Следването на любовта, приятелството и мечтите – щастие за всеки ден



Дата01.01.2018
Размер28.69 Kb.
#38684
Следването на любовта, приятелството и мечтите – щастие за всеки ден

През лятната ваканция, по традиция, всяка сутрин Васил извеждаше Джими (черно-бялото си хъски) на разходка в близкия парк. И всяка сутрин картината, която откриваше там била една и съща – спортуващи хора, разхождащи се домашни любимци и Алекс. Алекс бил момче, което Васил не познавал лично, но вече знаел добре спортните му навици. Всяка сутрин той бил навън и спокойно, дори леко скучно се опитвал да играе баскетбол в разчертаната спортна зона на парка. Това, което направило впечатление веднага на Васко, било, че Алекс винаги излизал с черни дрехи и никога не се усмихвал, дори и когато Васко започнал да го поздравява. Друго, което се сторило любопитно на Васко, било, че топката му за баскетбол изглеждала така, сякаш е преживяла война – почти раздрана, мръсна и доста спаднала.

Разходката на Васко обикновено продължавала половин час, в който успявал да огледа всички хора, клонки, дървета и птички, докато Джими се налудува. Един ден обаче Васко решил да направи нещо, което не му давало мира - да заговори Алекс и да разбере повече за това тъжно момче.

- Здравей! Аз съм Васко, приятно ми е.

Алекс го погледна с изненада и тихо отговори:

- Алекс.


- Виждам те тук всяка сутрин и понеже ми е скучно докато разхождам Джими, реших да се запознаем. Предполагам живееш някъде наблизо.

- Да, в блока отсреща.

След като си поговорили малко, Васко разбрал, че Алекс не е толкова дръпнато и сърдито момче. Имало причина да изглежда тъжен. Останал преди година без баща, сега Алекс живеел само с майка си и двамата си по-малки братя. Майка му работила на две места, за да издържа семейството и въпреки това парите все не им достигали. Утеха и спасение той откривал единствено в баскетбола, защото това било любимото им занимание с баща му. Но и това удоволствие можело да му бъде отнето скоро, след като от топката, с която играе вече за нищо не ставала.


  • Мама, има много грижи, не мога да я карам да харчи още пари и за нова топка.

След този ден Васко и Алекс станали приятели. Всеки ден с огромно вълнение двамата разказвали един на друг за мечтите си, преживяванията и нещата, които ги дразнят в семейството. Васко разбрал, че Алекс няма много приятели, защото е прекалено скромен, притеснителен и често това го кара да се чувства самотен. Но пък е голям мечтател. „Един ден искам да стана велик баскетболист” – казал веднъж Алекс. И понеже Васко вече бил започнал да го приема като по-малък брат, а на братята много се държи и много се обичат, той решил да го зарадва. Една сутрин, при излизане за традиционното извеждане на хъскито, и играта с Алекс, Васко взел решение да подари на приятеля си баскетболната топка, която получил от родителите си за рождения си ден. Виждайки оранжевата на черни ивици, сякаш току-що произведена баскетболна топка, Алекс онемял. Щастието в очите му не можело да бъде обяснено. Подскоци, скачане и много „благодаря, благодаря, благодаря”, успели да подскажат на Васко, че подаръка наистина е постигнал целта си, а именно да внесе малко цвят в сивия живот на Алекс.

  • Благодаря ти, приятелю, досега никой не е правил такъв жест към мен. Но кажи ми защо реши да ми подариш тази топка?

  • Исках да те зарадвам. За времето, в което се познаваме, разбрах какъв страхотен човек си. И ми е жал, че майката ти няма възможност да си позволи да ти купи нова топка. За мен това не представлява трудност. Просто искам да се усмихваш по-често, а виждам, че баскетбола те кара да го правиш, така че приеми подаръка ми. Но ще трябва да ми обещаеш нещо.

  • Какво? – попитал Алекс.

  • Да станеш велик баскетболист! Да покажеш на всички, че мечтите се сбъдват.

Алекс кимнал леко и въздъхнал. До този момент не осъзнавал, че е успял да спечели такъв голям приятел. Разбрал това не заради факта, че е получил такава изненада от него, а заради това, че Васко е повярвал в него, приел е мечтите му, насърчил го е и го е спасил от сивото и безсмислено ежедневие. И най-важното - показал му е какво е щастието да имаш мечтания и обичан приятел!

Из „Мечо Пух”:



- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.


Любомир Николаев Райков – 10 г., ученик от ІV „А” клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” гр. Г. Оряховица
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница