Симеоновият златен век какво представлява явлението „Златен век“?
Изтегляне 27.49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Новата столица Преслав – център на българския културен живот
- 4. Образуване на българската народност
СИМЕОНОВИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК
Най-голям разцвет през управлението на цар Симеон (893-927) придобива старобългарската литература. Достигналите до наше време образци разкриват изключително богатство на идеи, жанрово разнообразие и стилово изящество, които дават основание времето от края на ІХ и Х век да бъде определено като „Златният век на българската книжнина”. Това се дължи на традициите, създадени от учениците на Кирил и Методий и на техните две школи – Плисковско-Преславската и Охридската. Но много важни са благоприятните условия, създадени от княз Борис І и особено от цар Симеон с неговото личното участие в книжовната дейност.
По подобие на Византия, Симеон възприема идеята, че столицата трябва да бъде и културен център. В няколко извора се говори, че Симеон е изградил Преслав за 28 години. Градът има следните забележителности: а) вътрешен град б) укрепен външен град в) „Кръглата църква“, наричана още „Златна църква“ в) Преславска рисувална керамика
Съхранени са произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др. Тези книжовници правят преводи на византийските богослужебни книги, съставят жития, написват похвални и поучителни слова, хронографии, философски и исторически творби. Самата старобългарска ръкописна книга е изящно произведение на изкуството. Реформира се графичната система, като постепенно глаголицата се заменя с по-практичната за изписване кирилица. Заслугата за това се дължи на учениците на Кирил и Методий, а вероятно и на самият цар Симеон, завършил Магнаурската школа. а) Климент Охридски – той влага целия си труд за просветата на народа, съставя значителен брой слова, песнопения за църковни празници, събрани в три големи тома. Създател е и на изящен литературен стил, най-вече в 26-те му похвални слова, като „Похвално слово за Йоан Кръстител” и „Похвално слово за Кирил Философ”. Смята се, че той е автор и на Пространните жития на Кирил и Методий. Климент Охридски умира на 23 юли 916 г. в построения от него манастир край Охрид. б) Наум Охридски – той замества Климент от 890 до 900 г. в Македония, който отива в Преслав и оглавява царския скрипториум (сграда за писане и изработка на книги). в) епископ Константин Преславски – един от най-забележителните книжовници и творци от Преславската книжовна школа, добър познавач на старобългарски и старогръцки език. Той превежда „Учително евангелие” – с 51 беседи по църковния календар. Другият му основен труд е съчинението „Историкии” – първата летописна творба в християнска България. Константин Преславски е известен и като талантлив поет, автор на прочутата Азбучна молитва, написана в акростих – (всеки стих започва с поредната буква от азбуката). г) Черноризец Храбър – негово е публицистичното съчинение „За буквите”. Тази творба представлява пламенна защита на славянската азбука и на първоучителите Кирил и Методий. Тя се разпространява и в Сърбия и Русия, където са открити десетки преписи. д) Йоан Екзарх – „Небеса” и „Шестоднев” са основните му съчинения. Неговият „Шестоднев” съдържа знания за земята, за природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло и др., описани с жив и образен език. е) цар Симеон – с неговото име са свързани два сборника: „Златоструй“ – с творби на Йоан Златоуст, и „Светославов (Симеонов) сборник“ – енциклопедични съчинения, образци на високата образованост. Към Симеоновия интелектуален кръг работят още книжовници, за които не са запазени или още не са открити достатъчно данни – презвитер Григорий, Тудор Докс, презвитер Йоан и др. 4. Образуване на българската народност Процесът на образуване на българската народност се развива в Мизия, Тракия и Македония. Двуезичието сред общността е премахнато и славянският език се утвърждава като водещ в държавата. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩзыкъ словѣньскъ (славянски език), а впоследствие ѩзыкъ блъгарьскъ (български език). Нарича се „старобългарски“ от днешна гледна точка. Каталог: dpetrov79 -> files -> 2017 2017 -> Залезът на средновековната (втората) българска държава 2017 -> Зараждане на националноосвободително движение формиране на българската нация 2017 -> Българите през османската държава (ХV-ХVII век) Социално-икономическа система 2017 -> Антиосманска съпротива на българите през ХV-ХVII век 2017 -> Начало на българската царква, култура и книжнина борба за самостоятелна църква 2017 -> България през първите десетилетия на 14. век 2017 -> Векът на цар симеон велики (893~927) Кризата от 889~893 година: Владимир Расате 2017 -> Развитие и постижения на българската просвета и култура 2017 -> Балканския полуостров в навечерието на едно ново начало Изтегляне 27.49 Kb. Сподели с приятели:
|