Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън



страница1/26
Дата07.05.2018
Размер4.08 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”

Съкратено издание на „Забранената археология”
МАЙКЪЛ А. КРЕМО

РИЧАРД Л. ТОМПСЪН
„Майкъл Кремо - занимаващ се с история и философия на науката изследовател, и математикът Ричард Томпсън поставят под въпрос господстващите представи за човешкия произход и праистория. Книгата обхваща огромно количество приети и оспорени археологически факти. Към научните методи са отправени социологически, философски и исторически критики, които поставят под въпрос съществуващите представи и изобличават прикриването на информация за произхода и историята на човека."

Джърнъл ъф филд Аркиолоджи


„Ако си представим историята на човечеството като гигантски музей, който съдържа цялото познание по темата, ще открием, че някои от залите са заключени. Учените са скрили фактите, които противоречат на общоприетата представа за историята. Майкъл Кремо и Ричард Томпсън обаче са отворили много от заключените зали и са позволили на лаици и учени да погледнат вътре. Впоследствие дори и учените са склонни да променят възгледите си. „Тайнатата история на човешката цивилизация" принуждава академичната общност да навлезе в нови територии и поставя под въпрос много тачени теории за човечеството и човешката история."

Валтер Й. Лангбайн, списание ПАРА, Австрия


„Трябва да признаем, че „Тайната история на човешката цивилизация" привлича вниманието ни върху много интересни проблеми, пренебрегвани от историците. Детайлният преглед на ранната литература, който авторите представят, определено действа стимулиращо и повдига някои изключително интересни въпроси - както за историците, така и за хората, които се занимават със социология на научното познание."

Джо Уодьк и Дейвид Олдройд, в Соушьл Стъдис ъф Сайънс


ПРЕДГОВОР

от Греъм Хенкок (автор на „По следите на боговете")

За мен е огромна чест и удоволствие да представя съкратеното издание на „Забранената археология". Позволете ми, още в самото начало да заявя, че смятам тази книга за едно от епохалните инте­лектуални постижения в края на XX в. На консервативните учени ще им трябва много време - може би години, - за да се примирят с изложените в нея разкрития. И въпреки това Майкъл Кремо и Ри­чард Томпсън са написали книгата и стрелката на часовника не може да бъде върната назад. Рано или късно - независимо от това дали ни харесва, или не - нашият биологичен вид ще трябва да приеме фак­тите, които са така прекрасно обосновани в страниците, които пред­стои да прочетете. А тези факти са смайващи.

Основната теза на Кремо и Томпсън е, че този модел за човешка­та еволюция, който учените внимателно са изграждали в течение на последните два века, е напълно погрешен. Авторите не се задоволя­ват да предложат малки промени и поправки. Това, което трябва да се направи, е въпросният модел да се изхвърли през прозореца и да се започне наново - с отворено съзнание и без каквито и да било предразсъдъци.

Тази позиция ми е особено близка; и наистина, тя стоеше в осно­вата на моята книга „По следите на боговете". Естествено, при нея фокусът беше най-вече върху последните 20 000 години и върху възможността, преди повече от 12 000 години да е процъфтявала развита световна цивилизация, която да е загинала при голямата катастрофа, сложила край на последната ледникова епоха.

В „Тайната история на човешката цивилизация", Кремо и Томпсън отиват много по-назад и отдалечават хоризонта на нашата ам­незия не на 12 000 или 20 000 години, а на милиони години назад във времето. Те ни показват, че цялата теория за произхода и ево­люцията на човека, в която са ни научили да вярваме, се крепи на несигурните основи на академични хипотези и на изключително из­бирателно представяне на резултатите от различни проучвания. Два­мата автори си поставят за цел да коригират тази представа, като излагат цялата информация, която е била преднамерено игнорирана през последните два века. Не че е имало нещо погрешно или фалши­во в тези факти - те просто не са отговаряли на господстващите академични представи.

Сред аномалните или привидно невъзможни открития, които ни представят Кремо и Томпсън, има убедителни доказателства за това, че хора със съвременна анатомия съществуват на тази планета не от близо 100 000 години (каквато е ортодоксалната теза), а от милиони години. Също толкова отдавна са съществували и метални предмети със съвършени форми. Освен това, въпреки че и по-рано са правени сензационни съобщения за аномални артефакти (изработени от чо­вешка ръка предмети), те никога не са били подкрепени с толкова обстойна и убедителна документация, каквато е представена от Кре­мо и Томпсън.

Това, което убеждава в крайния анализ, е прецизният академи-зъм на авторите и общото количество на фактите, които са изложе­ни в „Тайната история на човешката цивилизация". Съдържанието на книгата според мен съответства на обществените настроения по целия свят. Хората вече не искат сляпо да приемат твърденията на установените авторитети, а са склонни да изслушат - с отворено за новото съзнание - еретиците, които са в състояние рационално и обосновано да представят своята теза.

Никога по-рано не е правено по-рационално и по-обосновано пре­осмисляне на човешката история от това, с което ви предстои да се запознаете.

Греъм Хенкок

Девън, Англия

януари, 1998


БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Пълното издание на „Забранената археология" е в обем от 952 страници и най-вероятно представлява предизвикателство за мнози­на читатели. По тази причина двамата с Ричард Л. Томпсън реших­ме да предложим на публиката „Тайната история на човешката ци­вилизация" - по-кратка, по-читаема и по-евтина версия на „Забра­нената археология".

Въпреки това тази книга съдържа почти всички случаи, разгле­дани и в „Забранената археология". Това, което липсва, са библиог­рафските бележки в текста и детайлизираните дискусии върху ге­ологичните и анатомичните аспекти на много от находките. Напри­мер в „Тайната история на човешката цивилизация" можем да се задоволим с твърдението, че дадено находище се отнася към къс­ния плиоцен. В „Забранената археология" тази проста информация е съпроводена с пространно изложение върху основанията за дати-ровка, подкрепено с многобройни позовавания на минали и настоя­щи геологични публикации. Тези читатели, които проявяват инте­рес към подобни детайли, могат да си поръчат „Забранената археология".

Майкъл А. Кремо

Пасифик Бийч, Калифорния

26 март, 1994


ВЪВЕДЕНИЕ И БЛАГОДАРНОСТИ

През 1979 г. изследователите, работещи в Източна Африка - в местността Латоли (Танзания), - открили стъпки в пласт от вулканична пепел. Пластът бил с възраст над 3,6 млн. години. Според Мери Лики и останалите членове на екипа, следите били напълно неразличими от тези на съвременните хора. За учените това означа­вало само едно нещо - че далечните човешки предшественици, жи­вели преди 3,6 млн. години, са имали удивително модерни ходила. Други изследователи обаче смятат иначе: Р. Тътъл - антрополог от Чикагския университет - твърди, че фосилните (вкаменелите) стъ­пални кости на австралопитеците (също отпреди 3,6 млн. години) показват определено маймунски крак. И следователно не могат да съответстват на следите от Латоли. В една своя статия за Начъръл Хистъри (от март 1990 г.) Тътъл признава, че „сме изправени пред някаква загадка". Това ни позволява да предложим още една въз­можност, която и Тътъл, и Лики пренебрегват: може би - в Африка отпреди 3,6 млн. години - са съществували същества, чиито напъл­но човешки тела са отговаряли на напълно човешките им крака. И, може би, точно както е показано на илюстрацията на съседната стра­ница, те са съжителствали с по-маймунообразни видове. Колкото и да е интригуваща тази археологическа вероятност, настоящите пред­стави за човешката еволюция я изключват напълно.

Но, както ще видите, в периода от 1984 до 1992 г. двамата с Ричард Томпсън, с помощта на изследователя Стивън Върнат, съб­рахме огромно количество доказателства, които поставят под въпрос сегашните теории за човешката еволюция. Някои от тези сведения, като например стъпките от Латоли, са относително скорошни. Мно­го други обаче са споменати от учени от XIX и началото на XX в.
Мнозина биха си помислили, без дори да си направят труда да погледнат, че в тази информация има нещо нередно - все пак уче­ните са я отхвърлили много отдавна, и то не без основания. Двамата с Ричард сериозно задълбахме в проблема. Като резултат стигнахме до заключението, че качеството на тези противоречиви сведения в никакъв случай не е по-ниско от това на т. нар. „безспорни" факти, с които обикновено се аргументират съвременните мнения относно човешката еволюция.

В Част I на „Тайната история на човешката цивилизация" пра­вим детайлен анализ на огромното количество спорни сведения, ко­ито противоречат на настоящата представа за биологичното разви­тие на човека. Спираме се подробно на това, как те са били система­тично потулвани, игнорирани и забравяни, макар да са качествено (и количествено) равностойни на доказателствата, подкрепящи об­щоприетите - понастоящем - възгледи за произхода на човешкия род. Когато говорим за потулване, нямаме предвид научна конспи­рация, чиято сатанинска цел е да измами обществеността. Напро­тив, става дума за един непрекъснат социален процес на филтрира­не на познанието, който изглежда безвреден, но има сериозен общ ефект. Някои категории факти просто биват пренебрегвани. Според нас това е неправомерно.

Мотивът с потулването на информация е познат от много време. През 1880 г. Дж. Д. Уитни - геолог от щата Калифорния - публи­кува подробен доклад за усъвършенстваните каменни сечива, отк­ривани в златните мини на щата. Тези оръдия, сред които има вър­хове на копия, хавани и чукала, са открити дълбоко в минните гале­рии, под дебели и непокътнати пластове лава, чиято възраст се из­числява на от 9 млн. до над 55 млн. години. У. X. Холмс от Инсти­тута Смитсониън, който е един от най-отявлените критици на на­ходките от Калифорния, написал следното: „Може би, ако проф. Уитни беше схванал същината на човешката еволюция, такава как­вато си я представяме днес, той би се поколебал да обяви публично заключенията си [че в Северна Америка са съществували хора в една много древна епоха], независимо от впечатляващия арсенал сви­детелства, с които се е сблъскал." С други думи, ако фактите не съответстват на подкрепяната теория, то тогава те - независимо от това, колко са впечатляващи - трябва да бъдат пренебрегнати.

Този пример илюстрира основното съждение, което се опитваме да прокараме в „Тайната история на човешката цивилизация", а именно: в научната общност съществува филтър на познанието, кой­то елиминира нежеланите факти. Процесът на пресяване на знание­то продължава вече повече от век.

Като допълнение към този общ маниер на филтриране на инфор­мация се появяват и случаи на много по-директно потулване.

В началото на 50-те години на XX в. Томас Е. Лий от Национал­ния музей на Канада открива много съвършени каменни сечива в ледникови наслаги в Шегуианда, на намиращия се в северното езе­ро Хурон остров Манитулин. Джон Санфорд - геолог от Университе­та на щата Уейн — изказал мнението, че най-старите артефакти от Шегуианда са най-малко на 65 000 години, като реалната им въз­раст би могла да достига и до 125 000 години. Всеки, който се при­държа към стандартните възгледи за праисторическия период от историята на Северна Америка, би отхвърлил тези дати като непри­емливи. Смята се, че първите хора са преминали — от Сибир в Се­верна Америка - едва преди около 12 000 години.

По-късно Томас Лий ще се оплаче: „Откривателят беше изгонен от поста си в гражданските служби и дълго време остана безрабо­тен; публикациите бяха свалени от печат; редица видни изследова­тели представиха невярно информацията...; тонове находки изчез­наха в хранилищата на Националния музей на Канада; директорът на музея, който беше предложил да се издаде монография, посвете­на на обекта, и който отказа да уволни откривателя, сам беше увол­нен и изпратен в изгнание; хора с могъщи и престижни длъжности упражниха натиск, за да овладеят шестте находки от Шегуианда, които не бяха прикрити навреме; обектът беше превърнат в курорт... Шегуианда щеше да повлече след себе си притеснителните призна­ния, че „Брамините (високообразованите) не са знаели всичко". Ре­зултатите от проучванията щяха да наложат пренаписването на поч­ти всяка книга в областта. Те трябваше да бъдат задушени. И те бяха задушени."

В Част II на „Тайната история на човешката цивилизация" разг­леждаме общопризнатите доказателства, с които обикновено се ар­гументират доминиращите в момента идеи за човешката еволюция. Особено внимание е отделено на вида Australopithecus. Според по­вечето антрополози именно той е далечният човешки прародител - с маймунообразна глава, но с почти човешка структура на тялото, из­правен стоеж и походка. Други изследователи обаче са предложили убедителни схващания, които дават съвсем различен поглед към Australopithecus. Според тях австралопитеците са били много по­добни на маймуните, отчасти са живеели по дърветата и нямат пря­ка връзка с родословието на човека.

Също в Част II разглеждаме възможното паралелно съществува­не на примитивни хоминиди (прародители на човека) и съвременни от анатомична гледна точка хора - не само в далечното минало, но и в настоящето. През последното столетие учените постепенно са нат­рупали доказателства за това, че в различни необитаеми райони на света все още живеят създания, подобни на Gigantopithecus, Australopithecus, Homo erectus и неандерталците. В Северна Аме­рика тези същества са известни под името Саскуоч, в Централна Азия - като Алмас. В Африка, Китай, Югоизточна Азия, Централ­на и Южна Америка те имат други имена. Някои изследователи са формулирали общата категория „диваци", за да ги обемат. Различ­ни лекари и учени са описали случаи, в които са били видени живи диваци, умрели диваци или пък отпечатъци от стъпки. Каталоги­зирани са хиляди сведения от обикновени хора, както и подобни съобщения, запазени в историческите хроники.

Някой може да се запита дали зад създаването на книга като „Тайната история на човешката цивилизация" не се крие някаква задна цел. И такава цел наистина има.

Двамата с Ричард Томпсън сме членове на Института Бхактиведанта, клон на Международното общество за Кришна съзнание. Това общество се занимава с изследване на връзките между съвременно­то научно познание и светогледа, който е намерил израз в староин-дийската ведическа литература. Именно в нея се корени идеята, че човешката раса съществува от дълбока древност. За целите на едно систематично проучване върху наличната научна литература, посве­тена на ранните епохи от съществуването на човека, изразихме тази идея под формата на теория, че различни човекоподобни и маймунообразни същества са съществували в течение на дълги периоди от време.

Фактът, че нашите теоретични отправни точки са извлечени от ведическата литература, не означава, че те трябва да бъдат автоматич­но пренебрегнати. Изборът на теории може да има най-различни източ­ници - лични прозрения, по-ранни теории, разговор с приятел, филм и т. н. Това, което наистина е от значение, е не източникът на теория­та, а способността й да обясни направените наблюдения.

Поради ограничения обем в тази книга не съумяхме да обобщим идеите си в единна теория за произхода на човека, която да е алтер­нативна на общоприетата. По тази причина плановете ни включват втора книга, в която да се опитаме да свържем резултатите от про­дължителните си търсения с ведическите източници.

Тук искам да кажа нещо относно сътрудничеството с Ричард Том­псън. Ричард има сериозна научна практика и е публикувал много статии върху проблеми на математическата биология, спътникови­те наблюдения, геологията и физиката. Аз не съм учен. От 1977 г. насам се занимавам с писане и издаване на книги1 и списания за Литературния тръст Бхактиведанта.

През 1984 г. Ричард помолил своя сътрудник Стивън Бърнат да започне събирането на материали за древната история и произхода на човека. По-късно - през 1986 г. - той ми предложи да взема събраното и да го систематизирам в книга.

Това, което ме учуди, докато преглеждах материалите, предоста­вени ми от Стивън, беше изключително малкият брой на сведения­та от периода между 1859 г. - когато Дарвин публикува „Произход на видовете" — и 1894 г., когато се появява студията на Йожен Дюбоа, посветена на човека от о. Ява. Любопитството ми ме подтикна да помоля Стивън да намери трудове по антропология, които да са от края на XIX или началото на XX в. В тези книги, сред които имаше и едно ранно издание на „Изкопаемите останки от хора" на Марселин Бул, открих много отрицателни отзиви за многобройни съобще­ния от въпросния период. По бележките успяхме да издирим ня­колко примера за подобни сведения. Повечето, писани от учени през XIX в., описват кости с нарези, каменни сечива и кости от съвре­менни хора, открити в необичайно древен геологичен контекст. Тези публикации са на много високо научно ниво, но търпят всевъзмож­ни критики. Това ме окуражи да се впусна в едно по-систематично проучване.

Откриването на подобни дълбоко погребани сведения отне още три години. Двамата със Стивън Бърнат издирихме редки алмана­си и периодични издания от целия свят и заедно преведохме мате­риалите на английски. Бяха необходими още няколко години, за да могат събраните сведения да бъдат оформени като ръкопис. През' цялото това време имах почти ежедневни дискусии с Ричард, зася­гащи значението на материала и най-доброто му представяне.

Голяма част от материала за Глава 6 Стивън получи от Рон Кале, който беше така любезен да ни изпрати фотокопия на оригиналните статии от архива си. Също така Вирджиния Стийн-Макинтайър любезно ни предостави кореспонденцията си върху датировката на обекта Хуеятлако (Мексико). Искам да отбележа плодотворните дис­кусии върху каменните сечива, които имахме с Рут Д. Симпсън от Областния музей на Сан Бернардино, и върху следите от зъби на акула върху една кост - с Томас А. Демере от Музея по естествена история на Сан Диего.

Книгата нямаше да бъде завършена без работата на Кристофър Бийтъл - компютърен специалист от Университета Браун, който се присъедини към Института Бхактиведанта в Сан Диего през 1988 г.

Двамата с Ричард искаме да благодарим на Алистър Тейлър за оформлението на това съкратено издание. Оформлението на корица­та е дело на Йамараджа даса. Илюстрацията в началото на въведени­ето, както и илюстрация 12.8, са взети от прекрасната книга на Майлс Триплет. За създаването на книгата също така помогнаха Бевърли Саймс, Дейвид Смит, Сигалит Биниамини, Сюзан Фриц, Барбара Кантатор, Джоузеф Франклин и Майкъл Бест.

Двамата с Ричард искаме да благодарим специално на бившите и настоящите международни попечители на Литературния тръст Бхак­тиведанта, които подпомогнаха щедро проучванията ни и написва­нето и отпечатването на книгата.

И, накрая, искаме да окуражим читателите да ни изпращат вся­какви допълнителни сведения, които биха могли да представляват някакъв интерес. Те ще могат да бъдат включени в бъдещите пре-издания на книгата. Адресът ни за кореспонденция е: Govardhan Hill Publishing, P.O. Box 52, Badger, CA 93603.

Майкъл А. Кремо

Пасифик Бийч, Калифорния

26 март, 1994
Част I

АНОМАЛНИТЕ НАХОДКИ

1.

Песента на Червения лъв: Дарвин и човешката еволюция

Това се случило една вечер през 1871 г. Известното дружество, в което членувало образовани английски джентълмени - Червените лъвове - направило поредната си сбирка в Единбург, Шотландия. Идеята била да похапнат добре и да се повеселят с песни и забавни разкази. В един момент пред събралите се Лъвове се изправил лорд Нийвс, добре известен с духовитите си стихове. Той изпълнил два­надесет строфи, посветени на „Произход на видовете а ла Дарвин". Сред тях били и следните редове:

Маймуната с гъвкав палец и мозък голям,

добрала се веднъж до дара слово,

веднага за Венеца на мирозданието се обявила,

което никой веч' не ще отрича!

Слушателите отговорили по обичайния за Червените лъвове на­чин - с доволно ръмжене и въртене на пешовете на рединготите си.

Били минали малко повече от десет години от Отпечатването на „Произход на видовете" (1859) на Чарлс Дарвин. Все още много уче­ни и образовани хора обаче смятали, че е невъзможно — и дори сме­хотворно — да се предполага, че човекът е не нещо друго, а по-развит наследник на родословието на човекоподобните маймуни. В самата книга Дарвин се спира съвсем накратко върху въпроса за човешкия род, като в последните страници отбелязва, че „ще бъде хвърлена нова светлина върху произхода на човека и неговата история". Но въпреки демонстрираната предпазливост било ясно, че авторът не гледа на хората като на изключение от теорията, че видовете произ­лизат един от друг.

Теорията на Дарвин

Новата книга на Дарвин — „Произход на човека", - в която той подробно излага възгледите си за човешката еволюция, излязла едва през 1871 г. Обяснявайки това закъснение, авторът пише следното: „Събирах бележки върху произхода и развитието на човека в про­дължение на много години. Идеята ми беше не да ги публикувам, а напротив — да не ги публикувам, - тъй като това само щеше да засили съпротивата срещу теорията ми. Струваше ми се, че е доста­тъчно да отбележа - в първото издание на „Произход на видовете", - че тази книга „ще хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история"; това предполага, че - що се отнася до появата му на този свят - човекът трябва да бъде поставен редом с всички оста­нали живи организми като генерален извод."

В „Произход на човека" Дарвин категорично отказал на човеш­кия род какъвто и да било специален статус. „Така ние стигаме до извода, че човекът е произлязъл от космато и опашато четириного, което най-вероятно е живеело по дърветата и е обитавало Стария свят". Това е смело твърдение, и все пак не му достигали най-убеди­телните доказателства - фосили от видовете, илюстриращи прехода между древните човекоподобни маймуни и хората.

Нямало изкопаеми човешки останки, като се изключат два неандерталски черепа - един от Германия и един от Гибралтар, - които били с несъвсем ясна датировка, и още няколко малко известни находки с модерни морфологични характеристики. Този факт ско­ро се превърнал в оръжие в ръцете на тези, които се противопоста­вяли на Дарвиновата идея, че хората са имали маймунообразни пред­ци. Къде - питали те - са фосилните останки, които да я докажат?

И все пак, почти без изключения, днес съвременните палеоант-рополози смятат, че успешно са оправдали очакванията на Дарвин, откривайки безспорни останки от човешките прародители в Афри­ка, Азия и на още много места.

Появата на хоминидите

В тази книга сме приели a priori съвременната система за периодизация на геологичната история на Земята, която се дели на чети­ри геоложки ери, те - на периоди, а периодите - на епохи (табл. 1.1). При изследването на древните хора и полухора, тя ще ни слу­жи като стабилна рамка. Правим това само с оглед удобството. Ина­че смятаме, че откритията ни може би ще предизвикат сериозни промени в геологичната хронология.

Според съвременните представи първите подобни на човекоподобни маймуни създания са се появявили през олигоцена, който започва преди около 38 млн. години. Смята се, че през миоцена са живели и първите човекоподобни маймуни, които са част от родословието на човека. Този период обхваща времето от преди 5 до преди 25 млн. години. Сред тези видове е wDryopithecus.

След това настъпил плиоценът. Тогава сред фосилните останки се появяват първите следи от хоминиди - човекоподобни примати с изправен вървеж. Най-ранният известен хоминид е.Australopithecus - „южната човекоподобна маймуна", - чиято датировка може да се изтегли до 4 млн. години назад във времето.

Учените смятат, че този получовек е бил висок между 1,20 и 1,50 шие имал черепен обем от 300 до 500 cm3. Твърди се, че - от врата надолу - австралопитекът е бил много подобен на съвременни­те хора, макар да е съчетавал маймунски и човешки черти.

Предполага се, че един от клоновете Australopithecus дал на­чалото - преди около 2 млн. години - Номо habilis. Това стана­ло в началото на плейстоцена. На външен виц, Homo habilis имал много сходни черти с австралопитека, но е притежавал по-голям че­репен обем - някъде между 600 и 750 cm3.


Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2
books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин)
books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител
books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен
books ocult2 -> Книга Благодарности
books ocult2 -> Владетелят Николо Макиавели хитростта на ренесансовия политически разум
books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена"
books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие
books ocult2 -> Сто дзенски коана
books ocult2 -> Дзен (Джобен пътеводител)


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница