Синдром на поликистозни яйчници Орбецова, М. М

Голямото общомедицинско значение на PCOS се обуславя от факта, че според съвременните концепции заболяването се явява типичен пример за метаболитен синдром при женския пол, в чиято основа лежи инсулиновата резистентност с компенсаторна хиперинсулинемия. Така, при засегнатите жени е намерена по-висока честота на висцерално затлъстяване, неблагоприятно съотношение между атерогенни и антиатерогенни адипоцитокини, различни по степен въгрехидратни нарушения. Данните категорично доказват, че дори в ранна възраст жените с PCOS имат подчертано атерогенен липиден профил и други сърдечно-съдови рискови фактори, което след определен период от време (15-20 г.) може да доведе до повишена заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Доказва се ранно развитие на атеросклероза, по-честа поява на хипертония, вкл. по време на бременност, гестационен диабет.

В доклада е направен преглед върху честотата и характеристиките на разгърнатия метаболитен синдром и отделни негови компоненти при жени с PCOS с различна фенотипна изява. Наблюдават се значими разлики по отношение на антропометричните, хормоналните и метаболитните показатели между класическите форми и останалите клинични варианти на PCOS в българска популация. Затлъстяването е характерно за фенотипове А и В, като честотата му варира в различните популации. Откриват се захарен диабет/нарушен глюкозен толеранс, дислипидемия, метаболитен синдром, повишени нива на редица доказани маркери за сърдечно-съдов риск, но за тяхното развитие важна играе роля телесното тегло. Фенотип C идентифицира жени с хиперандрогенизъм и РСО, но с наличие на овулаторни цикли. Те са носителки на леки форми на PCOS, при които инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията не са изразени, честотата на метаболитни нарушения и сърдечно-съдови рискови фактори е по-ниска в сравнение с жените с класическия PCOS-фенотип. Телесното тегло при фенотип С обикновено е нормално или леко повишено. Изразените промени в теглото могат да доведат до преминаване на жените от един хиперандрогенен фенотип в друг. С фенотип D са жени с хронична ановулация и РСО, но с нормални андрогенни нива. Проучванията при този фенотип са оскъдни.

Липсата на ясна етиологична причина налага лечението на PCOS да бъде ориентирано симптоматично. Основните цели са: индукция на овулацията; лечение на хиперандрогенизма; лечение на компонентите на метаболитния синдром. При всеки отделен случай, в зависимост от фенотипната изява на заболяването и приоритетния здравен проблем на жената, се избира конкретна стратегия. В дългосрочен план се цели профилактика на късните рискове от PCOS – хипертония, захарен диабет, ССЗ, ендометриална хиперплазия с потенциален риск от малигнизация. По-голямата част от терапевтичните средства имат комплексен ефект.