е 2,8 пъти по-ниска в сравнение с новоприсъединените и дори цели 13 пъти под тази за старите страни-членки на ЕС. Без обаче стоките и услугите у нас да са с толкова пъти по-евтини. Дори напротив - основни хранителни продукти в България са по-скъпи от Германия например. А това прави бедността у нас значително по-жестока.

Според дефиницията за бедни се считат тези хора, които нямат достатъчно доходи за задоволяване на основни материални потребности като храна, облекло, жилище; имат ограничен достъп до социални услуги като образование и здравеопазване; нямат възможности за личностно развитие и за подобряване на жизнения стандарт.

А въз основа на субективното усещане за недостатък на средства за нормално съществуване дори 92% от българите считат, че бедността в страната ни е широко разпространена, съобщи неотдавна Евробарометър.

Националният статистически институт от своя страна по отношение на бедността ни подхранва отчасти с данни от преди кризата, според които делът на работещите бедни за 2008 г. у нас е бил 7,1%, докато при безработните достига 53,3%. А днес тези показатели със сигурност са значително по-високи.

Но какво реално означават всичките тези числа? Фактът, че според чуждите наблюдатели над 2 млн. души у нас са принудени да съществуват с едва 1,87 евро на ден (респективно 56 евро на месец) означава, че нивата на бедността у нас са достигнали най-драматичните показатели от Черния континент. Нивото на "абсолютната" бедност в Африка се изчислява на 2 щатски долара на ден, под която сума вече е застрашено физическото оцеляване на индивида. А това е с малко (около половин долар) под показателя за въпросните 2 млн. граждани у нас. Потресаващ факт!

Но има и много примери за редица страни от африканския континент с по-високи социални стандарти от тези у нас. Така например пенсията на учител в централноафриканската държава Габон е около 120 евро, което комай е повече от даскалската пенсия у нас. Оказва се също, че там здравеопазването е изцяло безплатно, дори за операции в чужбина (разходите се покриват от държавен фонд, захранван от износа на суровини). Освен това в тази държава цените са значително по-ниски от българските, а разходите за отопление и за дебели дрехи през зимата изцяло отпадат, понеже страната е на екватора.

Всичко това говори, че сме подложена на тежка мизерия нация. Феноменален е още един факт - икономическата криза не намали броя на богаташите у нас. Данните на БНБ показват, че новите финансови милионери за година дори са се увеличили с 96 - до 423 души. Как става така, че най-бедната европейска нация продължава да произвежда богаташи? Явно това е пряко свързано с прогресиращата мизерия на народа, тъй като в едно общество забогатяването и обедняването са взаимно свързани, като скачени съдове. И за да се пълнят джобовете на едни толкова много, е необходимо другите да се изпразват все повече. Съответно, за да се ликвидира бедността у нас, трябва да се изкорени възможността отделни субекти да могат да забогатяват за сметка на обществото. А който говори нещо друго, просто ви хвърля прах в очите.

От всяка маса в държавата - независимо дали на нея има ракия със салата за приятели или уиски с бадеми за официални лица, се сипе рекет към властта: тръгваме на протест, ако...! Недоволни на различни нива се заканват да излязат на улицата, за да си поискат толкова пари, колкото не им достигат за служебно и лично оцеляване.

Последни на опашката засега са ВУЗ-овете: затваряме през зимата, обяви Алма матер, медицинските университети ще протестират, защото сумите за тях от бюджета са орязани драстично...

Професорите не казват какво да правят студентите им, които няма как да не плащат наемите на квартирите си през студените неучебни месеци, но това е отделен въпрос.

Преди научните кадри бяха синдикатите срещу пенсионната реформа, лекарите за неиздължените им пари, дори полицаите...

Заразата "шествие, митинг, стачка" заприличва на епидемията от свински грип, която така и не успя да се превърне в пандемия, но превантивно светът се нагълта с всевъзможни илачи, а производителите им се замогнаха яко. У нас даже министър изгърмя, заради ваксините срещу вируса, който ни паникьоса дори само със сянката си, после ни подмина. Следите обаче останаха, заедно с ненужните предпазни мерки.

Аналогичен е проблемът с протестите сега - не се случват, обаче заплашително надигащата се тяхна сянка постига целта им.

С други думи казано - кой каквото поиска, тръгва да го търси на улицата, а властта му го дава, още преди да е стъпил на тротоара. В резултат на което улиците стават все по-претъпкани, а курсът на управлението започва да изглежда изгубен. С осигуровки надолу-нагоре, вдигнати или възстановени, със здравеопазване като бездънна яма, която властта пак ще пълни, с образование без лекции, но с гарантирани преподавателски заплати...

И с бюджет, който е надупчен като бг шосе или швейцарско сирене. Изходът е в ръцете на премиера Бойко Борисов - ако той не пресече отстъпките пред всяко недоволство, има сериозна опасност да се превърнем в държава от уличници.

А сред тях - нали знаете, някои печелят 2 пъти по 20 лв., други 20 пъти по 2 лв., а трети си отнасят цели магистрали в къщи, по думите на Борисов. Този филм обаче го гледаме за N-ти път, краят му не остава нито за нас, нито за реформите в живота ни.

Затова - по-добре пари срещу реформи, отколкото срещу протести.


Няма лекарска грешка при смъртта на 3-годишното дете
Няма допусната лекарска грешка на медицинския екип в многопрофилната болница в Кърджали, която да е довела до смъртта на 3-годишния Юсуф Мустафа. Това е констатирала проверката на независимата изпълнителна агенция „Медицински одит", съобщи директорът на здравното заведение д-р Тодор Черкезов. Били отбелязани единствено пропуски при воденето на документацията по случая.

Малкият Юсуф Мустафа почина на 18 август в университетската болница в Пловдив. Седмица по-рано той вдига температура и получава болки в корема. Майка му го вода на личния лекар, който не открива нищо тревожно. Семейството заминава за село Нановица, където детето буквално посинява. На 15 август вечерта е докарано в болницата в Кърджали. Протоколът от медицинския одит сочи, че са извършени прегледи от педиатър, хирург и анестезиолог. Направена е рентгенова снимка и пълни клинични изследвания. В здравното заведение няма детски хирург и анестезиолог, поради което решават да го транспортират до университетската болница в Пловдив.