Слово за света богородица

             ВЪЗЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ!

         През всички християнски векове,  Света Богородица е почитана от вярващите с голяма ревност и богомъдрие.  Всички вярващи са търсили нейната закрила и майчинска помощ. Още в Апостолско време, светата Дева е била тачена като майка на Спасителя на света, велика съкровищница на Божията благодат и на Словото.

         Тя бе избрана от Бога за най-великото Негово дело на любовта към хората – да стане майка на Божия син, Спасителя на света. Тя се явява предвестница на спасението, наречена от съставителя на акатиста лъч на духовното слънце, негова звезда вестителка.

         На Божията майка през всички векове Светата Църква е въздавала похвала и е възнасяла молитви. Затова свидетелстват многобройните акатисти, многобройните храмове и манастири, посветени на светата Дева, в знак на особено уважение и почит от страна на вярващите към нея.

         Днес под купола на този храм, посветен на Покрова на света Богородица, изслушахме втората статия на Богородичния акатист, и съединихме своята молитва с молитвата на всички православни християни в днешния ден, като принесохме на светата Дева хвалебни песни и славословия.  Чухме величанията, които започват с привета на благочестието: „Радвай се, Невесто неневестная!” Радвай се! Този възглас много често се отправя в акатиста към Божията мака, като в него съставителят на акатиста е изразил дълбоките догматически и нравствени истини на православната вяра.

         Това не са само поетически образи, а видения, в които се откриват истини на вярата и доброто. Божията майка се сравнява с мост, който свързва Небето със Земята. Тя е наречена Стълба небесна, по която Бог слезе на земята и се въплоти в девствената й утроба, като по този начин тя стана и стълба и на човешкото възлизане на небето. Мнозина са стояли безсилни пред върховете на светостта и пред върха на Божието съвършенство, което сияе в неизмерим блясък. Необходимо е било да има стълба, по която човеците да се изкачат нагоре.  И това е света Богородица, по която повярвалите в Божествения й Син, възхождат нагоре към небесните  висоти.

         Колко хубаво  и прекрасно е сравнена Божията майка с тихо пристанище на житейските плавания! Тя е пристанище на нашата радост и утеха, към която Църквата ни води като кораб на спасението.  Да се вслушаме в думите на песнописеца, който казва, че Божията майка е многолистно дърво, което в сянката си подслонява вярващите. Под неговата сянка, всеки намира прохлада и отмора. В него птиците небесни свиват гнезда. И ние,  подобно на тях, имаме своето място под клоните на това многолистно дърво, възлагайки всичките си упования на Бога и на Божията майка.

         Всички ние имаме нужда от този мост, който превежда отвъд греха, при Бога. Всички ние имаме нужда от стълбата, която би ни извела високо на устремена към Бога висота. Всички ние имаме нужда от пристанище, където сърцето ни ще намери покой, утеха и радост. Всички ние имаме нужда от това многоклонесто китно дърво, в сянката на което ще намерим прохлада и отмора. Всички ние имаме нужда от Божествена чаша, в която трептят лъчите на духовното слънце, защото тя черпи радости, за да се утоли жаждата ни за радост.

         Света Богородица приема молитвите на вярващите и ги принася пред престола на Божието величие. Тя се отзовава на всяка скръб, винаги когато бъде призована молитвено. Нейната майчинска обич е винаги насочена към вярващите. Всички те го знаят, от своя собствен молитвен и духовен опит, и поради това пристъпват с молитва и упование към Божията майка. Нашата голяма почит към пресветата Дева не намалява изрядната ни, превъзходна почит и молитвено преклонение пред Нейния  Божествен Син. Напротив, колкото повече възхваляме молитвено Божията майка, толкова повече възвеличаваме Нейният Син и наш Спасител.