Симеоновият златен век какво представлява явлението „Златен век“?



Дата30.11.2018
Размер27.49 Kb.
#106904
СИМЕОНОВИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК



  1. Какво представлява явлението „Златен век“?

Най-голям разцвет през управлението на цар Симеон (893-927) придобива старобългарската литература. Достигналите до наше време образци разкриват изключително богатство на идеи, жанрово разнообразие и стилово изящество, които дават основание времето от края на ІХ и Х век да бъде определено като „Златният век на българската книжнина”. Това се дължи на традициите, създадени от учениците на Кирил и Методий и на техните две школи – Плисковско-Преславската и Охридската. Но много важни са благоприятните условия, създадени от княз Борис І и особено от цар Симеон с неговото личното участие в книжовната дейност.


  1. Новата столица Преслав – център на българския културен живот

По подобие на Византия, Симеон възприема идеята, че столицата трябва да бъде и културен център. В няколко извора се говори, че Симеон е изградил Преслав за 28 години. Градът има следните забележителности:

а) вътрешен град

б) укрепен външен град

в) „Кръглата църква“, наричана още „Златна църква“

в) Преславска рисувална керамика


  1. Книжовен живот:

Съхранени са произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др. Тези книжовници правят преводи на византийските богослужебни книги, съставят жития, написват похвални и поучителни слова, хронографии, философски и исторически творби. Самата старобългарска ръкописна книга е изящно произведение на изкуството. Реформира се графичната система, като постепенно глаголицата се заменя с по-практичната за изписване кирилица. Заслугата за това се дължи на учениците на Кирил и Методий, а вероятно и на самият цар Симеон, завършил Магнаурската школа.

а) Климент Охридски – той влага целия си труд за просветата на народа, съставя значителен брой слова, песнопения за църковни празници, събрани в три големи тома. Създател е и на изящен литературен стил, най-вече в 26-те му похвални слова, като „Похвално слово за Йоан Кръстител” и „Похвално слово за Кирил Философ”. Смята се, че той е автор и на Пространните жития на Кирил и Методий. Климент Охридски умира на 23 юли 916 г. в построения от него манастир край Охрид.

б) Наум Охридски – той замества Климент от 890 до 900 г. в Македония, който отива в Преслав и оглавява царския скрипториум (сграда за писане и изработка на книги).

в) епископ Константин Преславски – един от най-забележителните книжовници и творци от Преславската книжовна школа, добър познавач на старобългарски и старогръцки език. Той превежда „Учително евангелие” – с 51 беседи по църковния календар. Другият му основен труд е съчинението „Историкии” – първата летописна творба в християнска България. Константин Преславски е известен и като талантлив поет, автор на прочутата Азбучна молитва, написана в акростих – (всеки стих започва с поредната буква от азбуката).

г) Черноризец Храбър – негово е публицистичното съчинение „За буквите”. Тази творба представлява пламенна защита на славянската азбука и на първоучителите Кирил и Методий. Тя се разпространява и в Сърбия и Русия, където са открити десетки преписи.

д) Йоан Екзарх – „Небеса” и „Шестоднев” са основните му съчинения. Неговият „Шестоднев” съдържа знания за земята, за природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло и др., описани с жив и образен език.

е) цар Симеон – с неговото име са свързани два сборника: „Златоструй“ – с творби на Йоан Златоуст, и „Светославов (Симеонов) сборник“ – енциклопедични съчинения, образци на високата образованост. Към Симеоновия интелектуален кръг работят още книжовници, за които не са запазени или още не са открити достатъчно данни – презвитер Григорий, Тудор Докс, презвитер Йоан и др.
4. Образуване на българската народност

Процесът на образуване на българската народност се развива в Мизия, Тракия и Македония. Двуезичието сред общността е премахнато и славянският език се утвърждава като водещ в държавата. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩзыкъ словѣньскъ (славянски език), а впоследствие ѩзыкъ блъгарьскъ (български език). Нарича се „старобългарски“ от днешна гледна точка.
Каталог: dpetrov79 -> files -> 2017
2017 -> Залезът на средновековната (втората) българска държава
2017 -> Зараждане на националноосвободително движение формиране на българската нация
2017 -> Българите през османската държава (ХV-ХVII век) Социално-икономическа система
2017 -> Антиосманска съпротива на българите през ХV-ХVII век
2017 -> Начало на българската царква, култура и книжнина борба за самостоятелна църква
2017 -> България през първите десетилетия на 14. век
2017 -> Векът на цар симеон велики (893~927) Кризата от 889~893 година: Владимир Расате
2017 -> Развитие и постижения на българската просвета и култура
2017 -> Балканския полуостров в навечерието на едно ново начало


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница