Скъпи мой връстнико,
Аз съм на 16 години. Дойдох на Земята с много надежди. Но какво намерих тук?... Един модерен, но сложен, объркан и труден свят.
Нека се обърнем с едно послание към нашето общество, за да се чуят и гласовете на децата. Това писмо е за най-важното правило – да уважаваме правото на другия. То е призив за толерантност и позитивизъм, но също - зов за помощ и предупреждение. Защото в ръцете на цялото човечество – всеки един от нас – е отговорността за съдбата на Земята – нашият общ дом.
„Моля, уважавай моите права, защото…
…и аз като теб, съм Човек…
…и аз дишам, и моето сърце бие, и аз чувствам, и аз мисля…
…и за мен слънцето грее, небето е синьо, тревата е зелена и птиците пеят…
…и аз съм важен…
…и аз имам своето място в нашия мир…
…и аз искам да направя нещо забележително в живота си…
…и аз искам да се чувствам добре…
…утре ще порасна…
…утре ще бъда голям, но все още ще помня детството…
…ще предам всичко на идващите след нас деца…
…утре може ти да си на моето, а аз на твоето място…
…моят стон е твоята болка…
…моите сълзи са твоите белези…
…моята победа е твоят триумф…
…иначе ще загубя вяра в Човека…
…иначе ще загубя надежда за Човека…
…иначе ще загубя любовта си към Човека…
…иначе светът ни губи смисъл…“
С най-добри пожелания,
Твой връстник
Сподели с приятели: |