Симеон е роден през 864г. Той е син на
Борис I от Крумовата династия. За
раждането му се съди от две писма
на константинополския патриарх
Николай Мистик,според които през 924г.
Симеон е на 60 години. Патриархът го
нарича,,син на мира“, което се свързва
с българо-визнатийският мирен
договор, довел до покръстването на
българите. Намерението на княз Борис
е тронът да бъде наследен от най-
големия му син Владимир Расате, а
Симеон да стане високопоставен
духовник. През 878г. Борис изпраща
Симеон в Магнаурската школа в Константинопол. Там той приема името Симеон. Междувременно Владимир наследява Борис. Владимир Расате извършва действия, които принуждават Борис да го свали от трона. Посочва Симеон за нов владетел.
Дейност
През 894 г. Симеон нахлува с войските си в Тракия и побеждава византийските части, изпратени срещу него. Императорът Лъв, верен на византийските дипломатически похвати, веднага привлича на своя страна маджарите живеещи тогава между Днепър и Долни Дунав. Те нападат Североизточна България и я опустошават. Симеон започва продължителни преговори с писма до византийския дипломат Лъв и в същото време сключва таен съюз с печенегите. През 896 г. съюзниците българи и печенеги нанасят съкрушително поражение на маджарите, като ги прогонват на запад в
Панония. В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Драч. През 904 г. прави опит да завладее Солун и границата се установява на 22 км. северно от града, което е отбелязано в Наръшкия надпис. У българския владетел се засилва мечтата за Константинопол. През 913 г. той достига с войските си до византийската столица. По време на преговорите Симеон е коронясан символично за ”цар на българите” от патриарх Никола Мистик.Императрица Зоя извършва преврат и отхвърля споразумението с българите. Недоволен от тази измяна, цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис. След дипломатическо затишие двете страни достигат до нова война.
Решителната битка става при р. Ахелой в полето на Анхиало. На 20 август 917 г., предвождани от самия цар Симеон, българите нанасят най-голямото поражение на византийската армия, предвождана от пълководеца Лъв Фока, и настъпват към Константинопол. Тогава Симеон започва да се титулува ”Цар на българите и василевс на ромеите”.През 922 г. цар Симеон прави нов опит да превземе Цариград, като търси помощта на арабската флота. Преговорите с арабите се осуетяват, но българските войски са край Босфора. Императорът Роман Лакапин иска преговори. На 09 септември 923 г. двамата владетели се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го акламира на гръцки като ”василевс на ромеите”. С много подаръци императорът склонява Симеон да се оттегли. През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета.
Златен век
При управлението на Симеон Средновековна България достига своя културен разцвет, превръщайки се в литературен и духовен център на Славянска Европа.В това отношение Симеон продължава политиката на своя баща Борис за утвърждаване и разпространяване на славянската култура и привличане на учени и писатели в страната.
Симеоновият Златен век е свързан и със създаването на оригинални богословски и светски произведения, като „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, „Азбучна молитва“ и „Проглас към Евангелието“ на Константин Преславски, „За буквите“ на Черноризец Храбър. Личният принос на Симеон към този разцвет на литературата е възхваляван от съвременниците, например в сборника „Златоструй“ и в Симеоновия сборник, към който самият цар пише едно приложение.
Симеон превръща новата българска столица Преслав във великолепен религиозен и културен център, предназначен по-скоро за демонстрация на разцвета на царството и за владетелска резиденция, отколкото за военна крепост. Със своите повече от двадесет кръстокуполни църкви и многобройни манастири, своят внушителен царски дворец и Златната (Кръгла) църква, Преслав е истинска имперска столица.
Смърт
Цар Симеон Велики умира на 27.05.927 г. от сърдечен удар.