Скъпи Небесен Татко, ние сме благодарни, че си ни довел тук, молим Те да ни изпратиш Святия Дух, за да може Той да ни научи на всяка истина, защото ние Те молим в името на Исус Христос. Амин! В хода на нашия семинар

Скъпи Небесен Татко, ние сме благодарни, че си ни довел тук, молим Те да ни изпратиш Святия Дух, за да може Той да ни научи на всяка истина, защото ние Те молим в името на Исус Христос. Амин!

В хода на нашия семинар ще разберем повече за практичните въпроси. Някои от вас започнаха да си задават въпроса: „Кога ще стане това?“, но в този въпрос действат богословието и философията., затова е много важно да го разберем. Нашата тема днес се казва : „ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО НА ЗЛАТНОТО ТЕЛЕ“

Ние ще се опитаме да свържем музикалните характеристики или характеристиките на музиката и философските предположения. Тази древна история не ни е дадена просто така, заради нашето удоволствие. Четейки я, ние трябва да извлечем уроци.

Когато апостол Павел е гледал на последното време и е искал да ни подготви за това, с което ще се сблъскаме, той насочва вниманието ни на златното теле. Това, което се е случило тогава в малък мащаб, ще се прояви в световен мащаб.

Тъй като ние говорим за музика, музиката можем да я сравним с къща. Коя е най-важната част на всеки дом? Добре. Основата. Фундаментът. Надявах се, че вие ще кажете това. А Исус е казал, че мъдрият човек е построил къщата си на скала. И ние наричаме скала основата. Да предположим, че вие вървите из някакъв град и си търсите къща. Коя е видимата част от къщата, която веднага се набива на очи? Но може да се каже, че не е най-видимата. Това не е основата. Когато вие се приближавате бавно към къщата, всъщност от колата вие не можете да видите основата на къщата. Но не трябва да мислим, че няма основа, щом не я виждаме от колата. Не трябва да оценяваме, не можем да оценим къщата, ако не сме проверили основата.

Не зная как е в Украйна, когато отиваме да купим нещо в Америка, понякога в супермаркета звучи музика. Аз обикновено отивам в магазина със списък, защото имам разчет за деня и не се вслушвам в музиката, която звучи. Ако вие сте в такава ситуация, как бихте нарекли музиката? Но вие очевидно бихте оценили музиката по ритъма, мелодията и хармонията. Всъщност това, което чуваме. Това можем да го сравним, ако сравним с къща, с покрива, стените,.. прозорците. А какво тогава представлява самата основа на музиката? Това не е ритъмът, мелодията и хармонията. Защото това по скоро прилича на стените и покрива. Основата е невидима и не се чува. Основата на музиката е представата за Бога. Кой е Той и как действа. Неговата ценностна система и вероучение. Нека да отворим с вас Библията на книгата Изход 32-а глава и ние ще погледнем на характеристиките на музиката на златното теле. Ще прочетем 17 и 18 стихове от 32 глава на Изход. „А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Мойсея: Боен глас има в стана. А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.“ Исус Навин не е видял какво става там, но чул както е написано „боен вик“. Ако помните, музиката има три основни характеристики - ритъм, мелодия и хармония. Ще ви задам прост въпрос. Ако музиката звучи като боен вик, каква характеристика доминира – ритъм, хармония или мелодия? Ритъм. Добре. Вие отговорихте добре. Знаете ли, където и да съм ходил, хората отговарят по един и същи начин. Микрофона изглежда няма да ми стигне, за да отида до това пиано и да демонстрирам, навярно няма да стигне. Добре. Тогава ще се приближим. Това боен вик ли е? Не. Дисонанс. Наистина звучи хармония, даже, ако това е сложна хармония или дисхармония, все едно това не е боен вик.

Ясно е, че военния вик е ритъм, обикновено подава ритъма. Нека да видим какво влияние е имало върху народа. Изход 32-а глава. Ще прочетем 25-и стих. „А като видя Мойсей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им)...“ В някои преводи е казано, че те се държали неконтролируемо и станали за посмешище на другите народи.

По-рано аз бях барабанист в джазова и рок група и затова добре познавам въздействието на ритъма. И затова Библията ни говори, че когато ритъмът доминира, синкопираният ритъм когато доминира, влиянието, оказвано на народа е такова, че те губят контрол. Ние също можем да прочетем 19-и стих от същата глава. Изход 32:19 „И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Мойсеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината“. Казано ни е, че те са танцували. Можете да си представите движенията на телата на тези танцуващи, когато ритъма доминира в музиката, особено синкопирания ритъм. Но не е нужно да вярвам на думи, има още един стих в тази глава, който обяснява всичко. В стих 6 е казано: „И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.“ Какво значи „да играят“ в този стих? Същата дума се употребява в 26 глава на Битие 8 стих. Битие 26:8. Помните там Исак казал, че не му е жена, а му е сестра. За Авимелех, филистимския цар е казано: „А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека“ виждате, че е използвана същата дума „играе“. Исак играе с Ревека, своята жена и той си казал: „ Почакайте. Ако това е твоя сестра, какво правите? При нас, в нашето царство това не е прието“. И на царя станало ясно, че те са мъж и жена.

Вие знаете, че огънят гори обикновено в камината. Но, ако този огън гори на друго място в дома, тогава има проблем. Тъй като се използва същата дума, то танците, които били там при телето, били много похотливи. Затова, навярно и танците, които са танцували, са изразявали с движенията на тялото много чувствени, сексуални маниери.

Книгата Съдии 16:25 се използва същата дума, когато филистимците хванали Самсон и се надсмивали над него. Съдии 16:25-27 „И когато се развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсона, за да му се подиграваме. И тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях; след което го поставиха между стълбовете на къщата. Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях. А къщата беше пълна с мъже и жени; там бяха и всичките филистимски началници, и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона, като беше станал за подигравка.“

За какво са го довели? За да ги забавлява, за да се повеселят. Т.е., това е било такова богослужение, много развлекателно, което подчертавало сексуалното желание. И синкопираният ритъм давал тона на всичко това.

И така, ние разгледахме характеристиката на музиката и влиянието, което тя е оказала на покланящите се на златното теле. Нека да видим на каква основа се основава тази форма на богослужение. В първия стих на тази лава се говори за това. В Изход 32-а глава, в средата на стиха е казано: „стани и ни направи богове, които да ходят пред нас“. Как може да се направи бог? С какво да започнем? Може би вие сте чували историята за човека, който казал: „Но творчеството не е толкова голямо дело. И той хвърлил призив към Бога и казал: „И аз мога да творя както и Ти“. И Бог казал: Добре, давай“. Той се навел и взел от земята, но Бог казал: „ Не, не. Вземи от твоята земя.“

Заповедта за съботата ни напомня, че нищо друго не може да бъде използвано за творчество. Има Творец и Той не е Такъв, каквито сме ние. Вчера ние четохме един цитат от Духа на пророчеството: „Много боготворят природата или й придават Божествени характеристики. Но това всъщност е нарушение на съботата, защото съботата ни напомня, че има разлика между творение и Творец.“

И така, това е лъжлива основа, на която те строят. Ако аз например заложа основата на 6 дюрма (това е примерно ето толкова), кой от вас ще си помисли, че се каня да строя небостъргач. Защото между основата и сградата има връзка. Не на всяка основа може да се постои всякакъв дом. Както във физически, така и в духовен. Когато се формира такава основа, то поклонението ще бъде такова, каквото Библията ни открива. В 7-и стих се описва влиянието на тези покланящи се. „Тогава Господ каза на Мойсея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя“. Виждате ли, казано е, че „този народ се е развратил“. Как тогава хората могат да казват, че както и да се покланяме, това не влияе на моя християнски опит, когато Библията казва на какво са започнали да се покланят и какви са станали.

Нека сега да се върнем към забравените основи от предната глава. Ще прочетем 31:3 „и изпълних го с Божия Дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;“. Тук е казано, че Святия Дух слиза на човека и му дава мъдрост за построяване на скинията. Но в 32-а глава вече никой не мислел за това. Преди 32-а глава, т.е. в края на 31-а глава се дават наставленията за съботата, от 12-и до 18-и стих се описва всичко това. 17-и стих: „То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои“ . Това е забравена основа. Не е възможно да се помни съботата и в същото време да си правиш друг бог. Ако си направим някаква материална представа за Бога, с какво ще завърши това? Нашата представа за Него изведнъж ще се сниши, защото Той е много повече от всичко сътворено и в това е коренът на проблема. Обърнете внимание на следващия цитат от книгата „Великата борба“. Той обединява философия, богословие и стила на богослужение.

„Сатана постоянно се стреми да представя в лъжлива светлина характера на Бога, природата на греха, около който строго погледнато, се води великата борба. Със своите коварни подбуди той се старае да омаловажи отговорността на хората пред Божия закон и да ги убеди в правото да съгрешават. И в същото време им внушава лъжлива представа за Бога, така че те започват да се страхуват и да Го ненавиждат, вместо това - да Го обичат. Дяволът предписва на Твореца собствената си жестокост. Тя намира израз в религиозните догми и във формата на поклонение“. ( ВБ, стр.569)

Обърнете внимание, че „лъжливата представа за Бога“ се изразява във „формата на поклонение“. Затова как ние се покланяме играе важна роля. Ето защо аз считам това изявление в Духа на пророчеството за богословско заявление. Защото според гръцката философия как вие се покланяте няма никакво значение. Но това е все едно да се каже, че между основата (фундамента) и сградата няма никаква връзка. Или може на всякаква основа да строим всякакво здание. Аз наричам следващия слайд „Анатомия на богослужението и музиката“, защото всички тези елементи са взаимно свързани. Както и при човека – дух, душа и тяло. Най-отдолу – основата –„направи ни бог, който да върви пред нас“. По-нататък е казано „ето ти бог, който те е извел из Египетската земя“. По-нататък се описва поклонението - глас на пеещи. И затова ние ще му пеем в зависимост от това как си представяме Бога и как Той действа в нашия живот. И крайният резултат – народа се разврати. Затова всичко е взаимно свързано и всичко това е било видно при поклонението на златното теле. Забележете, че са излезли извън себе си. Свършило им търпението. Мойсей не се връщал дълго и затова те решили да съединят библейските елементи на поклонение с египетските. И в края на краищата загубили контрол над себе си. Най-накрая при тях дошъл Мойсей със скрижалите с десетте заповеди и счупил тези скрижали, илюстрирайки, че тяхното поклонение е нарушило всяка от тези заповеди.

Но апостол Павел казва, че „всичко това е написано заради нас, които сме достигнали последните времена“. Това, което се е случило с древния Израил, се е случило и с християнството. Исус се възнесъл на небето и дълго Го нямало, и скоро църквата започнала да смесва истината със заблудата. Библия и традиция. Библия и езичество. Поклонение на идоли, изображенията влезли в църквата. По времето на средновековието народът се развратил. И някога, както Мойсей слязъл от планината, така и Исус ще слезе и ще осъди такова поклонение.

Може би у вас няма такова служене, но е САЩ в разни църкви се появи служене за прослава. (Имало ли е у нас такова служене, защото аз съм чувал за такова.). Ситуацията била такава: църквите заспивали, църквите били пасивни, няма се предвид непременно Адвентната църква, но общо църквите. Появили се хора, които да подтикнат църквата, като внесат живот. И са направили служене за прослава. Какво са празнували и какво са прославяли? Всъщност това, което са празнували е неправилното разбиране на спасителния план.

Това е опитност на бивш адвентен пастор.

„Когато започнах да посещавам други църкви и християнски концерти, аз получих огромно благословение от съвременната музика, прославата и музиката за богослужения. Аз се опитах с помощта на промяна на музиката да извърша възраждане на богослужението в църквата, в която бях пастор.

Мнозинството енориаши просто стояли и критикували. Аз все още не разбирах, че тяхното богословие ги е направило неспособни да празнуват. Празнуването е възможно само тогава, когато човек е спокоен от това, че Исус вече свършил работата“. (Клей Пек, „Пътешествие из законничеството“)

Той е искал да предизвика възраждане, променяйки музиката. Но той е имал предвид съвременната музика, тип рок музика. Но на много хора в църквата това не се харесвало и накрая той стигнал до извода, че тяхното богословие ги прави неспособни да празнуват. Защото човек може да празнува само когато всичко е останало назад, всички трудности са преминали. С други думи, трябва да разбираме, че Исус вече е завършил спасителния план. Той е приключил всичко. Разбира се, ние разбираме, че жертвата на Исус е била принесена веднъж за всички и тук не можеш да отнемеш нищо. Но този човек го разбирал така, че спасителния план е завършен, затова не е нужно нито светилище на небесата, нито 1844г, нито изследователен съд, нищо от тези неща. И затова, ако богослужението или поклонението на Бога зависи от разбирането за Бога, то това също е свързано и със спасителния план. Когато се променя формата на богослужението, вие разбирате, ако не вярвахме, че Исус извършва ходатайнствена служба в небесното светилище, че Той желае да ни очисти, да ни приготви за Второто пришествие, ако всичко това го няма, тогава ние просто ще празнуваме.

Аз бих искал да се спра малко на рок музиката. Сега ние живеем във време, което се нарича постмодернизъм. За постмодернизма е характерно отсъствието на абсолютна истина. Истините са толкова, колкото са и културите на народите. Няма обща истина, една за цялата вселена. Но разбира се, за всеки вярващ в Библията такова разбиране е разрушително. Тогава не трябват нито Библия, нито десет заповеди. Тогава остава да предположим, че Библията е продукт на нечие въображение и на културата, в която е живял. А у него културата и въображението не са по-добри, отколкото в другия човек. Нека да се върнем отново към анатомията на богослужението. Не казва ли Библията, че Бог е Бог на истината? Даже Исус казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Помните ли, Пилат попитал: „Какво е Истина?“ а какво ли ще е, ако няма абсолютна истина. Как ще повлияе на целия този вертикал?

Ако няма абсолютна истина, то не е истина, че Бог е избрал Израил, за да открие истината за Себе Си. И тогава самото разбиране, че има народ на остатъка носи проява на гордост и тщеславие И тогава не може да има лъжливо поклонение. Просто ще има истинско поклонение в различни степени. И как да вземеш решение, когато всичко е относително. Пробвайте да поживеете във времето на съдиите. Помните какво говори последния стих в книгата Съдии. „всеки правеше това, което му се виждаше правилно“.

Нека да прочетем изказването на един богослов за влиянието на музиката в постмодерния свят.

„Възможно е, филмите да са направили популярната постмодерна култура възможна, а телевизията да я е разпространила навсякъде, но рок музиката е навярно най-представителната форма на постмодерната култура…Рок музиката е въплътила в себе си централната тема на постмодернизма: неговия двоен фокус на световното и местното….В предлагането на големите звезди и на малките градски групи, рокът изразява стила на плурализъм, заимстван от местните и езическите музикални форми.“ (Това е един богослов Стенли Гренц и името на неговата книга)

И така рокът и плурализмът вървят ръка за ръка. Ние не можем към това просто да добавим християнски думи, защото тогава вие ще проповядвате две различни вести. Думите ще казват едно, а музиката ще носи съвсем различна вест. Спомнете си, че при златното теле се е носел глас на пеещи, а Исус Навин даже не можел да разбере какво е това. Т.е. той не можел да разбере какво се случва. Това ни говори, че е звучала такава музика, че не са се чували думи. Те казали за златното теле, че това ще бъде празник на Господа. И ако това е било празник на Господа, то какви думи са произнасяли. Аз не мисля, че са били някакви сатанински думи, защото те са имали такова впечатление, че са се покланяли на Бога, но заедно с това, Бог не го приел. И точно същото се случва и днес.

Попкултурата на нашите дни отразява децентрализирания плурализъм на постмодернизма и изразява антирационализма на постмодернизма. Както е видно от дрехите, които носят и музиката, която слушат, постмодернистите не са много убедени, че техния свят има център.“ (Grenz, 37-38).

Т.е., виждате, че е казано не само музиката, но и дрехите изразяват, че те нямат някакъв център. Не зная как е при вас, но в нашата култура например, хората носят панталони, които стоят много ниско и се вижда долното бельо и разбира се това не е само похотливо, но някак некултурно, но това също е израз на такова мислене „Аз тук съм важния и решавам как е правилно“. Ето защо, когато мнозинството от младите слушат рок музика, те започват да се бунтуват срещу възрастните, изобщо против всяка власт, защото те позволяват на врага да внедри своя разум и да ги обърка. И когато се появи някой и започне да им говори: „Слушай, има някакви нравствени принципи, стандарти“, тогава такъв човек отговаря: „Това може би е за теб, но не и за мен. Ти навярно си старомоден човек. Не обръщаш въобще внимание в какво време живеем“.

Рок музиката е също идеално икуменическо оръжие. Тя обединява хора с противоречиви възгледи за Бога. Нейният ритъм е родствен с много ритми на световната музикална култура. Нейното влияние е универсално и тя обединява всички, не гледайки на култура и език. Тя също обединява хора с различни култури и религии.

„Един вид рок, например песeнта “Soul Sell“ е открито християнски. Друг – богохулен, като например : „Исус се върна“ от Фидерза. Още един вид рок- например музиката на групата Police – и християнска и атеистична едновременно. Има ведически рок, Дзен-рок, Растофериански рок, Роден отново рок, нероден рок…даже еврейски рок. Пантеизмът на рока намира място за себе си в различни религиозни течения, въпреки появяващите се противоречия.“ (Robert Pattison)

И така, рок музиката обединява всички тези противоречиви мирогледи. Дзен – рок, роденият от горе, не роденият от горе, еврейски рок и т.н. той може да бъде атеистичен и християнски едновременно. Аз не бих искал за мен да говорят: „Той е християнин или може би атеист“. Бих искал да бъде ясно какъв съм. Следващият цитат показва как рок музиката е роднина с други видове музика.

„Музика в стил Соул и латиноамериканска музика може да чуете навсякъде в Африка, може да чуете музиката на африканците и на западни индианци по радиото по всяко време в повечето от големите градове на САЩ. Вие може да седите в бара на Гана, Того или Кот д‘Ивоар и да слушате музика от Заир, Конго или Нигерия; от Южна Африка или Ямайка, Пуерто Рико и Колумбия до САЩ; велики барабанчици, фанатици и учени могат да видят връзката на ритмите на латиноамериканските танци в залите на Ню Йорк с кубински и бразилски, а заедно и със западно африканските култове.“

И аз имам много цитати от учени, които показват връзката на рок музиката с латиноамериканската, а също и с африканската. Разберете правилно. Не всичко, което излиза от Латинска Америка, Африка или Куба е лошо, тъй както и не всичко, което са говорили Платон и Аристотел е лошо.

На нас ни е нужно да анализираме къде сме расли, в каква култура сме расли, от какви принципи сме се ръководили, които са ни помагали да вземем решение. От друга страна учени са можели да проследят музиката от Египет, както се е използвала например, при поклонението на златното теле и развитието на тази музика, как в последствие е дошла в Южна и Северна Америка и след това е еволюирала в джаз, блус и рок. Следващият цитат показва универсалното влияние на рока.

„Влиянието на рок музиката е универсално. Заглавие на есенното специално издание на списание „Таймс“ (2001г) „Музиката става световна“ „Глобализацията е може би дразнеща дума в политиката и бизнеса, но в сферата на музиката тя звучи положително, има фънк ритъм и привлекателна форма.

Днес музикантите и слушателите са обединени от международната мрежа на интернет, телевизия и множество звукозаписи. В резултат на работата на такъв огромен международен пазар южноафриканската музика KWAITO можеш да чуеш в Швейцария, а бразилското пост мамбо може да накара краката ти да танцуват в Токио.

„Една култура заимства от друга култура, създавайки запалващи хибриди, които мигновено се разпространяват по целия свят, за да пораждат нови хибриди отново и отново. „От музикална гледна точка САЩ – част от света и светът – част от нашия свят.“, - казва Кристофър Джон Фарлей, редактор на специалното издание, посветено на този силен, ярък и разнообразен феномен на световната музика.“

Аз съм израснал в гръцко семейство и още помня от детството си как родителите ми ходеха на танци и ме вземаха със себе си. Затова добре съм запознат с гръцката музика и гръцките мелодии. Преди няколко години някой ми беше дал произведение на композитора Яни. Той е грък. Човекът си е мислел така: „Пасторът е грък, ще му дам гръцка музика, може да му хареса.“ Аз веднага познах в тази музика мелодията и хармонията характерни за гръцката култура и музика, но беше отличителна(различна). Рок ритъмът беше ръководещ в тази музика. И този феномен е присъщ по целия свят в различните култури. Но и САЩ са дали своя принос в рок музиката и приноса, който са дали, разбира се, е ритъма. И сега вземат национални мелодии, известни по целия свят, от различни култури и под рок ритъм започват да ги свирят. Следващият цитат ни говори за това, че повечето хора не обръщат внимание на думите в рок песните.

„Думите са важни, но не е задължително. Даже когато Боб Дилън, вероятно най-добрият поет – музикант на САЩ, боботи своята песен, същността на която се заключава в знаменитата фраза „Как ви харесва това?“, възможно е ние да не разбираме до край, какво има в предвид той, но ние го чувстваме“.

„Съвременните музиканти са усвоили този урок. Том Йорк, от британската група „Radiohead“(радио глава) написал няколко песни за своя албум “Kid А“, нарязал страниците на ивици и след това ги построявал случайно. Исландската група „Sigur Ros“ пее някои песни на измислен език Hopeland (земя на надежда) (такъв език няма).

Доколко, според мнението на тези хора, са важни думите в песните? Аз не зная какви любими поети имате, но в англоезичните народи Шекспир е величина. Те вземат например думи или строфи на хартия, режат ги, слагат ги в шапка, разтърсват ги и след това вземат наслуки и ги подреждат, и това което се получи, значи такава песен ще бъде. Много измислена песен се получава или с дълбок смисъл. „Господи, дай ми, помогни ми да напиша думите.“

„Много съвременни музиканти, излизащи по целия свят, преминават от родния език на английски и обратно в един албум, понякога даже в една песен….Да слушаш музика на непознат език е може би по-забавно, отколкото на родния, на който думите се разбират веднага. Защото, ако вие може да установите връзка с другия човек не с помощта на думите, не с помощта на езика, тогава вие участвате в своего рода телепатия. Вие може да излезете от привичната сфера на обичайното общуване и да влезете в сферата на прякото общуване с душата.“ Това е от списание „Таймс“, есенното издание 2001г.

Когато се съберем утре, ние ще видим какво влияние има тази музика на нашата физиология. Но аз ще споделя с вас предварително един библейски текст, който дава такова заявление. Откровение 14:12 „Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса“. Библията определя греха като нарушение на закона. В ранната Адвентна църква значението на това определение основно се е простирало върху нравствения закон. Но след видението за здравето в 1863 г, Е.Вайт започнала да пише, че нарушението на закона на физиологията е също нарушение на Божия закон. И затова утре ние с вас ще анализираме как рок музиката влияе на нашата физиология. Но разбира се, не губете тази голяма картина, защото ритмите направили музиката да прилича на военен вик и са основани на лъжлива престава за Бога. И ако ние слушаме това или го използваме на богослужение, то ние ще се развратим, както древните израилтяни. По-следващата тема ще бъде анализ върху 4-а и 5-а глави от Откровение, богослужението там и ние ще видим контраста. Нека Бог да ни помогне да продължаваме да се покланяме в дух и истина. Нека да се помолим.