След Чобанов, и бизнесът подкрепи Бареков за ктб



страница1/3
Дата01.08.2018
Размер0.72 Mb.
#77768
  1   2   3


БТПП в медийното пространство 21.07.2014

http://fakti.bg/biznes/106570-sled-chobanov-i-biznesat-podkrepi-barekov-za-ktb

След Чобанов, и бизнесът подкрепи Бареков за КТБ
Бившият служебен премиер Стефан Софиянски влиза в икономическия екип на България без цензура, обяви лидерът на формацията
18 Юли, 2014 15:45
„България без цензура“ ще има управленска програма до 15 август. Тя ще бъде обсъдена с бизнеса, за да даде и той своите препоръки. Това обяви лидерът на партията Николай Бареков на дискусия с работодателските организации за набелязване на антикризисни мерки. „Ще представим своите виждания за развитието на икономиката, за да получим вашето мнение и да знаете какво може да очаквате от нас след изборите на 5 октомври“, обърна се към участниците Бареков.
Стефан Софиянски влиза в икономическия екип на ББЦ, съобщи още лидерът на партията. Съюзът на свободните демократи пък ще влезе в политически съюз с „България без цензура“.
Кръглата маса бе организирана от Бареков след острата реакция на работодателските организации и синдикатите миналата седмица към политическата ситуация в държавата. Поканих ви в качеството си на ваш слуга, обърна се към участниците лидерът на ББЦ. Пълно единодушие бе постигнато между бизнеса и Бареков по основните проблеми, за разлика от срещата на Бойко Борисов с работодателите преди дни, на която те го нападнаха и обвиниха за кризата в страната.

След като финансовият министър Петър Чобанов хареса плана на Бареков за Корпоративна търговска банка и обяви, че се дава възможност на миноритарните акционери да осигурят ресурс за банката, бизнесът също бе единодушен с лидера на ББЦ, че КТБ трябва да бъде оздравена, а не закрита. Участниците го подкрепиха и за това, че страната ни трябва да стане член на Европейския банков съюз, за да се затегне контролът и да не се допускат случаи като този с КТБ.


В България няма финансова и икономическа криза. Кризата е политическа. Това е присъдата, която бизнесът даде на политическата класа у нас по време на кръглата маса. Основният проблем в обществото е липсата на доверие в политиците, обявиха работодателските организации. Бизнесът поиска подкрепа и спокойствие, за да работи.
Сред участниците в дискусията бяха председателят на УС на АИКБ Васил Велев, зам.-председателят на БСК Камен Колев, Стефан Софиянски – председател на УС на ССИ, главният секретар на БТПП Васил Тодоров и изпълнителният директор на Съюз „Произведено в България“ Пламен Грозданов.
На кръглата маса бе и икономическият екип на ББЦ – зам.-председателите Светлин Танчев и Рада Кождабашева, Георги Балабанов и Ивелина Йосифова, както и коалиционният партньор и лидер на ЗНС Румен Йончев. Преди форума в парламента Танчев и Коджабашева присъстваха на кръгла маса в КНСБ на тема „Възраждане на индустрията в България“.


http://www.bschamber.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/166-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%BF%D0%BF
Пресконференция в Центъра за кариерно развитие към БсТПП
 17 Юли 2014
На 08.07.2014 г. в БсТПП се проведе пресконференция за популяризиране на новооткрития Център за кариерно развитие към Платата. Журналисти и фотографи от в-к „Черноморски фар”, Радио MIXX, БНР – Бургас, БТА и сайтовете topnovini.bg и Бургаски репортер получиха информация за функциите, целевите групи, проведените и планираните мероприятия на Центъра, разкрит в изпълнение на проект на БТПП „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й”, осъществяван по Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси» с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд на Европейския съюз.

В приветственото си обръщение Председателят на БсТПП инж. Цанко Иванов припомни приоритетите и основните направления в дейността на организацията, Информационния център „Европа Директно”, резултатите от успешно приключилия проект „Стратегия за предприемачество и адаптация – Бизнес и иновации без граници“ и активизираните контакти със сродни организации от Турция и Гърция. Председателят изрази готовност за подобряване на сътрудничеството с представителите на местните медии, като бъдат своевременно информирании канени да отразяват предстоящите мероприятия на Палатата, както в страната така и в чужбина.


Ваня Тонева направи преглед на участието на БсТПП в изпълнението на проект „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика...” от 2011-та досега, като наблегна на непосредствено проведените обучителен и консултантски дни с участието на гл.ас.д-р Юлия Йоргова от БСУ. Центърът ще работи всеки делничен ден от 8:30 до 12:00 и от 13:00 – 17:00 часа в офиса на Бургаската търговско-промишлена палата на ул. „Л.Каравелов” №12 Б. Кариерният консултант г-жа Пепа Тонева ще консултира безплатно заети лица, желаещи израстване в кариерата и ще съдейства на работодатели в търсенето на подходящи кандидати за заемане на свободни длъжности. Потребителите на услугите на Центъра могат да получат конфиденциално помощ за определяне на собствения професионален профил, съставяне на автобиография /CV/ и мотивационно писмо, набавяне на препоръки, преодоляване на страха от интервю, избор на подходящо облекло и формиране на правилно поведение по време на събеседване с потенциален работодател. В заключение Тонева информира, че през есента е предвидено провеждането на още един обучителен ден, ден за консултации и ден на кариерата.


Координаторът на Кариерния център към БСУ д-р Юлия Йоргова разясни ролята на университета в работата на Центъра за кариерно развитие към БсТПП: да осигурява лектори за обучителните дни, консултанти в дните за индивидуални консултации и да оказва помощ и съдействие на кариерния консултант към БсТПП. Тя добави още, че кариера може да се започне и на 55, стига да знаем какво искаме и умеем да правим добре за да можем да оценим реално шансовете си за успех в конкретната професионална област.


Главният секретар на БсТПП и ръководител напроект „Стратегия за предприемачество и адаптация – Бизнес и иновации без граници“ Боряна Желева информира за резултатите от изпълнението му и за издадения „Сборник проучвания и стратегии”.



http://knnews.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/item/69370-%D0%B1%D1%82%D0%BF%D0%BF,-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B8-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0

БТПП, Посолство на САЩ и Американска търговска камара в България подготвят съвместна инициатива
19 ЮЛИ 2014
Изпълнителният директор на Американска търговска камара в България (AmCham) Валентин Георгиев се срещна и разговаря с председателя на БТПП Цветан Симеонов. 

От страна на Американска търговска камара в срещата участваха и Надежда Вакареева, мениджър събития и бизнес развитие, и Ана Велкова, асистент мероприятия и събития.

Дискутирана бе подготовката на съвместна инициатива между Посолството на САЩ в България, Американска камара и БПТП - семинар на тема “Оценка на регулаторното въздействие на законодателния процес”. 

В рамките на планираното събитие се предвижда да бъде представен опитът на САЩ и Европейския Съюз в процеса на оценка на въздействието на нормативни актове. 

Семинарът ще се проведе на 10 септември 2014 г. от 9:00 часа в сградата на БТПП. 

В най-кратки срокове Палатата ще публикува програма и условията за участие в семинара.

 

За повече информация:



отдел „Международно сътрудничество и международни организации”, БТПП 

тел.: 02/ 8117 421



e-mail: irelations@bcci.bg

http://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/oresharski-biudjetyt-niama-nujda-ot-remont-predlojih-go-za-da-ima-mir,176526/
Орешарски: Бюджетът няма нужда от ремонт, предложих го, за да има мир
21.07.2014 08:23
Този кабинет и в оставка трябва да работи до 5 август, ако искаме да спазим датата за предсрочните избори, заяви премиерът
Премиерът Пламен Орешарски е предложил актуализация на бюджета, за да не създава допълнително напрежение с оглед на политическата ситуация. "Бюджетът няма нужда от ремонт, предложих го, за да има мир", казва Орешарски в интервю за "Стандарт".
Той обяснява, че отчитайки сложната политическа ситуация, постигнатото съгласие по темата между политическите сили и предстоящата смяна на две правителства, едното от които ще работи без парламент, кабинетът е предложил вариант на актуализация на бюджета, засилващ буферите, за да не създава още напрежение. 
„Фискалното изпълнение за първото полугодие не предполага актуализация на бюджета. Рискове до края на годината има, но те са управляеми. Очаквам по-добро изпълнение на приходите през второто полугодие заради въведеното обратно начисляване на ДДС и влизащия в ритъм мобилен фискален контрол, въведен от началото на тази година. Налични са и определени буфери в разходната част”, обяснява Орешарски.
За приходите в бюджета премиерът не вижда проблем, „след като и 2014 г. върви като изпълнение, както последните четири години".
"За първите 6 месеца са около 46% от планираните. Приблизително толкова са били и през последните 4 г. - от 2010 до 2013 г. Дефицитът за полугодието е по-висок в сравнение с този от последните години за същия период, но разликата е изцяло за сметка на авансовото финансиране на европейски проекти. Още в следващите месец-два, когато ЕК възстанови тези суми, ситуацията ще се подобри значително и вероятно ще бъде по-добра от тази в последните години", коментира министър-председателят.
В коментар на икономическите показатели на страната за последната година Орешарски каза, че въпреки политическата криза всички икономически индикатори следвали възходящо развитие до края на май.
"Бизнес очакванията дори задминаха тези от предкризисната 2008 г. Борсовите индекси нараснаха с рекордните за ЕС 40%. Емисията еврооблигации бе най-успешната в новата ни история въпреки разрастващото се политическо напрежение в този период и обявената дата за предсрочни избори. За сравнение - постигнато бе лихвено натоварване от 3,06% за 10-годишни облигации при 4,40% за 5-годишни облигации, емитирани от правителството на ГЕРБ през политически спокойната 2012 г. Това още веднъж показа, че външните пазари ни вярват повече, отколкото си вярваме самите ние”, обобщава премиерът.
На въпрос за ситуацията около КТБ премиерът посочва, че винаги е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение, вместо същата да се затвори. "Ще ви върна към 2008 г., когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка", казва премиерът. 
И допълва, че КТБ е далеч по-скромна банка и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система. "Мисля обаче, че цената на затварянето й ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството", смята Орешарски.
"Общественият дебат обаче умело бе насочен към по-големите депозитори и длъжници на банката. Това няма отношение към вариантите за спасяване или затваряне на банката. Виновните, които и да са те, трябва да бъдат санкционирани, независимо дали банката получава или не подкрепа. Продължавам да мисля, че схемата за затваряне на банката е най-скъпа от всички останали варианти", коментира още министър-председателят.
Въпросът ще подаде ли кабинетът "Орешарски" оставка и кога премиерът коментира така: "Този въпрос не го разбирам". И допълва, че политиците са се уточнили за дата за избори - 5 октомври. По негови думи това означава служебен кабинет от 6 август.
"Необходимо е и малко време за президента, за да извърви конституционните процедури, което насочва към дата, която вече обявих - в седмицата, която започва от 21 юли. Кое не е ясно? Този кабинет и в оставка трябва да работи до 5 август, ако искаме да спазим датата за предсрочните избори. Това също е отговорност, колкото и да не ми се иска да заемам тази позиция в настоящия политически хаос", заяви премиерът.
http://www.mediapool.bg/oresharski-zatvaryaneto-na-ktb-e-nai-skapiyat-vazmozhen-variant-news222863.html

Орешарски: Затварянето на КТБ е най-скъпият възможен вариант
09:45 | 21.07.2014 | 643 прочитания
”Цената на затварянето на КТБ ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството”. Това коментира премиерът Пламен Орешарски в интервю за вестник ”Стандарт”.
По думите му винаги е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение, вместо да се затвори.
”Ще ви върна към 2008 година, когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка”, каза още той.
Орешарски обаче допълни, че КТБ е далеч по-скромна банка от ”Лемън брадърс” и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система.
КТБ бе поставена под особен надзор на БНБ на 20 юни и тогава затвори врати. Централната банка първо подведе вложителите в КТБ, обявявайки, че банката е стабилна, но месец по-късно изнесе скандални данни за източването на банката и раздаването на рискови кредити от нея. БНБ и управляващите все още не са решили какво да правят с КТБ и тя ще остане затворена до септември.
Орешарски допълни, че общественият дебат за КТБ  ”умело” е бил насочен към по-големите депозитори и длъжници на банката, но това няма отношение към вариантите за спасяване или затваряне на банката.
”Виновните, които и да са те, трябва да бъдат санкционирани, независимо дали банката получава или не подкрепа. Сигурно могат да се отправят упреци към банковия надзор, но не съм аз, който да преценява вината, на когото и да било. А що се касае до доверието в БНБ, коя ли друга институция се ползва с доверие?”, коментира той.
Премиерът каза, че никога не е бил клиент на КТБ и не е в конфликт на интереси, когато разсъждава за създалата се ситуация с банката.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4202966
Екстра: В КТБ фирми искат кредити за милиони и след часове ги получават
21.07.2014 07:00; 
Какво е истинското състояние на Корпоративна търговска банка - пълна с пари и активи или източена пирамида?

Кой държи спестяванията си в нея и кой би имал интерес банката да затвори?

Възможно ли е да се изпълнява сценарий, според който някой иска да прибере трезора и да сложи ръка върху бизнесите, които са били кредитирани?

Откакто гръмна скандалът, се появиха много и различни мнения за състоянието на КТБ. Нито адвокатите, нито критиците дават ясен отговор дали и как са нарушавани правилата за раздаване на кредити и дали и как и на кого са раздавани необезпечени кредити.

Според експерти и участници в одита на КТБ е била установена основна негативна тенденция при осъществяването на кредитната дейност на КТБ през последните години чрез кредитирането на свързани с банката и с нейния мажоритарен собственик Цветан Василев търговски дружества в нарушение на правилата за кредитиране.

Това е породило и

съмнение за

съзнателно

източване

на паричния ресурс на банката към рискови кредитополучатели - без реална търговска дейност или без ликвидни активи. По този начин и предоставените кредити стават практически несъбираеми. Въпреки рисковото кредитиране КТБ не провизира кредитите към свързаните лица в достатъчен размер и това се доказва от посочвания от банката процент на лоши кредити, който е необосновано нисък спрямо средния процент за банковия сектор, който е около 20%.

Как тогава КТБ “избягва” лошите кредити към свързани лица? Според служители на банката това ставало по няколко начина - основно като КТБ кредитира други свързани дружества, а те от своя страна отпускат заем на първоначалния кредитополучател, който съответно връща кредита (или част от него - обикновено дължимите лихви) или прехвърля вземането на банката към друго свързано дружество. То пък вече е кредитирано, за да придобие вземането (в някои случаи със съществена загуба за банката). И в двата варианта обаче само се сменя кредитополучателят, без общата кредитна експозиция на цялата група икономически свързани дружества да се намалява.

Тази схема се повтаря при десетки дружества и вече е изяснена от одитори след съпоставяне на данни от КТБ с търговския и имотния регистър, с информация от служители на банката и на някои от свързаните дружества.

Едно от тях е “Дивал 59” ЕООД със собственик и управител Емил Иванов Галов.

Адресът му е в София, жк “Красно село”, ул. “Дебър” №17, което е предпочитано място за регистриране на много от свързаните с банката дружества.

Емил Галов е бил до 2005 г. управител и на “КВ Реал” ООД, в което до 2009 г. съдружник е и Цветан Василев. “КВ Реал” се е вляло през 2012 г. в “Инвест мениджмънт” ООД, в което съдружници и днес са “Тръст Василеви” ООД, Цветан Василев и Антоанета Василева.

През май 2014 г.

КТБ дава на

“Дивал 59”

5 млн. лева

кредит,

но фирмата вече има няколко договора за заеми - пак през май, но през 2013 г. - 17 млн. евро, и през януари 2012 г. в размер на 30 млн. лева. Кредитите са предоставяни с цел оборотни средства или за закупуване на дълготрайни активи или продукция. За обезпечаване на последния кредит от 5-те милиона дружеството е учредило в полза на КТБ особен залог само вземанията, които “Дивал” има по разплащателните си сметки в същата банка. Експерти признават, че подобно обезпечение срещат за първи път в своята практика и нито една българска банка не би отпуснала и лев кредит.

“Дивал 59” не предлага обезпечения върху движими вещи или ипотеки върху имоти.

Емил Галов обаче без проблеми предоставя като залог пред КТБ вземанията по разплащателните си сметки в същата банка и за по-сериозните си кредити - този от 17 млн. евро и другия от 30 млн. лева. Само за последния има и особен залог на ДМА по спецификация.

Въпреки огромните кредити за “Дивал 59” не са открити документи, в които фирмата да е предоставила реални обезпечения, каквито банките изискват в кредитната си дейност като залози върху движимо имущество или имоти.

През периода януари 2012 г. - май 2014 г. върху “Дивал 59” се изсипва истински дъжд от пари - фирмата е получила от КТБ под формата на необезпечени кредити общо 35 млн. лева и 17 млн. евро.

Проверяващи КТБ са установили, че

“Дивал 59” няма

търговска дейност

и не притежава

съществени

активи

Според годишните финансови отчети на дружеството за 2012 г. “Дивал 59” има задължения към кредитни институции (КТБ) в размер на 40,2 млн. лева, ДМА на стойност само 728 000 лева и приходи от продажби 66 хил. лева, като е реализирало загуба от дейността в размер на 4677 лева. Не по-различно е финансовото състояние на “Дивал 59” за следващата 2013 г., като според годишния отчет дружеството има задължения към финансови институции (КТБ) в размер на 47 млн. лева, други задължения в размер на 29,6 млн. лева, вземания (по предоставени заеми към трети лица) в размер на 65 млн. лева, като почти не развива търговска дейност - общо приходите от продажби за годината са 352 000 лева. Не е известно колко служители има в “Дивал 59” и не е ясно как обслужва огромните кредити към банката. Всеки трезор би спрял кредитирането, КТБ обаче не се притеснява от лошите финансови резултати на своя клиент. Дори максимално улеснява отпускането на новите заеми. Всеки един от тези кредити, чиято обща стойност е за милиони евро,



е отпускан в

деня, в който

е поискан

Екстра, която не предлага нито една българска банка! Всеки бизнесмен, подавал молба за кредит, знае колко много формалности и документи трябва да попълни, да не говорим за времето, в което трябва да се чака решението на кредитния съвет. Затова и вероятно истината за “липсващите” или “унищожени” досиета на фирми в КТБ е, че просто липсват обичайните документи, които всяка една фирма попълва в нормална българска банка, за да получи кредит. В КТБ обаче кредитните досиета на свързаните фирми не съдържат почти никакви документи.

Проследената кредитна история на“Дивал 59” продължава и след поискания и даден в един и същи ден кредит. 

Например от 5-те милиона лева, които Емил Галов усвоява като заем от КТБ на 9 май 2014 г., в същия ден е изплатил под формата на заеми 4 млн. лева на “Интегрирани пътни системи” АД с мажоритарен собственик “Евробилд проект” ЕООД - също кредитирана от КТБ фирма. Пак на 9 май "Дивал 59" дава още 100 000 лева на “Бургас мийт” ЕООД - дружеството е с адрес София, бул. “Цар Борис”ІІІ" №159. Това е модерната синя стъклена сграда, където е и кабинетът на Цветан Василев и ТВ 7, както и всички фирми на мажоритарния собственик на КТБ.

По същия начин “Дивал 59” се е разпоредил с кредита от 30 млн. лева, като е предоставил същата сума под формата на заем на “Аквафинанс” ЕООД, което дружество е с едноличен собственик “Синектик” ЕООД - също кредитирано от КТБ. До 2012 г. съдружник в “Синектик” е било “Бромак” ЕООД - дружеството, еднолична собственост на Цветан Василев.

Банковите експерти тепърва



ще анализират

как се кредитират

неработещи

дружества,

които от своя страна раздават кредити на други фирми.

Защото е ясно, че “Дивал 59” не използва получения от КТБ кредит за оборотни средства или за придобиване на активи. Засега не е ясно дали се връщат тези кредити обратно към КТБ, защото това не са личните спестявания на нейните акционери, а пари на вложителите.

Проверяващите предполагат, че всички кредити, взети от “Дивал 59”, имат един и същи път - отпускани за ден и предоставяни на трети лица и фирми.

Аналогична е била ситуацията и при дружеството “Булит 2007” ЕООД, което е с едноличен собственик и управител Димитър Атанасов Свещаров. Този път адресът е в столичния квартал “Люлин”, бл. 216. Свещаров е управител и на “Рубин” АД, обявено в несъстоятелност. В медиите и то се споменава като собстеност на Цветан Василев. “Рубин” е кредитирано от КТБ до обявяването му в несъстоятелност и впоследствие изкупено от други свързани дружества.

През юни .2011 г. “Булит 2007” усвоява от КТБ кредит от 4,9 млн. евро, за да закупи 50% от акциите на “ТЕЦ Хасково” АД. В същия ден превежда тази сума на “Афлик България” АД - също дружество от икономически свързаната група, кредитирано от КТБ. “Афлик” е дружеството, изплащало по 30 000 лева всеки месец на фирма на една от дъщерите на Иван Костов като хонорар за икономически анализи.

Вероятно “Афлик България” е придобило акциите на “ТЕЦ Хасково” АД, тъй като реално “Булит 2007” е посочило под искането за кредит намерението да влезе в тази сделка, но парите за нея е прехвърлило като заем.

Дружеството е усвоявало през периода 2008 - 2013 г. значителни по размер кредити за различни цели, като още през 2008 г. КТБ предоставя на “Булит 2007” 35 млн. лева с обезпечение - залог на стоки в оборот (метали), без да е ясно дали обезпечението е реално учредено. Впоследствие кредитът е увеличен с няколко на брой анекса до 51 млн. лева (или с нови 17 млн. лева, за които не се сочи обезпечение).

Получените кредити са превеждани от “Булит 2007” като заеми към други фирми и лица.

5 млн. лева са

отишли например

към “Бромак” на

Цветан Василев Други 3,5 млн. лева са дадени като заем на “Технологичен център - институт по микроелектроника” АД (ТЦ - ИМЕ). В тази фирма е акционер КТБ.

Това са две от повече от петдесетте свързани с Василев дружества, кредитирани от КТБ пряко или чрез други свързани фирми. “Дивал 59” и “Булит 2007” са практически неработещи фирми, които получават кредити за милиони евро, които раздават като заеми, без да имат нужните от закона разрешения.

Проверката на КТБ, която ще продължи до септември, ще отговори как са били оценявани тези кредити - рискови ли са според банката и как са обслужвани, както и по-какъв начин банката е квалифицирала подобни кредитни портфейли пред БНБ.

Проверката на одиторите потвърди наличието на огромен размер кредити към свързани лица - дружества “касички” без реална дейност, без персонал, но с огромни кредитни задължения към банката. Защо банковият надзор на БНБ не е “уловил” тези клиенти на КТБ, не е ясно.

3,5 млрд. лв. са раздадени  

на свързани с банката


3,5 млрд. лв. са кредити, които са раздадени на свързани с банката фирми. Те най-често се оказват регистрирани на охранители, секретарки, шофьори и други служители в КТБ.

Кредитните досиета за тази сума са непълни, от тях липсват данни като финансови отчети на кредитополучателя, дата на регистрация и други подобни, заявиха в интервю за “24 часа” от събота един от наблюдаващите прокурори по делото за КТБ Иван Гешев и следователят Иван Иванов, който е част от екипа, проверяващ банката. Двамата също потвърдиха, че в голяма част от случаите кредитите са отпускани в рамките на един ден. Имало и случаи, при които парите първо са давани, а след това се оформял договорът за заем. Гешев и Иванов казаха още, че милиони евро са били обезпечавани с панелен апартамент от 60 квадратни метра или ливада, или бъдещи постъпления по разплащателна сметка, а в нея няма нищо.

Според Гешев не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагали, около 90% от общия кредитен портфейл на КТБ са били раздадени на свързани с банката хора.

Не било ясно колко от отпуснатите заеми се обслужват редовно. Тепърва щял да се извършва сериозен финансов анализ, за да се изчистят всички въпроси, свързани с кредитната дейност на КТБ. Самият одит, направен по искане на БНБ, не давал отговори на много въпроси, защото бил направен за кратко време.

 

Прашни стъкла и изненадана домакиня вместо офиси 


Прашни стъкла, заключени врати и изненадана домакиня посрещнаха екипа на “24 часа” при обиколката на няколко адреса в София, където са регистрирани фирми, получили кредити от КТБ.

Първият бе ул. “Дебър” в кв. “Красно село”. Този адрес е посочен като седалище на “Дивал 59”. Дружеството е получило от КТБ кредити в размер на 35 млн. лв. и около 17 млн. евро.

Офисът, който е на партера в жилищна сграда, изглеждаше затворен отдавна. Вратите и стъклата са в прах и мръсотия. Няма следи от скорошно отваряне, нито от какъвто и да е било бизнес.

В единия край на помещенията стоят празни маси и столове. В преддверието на офиса са се насъбрали изсъхнали листа, непочистени вероятно от миналата есен, а може и отпреди това.

От съседния салон за красота уведомиха екипа на “24 часа”, че офисът на “Дивал 59” не е отварян поне от година. На ъгъла, на метри оттам, има клон на КТБ. На вратата има съобщение, че е отворен само трезорът и се приемат плащания по кредити.

“Дивал 59” ЕООД е предоставило заеми за около 100 000 лв. на “Бургас Мийт” ЕООД. Последното дружество има адрес на управление бул. “Цар Борис III” 159.

На централния вход на красивата стъклена сграда екипът на вестника бе посрещнат от охранители и скенери, през които минаваха посетители и техния багаж. Насочиха ни към регистратурата, където попитахме дали в сградата има офис на “Бургас Мийт”.

“Искате да се срещнете с някого от фирмата ли?”, учтиво ни попита млад мъж. Негова колежка допълни, че там има много фирми и трябва да провери. В този момент до нея се приближи мъж, който приличаше на охранител, и тихичко прошепна, че фирма с “Бургас” в името няма. Секунди след това и дамата потвърди, че не открива такава, но любезно се интересува какво точно ни трябва.

Отвън на метри срещу централния вход бе паркирана полицейска кола, вероятно случайно, а двама униформени седяха вътре.

На същия адрес - “Цар Борис III” 159, се помещава Тв 7. На партера има клон на КТБ и на застрахователна компания “Виктория”, а нагоре по етажите на бизнес центъра са офиси на фирми - включително “Бромак” и “Технологичен център - институт по микроелектроника” (ТЦ ИМЕ).

И двете компании са получили кредити от “Булит 2007” ЕООД. Фирмата е предоставила 5 млн. лв. на “Бромак” и 3,5 млн. лв. на ТЦ ИМЕ. В периода 2008-2013 г. “Булит 2007” е усвоило от КТБ кредити с общ размер около 51 млн. лв.

“Булит 2007” е с адрес в “Люлин 2”, бл. 216. Екипът на “24 часа” внимателно огледа и четирите входа. На три от тях нямаше индикации за съществуването на фирмата.

Все пак разбрахме, че адресът е във вход А, където нямаше нищо - нито домофони, нито пощенски кутии, нито звънци. Но жена, която слезе да отвори на своя приятелка, потвърди, че фирмата е в техния вход на третия етаж.

Позвънихме на вратата, зад която се чуваха детски гласове. Вратата отвори жена по домашни дрехи. Адресът на “Булит 2007” е тук, потвърди тя и обясни, че има пълномощно да получава кореспонденцията на фирмата. Според нея дейността се извършва от Пловдив, където е собственикът - Димитър Свещаров. На въпрос как е станала пълномощник, а фирмата е с адрес в дома й, тя каза: “По стечение на обстоятелствата. Свекърва ми е главен счетоводител на няколко фирми и на тази. И апартаментът се води на нейно име”. 


http://www.classa.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81/%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B8/item/326046-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%87%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D1%81-%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1#.U8zNK_l_um8

Министър Чобанов е говорил с Оманския фонд относно решение за КТБ
Дата:  

18.07.2014


Акционерите в КТБ ще имат възможност да предоставят ресурс на банката
Министърът на финансите Петър Чобанов проведе телефонен разговор с главния изпълнителен директор на Държавния резервен фонд на Султаната Оман Абдулсалам Ал Муршиди, съобщиха от Министерството на финансите. Фондът притежава 30% от капитала на „Корпоративна търговска банка" АД (КТБ).

Двете страни са изразили увереност по време на разговора, че както от страна на българската държава, така и от оманска страна се спазват законовите разпоредби при действията в случая с КТБ. В разговора са отхвърлени спекулативните тези от последните дни, че акционерите не са поканени да участват в намиране на работещо решение относно банката. Двете страни преповториха готовността си да положат усилия за намирането на подобно решение.


Министър Чобанов е потвърдил, че се спазва законът и ще се даде възможност на сегашните акционери да осигурят необходимия ресурс (капитал и ликвидност), като държавните институции ще се намесят съобразно правомощията си по закон, само ако акционерите не успеят. Това е обвързано и с работата по процедурата на специален надзор, който Българската народна банка наложи за срок от три месеца. Намирането на частно решение на проблема, което не ангажира публичен ресурс, е най-желаният изход от създадената ситуация, смята финансовият министър.



http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/kakvi-sa-vyzmojnite-resheniia-za-ktb,176521/

Какви са възможните решения за КТБ?
19.07.2014 16:54
Който и подход да се избере, ще са необходими съпровождащи мерки, посочва икономистът от ИПИ Калоян Стайков
Случващото се през последния месец и половина в банковия сектор в България налага да се анализират внимателно възможните решения на казуса „КТБ”, отчитайки позитивите и негативите на всеки възможен подход. Целта на тази статия е да внесе малко повече яснота за възможните варианти, без да претендира за изчерпателност, тъй като всичко, което се случва в момента е базирано на допускания, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Изглежда въпросът, който най-много вълнува хората на този етап, е свързан с обявения 3,5 млрд. лв. кредитен портфейл, за който няма пълна информация и според официалното съобщение на БНБ, одиторите не могат да оценят пазарната му стойност. Спекулацията около това какво е качеството на този портфейл е излишна, тъй като информация за тях има и извън банката, но отнема време, за да бъде събрана и обработена. Не е реалистично да се мисли, че в рамките на 10 работни дни може да се направи оценка на цялата банка и едновременно да се събира липсваща информация. Рано или късно тази информация ще бъде събрана и, надяваме се, публикувана.

Следващият въпрос, който нашумя последните дни, е за възможността за частно решение на проблема. Такова представлява увеличаването на капитала на банката от настоящите акционери или други инвеститори, от кредиторите на банката или дори от вложителите с депозити над 196 хил. лв. На този етап тези решения не изглеждат вероятни по две причини. Първата е, че към момента не е известна капиталовата дупка в банката, ако въобще има такава, поради обявената липса на информация за голяма част от кредитния ѝ портфейл. Втората е, че моментът за капитализиране на банката по-скоро беше изпуснат – т.е. при равни други условия интерес към капитализация на банката биха имали инвеститори, когато банката работи, а не когато е затворена и е под особен надзор.

Съществува и изключително висок репутационен риск – ако бъде предложено рекапитализиране на банката с частни средства, но няма инвеститорски интерес, напрежението и несигурността единствено ще нарасне. Ако пък има интерес от страна на частния сектор, при напрежение и множеството спекулации, свързани с банката, е много вероятно след отварянето на КТБ вложителите в нея да изтеглят голяма част от депозитите си, което да постави банката в същата ситуация. Това също ще увеличи нестабилността в системата.

Вероятно поради тези и други съображения, решение за казуса с КТБ се търси в държавата. За да бъде ангажиран публичен ресурс, е необходимо да е известна точната сума на капиталовия недостиг, която държавният бюджет трябва да осигури. Предвид недостатъчната информация за оценяването на кредитния портфейл в размер на 3,5 млрд. лв. това е невъзможно, поради което се преминава към друг вариант – разделянето на „добра” и „лоша” банка. „Добрите” активи, за които има точна одиторска оценка, ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол заедно с пасивите на КТБ.

При един такъв вариант изключение правят единствено пасивите, свързани с мажоритарния акционер в КТБ, и свързаните с него лица. Техните пасиви остават в КТБ заедно с кредитния портфейл за 3,5 млрд. и се преминава към процедура по несъстоятелност. Държавата гарантира всички депозити в Креди Агрикол, като заедно с това Министерството на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете стават привилегировани кредитори на КТБ, което означава, че те ще получат вземанията си от осребряването на активите на банката първи. Тъй като сегашната законова уредба не предвижда подобен механизъм, за използването му ще е необходим нов закон. Към момента има разнопосочна информация относно този вариант.

При такъв вариант възникват два нови въпроса – да се гарантират депозитите в пълния им размер или само до законовия таван от 196 хил. лв. Ако се гарантират депозитите в пълния им размер, това намалява риска от разливане на кризата от една банка към целия сектор и впоследствие - към реалния сектор и държавния бюджет. В същото време обаче създава морален риск в бъдеще – вложителите ще се интересуват единствено от това къде лихвите са най-високи, но не и дали банката е стабилна. По този начин банките имат стимул да дават високи лихви по депозитите и да отпускат безотговорно кредити, тъй като след това някой друг ще плати сметката.

Ако пък се избере принципното решение – гарантиране на влоговете само до законовия таван от 196 хил. лв., това ще предотврати безотговорност от страна на вложителите в бъдеще и ще ги направи внимателни относно това къде държат парите си. В същото време обаче може да доведе до системен риск – виждайки как големите вложители губят част от депозитите си в КТБ, вложителите в други банки могат да изтеглят негарантираната част от депозитите си, което да доведе до подобни проблеми, каквито имаше в КТБ.

Компаниите, които губят част от влоговете си в КТБ, могат да бъдат изправени пред сериозни финансови проблеми, което да доведе до намалена икономическа активност, загуба на работни места и дори фалити. В този случай държавният бюджет може да бъде натоварен с допълнителни разходи, свързани с подкрепа на други банки, държавна помощ за някои държавни и общински дружества (част от чиито депозити са „изгорели”), със социални разходи, включително за обезщетения за безработица, както и със загуба на приходи.

Както става ясно, всеки вариант за действие има своите разновидности, но принципно опциите са две – спазване на сегашния закон и гарантиране на влоговете само до лимита от 196 хил. лв. или нов закон и гарантиране на пълния размер на депозитите, независимо от размера им. Всеки от тези варианти има своите плюсове и минуси. Основният дебат в момента е насочен към това кой вариант е по-добър, макар че това може да се знае единствено post factum.

Избирането на едната или другата възможност задължително трябва да бъде съпроводено с допълнителни мерки. Ако се вземе решение за гарантиране на пълния размер на депозитите, това трябва да е съпроводено с допълнителни мерки, основно повече регулации, които да създадат правилните стимули за отговорно поведение в бъдеще както на вложителите, така и на самите банки. При всички случаи обаче ще се създадат допълнителни разходи и за банките, и за вложителите.

Ако се вземе решение да се гарантират депозитите до законовия таван от 196 хил. лв., то трябва да бъде съпроводено с осигуряване на финансов ресурс в случай, че изолираният случай с КТБ доведе до сътресения в банковия сектор и/или до намаляване на икономическата активност. Тъй като нивото на фискалния резерв е твърде ниско, а приватизацията – почти замразена, основната част от този ресурс вероятно трябва да бъде набавена чрез емитиране на дълг.

Предвид нестабилната политическа обстановка в момента, приемането на съпровождащи мерки и в двата случая изглежда непредсказуемо и трудно, но именно те са цената, която трябва да бъде платена за справяне със ситуацията в банката с държавни пари. В зависимост от избрания подход, решението може да включва и писането на нов закон, като в последните две седмици вече изтекоха неофициално две негови версии. Предвид обществената чувствителност към проблеми в банковия сектор, както и поради необходимостта за приемането на евентуалния закон в парламента, е задължително официалният текст да бъде публикуван и да мине през бързо, но обстойно обществено обсъждане. В противен случай дори съмнението, било то основателно или не, за приемане на текстове в него, които обслужват частни интереси, може допълнително да намали доверието в банковата система и да последва нова паника.

Ако се ангажира публичен ресурс, което към момента е най-често спряганото решение, независимо от това кой вариант се избере, то това трябва да бъде направено прозрачно. Т.е. трябва да са най-малко ясни размерът на ресурса, механизмът на участието на държавата, размерът на гарантираните депозити и изплащането им, продължителността на евентуалната национализация на Креди Агрикол и последващите мерки, които ще бъдат взети, за да бъде предотвратено достигането до такава ситуация в бъдеще. Това е цената, която политиците трябва да платят веднага, а частният сектор и обществото ще плаща в бъдеще.


http://www.monitor.bg/article?id=436533
Банките бият институциите по доверие
Понеделник 21 Юли, 2014
ПИБ в челната тройка на най-рейтинговите трезори въпреки криминалната атака
Доверието в банковата система остава високо и надвишава с много това в държавните институции и партиите. Такъв е изводът на публикуваното вчера изследване на Агенция „АФИС” за обществените реакции и масови нагласи във връзка с кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Допитването е проведено в периода 11-17 юли сред 1273 притежатели на депозитни и разплащателни сметки в трезори на територията на цялата страна.

Данните от изследването показват, че въпреки сътресенията в системата хората продължават да вярват на банките и да ги смятат за  „най-надеждното поле” за спестяванията си. На въпрос кое е най-доброто място за вашите пари най-голям дял –
40,9% от запитаните, посочват трезорите у нас
и едва 9,1 на сто чуждестранни банки. „Паниката около кризата с КТБ е довела до известно повишение на дела на хората, проявяващи интерес към ценните книжа и трайните активи”, отчитат все пак от „АФИС”.
В същото време според мнозинството запитани – 58,8%, нито една институция не реагира адекватно на проблемите с КТБ. Само 9,3% смятат, че БНБ действа правилно, други 7,5% посочват правителството, а 4,6 на сто – президента. Едва 2,1% от анкетираните пък смятат, че парламентът реагира рационално на кризата. Данните от допитването показват, че хората дори
масово винят политическия елит и корупцията
за възникването на кризата с трезора. На това мнение са 48,8% от запитаните. Други 42,7 на сто описват ситуацията около КТБ като борба между групировки, а 24,9% – занижен контрол от БНБ.

Според преобладаващата част от анкетираните – 74%, законодателството не трябва да се променя и трябва да се гарантират само депозитите в трезора, които не надхвърлят 100 000 евро. За възстановяване на всички влогове без значение от стойността им са се обявили 11,9 на сто, а други 11,4% искат да се изплатят само депозитите с гарантиран произход.
В рамките на допитването, отчело запазване на високо доверие към трезорите, е направена и своеобразна класация за най-рейтинговите банки у нас. Любопитното е, че в първата тройка влиза „Първа инвестиционна банка”(ПИБ), която бе подложена на безпрецедентна криминална атака и с помощта на държавата успя бързо да се справи със ситуацията. От „АФИС” тълкуват резултата като доказателство, че ПИБ
само е била „нарочена” за проблемна
Пред нея по доверие са само ДСК и „Булбанк”.


http://www.segabg.com/article.php?id=708820
Министерството на икономиката "засекрети" оценителите на проекти за бизнеса
21 юли 2014
Цензът и опитът на експертите били лични данни, а не обществена информация

Кой точно оценява проектите на фирмите, които кандидатстват по програма "Конкурентоспособност", се оказа държавна тайна. От Министерството на икономиката отказаха да дадат поименен списък на хората, които се занимават с разглеждането на документи, и по-важното - дали имат необходимия ценз за това. Това става ясно от отговорите на ведомството на Драгомир Стойнев, поискани по Закона за достъп до обществена информация.

Секретна се оказа и информацията за това дали експертите са имали някакъв предишен опит в оценяването на документи, за да може да се проследи експертизата им, както и дали са работили за някоя от консултантските фирми.

От министерството мотивират отказа си с това, че исканата информация представлява лични данни. Причината е, че в. "Сега" е поискал и степента на образование, както и продължителността на трудовия стаж на всеки оценител. Затова от министерството смятат, че "в случая безспорно се касае за лични данни, а не за достъп до обществена информация".

Преди близо месец именно оценителите се оказаха в разгара на скандал, свързан с проектите по мярката за технологична модернизация, по която фирмите могат да купуват машини и техника. Заради близки връзки между фирми и оценители, съмнения за корупция и нагласени процедури шефката на управляващия орган на програмата Ели Милушева спря цялата процедура. Бизнесът се размина с 97 милиона лева, но така и не стана ясно кои са провинените фирми и експерти. Съдбата на парите също не е ясна, тъй като те трябваше да бъдат платени по договори, подписани в срок до 30 юни. Оттогава насам обаче решението на Милушева се обжалва от фирми в съда, който все още не се е произнесъл. Когато и да стане това обаче, фирмите може изобщо да не стигнат до европейските пари заради изпуснатия срок.

Пред в. "Сега" бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев заяви, че не всичко е безвъзвратно изгубено и България може да поиска отсрочка за сключването на договорите. Колкото до самите оценители - те ще понесат отговорността си, след като се произнесе инспекторатът на министерството. Какво точно ще бъде наказанието и дали ще има санкционирани, все още не се знае.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/07/20/2347096_telekomite_sa_gotovi_da_investirat_624_mln_lv/


Каталог: resources -> pdfboard
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Лекция на тема: "Отношенията между ес и Япония: дипломация, политика и икономика"
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство 03-05. 03. 2012
pdfboard -> Бтпп за представяне на услугите и опита си по европейски проекти. Г-н Хоакин Гомес, търговски директор на aimen technology Centre направи кратка презентация на технологичния център и обсъди областите на потенциално сътрудничество с г-н Цветан


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница