Слушай своето тяло
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Великият закон за любовта е най-важният природен и духовен закон, който съществува на Земята, за да бъдем щастливи.
| Глава 4
Любов и притежание ЛЮБОВ! Каква велика дума! Дълго можем да говорим за нея. От повече от четиридесет и пет години аз работя с хиляди хора и повечето от тях са били убедени, че могат да обичат. Имало е дори и такива, които са се оплаквали, че другите не могат да обичат колкото тях. Какво мислиш за тези изявления? Според теб ти обичаш ли колкото трябва? Обичаш ли децата си? Своя партньор? Родителите? Семейството? Приятелите? Убедена съм, че ще отговориш положително на всички тези въпроси. А не изпитваш ли някакъв вид неудовлетворение? Не ти ли се иска да кажеш: „Да, обичам ги, но... Струва ми се, че често тези отношения не са точно такива, каквито бих искал да бъдат. Толкова бих искал да мога да променя някои неща, но как?“ Това всъщност казват повечето хора. Те започват да си дават сметка, че това неудовлетворение съществува от много дълго време и усещат, че трябва да има нещо по-добро някъде другаде. Великият закон за любовта е най-важният природен и духовен закон, който съществува на Земята, за да бъдем щастливи. Той има необикновена сила, но за тази цел ти трябва да си служиш често с него в своя живот. Какво е ЛЮБОВТА, истинската, голямата, тази, която блика от сърцето, безусловната и всеобхватната? В тази глава ще говоря най-вече за любовта към другите, тъй като това е идеалният начин да осъзнаем как се обичаме. Ние обичаме другите по начина, по който обичаме себе си и в същата степен. Да обичаш истински, означава: да уважаваш своето лично пространство и пространството на другия; да си даваш правото, така като и на другите, да бъдеш човек, тоест да имаш нужди, вярвания, граници, желания, страхове, сили и слабости. Те ще бъдат различни при всеки човек и ти не бива да съдиш, нито да се чувстваш виновен; да напътстваш и водиш без очаквания; да даваш заради удоволствието от това, без очаквания; 3) да констатираш и приемаш, дори и да не си съгласен или дори да не разбираш. От днес нататък ти ще имаш за задача в твоя живот да се научиш да обичаш с цялото си сърце. Всеки от нас досега е обичал с главата си. Сигурна съм, че си забелязал това, тъй като така е с повечето хора. Човек смята, че да обича, означава да убеди другия какво „би трябвало“ да прави, за да е щастлив. Опитваме се да променим околните, за да не допуснат същите грешки като нас. Мислим си, че ако променим начина им на живот, на мислене или говорене, те ще живеят по-добре. Това е от предпазливост, тъй като това, какво се случва в живота на другите, не те засяга. Спомни си: ти си на Земята заради собственото си личностно развитие, а не заради това на другите. Ние постоянно анализираме и съдим поведението на другите, тъй като винаги имаме очаквания към тях. Всичко това идва от чувство за притежание, любов от главата. Повтарям, че истинската любов, тази от сърцето, е да даваш и водиш без очаквания. Колко пъти не сме успявали да обичаме! Следователно колко пъти сме се питали какво не върви в нашия живот! Една дама ми довери преди време, че съпругът й си дошъл една вечер и й е казал как възнамерява да засади зеленчукова градина в задния двор тази година. Разговорът протекъл по следния начин: Скъпа, иска ми се да си засадя зеленчукова градина. Ще имаме свежи зеленчуци. Знам, че заниманията с нея ще ми се отразят добре. Това няма смисъл! Ти работиш прекалено. Често си идваш след осем вечерта. Няма да имаш време да се занимаваш и с градина. Но аз наистина искам да имам градина. Когато не ми стига времето за нея, винаги мога да помоля сина ни за помощ. Сякаш не го познаваш. Всеки път когато сме имали нужда от него, той не е бил тук. Какво ще правиш тогава? Виждаш, че нямаш време. Това ще е само допълнително натоварване за теб и освен това, ако не успяваш да се справиш с него, аз ще се чувствам задължена да ти помагам, а нямам желание за това. След тези аргументи съпругът в крайна сметка отстъпил и решил да се откаже от своята зеленчукова градинка. През цялата вечер жената усещала вътрешно неудовлетворение и вина. Съпругът й се свил в своя ъгъл, стоял пред телевизора и не продумвал. Тя започнала да яде... от нерви. Всъщност тя била в лошо настроение, защото го накарала да си промени решението. Без съмнение постъпката й означава, че го обича, но не по правилния начин. Първоначално бихме заключили, че щом тя желае той да не се претоварва, това е основателна причина, но всъщност тя не уважава неговия избор. Това наричаме да обичаш с главата си. Ако тя го обича със сърцето си, по-скоро щеше да му каже: „Скъпи, направи си градина, ако това ти доставя удоволствие“, след като му признае страховете си. В случай че той наистина няма време да се занимава с това, какво значение би имало за нея, ако градината бъде изоставена след няколко седмици? Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|