Слушай своето тяло



страница6/44
Дата03.01.2022
Размер1.15 Mb.
#111926
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44
burbo body1
Глава 4

Любов и притежание



ЛЮБОВ! Каква велика дума! Дълго можем да говорим за нея. От повече от четиридесет и пет години аз работя с хиляди хора и повечето от тях са били убедени, че могат да обичат. Имало е дори и такива, които са се оплак­вали, че другите не могат да обичат колкото тях.

Какво мислиш за тези изявления? Според теб ти оби­чаш ли колкото трябва? Обичаш ли децата си? Своя парт­ньор? Родителите? Семейството? Приятелите? Убедена съм, че ще отговориш положително на всички тези въпро­си. А не изпитваш ли някакъв вид неудовлетворение? Не ти ли се иска да кажеш: „Да, обичам ги, но... Струва ми се, че често тези отношения не са точно такива, каквито бих искал да бъдат. Толкова бих искал да мога да променя някои неща, но как?“

Това всъщност казват повечето хора. Те започват да си дават сметка, че това неудовлетворение съществува от много дълго време и усещат, че трябва да има нещо по-добро някъде другаде. Великият закон за любовта е най-важният природен и духовен закон, който съществува на Земята, за да бъдем щастливи. Той има необикновена сила, но за тази цел ти трябва да си служиш често с него в своя живот.

Какво е ЛЮБОВТА, истинската, голямата, тази, коя­то блика от сърцето, безусловната и всеобхватната? В тази глава ще говоря най-вече за любовта към другите, тъй като това е идеалният начин да осъзнаем как се оби­чаме.

Ние обичаме другите по начина, по който обичаме себе си и в същата степен.

Да обичаш истински, означава:

  1. да уважаваш своето лично пространство и прос­транството на другия;

  2. да си даваш правото, така като и на другите, да бъдеш човек, тоест да имаш нужди, вярвания, гра­ници, желания, страхове, сили и слабости. Те ще бъдат различни при всеки човек и ти не бива да съ­диш, нито да се чувстваш виновен;

  3. да напътстваш и водиш без очаквания;

  4. да даваш заради удоволствието от това, без оч­аквания;

3) да констатираш и приемаш, дори и да не си съгла­сен или дори да не разбираш.

От днес нататък ти ще имаш за задача в твоя живот да се научиш да обичаш с цялото си сърце. Всеки от нас до­сега е обичал с главата си. Сигурна съм, че си забелязал това, тъй като така е с повечето хора. Човек смята, че да обича, означава да убеди другия какво „би трябвало“ да прави, за да е щастлив. Опитваме се да променим околните, за да не допуснат същите грешки като нас. Мислим си, че ако про­меним начина им на живот, на мислене или говорене, те ще живеят по-добре. Това е от предпазливост, тъй като това, какво се случва в живота на другите, не те засяга. Спомни си: ти си на Земята заради собственото си лич­ностно развитие, а не заради това на другите.

Ние постоянно анализираме и съдим поведението на другите, тъй като винаги имаме очаквания към тях. Всич­ко това идва от чувство за притежание, любов от глава­та. Повтарям, че истинската любов, тази от сърцето, е да даваш и водиш без очаквания. Колко пъти не сме успявали да обичаме! Следователно колко пъти сме се питали какво не върви в нашия живот!

Една дама ми довери преди време, че съпругът й си до­шъл една вечер и й е казал как възнамерява да засади зелен­чукова градина в задния двор тази година. Разговорът про­текъл по следния начин:

  • Скъпа, иска ми се да си засадя зеленчукова градина. Ще имаме свежи зеленчуци. Знам, че заниманията с нея ще ми се отразят добре.

  • Това няма смисъл! Ти работиш прекалено. Често си идваш след осем вечерта. Няма да имаш време да се зани­маваш и с градина.

  • Но аз наистина искам да имам градина. Когато не ми стига времето за нея, винаги мога да помоля сина ни за по­мощ.

  • Сякаш не го познаваш. Всеки път когато сме имали нужда от него, той не е бил тук. Какво ще правиш тогава? Виждаш, че нямаш време. Това ще е само допълнително на­товарване за теб и освен това, ако не успяваш да се спра­виш с него, аз ще се чувствам задължена да ти помагам, а нямам желание за това.

След тези аргументи съпругът в крайна сметка от­стъпил и решил да се откаже от своята зеленчукова гра­динка. През цялата вечер жената усещала вътрешно неу­довлетворение и вина. Съпругът й се свил в своя ъгъл, стоял пред телевизора и не продумвал. Тя започнала да яде... от нерви. Всъщност тя била в лошо настроение, защото го накарала да си промени решението.

Без съмнение постъпката й означава, че го обича, но не по правилния начин. Първоначално бихме заключили, че щом тя желае той да не се претоварва, това е основа­телна причина, но всъщност тя не уважава неговия избор. Това наричаме да обичаш с главата си. Ако тя го обича със сърцето си, по-скоро щеше да му каже: „Скъпи, направи си градина, ако това ти доставя удоволствие“, след като му признае страховете си. В случай че той наистина няма време да се занимава с това, какво значение би имало за нея, ако градината бъде изоставена след няколко седмици?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница