Скритият смисъл на думите как да изпитваме наслада от общуването и да побеждаваме

В първата част „Езикът на тялото: как да разчитаме мис­лите на другите по техните жестове" Алън Пийз дава редица практически насоки относно тази относително неизследвана област на сигналите на тялото и връзката им с поведението на хората. Там той посочва принципното единодушие на уче­ните, че между 60% и 80% от междуличностното общуване лице в лице се извършва по пътя на несловесния обмен на ин­формация, докато словесните и гласовите изразни средства допринасят за по-прецизното балансиране на така получени­те сведения.

В тази глава ще разгледаме почти напълно пренебрегна­тата област на метаезика - тоест, на онези думи и изрази, ко­ито могат да ви разкрият истинските мисли и намерения на говорещия. Също както и езикът на тялото, метаезикът събужда в нас едно предусещане - обикновено го определя­ме като интуиция, вътрешен глас, шесто чувство, предчув­ствие, тъй като в действителност говорещият няма предвид точно онова, което ни казва. И макар метаезикът все още да е до известна степен бяло поле в сферата на междуличност­ното общуване, в тази глава ще се опитаме да преведем на един по-разбираем език онези думи, фрази и изрази, които почти всички ние използваме постоянно, за да предадем едно или друго послание, като същевременно ще се постараем да не опростяваме до схематичност нещата в тази толкова сложна област. Болшинството от хората познават и редовно използват повечето от разгледаните в тази глава метадуми, метафрази и метаизрази, но почти никога не си ги превеж­дат на съзнателно ниво, така че да разшифроват техния скрит смисъл и да разберат истинските чувства, мисли и намере­ния, които се крият зад тях.

Тълковните речници дават следното определение за поня­тието „метаезик": „скрит език, в който са закодирани определе­ни идеи, различни от изказваните в момента на говоренето по­средством естествен език". Или с други думи, метаезикът е скрит в използвания език. На всеки от нас се е случвало да стои пред щанда в някой магазин в очакване да го обслужат, и най-сетне продавачът/продавачката да се обърне навъсено към него с ду­мите: „Някакъв проблем ли имате?". Ако преведем смисъла на изречението от мета- на обикновен език, казаното би означава­ло: „Наистина ли нещо ви трябва чак толкова спешно, та да ме притеснявате точно в този момент?" - и подсъзнателно ние до­лавяме и възприемаме именно това истинско чувство от страна на човека зад щанда.

Рекламните съобщения на агенциите за търговия с недви­жими имоти често си служат с метаезик, за да направят ня­кое свое предложение по-желано. Ето няколко примера от едно

типично рекламно описание на обявена за продан къща и съот­ветния превод за скрития зад примамливите думи истински смисъл:

Сега имате единствената възможност тя да стане ваша.

Трудно ни е да я продадем и се опитваме да се отървем от нея.

Тази къща с интересна архитектура, Тази грозна на външен вид,

компактна, прекалено малка,

в селски стил, сбутана селска къщурка,

(се намира) (се намира)

в район с голям потенциал. на гърба на географията.

Разположена е

в спокоен и тих район.

Тази уникална и добре поддържана къща се състои от просторен хол, уютна трапезария, З спални и модерна кухня.

Удобен достъп до транспортни

средства.

Изложението е светло и слънчево.

Гледа към китен двор.

Разполага и с някои оригинални

пристройки.

Идеална придобивка за умели хора.

Разположена е

твърде далеч от всякакви магазини и

училища да децата.

Тази най-обикновена и зле

поддържана къща се състои от

малък хол, тясна трапезария,

З спални без вградени гардероби и

наскоро боядисана кухня.

Селският рейс спира на два метра от

входната врата.

Обърната е на запад.

Изобщо няма двор.

Тоалетната и пералното помещение

са извън къщата.

Обновяването й ще струва цяло

състояние.

Детонатори на раздразнението

Сред метадумите и метафразите, които предизвикват най-силно раздразнение, са „знаеш/знаете", „нали разбираш/разбира­те", „един вид" и „на практика". Тези паразитни фрази са най-широко разпространени сред по-неуките и по-необразованите членове на обществото и могат да бъдат чути в повечето радио­предавания с пряко телефонно участие на слушателите.

какво! Проповедникът: Не, не знам.

а после един вид... е, на практика аз... ами...

знаете какво!

Проповедникът: Не, не знам. Какво точно стана?

Момичето: Ами след като ме целуна, знаете, той един вид... нали разбирате... и сега аз съм... на практика... знаете... и не знам какво да пра­вя.

На всичкото отгоре позвънилото момиче набляга върху „правя" и повишава гласа си така, че слушателите започват да се чудят дали задава въпрос, дали изказва твърдение и дали изоб­що е свършило да говори. Разбира се, тази спъната форма на раз­говор е no-скоро краен случай, отколкото обичайна практика, но е много показателна за употребата на метафразите „знаеш/ знаете" и „нали разбираш/разбирате", които разкриват липса на увереност в собствените думи, и подтикват слушателя да сигна­лизира своето разбиране посредством употребата на клишето „да, да, разбирам".

„Знаеш/знаете" и „нали разбираш/разбирате" са крайно до­садни, защото истинският им смисъл е: „Знам, че не се изразя­вам ясно, но вие сте достатъчно интелигентни, за да разберете какво имам предвид", което пък кара слушателя да се чувства неуверено, когато не може да се досети за какво става дума. Ме­тафразите „един вид" и „на практика" служат за извинение, ко­гато говорещият не намира точната дума или правилния израз, които да употреби.

Защо съществува метаезикът?

Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на ме­таезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри, целенасочени фрази, а всички ние ще звучим и ще се възприемаме едни други като недодялани, сурови и неуки хора. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме взаим­но, позволява ни тайничко да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и достойнства, с вътрешно облекчение да изливаме море от отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби.

Когато се срещат двама непознати, те започват общуване­то си с незначително бъбрене - ритуал, съставен от разговор­ни фрази, въпроси, клишета и твърдения, които им осигуряват необходимото време, за да преценят дали познанството им би могло да се развие в евентуално по-близки взаимоотношения.

Обикновено се започва с размяна на няколко банални фрази кли­шета: „Как сте?", което налага отговор: „Благодаря, добре", пос­ледван от нещо от рода на „Чудесно!" от страна на задалия въпроса. И този ритуал е толкова често повтарян, толкова трайно жигосан в съзнанието ни, че дори не се замисляме, докато го из­пълняваме, така че евентуален отговор: „Току-що почина май­ка ми", пак би предизвикал стандартното „Чудесно!".

Същото важи и за ритуалните фрази клишета, разменяни при раздяла, от които най-разпространеното е: „До скоро". „За мен бе удоволствие да се запозная с Вас" обикновено се използ­ва, когато нямаме никакво намерение занапред да поддържаме и да задълбочаваме познанството си със съответния човек.

Метаезикът е навсякъде. Той играе изключително важна роля в установяването и поддържането на междуличностни връзки, защото - също като езика на тялото - е средство, което използваме, за да разкрием скритите мисли, действителните на­мерения и истинския смисъл на казаното, закодирани в по­стъпките на даден човек.

Например повечето мъже знаят, че когато една дама каже „не", тя има предвид „може би", че когато каже „може би", има предвид „да", но че когато каже „да" - то тя изобщо не е дама. Тази стара шега ясно показва, че това, което се казва, не отра­зява непременно онова, което се мисли.

С всяко ново поколение се появяват нови метадуми, мета-фрази и метаизрази, а редица стари избледняват и постепенно излизат от употреба. От двайсетте до четирийсетте години на на­шия век най-популярните метадуми и метафрази са били „опре­делено" и „(или) нещо такова". „Определено" се използвала, за да подчертае правилността на една или друга дума, например: „Вие определено сте прав". Но това свръхподчертаване може да събуди и известна доза подозрение относно намеренията на го­ворещия - вероятно той изпитва необходимост да преувеличава думите си, защото е неуверен в тяхната достоверност. Метаиз-разът „(или) нещо такова" бил използван като извинение за не­правилно употребена дума. В модерния английски език метаиз-разът „(или) нещо такова" е заменен с подобния по смислово значение метаизраз „ако ви харесва" (с евентуално разширен ва­риант „ако това повече ви се харесва)", а „определено" е заме­нен с „всъщност". И така, на изявлението: „Всъщност, не съм съгласен с вас", днес спокойно можете да отговорите: „Всъщ­ност, това изобщо не ми пука."

С приближаването към края на двайсети век в деловия свят метаезикът се употребява все повече и повече. Преди стотина го-

дини работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!" или нещо рав­нозначно. Постепенно обаче натискът, оказван върху работода­телите от страна на профсъюзите и на други правозащитни орга­низации, отхвърли възможността за подобен подход към въпроса и вместо него наложи все по-широката употреба на метаезик. Днешният лентяй вероятно ще получи циркулярно писмо върху фирмена бланка с приблизително следното съдържание: „Съоб­разно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-из-нос възникна неотложната необходимост да бъдат обединени службите за залепяне на марките и за правене на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Ръководителят на службата за залепяне на марките Джо Дръвников взе благородното решение да освободи своя пост и да си потърси друга работа на трудовата борса, където неговите все­признати умения и огромен опит несъмнено ще го наложат бързо." Цялото това послание всъщност означава: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!", но метаезикът подслажда горчивия хап за увол­нения, гали слуха на другите служители и запушва устата на проф­съюзите.

Ключът към разбирателството не е в думите

Сами по себе си, думите не носят почти никакви емоцио­нални послания. Също като текста, изписан на компютърния ек­ран, те предават само факти и информация. В междуличностния разговор лице в лице същностното послание, предавано посред­ством думите, е най-много в рамките на 7%. А когато са напи­сани, те са изцяло лишени от емоции - е, в такъв случай е ясно как, ако се водят само по протоколите от някое съдебно заседа­ние, съдиите могат съвсем спокойно да пратят съвършено не­винен човек в затвора. Истината се крие в долавянето и в разби­рането на контекста, на конкретните обстоятелства и на това, защо са употребени едни или други думи.

Ето защо повечето обществени дебати възникват по-скоро въз основа на отпечатани във вестник статии, отколкото вслед­ствие на въпроси, повдигнати в което и да е друго средство за ма­сово осведомяване или по какъвто и да е друг начин, тъй като все­ки читател тълкува индивидуално и лично използваните в печат­ния материал думи. Двама души четат една и съща статия, но прочетеното (тоест разтьлкуваното) от единия не винаги и не непре­менно е същото, което е прочел (тоест разтълкувал) другият. Алън Пцйз се убеди в това от една случка по времето, когато не­говият седемгодишен син Камерън прекарваше училищната си ваканция при баба си. Както и повечето хлапета на неговата възраст, Камерън също беше научил някои „жестоки" думи и из­рази в училище и в един момент ги употреби пред баба си. Тя реши веднъж завинаги да сложи край на подобни негови „изяви".

Бабата: Камерън, има два израза, които аз лично никога не искам да чувам в тази къща. Единият от тях е „пълен боклук", а другият е „страхотно надървен". Камерън: Добре, бабче. И кои по-точно са тия два израза?

От една страна, Камерън си помислил, че с „жестоките" оп­ределения „пълен боклук" и „страхотно надървен" баба му всъщност описва някакви други два израза, които не иска да чува. От друга страна, тъй като тя наблегнала върху „аз (лично) не ис­кам" и „тази (къща)", той решил, че спокойно може да употре­бява въпросните изрази, стига баба му да не ги чува в нейната къща. Така че той продължил да ги използва с чиста съвест навсякъде другаде, както и в присъствието на баба си, когато тя била в не­чия друга къща. Случката с Камерън и баба му е класически при­мер за това, как неправилната употреба и погрешното тълкуване на думите могат да доведат до влошаване на взаимоотношенията.

Притежателното местоимение „мой" (и останалите му фор­ми за род и число - „моя", „мое", „мои") издават емоционалната обвързаност на говорещия със следващите думи в изречението. Например „моята жена" говори за емоционална обвързаност, до­като „жената" превръща съпругата в предмет, отрича всякаква емо­ционална обвързаност и дори намеква за презрение и враждебност. „Моят шеф" говори за емоционална връзка, докато „шефът" беле­жи отчужденост и хладнина във взаимоотношенията. „Моята стра­на е в икономическа депресия" издава дълбока лична загриженост и тревога, докато „Австралия е в икономическа депресия" всъщност иска да каже „Това си е техен проблем, не мой".

Съюзът „с" и предлогът „на" също издават съответно бли­зост или дистанцираност между хората. Ако някой ви говори „на"

вас, това ви отдалечава един от друг и в известен смисъл би могло да се допусне, че съответният човек ви говори снизходително или назидателно. В съчетание с глаголите „говоря" и „казвам" пред­логът „на" е натоварен с толкова силни емоционални нюанси, че обикновено използваме (и съответно възприемаме) фразата „ще ти кажа аз на тебе" като укор и заплаха. От друга страна, „говоря с" показва, че става дума за общуване, за взаимност и наистина за разговор. Ако кажете на някого, че искате да му го­ворите, това автоматично издига известни бариери между вас. Докато ако му кажете, че искате да говорите с него, имате по­вече шансове за постигане на сътрудничество.

Неотдавна, по време на преговори, единият от преговарящи­те мъже заплаши, че ще сложи край на обсъжданията, като каза: „Всеки от нас ще трябва да поеме по собствения си път". Тази фраза е обичайна при раздяла на любовници, но не и при делови взаимоотношения. Тя обаче подсказа на втория преговарящ, че първият изглежда изпитва известна лична или емоционална об­вързаност с него, ето защо той промени своя делови, сух, осно­ваващ се само върху финансови данни подход при преговорите и възприе един по-личен и по-топло ангажиращ стил на общу­ване. Това даде очакваните от него резултати и преговорите при­ключиха с взаимно удовлетворение.

Наблягането върху определена дума

Промяната на акцента, тоест наблягането върху една или друга дума от изречението може напълно да промени смисъла на цялото изречение. Прочетете дадените по-долу примери, като наблягате върху изписаните с курсив думи. Обърнете внимание как се променя смисълът на казаното.

„Аз трябва да се заема с тази работа." (Аз, а не ти, трябва да се заема с тази работа.)

„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не да се чудя какво да правя.)

„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не да я критикувам или да я отхвърлям.)

„Аз трябва да се заема с този работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не с някоя друга.)

„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, въпреки че тя ме отвращава.)

Този пример за промяна на смисъла съобразно акцентува-нето съвсем ясно показва по какъв именно начин е възможно да манипулирате онова, което хората ще чуят и ще разберат, като наблягате върху една или друга дума. Обяснява също и защо се получават недоразумения и различия в тълкуванията на публи­куваните във вестниците материали.

Прочетете следния въпрос на някой друг човек, като наблег­нете върху изписаните с курсив думи, и чуйте какъв ще е него­вият отговор: „По колко животни от всеки вид е качил Мойсей в ковчега си?". Повечето хора ще ви отговорят с някакво чис­ло, а онези, които се позамислят, обикновено ще ви кажат: „По две". В действителност правилният отговор е „По нито едно". За­щото използваният като кораб ковчег, спасил животинските ви­дове от потопа, е принадлежал на Ной, а не на Мойсей. Мойсей е имал друг ковчег, наречен кивот, в който е запечатал своите записи (скрижали) със заповеди към потомците. Но като набля­гате върху „всеки вид", вие подвеждате хората и ги манипулира­те за числен отговор, обаче ако бяхте наблегнали върху „Мой­сей", номерът ви нямаше да мине.

Ето и още един пример: „Кога през вековете първата буква на Австралия" е била а, а на „края" е била к?". Всички ще ви отговорят: „Думата „Австралия" винаги е започвала с а и нико­га не е завършвала на к". Докато правилният отговор е: „Дума­та „Австралия" винаги е започвала с а, а думата „край" е започ­вала с к". Но наблягайки върху „Австралия" при задаването на въпроса, вие сте подвели слушателя да ви даде грешен отговор.

По същия начин както тези забавни въпроси подвеждат слу­шателя към погрешен отговор, така и много от нашите ежеднев­ни разговори с другите хора имат за цел да получат предрешени отговори. Често това е напълно несъзнателно подвеждане на събеседника и сега ще разгледаме някои от начините, по които то се осъществява.

Клишетата

Така както хората си създават и използват едни и същи, по-вторяеми, досадни навици в езика на тялото, тоест присъщи им жестове и мимики, по същия начин те си служат и с привични, изтъркани от честата употреба фрази, наречени клишета, с кои­то могат да сложат край на разговора или да предизвикат събе­седника си на свой ред да им отвърне с друго клише. Клишета-

та представляват групи от думи или изрази и обикновено се из­ползват от онези хора, които нямат достатъчно богато въобра­жение или са прекалено умствено лениви, за да говорят по-ори­гинално или да опишат някоя ситуация по-живописно и по-ярко. (Баналностите и натурализмите също са вид клишета.)

Клишетата могат да ви дадат ключ към истинските мисли на събеседника. Например „случайно (по една случайност)" се използва като извинение' за липсата на връзка между казаните изречения и е сред най-често използваните клишета в модерния английски език. „Случайно (по една случайност)" се среща и под различни други форми, включително „впрочем", „докато не съм забравил", „тъкмо се сещам", „просто се чудя дали". Целта на това клише е да прикрие и/или да омаловажи значимостта и важ­ността на следващите изказани от говорещия думи. Например „Благодаря ти, че ми услужи с колата си... Впрочем, откога ка­раш със строшен заден мигач?". В този случай „впрочем" при­крива и омаловажава най-важната информация - въпросът за строшения мигач.

Чуете ли „случайно (по една случайност)" или някоя от дру­гите форми на това клише, трябва да сте нащрек и да знаете, че ще последва най-важната и същностна част от информацията. Ето един пример:

„Джон, ние всички високо оценяваме направеното от теб по този проект. Наистина си свършил добра работа. Впрочем, до­като не съм забравил, двата почивни дни, които ти се полагат като компенсация за крайно натоварената работна седмица, са отложени за след няколко месеца."

Какво можете да сторите, ако вие самите употребявате кли­шета и това ви притеснява? Най-добре ще е изцяло да ги из­хвърлите от речника си. Ако ви е трудно да го направите, опи­тайте се поне да ги използвате в хумористичен вариант, което би подействало освежаващо на слушателите ви. Например по­говорката клише „Една птичка в ръката е по-ценна от две в хра­ста" може да бъде променена като „Две птички в ръката са по-ценни от една в храста". Или към израза клише „Зад постъпки­те на всеки мъж се крие жена" можете да добавите многозначи­телно „ най-често любовницата му". Но ако искате да поддържа­те разговора жив и интересен, най-добрият съвет, който можем да ви дадем, е да се откажете напълно от употребата на всякак­ви клишета, натурализми и баналности и да започнете да упраж­нявате въображението си, така че и да мислите, и да говорите по-живописно и по-ярко. Отначало ще ви бъде трудно, но постепенно ще откриете, че качеството на разговорите, които во-дите, става все по-добро.
Метаезик от една дума

Нека разгледаме някои от най-често срещаните метадуми, чиято употреба може да ви сигнализира, че съответният човек се опитва да прикрие истината или да ви подведе.

„Честно", „откровено", „искрено" навяват мисълта, че този, който ги употребява, май е доста по-малко честен, откровен и искрен, отколкото твърди. Чувствителните хора несъзнателно долавят закодираното в тези метадуми послание и интуитивно се досещат, че събеседникът им се опитва да ги заблуди. Напри­мер „Да ви кажа честно, това е възможно най-изгодната за вас оферта, която мога да ви направя" може да бъде преведено като „Това съвсем не е най-изгодната за вас оферта, но може и да се хванете на въдицата".

„Обичам те" вдъхва много повече доверие, отколкото „Ис­крено те обичам".

„Несъмнено" оставя открехната вратичка за съмнение, до­като „без никакво съмнение" звучи окончателно.

Мнозина имат вредния навик да си служат с подобен род метадуми. Често ги използват като увод към някое свое наисти­на искрено твърдение или с намерението да го подсилят, без да осъзнават, че по този начин то в крайна сметка зазвучава неубе­дително. Поразпитайте вашите приятели, познати и колеги дали са забелязали да употребявате някои от споменатите метадуми, а ако ви отговорят утвърдително (което е повече от сигурно), ще ви стане ясно защо някои от тях така и не са откликнали на желанието ви да завържете по-близко и изпълнено с доверие приятелство.

Метадумата „нали" принуждава слушателя да се съгласи с гледната точка на говорещия. Ако попитате събеседника си: „Съгласен си с това, нали?", в повечето случаи той ще се по­чувства длъжен да отговори утвърдително, макар това да не оз­начава непременно, че наистина споделя мнението ви. Подобно съгласие от страна на слушателя вдъхва и известно съмнение относно неговата способност ясно да схваща и да разбира за как­во всъщност става дума в разговора.

Метадумата „само" се използва, за да омаловажи значение­то на следващите думи в изречението. „Ще ти отнема само пет

минутки" обикновено се използва от хора, които имат намере­ние да ви занимават поне един час с проблемите си и затова събужда опасения, докато „Ще ти отнема пет минути" звучи по-конкретно и следователно вдъхва повече доверие. Освен това, метадумата „само" се използва и за да облекчи съвестта на го­ворещия или за да отхвърли вината за станала неприятност. Не­отдавна например една майка оставила бебето си заключено в колата, докато напазарува в супермаркета. Но за нещастие, бе­бето починало от топлинен удар, тъй като него ден температу­рата била 35°С, а жената била затворила всички прозорци. На въпросите на журналистите майката отговори: „Забавих се само десетина минути". Метадумата „само" й помагаше да отхвърли голяма част от вината. Ако майката беше казала: „Забавих се де­сетина минути", щеше да прозвучи много по-виновно и да бъде яростно обвинена в безотговорност, тъй като в метаезика изразът „десетина минути" обикновено означава неопределен период от време между двайсет и шейсет минути.

„Само 9,45 долара" и „само 40 долара депозит" се употре­бяват, за да убедят слушателя или читателя, че цената е нищо и никаква.

„Аз съм само човек" (с разширен вариант „Аз съм само един простосмъртен човек") е реплика на израза „Човешко е да се греши" (за разлика от боговете, които никога не грешат) и ключово извинение за непоемане на отговорност за допуснати грешки и гафове.

„Само исках да ти кажа, че те обичам" прикрива емоцио­налната нужда на срамежливия влюбен да заяви направо „Оби­чам те".

Винаги когато чуете някой да употребява „само", е добре да се позамислите защо този човек се опитва да омаловажи зна­чението на онова, което казва. Дали защото не е достатъчно си­гурен в себе си, за да каже какво действително чувства? Дали защото сам не вярва на чувствата си? Дали не се опитва съзна­телно да ви измами? Дали не се опитва да се отърве от лична отговорност? Едно по-внимателно вглеждане във връзката между метадумата „само" и контекста, в който е употребена, ще ви раз­крие отговора.

„Опитвам се" се употребява често като метаглагол, обик­новено в бъдеще време, от хора, които са неуверени в себе си или са свикнали да не се представят добре и/или да се провалят. Те го използват, за да оповестят предварително, че може и да не успеят да се справят успешно със задачата или дори че очакват да се провалят. Когато възложите на някой да изпълни нещо по-трудно, възможно е той да ви отвърне с „Ще се опитам" или с равнозначното „Ще направя каквото мога", като и в двата слу­чая трябва да тълкувате казаното като сигнал за надвиснал про­вал. В превод от метаезик тези изрази означават „Съмнявам се, че съм достатъчно способен, за да се справя". А когато в край­на сметка съответният човек наистина не успее да изпълни по­ставената му задача или дори провали напълно целия проект, той обикновено ще ви каже: „Е, поне се опитах", с което ще потвърди предварително заявената си неувереност, че е способен да се справи с работата.

„Само се опитвах да помогна" (или равнозначното „Просто се опитвах да помогна") е типова метафраза, обикновено изпол­звана от клюкари и от навлеци, когато бъдат хванати, че си пъхат носа в чужди работи. В този контекст „само" („просто") е опит да се омаловажи съзнателната намеса в чуждия живот, а „опит­вах се" издава, че съответният човек едва ли е имал искрено на­мерение да помогне за решаването на проблема, в който се е на­месил неканен.

Когато някой по-разгорещен мъж подхвърли неподходяща забележка на жена и в резултат получи плесница, той може да се опита да оправдае лошите си маниери със „Само се опитвах да бъда дружелюбен".

„Ще се погрижим за това", „Ще положим всички усилия" и „Ще видя какво мога да направя" са любими изрази на корпора­тивните ръководители и на правителствените чиновници, които искат „да отбият номера".

Когато чуете в личен разговор тези метафрази, поискайте от съответния човек да се обвърже с по-категорично изявление - „ще го направя" или „няма да го направя" - преди да му възло­жите задачата. Сто пъти по-добре е някой да ви откаже да из­пълни дадена работа, отколкото „да се опита" да я изпълни и да се провали. „Ще се опитам" е почти толкова сигурно, колкото и „твърдо може би".

„Да, но" е престорено съгласие, което издава опит да бъдат избегнати настояванията за заемане на категорична позиция. Обикновено „но" опровергава казаното преди него или е сигнал, че до този момент съответният човек е лъгал. „Съпругата ти е

истинска дама, но... (но не е)." „Да, но" може да бъде срещнато и под формите „и все пак" и „обаче". „Приемам казаното от вас, и все пак...(не приемам това, което казахте)" „Тази рокля е страхотна, обаче...(изобщо не ми харесва)"

„При цялото ми уважение", което се среща и под формата „с цялото дължимо (към вас) уважение" издава повече от ясно, че говорещият не само изобщо не уважава, но дори презира слу­шащия. „Оценявам забележките ви, господине, но бих казал, при цялото ми уважение към вас, че не споделям вашето мнение." Това е един доста усукан начин да се каже „Ама че тъпак" и опит да се срита слушащия, като му се подложи мека възглавничка, върху която да падне.

Случвало ли ви се е някога, по време на разговор, говоре­щият да ви звучи много убедително, но постепенно, колкото по­вече говори, толкова по-малко да му вярвате? Много е вероят­но това да се дължи на честата употреба на „повярвайте ми" -друг пример за метаезик от две думи, внушаващ наличие на про­тиворечие в казаното. „Повярвайте ми, това е възможно най-доб­рата оферта, която можете да получите" често означава „Ако успея да ви подлъжа да ми повярвате, веднага ще купите това, което ви предлагам, а няма да тръгнете да търсите по-изгодни оферти". Ако някой се кани да ви излъже, намеренията му про­личават в използвания от него метаезик. Настойчивостта, с коя­то „повярвайте ми" се опитва да ви убеди в казаното от съот­ветния човек, е правопропорционална на замислената от него измама. Говорещият предусеща, че няма да му повярвате или съзнава, че онова, което ви казва, звучи неубедително, затова и започва изреченията си с „Повярвайте ми". „Не си измислям", „Не се шегувам" и „Защо ще ви лъжа?" са варианти на „Повяр­вайте ми". Върховната лъжа се маскира по следния начин: „По­вярвайте ми, не се шегувам. Защо ще ви лъжа? (Дайте ми само шанс да ви преметна!)"

Една от най-широко разпространените метафрази от две думи, използвана буквално във всеки разговор, е „разбира се". Нейните три основни послания са: „Трябва да си пълен глупак, за да задаваш подобен въпрос" (саркастично); „Толкова добре съм информиран, че знам всичко, което би могло да се знае по този въпрос" (самодоволно); „Знам, че си достатъчно интели­гентен и че си напълно наясно с това, как стоят нещата, но нека все пак го подчертая" (любезно). Най-често се използва като въведение към някакво предположение, към чието осъществя­ване на практика говорещият подтиква слушателя. „Разбира се, ще очаквам обичайните 10% отстъпка от цената" е пример за това, как говорещият изказва своето мнение, а предхождащата го метафраза „разбира се" подканя слушащия да сподели убеж­дението му, че и той също е на това мнение и че ще изпълни подсказаното му. „Разбира се" внушава, че твърдението, което го следва, е обичайна практика. Много често тази метафраза е и средство, посредством което говорещият постига своето, като внушава, че всички останали са съгласни с изказаното предпо­ложение. Когато обаче по време на преговори една от страните каже „Разбира се, няма да настояваме да се придържате стрикт­но към тези клаузи в договора", това твърде често означава „На­против, ще настояваме".

Нека сега разгледаме някои от най-широко разпростране­ните метаизрази и метафрази и видим как могат да бъдат раз­шифровани.