Служба за демократични институции и човешки права република българия президентски и местни избори



страница2/11
Дата15.01.2018
Размер0.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ІІ. ВЪВЕДЕНИЕ И БЛАГОДАРНОСТИ


По покана на Постоянната мисия на Република България в ОССЕ и въз основа на констатациите и изводите от Мисията за оценка на потребностите, осъществена от 18 до 21 юли 2011 г.2, на 28 септември Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права (ОССЕ/СДИЧП) разположи Ограничена мисия за наблюдение на изборите (ОМНИ) във връзка с президентските и местни избори в България на 23 октомври. Мисията остана в страната, за да проследи втория кръг от надпреварата на 30 октомври. ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП се ръководеше от Вадим Жданович и се състоеше от 11 експерта базирани в София и 10 дългосрочни наблюдатели (ДСН), които бяха разположени из страната. Участниците в мисията бяха набрани от 15-те страни-участнички в ОССЕ. В съответствие със стандартната методика на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на избори без дългосрочни наблюдатели, мисията не проведе цялостно или систематично наблюдение на процедурите в изборния ден, но участници в мисията посетиха ограничен брой изборни секции и Общински избирателни комисии (ОИК) в няколко общини през двата изборни тура.

ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП оцени съответствието на изборния процес с ангажиментите на ОССЕ и други международни стандарти за демократични избори, както и с вътрешното законодателство. Този заключителен доклад следва две Заявления за предварителни констатации и изводи, които бяха изнесени съответно на 24 и 31 октомври 2011 г.

ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП желае да благодари на властите на Република България за поканата да наблюдава изборите, на Министерството на външните работи, Централната избирателна комисия, местните власти, както и на политическите партии, кандидатите и организациите на гражданското общество за тяхното сътрудничество. Мисията също така желае да изрази благодарност на дипломатическите представителства на страните-участнички в ОССЕ и на международните организации в България за тяхното сътрудничество по време на мисията.

ІІІ. ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ


На 15 юли 2011 г. българският парламент насрочи президентските избори за 23 октомври. Впоследствие президентът Георги Първанов издаде указ за свикване на местни избори на същата дата, в съответствие с преходните разпоредби на Изборния кодекс, които допускат едновременното провеждане на президентски и местни избори. Изборите бяха проведени в края на втория и последен мандат на действащия президент и на четиригодишния мандат на органите за местно самоуправление. Това бе първото едновременно провеждане на два вида избори след октомври 1991 г.

Последните проведени национални избори бяха тези за Народно събрание през 2009 г. Тогава ОССЕ/СДИЧР и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) направиха извода, че изборите „като цяло съответстват на ангажиментите на ОССЕ и стандартите на Съвета на Европа; но независимо от това са необходими по-нататъшни усилия за гарантиране на честност на избирателния процес и увеличаване на общественото доверие“.

Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) спечели парламентарните избори през 2009 г. с 39,7 процента от гласовете и получи 116 от 240-те места в Народното събрание. Коалиция за България, водена от Българската социалистическа партия (БСП), спечели 17,7 процента и 40 места, пред Движението за права и свободи (ДПС) с 14,5 процента и 38 места. Партия Атака спечели 21 места. Синята коалиция, сформирана около Съюза на демократичните сили (СДС) и Демократи за силна България (ДСБ), взе 15 места и Ред, законност, справедливост (РЗС) получи 10 места. След тези избори ГЕРБ сформира правителство на малцинството оглавявано от нейния лидер Бойко Борисов.

На последните президентски избори през 2006 г. президентът Първанов бе преизбран на втори тур със 74,9 процента от гласовете срещу 24,1 процента за лидера на Атака Волен Сидеров. Тогава ОССЕ/СДИЧП направи извод, че тези избори „потвърждават надеждността на изборния процес в България“, но също така „идентифицира редица области, където изборният процес може да бъде допълнително укрепен“. Местните избори през 2007 г. не бяха наблюдавани от ОССЕ/СДИЧП.


ІV. ПРАВНА УРЕДБА И ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА


Правната уредба на изборите включва Конституцията, ведно с тълкувателните решения на Конституционния съд, Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Наказателния кодекс, Административно-процесуалния кодекс и Закона за събранията, митингите и манифестациите. Нов Изборен кодекс, приет през януари 2011 г., консолидира законовата уредба на различните видове избори. В своето Съвместно становище, ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия на Съвета на Европа дадоха заключение, че Изборният кодекс осигурява солидна правна база за провеждането на демократични избори, но отбелязаха също така, че има място за подобрение.3

Равните права и защитата срещу дискриминация са гарантирани от Конституцията. България също така е страна по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и е поела ангажимент „да насърчава и утвърждава равни възможности за пълноценно участие на жените във всички аспекти на политическия живот, в процесите за вземане на решения и в международното сътрудничество като цяло“.4

В усилие за борба с купуването на гласове, през 2009 г. бяха приети изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи по-големи санкции за купуване, продаване и организиране на купуването и продаването на гласове. Въпреки тези изменения, повечето наказателни производства приключват с осъждане на пробация или общественополезен труд.5 Главният прокурор публично изрази загриженост относно липсата на достатъчни правни способи за разследване и преследване на купуването на гласове.6 Този въпрос включва важни съображения от областта на публичната политика, които изискват балансиране между необходимостта от преследване на престъпления застрашаващи политическия ред и потенциалната опасност от прекалено вмешателство на полицейските органи в политическия процес. Масовите твърдения за купуване на гласове и последствията от тази практика, изразяващи се в подкопаване на общественото доверие в изборния процес, следва да наклонят везните към това на прокурорите и полицейските органи да бъдат предоставени повече инструменти за разследването на такива престъпления. За да имат ефективен възпиращ ефект, наказанията за тези закононарушения следва да са съразмерни с тежестта на извършеното престъпление.

Разпоредби за борба с купуването на гласове са включени и в Изборния кодекс. Властите проведоха обществено-информационни кампании срещу купуването на гласове, а участниците в изборите бяха задължени от закона във всички кампанийни материали да добавят предупреждения, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

Конституцията предвижда пряко избиране на президента. За избран се счита кандидатът, получил над половината от валидно подадените гласове, като са гласували над половината от всички регистрирани избиратели. В противен случай, една седмица по-късно се провежда втори тур между двамата кандидати получили най-голям брой гласове. Конституцията и Изборният кодекс изискват кандидатите за президент и вицепрезидент да са живели постоянно в България пет години преди изборите.7 Въпреки това, ЦИК нямаше възможност да провери спазването на това изискване. Липсата на яснота по въпроса създаде ненужна степен на несигурност относно допустимостта на кандидатите и остави открита възможността за оспорване на валидността на изборните резултати въз основа на изискването за местоживеене.

Кметовете на общини и населени места с над 350 жители също се избират пряко, с втори тур ако нито един кандидат не получи повече от половината от валидно подадените гласове. Кметовете на по-малките населени места и районите в градовете (каквито съществуват в трите най-големи града – София, Пловдив и Варна) се избират от общинските съвети, които на свой ред се избират по пропорционално-представителна система със законово определен праг. Граждани на Европейския съюз, които имат постоянно местожителство, имат право да гласуват на местните избори и да се кандидатират за общински съветници, но не и за кметове.8

По-рано в Съвместното становище бе изразена загриженост по отношение на ограничаването на правата за гласуване на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, независимо от тежестта на престъплението.9 Също така, бе изразена загриженост във връзка с липсата на избирателни права в местните избори за чужденци от страни извън ЕС. Съвместното становище изтъкна също така очевидното противоречие между невъзможността лица с двойно гражданство да се кандидатират във всички видове избори с член 3 от Първия протокол към Европейската конвенция за правата на човека.10 По тези въпроси остава да се вземе отношение.


Каталог: dobrev k.mbox
dobrev k.mbox -> Кафене новини в памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов
dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия
dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона
dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница