Следите на душите

СЛЕДИТЕ НА ДУШИТЕ

Майкъл Нютън
Увод

Кои сме ние? Защо сме тук? Къде отиваме? Опитах се да отговоря на тези вечни въпроси в пър­вата си книга - „Пътят на душите", издадена през 1994 година от „Люълин". Много хора са споделяли с мен, че тя ги е подтикнала към духовно пробуждане на вътрешната им същност, защото никога по-рано не са имали възможност да прочетат с такива под­робности какво представлява животът в духовния свят. Казвали са също, че информацията им е помог­нала да разберат най-съкровените си чувства, поро­дени от мисълта за живота на душите след физическата смърт и целта на завръщането им на Земята. След като книгата излезе от печат, а после бе пре­ведена на други езици, получих въпроси на читатели от целия свят, които се интересуваха дали ще има втора книга. Дълго време отхвърлях тези предложения. Трудно бе да събера записките на дългогодишните си изследва­ния, да ги подредя и най-сетне да напиша систематизи­ран труд за вечния живот. Имах чувството, че вече съм сторил достатъчно.

В увода към „Пътят на душите" споделих, че съм изучавал традиционна хипнотерапия и някога се отнасях скептично към използването на хипнозата за медитационно връщане в миналото. Ориентирах се към хипноза­та през 1947-а, на петнадесетгодишна възраст, така че бях представител на старата школа, а не на модерните течения. Затова когато неволно стигнах със свой кли­ент до дверите на духовния свят, бях изумен. Открих, че за повечето хора, насочили интереса си към спомени­те за минали прераждания, животът на душата между тях е период на тайнствена забрава, който служи като мост. Скоро разбрах, че сам трябва да открия стъпките, необходими за да отключа паметта на хората за пребиваването им на това загадъчно място. След още години изследвания най-сетне съумях да съставя рабо­тен модел на структурата на духовния свят и осъзнах какъв терапевтичен ефект може да има този процес върху клиента. Установих също, че няма значение дали човекът е атеист, дълбоко религиозен, или има своя философия. Когато са в състояние на хипноза, всички са последователни в разказите си. Именно поради тази при­чина станах, както сам се наричам, спиритуален регресионист. Тоест хипнотерапевт, специализирал се в об­ластта на живота след физическата смърт.

Написах „Пътят на душите", за да дам на читатели­те основа за надграждане на информация, като чрез по­редица от събития описах какво става, след като умрем и преминем отвъд, кой ни посреща, къде отиваме и какво правим като души в духовния свят, преди да изберем тяло за следващото си прераждане. Тази книга е като пътеводител през времето, създаден по действителни разкази на клиенти за минали преживявания между пре­дишните им животи. Затова „Пътят на душите" не е поредната книга за прераждането, а нова основа за метафизически изследвания, каквито досега не са били провеждани чрез хипноза.

През осемдесетте години, докато формулирах рабо­тен модел на света между преражданията, престанах да се занимавам с други типове хипнотерапия. Бях по­гълнат от разбулването на тайните на духовния свят, основано на огромен брой случаи. Така се почувствах по-уверен в истинността на по-ранните си открития. През тези години на специализирани изследвания работех буквално в уединение с клиентите си, които знаеха за наме­ренията ми, и използвах само информацията, която по­лучавах от тях и приятелите им. Дори избягвах да се консултирам с метафизическа литература, защото исках да бъда напълно свободен от чужди влияния. Днес все още вярвам, че решението ми да работя в усамоте­ние и да не давам публични изявления беше правилно.

Когато напуснах Лос Анджелис и се оттеглих в пла­нината Сиера невада, където написах „Пътят на души­те", се надявах на пълно спокойствие и анонимност. Но очакванията ми не се оправдаха. По-голямата част от материала в книгата не бе публикувана никога по-рано и започнах често да получавам писма от издателите си. Задължен съм на „Люълин" за прозорливостта и сме­лостта да представят изследванията ми на широката публика. Скоро след издаването на книгата бях изпра­тен да изнеса множество лекции и да дам интервюта за радиото и телевизията.

Много хора започнаха да търсят връзка с мен и час­тично възобнових работата си. Забелязах по-висок про­цент на по-развитите души. Навярно тези хора бяха чакали дълго, докато почти се оттегля в пенсия и потокът от клиенти чувствително намалее. В резултат - имам по-малко случаи на млади души в психологическа криза и повече клиенти, които умеят да бъдат търпе­ливи. Те изпитват желание да отключат смисъла, скрит зад определени неща, като надникнат в духовните си спомени, за да изберат цел в живота си. Много от тях самите са лечители и учители, които споделят с мен допълнителни сведения за духовния си живот между преражданията. Надявам се, че в замяна съм им помогнал да намерят своя път.

През цялото това време читателите останаха с убеждението, че не съм разкрил всичките си тайни. Най-сетне в съзнанието ми се зароди въпросът, как да започ­на следващата си книга. Създаването на „Следите на душите" е последица от всичко, което описах. Смятам първата си книга за странстване из духовния свят по безкрайната река на вечността. Пътуването започва от устието с момента на физическата смърт и завър­шва там, откъдето се завръщаме в ново тяло. В „Пъ­тят на душите" съм се доближил до източника толкова, колкото бе възможно. Това не се е променило. Въпреки че споменът за многократното изминаване на то­зи път е в съзнанието на всекиго, никой човек, който все още се преражда, не би могъл да ме отведе по-далеч.

„Следите на душите" е създадена с намерението да понесе пътниците на втора експедиция по реката, с отклонения за опознаване на най-главните й притоци. По време на новото пътешествие бих искал да разкрия още непознати аспекти на маршрута, за да дам на хората по-цялостна перспектива. Изградил съм тази книга по-скоро на базата на тематични категории, отколкото в хронологичен или пространствен ред. Застъпил съм вре­мевите рамки на нормалното движение на душата между духовните местности, за да анализирам изцяло преживяванията Опитах се да представя на читателите едни и същи елементи на духовния живот от различни гледни точки. В „Следите на душите" се стремя да развия разбирането за изключителния ред и планираност, която съществува за нас.

Същевременно се надявам това второ пътуване сред чудесата на духовния свят да бъде интересно и приятно и за неопитния пътешественик. На тези читатели, ко­ито за първи път се срещат с моята работа, встъпи­телната глава ще предложи кратък преглед на всичко, което съм открил за живота между преражданията. На­дявам се това резюме да допълни разбиранията ви за нещата, които ни очакват, и да провокира интерес и към първата ми книга.

И така, в началото на второто ни пътешествие за­едно бих искал да благодаря на всички вас, които ме подкрепихте в усилията, необходими за отключването на духовните двери на съзнанието. Тези асоциации, по­мощта на много водачи и личното ми удоволствие от работата ми дадоха енергия да продължа. Това, че съм избран за един от посланиците на тази важна мисия, ме кара да се чувствам истински благословен.

1.