Случаят „Тютюн



Дата03.01.2022
Размер18.03 Kb.
#112993
ТипЛитература
Случаят Тютюн

Случаят „Тютюн“

След 9 септември 1944 г., и по-точно след окончателното установяване на еднопартийната власт в България след 1946 г., започва радикално преустройство на обществено-политическата система. Новото време изисква нови форми и нов език. Писателите също участват в този процес, като на литературната критика се отрежда водеща роля. На литературата са необходими нови идеи за самата нея. Смята се, че новата литература не бива да има нищо общо със старата. В този стремеж, разбира се, се проявява и крайност, която поощрява субективизма, бездарието и схематизма. Тръпката, че сега ще се случи нещо изключително и че вече зрее истинската нова литература, изпълва същността на литературата и я прави нетърпелива. Никой не знае какво ще бъде това ново явление, което ще затъмни всичко предишно. Всички обаче с нетърпение го очакват. Теоретичните схеми, родени от повърхностното познание на марксическата философия и естетика, дават някаква абстрактна представа, но живата плът още не се е родила.

Властта създава по примера на СССР върху базата на Съюза на българските писатели една монолитна писателска общност, в която се събират творците на словото. Съюзът трябва да ги държи единни и дисциплинирани, като ги насочва към важните творчески задачи. Общността, а не както е било преди ‒ отделни кръгове, литературни издания и групировки, трябва да оценява естетическите факти. Това вече е „нов ред“ в литературния живот ‒ ред, който изисква нова нагласа на писателската гилдия и я поставя в състояние, което тя не е изпитвала досега.

И докато се налага само да се правят събрания и да се декларира вярност и последователна твърдост, няма изненади и грешни ходове. Но ето че се появява една книга, която не отговаря на приетите нови стандарти. Въпреки това интересът на читателите е огромен. Праволинейните идеолози на СБП (между тях има и талантливи, и честни хора, без съмнение) са изправени пред тежко изпитание. Ако признаят, че тази книга им харесва, ще проявят идейна слабост и ще изменят на принципите си. Ако я заклеймят, ще влязат в противоречие с естетическите норми и с вкуса на публиката, а и със своя собствен. Ще излезе, че мнозинството харесва „Тютюн“, а „специалистите“ го отричат. Тогава именно се задействат механизмите на „масовата общност“, на която е възложено да ръководи и контролира процесите и да се намесва в подобни сложни и противоречиви ситуации.

„Случаят „Тютюн“ се отнася в Съюза на българските писатели, за да бъде анализиран и оценен (но в никакъв случай отречен) „професионално“. Тук няма никакъв политически умисъл за последващо „литературно убийство“, за разправа с талантливия писател или нещо от този род. Т.е. никакви указания от ЦК за разгром на една или друга група, на едни или други творци не съществуват и не биха могли да съществуват. Става дума обаче за

самозадействане на един утвърждаващ се изкривен механизъм
за политическо ръководство на литературния живот

Как действа този механизъм? Няма да е пресилено да кажем, че романът просто стъписва литературната общност с мащабното разрешаване на проблема за „отразяване на героичното минало“ и на „борбата срещу фашизма и капитализма“. Най-неочаквано един писател, който доскоро е смятан за „буржоазен“, макар и вече убеден привърженик и изразител на комунистическата идеология и член на БКП, се впуска в актуалната тема и я пресъздава реалистично, задълбочено и майсторски. Излезлите дотогава произведения на тази тема страдат от тезисност и шаблонност; героите за бледи, риторично произнасящи лозунги и заклинания. Липсва живият човек. Без да е участник в антифашисткото движение, Димитър Димов вярно улавя сложността и противоречията, характера и духа както на буржоазията, така и на комунистите. Произведението е необичайно със своята художествена плътност и пълнокръвност. На мнозина им се струва, че е станало чудо. И точно това „чудо“ създава объркването.

Вече свикнали да „получават указание“, литературните критици с нетърпение очакват да им кажат какво да говорят. Такова указание обаче не идва. А читателският интерес и шумът около романа нарастват. Хората го четат и се възхищават. Процесът заплашва да излезе изпод контрола на „компетентните“. Тогава именно се ражда идеята романът „Тютюн“ да се подложи на публично обсъждане в СБП, за да си кажат писателите и литературните критици „тежката дума“.

Изходът най-сетне е намерен. Намерена е и формулата на дискусията: романът е интересен и с право привлича интереса на читателите, но недостатъчно пълно е показана борбата срещу фашизма, образите на комунистите са слаб контрапункт на силните образи на Борис и Ирина; писателят трябва да работи още, за да отговори на високите изисквания на „социалистическия реализъм“. Така се води и дискусията. И тези, които харесват романа, и тези, които не го харесват, говорят по същество едно и също. Нито хвалбите са крайни, нито отрицанията.



  • “Случаят “Тютюн” вероятно трябва да даде и отговор на въпроса “Коя е истинската редакция на романа и трябва ли да гледаме на него като на нещо особено опасно от гледна точка свободата на словото”. Опитите да се извърта историята, като фактите се изваждат от контекста, в който са породени и проявени, не могат да се нарекат научни и непременно са изведени от добронамереност и историческа почтеност. Политическият характер на случая “Тютюн” не предполага непременно политическо тълкуване и политическа оценка. Той е част от българската литература, част от личната творческа биография на Димитър Димов и от съдбата на неговия забележителен роман. Радващото е, че писателят е извлякъл своите изводи и е успял да вземе ползи от дискусията. Защото именно втората редакция влиза трайно в историята на българската литература като истински роман-епопея за едно драматично време.

Всичко останало е груба спекулация и служи на користни цели.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница