Синтетичните упражнения при изучаване на местоименията клас)

Използването на синтетичните упражнения при изучаване на местоименията е методически целесъобразно поради специфичната семантична, формално- граматическа и функционална характеристика на този клас думи. Местоименията са думи без собствено лексикално значение. Те се семантизират в текста или ситуацията, и в този смисъл се определят като субективни думи, силно зависими от контекста в интра- и в екстралингвистичен смисъл. Поради този факт, работата върху местоимения се реализира най-често на равнище текст и коментарът на формално- граматическите им характеристики предполага коментар и на функциите им в текста /изречението/. Този факт определя и честата употреба на синтетичните упражнения при изучаването на местоименията.

Например: Упражнение 1: Прочетете двата текста. Ако вие трябва да обяснявате защо имате двойка, кой от двата варианта ще използвате и защо? В кой от двата случая ученикът е повече виновен? Коя е причината за това (припомнете граматическите особености на личните местоимения). Коментирайте разликите в употребата на местоименията, изучени досега.

Текст А: Представи си – днес получих двойка по български. И то за нищо. Не си носех домашното. Вчера госпожата ми напомни за него, ама аз съм си забраван!

Текст Б: Представи си – днес получих двойка по български. И то за нищо. Не си носех домашното. Вчера госпожата напомни за него, ама аз съм си забраван!

_{Упражнението дава възможност да се открие смисловата разлика, която се постига чрез експлицитното или имплицитното изразяване на местоименната форма (ми – л.м., д.п., 1 л., ед.ч.). Учениците характеризират контекста, в който се реализират двата текста. В първия текст отговорността на ученика е по-голяма, защото личното местоимение ми насочва към персонално адресиране на информацията. Коментира се функцията на местоименията в текстовете и избраната стратегия. Упражнението може да се използва в уроци на тема: “Назоваващи и заместващи думи”, “Лични местоимения” и “Речева ситуация”.}

Упражнение 2: Зная, че обичате да гледате анимационния филм “Сто и един далматинци”. Защо ви харесва този филм? Кой ще припомни съдържанието му накратко? А знаете ли, че филмът е направен по едноименната книга на английската писателка Доуди Смит? На дъската е написан откъс от финала на книгата. Опитайте се да попълните празните места с подходящи думи (думите в скобите са взети от авторския текст). Какви са думите като части на речта, с които попълнихте празните места? Защо се насочихте към тях? Сравнете вашите варианти с авторския текст. Открийте всички местоимения и определете граматическите им признаци както следва:

I редица работи върху показателни местоимения

II редица – върху лични местоимения

III редица – върху относителни местоимения

Тези, които свършат по-рано, да преброят всички местоимения (учени досега) и всички думи в текста.

…/Така/ мистър Душкинг се оказа собственик на сто прекрасни далматинци. …/Тогава/ …/той/ реши да купи къща в провинцията. За щастие, спокойно можеше да си позволи …/това/, тъй като правителството отново бе затънало в дългове, а …/той/ отново …/го/ измъкна от …/тях/. Този път мистър Душкинг беше възнаграден с …/такъв/ доход, …/който/ …/му/ позволяваше да пести …/всичко/, …/което/ иначе би плащал като данъци.

Учениците се разделят на работни групи. Първа група открива показателните местоимение, втората група определя граматическите признаци на личните местоимения, а трета група прави морфологичен разбор на относителните местоимения. Като индивидуална задача е поставена задачата да се преброят всички местоименни форми и да се определи честотата им на употреба - 30% от всички думи.

Упражнението актуализира знания за граматическите признаци на местоименията, затвърждава новата информация за свързващата роля на местоименията, а също така и за събирателно- обобщителното им значение (това, всичко). Илюстрират се възможностите на местоименията (показателни и лични) да заместват не само дума, но и по-големи текстови отрязъци. Вниманието на учениците се насочва към местоименното наречие така, което в текста има самостойна обобщително-посочваща употреба. То препраща към предходна информация, в случая голям текстов отрязък. Поради тази причина някои ученици са се затруднили и на мястото на първото многоточие са поставили думите: и, сега, вече, най-после и т.н. В коментара на задачата специално внимание се обръща на този пример, илюстриращ способността на показателни думи да осъществяват кондензирано предаване на информацията. По този начин се постига свързаност с цялостен предходен текст и се осигурява икономичност. Анализът на елементите от свързващия механизъм, осигуряващ единство между текста на смислово и езиково равнище, ще осигури на петокласниците последователно прилагане в практиката на знанията за свързващите средства и начините на свързване. Упражнението се използва в уроци на тема: “Показателни местоимения” или “Ролята на местоименията и местоименните наречия в текста”.

Знаем, че ти си най-добрият старец на света. Жалко, че идваш само веднъж в годината. И тази година ще дойдеш и ще ни донесеш най-невероятните подаръци.

Мама и татко все ни разправят, че ти си справедлив и щедър и най-добре знаеш кой какво заслужава. Дано това е вярно наполовина, защото аз и брат ми не сме толкова послушни, но пък много те обичаме.

Чакаме те с нетърпение:

В текста се предлагат и идеи как някои предкомуникативни упражнения да се обогатят с комуникативни задачи, за да се превърнат в синтетични упражнения, тъй като прегледът на сега действащите учебници по български език показва, че в тях преобладават задачи за откриване на местоимения, за морфологичен и синтактичен разбор, за редактиране (Виж.V₁- стр.77; V₂ – стр.101; V₃ – стр.37).^

Възможността за трансформация на предкомуникативните и комуникативните упражнения в синтетични е заложена в специфичната същност и структура на синтетичните упражнения.

Ако към предложените в учебниците предкомуникативни упражнения [Георгиева 2002] се добавят комуникативни задачи, предполагащи коментар на съдържанието на текста, на ситуацията, в която е възникнал текстът (адресат, адресант, време, място и т.н.), на звученето на текста, на нравствените послания в него и ролята на местоименията за изразяване на тези съдържателни характеристики на текста, то упражненията ще притежават диференциалните признаци на синтетичните упражнения.

“Отличници”, “Такива ученици”, “Малките математици”, “За приятелите на математиката”, “Задачите и възможността да те обичат”.

Текстовете, съставени от шестокласниците, показват, че учениците притежават умения да превръщат смислите в слово, да създават дискурс. Например:

I вариант: Такива ученици

Най-добрите математици в нашия клас са Христо и Стефан. Те обичат да решават задачи. Не се плашат от контролните работи. Свършват първи и понякога ни подсказват. Всякакъв тип задачи са лесни за тях. На олимпиадата по математика се представиха блестящо. Госпожата е горда, че има такива ученици.
II вариант: Задачите и възможността да те обичат

Да решаваш задачи е трудно нещо. Смяташ, смяташ, а отговорът все не се получава. За да се справиш, трябва да си упорит и постоянен, да знаеш всички теореми и формули, да мислиш.

Математиката е точна наука. Но за мен тя е и изкуство. Нужно е въображение.

Труд, системност, логичност, упоритост – това е необходимо, за да си приятел на математиката. Това са и възможностите да бъдеш обичан от задачите.

Трансформираният вариант на коментираното упражнение предполага вече реализация не само на информативно- познавателни, но и на комуникативнопрактически цели. Учениците осъзнават отношението между смисловата страна на текста и ролята на местоименията за експлициране на тези смисли. Откриват връзката между заглавието на текста и неговото съдържание. Убеждават се в полифункционалността на местоименните форми – свързващи средства и оценъчни думи.

Аналогична е и промяната на комуникативните упражнения в синтетични (чрез прибавяне на граматическа задача).

Синтетичните упражнения имат и друго предимство. Те са удобни за включване и в тестове за проверка на знанията и уменията на учениците.

Всичко казано дотук мотивира присъствието на синтетичните упражнения в часовете по български език и по-специално при изучаването на местоименията. Използването на такива упражнения помага за подобряване на речевата практика на подрастващите, подготвя учениците за същинската комуникация, илюстрира промяната на обучението по български език към по-голяма прагматизация.