Smart ideas wise decisions



Дата24.07.2016
Размер139.89 Kb.
#2975

ISSN 2367-5721

powerpluswatermarkobject46748072SocioBrains
INTERNATIONAL SCIENTIFIC REFEREED ONLINE JOURNAL PUBLISHER:

WWW.SOCIOBRAINS.COM “SMART IDEAS – WISE DECISIONS” Ltd., BULGARIA
ISSUE 17, JANUARY 2016 TATYANA CHALAKOVA 50-58



Ancient Turks’ Models of the World Through the Prism of the Numbers 1 Through 9/10
Tatyana Chalakova
Professor PhD

Faculty of Humanities

Department of Turkish Language and literature

at Konstantin Preslavsky – University of Shumen


BULGARIA

t_chalakova@abv.bg

ABSTRACT: This paper makes parallels between the numbers, numerals and their desemantisation in two different cultures – the culture of antiquity and the Old Turkic culture.

In a number of ancient cultures, including the Old Turkic culture, numbers were not disemantised. They denoted a thing, an object, or at a later stage – the image of that thing or object. The numbers from 1 to 9/10 had sacral meaning. The process of forming number semantics and the separation of meaning from object may be described as integration of the objective and semantic meanings of a given numeral. According to Pythagoras and its school, the number has ambivalent meaning: the number’s meaning is still not so abstract, but is more or less formal expression of something existing. Desemantisation of number takes place through geometrisation of space and deriving of abstract meaning from material objects.

In Old Turkic culture names of numerals were connected with the Old Turkic idea of the world structure and with the generic and marital relations between male and female hypostases. Simultaneously, the numerals were projections of the earthly and heavenly which in its interaction symbolise the marriage between earth and heaven. The numbers from 1 to 4 and from 5 to 9 symbolised the relations between male and female nature which laid the foundations of the Turkic cosmos: the Turkic home (tent) and ornament, i.e. they followed similar desemantisation mechanisms (geometrisation, schematizing of space and of surrounding world objects).

The author comes to the conclusions that the described cognitive strategies can be considered not only as abstract philosophical logic or as mythological way of thinking provoked by a specific event, but also as universal mechanisms of modern man’s cognitive activities.


KEYWORDS: number, numeral, model of the world, tent
Историята на числата има древни корни. В повечето митологични картини на света числото се характеризира с особена символика и сакрална семантика Според Н.П. Чернева, числата изразяват не само количество, но и «идеи-сили, всяка от които притежава своя собствен характер“. Освен това те представляват елементите на числовия код, чрез който се описва света [Чернева 2003: 10]. С. М. Толстая отбелязва, че „Освен абстрактното, количественото и редното значение числото в езика на народната култура придобива някакъв допълнителен смисъл, определена конотация, превръща се в обект на оценка и символизация [Толстая 2002: 43]. Към проблема на мястото на числата в митологичните картини на света са се обръщали също така В.Н. Топоров (1980) Евсюков (1988), Муратова (2012), Гасанова (2012) , Хайрулина (2008) Жуковская (1980, 1987) и редица други автори. Особено значение на числото се определя от факта, че в него, според руската изследователка Н.Л. Жуковская е кодирано „някакво подреждащо начало" чрез което могат да бъдат обединени в определени групи различни предметы и явления от реалния и митологичния свят, например три времена - минало, настоящо, бъдеще, четири посоки на света - север, юг, изток и запад [Жуковская 1987: 242].

В. Н. Топоров отбеляза, че числата в митопоетичните системи представляват знаци, които обединяват в себе си качествена и количествена съставки. При това, в редица архаични култури числата все още не са десемантизирани, вещ, предмет, а по-късно и образ на тези вещи и предмети имат отношение към ситуациите със сакрално значение, образ света [Топоров 1980: 629-631]. В тази връзка представлява интерес наблюдение върху самия процес на формиране на семантиката на числото, отделянето на неговото значение от предмета-носител в различни култури – античната, древногръцката и древнотюркската. От гледна точка на когнитивистиката, значението функционира като форма на съществуване на съзнанието и като елемент, който го конституира чрез формиране на смисли [Рубинштейн 1988, Зимняя 2001].

При Питагор разбиране на числото е амбивалентно: числото все още не е абстрактна същност, не абстрактното изразяване на количеството елементи – дискретно или непрекъснато множество. Числото, представлява формален принцип на битието, то е тясно свързано с източника, с конкретна вещ и представлява преди всичко не толкова математическите величини, колкото всичко съществуващо: материални одушевени и неодушевени субстанции. Основната идея за числото се е състояла в това, че Единицата съответствала на Единството на света, тя символизира ред, определеност. Числото 2 е съдържало потенция за неопределеност, коята поражда различие. Тройка е символизирала тройнственост на света: светът се е разделял на природен, човешки и божествен; а тройнствеността на човека е подразбирала неговото тяло, ум и душа. Четворка е означавала природни основания за света, т. е. земя, вода, въздух и огън. Сумата на 1, 2, 3 и 4 е давала числото 10. Чрез десятка, като най-съвършеното число се е определяла природата на Космоса, която е включвала в себе си огън, който се е намирал в центъра на света (Гестия, майка на боговете), Олимп, под който се намира космос -планети, слънце и луна.

В учението на Питагор на единицата съответства точка, на две съединени точки съответства линия, на три точки - плоскост; обединяването на четири точки образува пространство.

Върхът на триъгълника, означен с единица, се е представял като всеобщо първоначало, едина същност на всичко, някакво божествено начало. Двойката е символизирала противопоставяне на 10 противоположни същности:


  • предел— безпределното

  • нечетно – четно

  • едно— много

  • дясно— ляво

  • мъжкото— женското

  • покой— движение

  • право— криво

  • светлина— тъма

  • добро— зло

  • квадрат—изтеглен правоъгълник

Графичното изобразяване на числата 1, 2, 3, 4 във вид на точки които образуват триъгълник демонстрира, че сумата на всички числа във всички направления дават свещеното число 10 (1+2+3+4=10; 1+0=1). Единица се разбира от Питагор и неговите последователи като началото и краят на всичко съществуващо или Монада. Монада е била характеризирана и като абсолютна празнота, хаос, божествена светлина. Монада в същото време – това е сума от числа 1, 2, 3, 4, съответстващи на четирите стихии (вода, огън, въздух, земя) която прави единица. От гледна точка на геометрия, Монадата се е изобразявала като тетрактис – фигура от девет равностранни триъгълника, вписани в десетия, които олицетворяват цялата пълнота на всеобщата празнота.

Фигура 1.

Тетрактис на Питагор
Освен 4-те стихии, тетрактисът е символизирал базовите понятия на геометрията (точка, линия, плоскост, пространство), пропорциите 4:3; 3:2; 2:1 (музикални интервали октави, квинти и кварти); трите космически сфери край Земя – Слънце, Луна и планети). По такъв начин чрез тези числа според Питагор, можем да изразим музика, хармония на Вселената, самия свят, а дори и интелекта на човека.

Питагорейците са говорили за произхода на стихиите от геометрични фигури: земята от куба, огъня от пирамида, въздуха от октаедъра, вода от икосаедъра. Сферата на Вселенната - ефир е произлизала от додекаедъра [2, с. 287]. От друга страна четири стихии се свеждат към пространството, което на своя ред се свежда към плоскост, плоскост - към права линия, а последната - към точка, т.е. Единицата. По такъв начин се установява непрекъснатия преход, който напомня свиване и разширяване на Вселенната.

Друг източник за осъзнаване на Числото и количествен отношения, без съмнение е социалния живот, конкретният жизнен опит, дейността на човека и неговите взаимоотношения с другите членове на социума. Разбирането на Числото е вървяло чрез „примерване” на Космоса относно себе си и своите отношения с другите и преди всичко родови отношения.

Смята се, че подреждането, както и началният етап на Разбирането е свързан с разединяване, осъзнаване на единичност и множественост, сходства и различия, които позволяват да бъде отделен Ред от Хаоса. Идеята за реда намира своето отражение в идеята за число, количество, измерване. Числото привнася хармония и ред в първоначалния хаос. Как и по-какъв път числото се е превръщало от конкретна същност в абстрактна, може да бъде разгледано през призмата на етничното и националното виждане на света на определена лингвокултурна общност, чрез артефакти и архетипи, скрити в думи, които, продължават да оказват влияние, макар и неявно върху менталността на съвременния носител на езика.

Архетипът на числото има не просто образна природа, а е свързан с определен тип отношения, с установяване на закономерностите, които могат да бъдат едни от водещи в ключовите, базовите архетипи на определена култура, или най-малкото едни от водещите. Като разглеждаме символната същност на определени числа на синхронния срез, може да се направи извод, че тя тясно е свързана с тяхната честотност, включеност във фолклора, епоса, пословиците и поговорките и с тяхната положителна или негативна оценка. Наред с това значителен семантичен пласт е скрит от съвременния носител на езика – подобно на подводната част на айсберга или корените на дървото. Той не се намира на повърхността и в това се състои една от особеностите на символа за разлика от знака.

Историята на числата нагледно демонстрира основните етапи на формиране на смисли отразявайки взаимодействието на опознаващия субект с обкръжаваща среда, със социално значимите ценности и ценностните смисли. Към социално ориентираните теории се отнасят идеята за отделянето на Аза относно събеседника (Ти) и третия „безгласен” или отсътстващия. Третият подразбирал или персонифицирал другите, като античен хор. Тези три лица според Бенуас са се отличавали с неравенство, което от геометрична гледна точка е било фиксирано в пространството според намаляване на важността: лицето „ти” остава достатъчно близко, от него търсят съвет, заповядват, а лицето „той” – е само символен представител на тълпата – „Другият” [Бенуас 2004: 33].

Подобна проекция в турския език съществува не само при лични местоимения, но и при показателни местоимения с пространствена семантиката на bu (този) съответства в определен смисъл на „Аза”, принадлежи на Аз-пространството, şu (няма аналог в българския и руския език) – посочва предмет с незначителна отдалеченост това е почти „Ти” и o (тя, то, този) – отдалеченият предмет, който се съотнася с „Другия”. Заедно с тези три лица в руския език се появяват абстрактни представи, които съставляват основа на граматични числа – единствено, двойнствено и множествено (неопределено множество).

Необходимостта на абстрахиране на числото и операции с тях като десемантизирани същности се е раждала и в процеса на другия тип социални отношения – стокообмена. Тук първите абстракции все още тясно са свързани с физическите представи. Така А. Н. Елсуков отбелязва, че „в качеството на физическия аналог на числото са могли да функционират различни предмети: ръцете или краката на човека, пръстите на ръцете, а след това и на краката, броят на овце, завързаните възелчета на връвта, камъчета, пулчета, пръчици, чертички или дупчици, направени с пръчица на плочка от глина или просто на пясъка и т. нат. Постепено единицата започнаха да означават във вид на чертичка, (както е при римските цифри) Следващите числа са се означавали чрез добавяне на аналогични предмети (пръчици, камъчета, чертички) към първоначалната единица [Елсуков URL].

Пътят на символизация на числото като проекция на разбиране на развитието на множеството от Единица, може да се проследи в означаване на числото с дума в тюркските езици. В древнотюркската култура имената на числата са свързани с разбиране на устройството на света, а последното – с родови и брачни отношениям. В статията си А. И. Котожеков показа, че тази идея прозира в етимологията на числителните от 1 до 9/10. Така, цифра един (1) произлиза от глагола пърлирга (пырла) – пламтя, гори или към съществителното пир-пар (силен жар от огъня); цифрата два (2) – ики – ике (нежност); Три (3) – юс/ус влиза в състава на няколко думи, които означават връх, острие, майсторство, а в звучна огласовка юз съвпада с глагола в повелителна форма късай и юзутдухът на смъртта/прекъсвачът на живота. Числото четири (4) се идентифицира с терть и глагола терит – раждай, раждам, произвеждам в живота. Числото пет (5) – пис, в твърда и мека огласовка се съдържа в думите разкроявай - пъс, вари се - пъз, излъчвай -пызангна, шило (шип) – пъс, а също така в личното местоимение ние –пис. Числото шест 6 означава долната част на нещо – алтъ; седем (7) чити, - е в състава на корена читти, читиг – наточен, остър, чит – изчезни. Числото осем 8 – сигис както и латинското секс означава полов акт. Числото 9 деветтогъс – работа или тог- напълнен, сит + ис – работа – работа за напълване, насищане. Числото десет (10) – он е близо към онг – дясно, полза, късмет. По-нататък А.И. Котожеков проследява в поредицата числа повтаряне наь значенията три—връх, острие и седем наострени, остри или: едно—жар, и пет— излъчвай, вари се. Или: числото четирираждай и осем—полов акт, извършвам акт на началото на раждане. Като се има предвид, че светът на хакасите в традиционното разбиране е имал наклон от юг на север, където югът е бил връх и мъжка половина, а север— долната част и женска половина, то числата три, седем може да се отнесат към възвишенията, характерни за юга (мъжката половина), а два като нежност и шест като долу може да бъде отнесен към женската половина. Оттук 1 и 5 – са символи на жара, 2 и 6 –на женското начало; 3 и 7 – на мъжкото начало; 4 и 8 са символи на раждане, 9- пълнотата, предел. При това повторянето върви чрез 4 - символ на раждането [Котожеков 1999].

В повечето митологични картини на света е заложена представа за брака между небето и земята, освен това за огледалност на двете хипостази. На рис. 1, 2, 3 е представен с различна степен на схематизация „моделът на брака между земното и небесното“: лявата страна на схемите съответства на женската хипостаза, север и долната част, а дясната на мъжката, юг, връх. Единица или „жар“ е все още неразчленена същност, потенция, която се разделя на две – женската (нежност, ики) и мъжката (връх, острие, юч) същности, Обединени те реализират в новата същност – 4 или „раждане“, от която произлиза излъчване – множественост – 5. Това излъчване дава начало на новия цикъл, в който отново се осъществява взаимадействието между женската и мъжката хипостази, но вече в сакралната сфера. Любопитно е, че ако извършим прости аритметични действия между числата означаващи мъжката земна половина и небесната женска (2 нежност + 7 горното) се получава числото 9 (пълнота, завършеност). Същото число се получава при сбора на „мъжката небесна същност“ и „женската земна“ (3 острие, юч + 6 долното, алтъ). Числото 9 (пълнота докуз) е и резултат от сбора на синкретичната, още не разделена на женската и мъжката хипостази същности – 1 (жар, единично, бир) + 8 (съвъкупление, удвояване, секиз) = 9 (пълнота, завършеност, докуз). Лесно се открива и съответствието между 1 и 9 – и двете са синкретични същности, но докато 1 е началото на процеса, 9 е неговия край завършеност. Огледално разположените – 4 раждане и 5 множественост отново при сбора правят числото 9 – пълнота.



Схема 1.

Числата в координатите Север (мъжката половина) – Юг (женската половина).

Схема 2.

Връзки в координатите Север (мъжката половина), Юг (женската половина): женското земното (2) + мъжкото небесното (7); мъжкото земното (3) + женското небесното (6); раждане (4) + множество (5); неразчленена същност (1) + съвъкупление (8).

Схема 3.

Сума на числата от женската земна и мъжката небесна половина, мъжката земна и женската небесна половина, раждане и множеството, единичното и съвъкупление/удвояване.
Системата от координати, която се проецира върху отношенията на индивидуума с Другия и по-точно с противоположния пол е залегнало и в модела на космоса – жилището на тюрка - шатра.

Шатра е модел на купола на небето във вид на обърната чаша. Нейните структурни елементи съответстват на модела на родовите отношения, архетипа на рода и неговото продължение, което А.И. Котожеков вижда в семантиката на названията на числата. Идеята за рода, пресътворена в модела на света – шатрата се вижда в нейното разделяне на 2 части - мъжката и женската половина [Донгак 2012]. Числото 3 маркира подчертано сакрални места – това е праг, огнището и тора (издигнато място срещу вратата). Според изследователите, названието на това място тора произлиза от древнотюркския глагол торумек/тору, («закон», «положение») [пак там, с. 167]. Числото 3 откриваме и в структурата на основния опорен структурен елемент на шатрата – бакана, дървен стълб с раздвоен горен край, който заедно със стълба съставлява 3. Баканът освен своята основна функция маркира мястото за раждане и опорна конструкция за родилка, затова се смята, че той е свързан също така с идеята за плодородието, размножение, ръста и жизнената сила.

Другото сакрално число е 4 – според броя на ъгълите на огнището, което освен триъгълна е могло да има и четириъгълна форма [Донгак 2012]. От 4 съставни части се състои основа на шатрата: кереге, която се състои от отделни секции решетки, обединени една с друга, които образуват кръгла стена. В същото време четириъгълник, който променя своята форма от ромба до квадрата при разтегляне на решетката се състои от разнопосочно разположени триъгълници.

Шанъракът – кръглият отвор на върха на шатрата се състои от два кръга и кръст, страните на който са равни на 4 посоки на света. Двата кръга се обединяват от 4 радиално разположени отсечки като всеки от получените сегменти се състои от 5 нови, двойни, образуващи на своя ред още 10 сегмента. Есик (съкърлауък) – врата се състои от два елемента – две половини. Дограма се състои от 4 части: две странични,едне горна и прага. http://www.artmodern.kz/index.php?option=com_content&view=article&id=29:urta&catid=9:interesnoe&Itemid=17&lang=ru. Общата конструкция на щатрата се състои от девет основни части. Тези структурни части се вписват в десетия структурен елемент – самата шатра.

В основата на орнаментите на тюркските народи също така се прочита идеята за число. Тюркският орнамент представлява схематизация на естествени природни обекти – криле на птица, птичи крака, вълни във вид на геометрични фигури кръг, кръст, квадрат присъстват мотивите на световното дърво, спирали и техните съчетания [Токтосунова 2002]. Една от най-често срещаните геометрични фигури е ромб. Ромбът в орнаментите има 4 ъгъла, често завършващи с разклоняване – рога. Другите мотиви в които можем да видим идеята за число това се раета, мрежи, решетки. Тук отново срещаме геометризация, абстрахиране от конкретната природна форма и търсене на каркас, схема, която акцентира върху количеството на елементите.

Така, в древнотюркския модел на света сакралните числа от 1 до 9/10 и в съответните числителни като интерпретационни езикови структури, се фиксират стереотипите на съзнанието, определящи моделите на поведението в съответствие с родови отношения и хармония със земния и космическия ред. Пътят на десемантизация на числата в две различни култури – античната и древнетюркската показва, че развитието на представите за числата има обща природа. Геометризация като механизъм на познавателната дейност се наблюдава както при абстрактното философско, така и при конкретно-действеното митологично мислене и може да се смята за един от универсални механизми на човешкото мислене и познавателна дейност.


REFERENCES

  1. Bernshtam, A., 1994: Бернштам А. Заметки по искусству киргизского народа (труды Института языка, литературы и истории Киргизского филиала Академии наук СССР.) Археология и этнография. 1994.
  2. Gasanova, M.A. 2002: Гасанова М. А. Символика чисел в табасаранской паремиологии


// Вестник Адыгейского государственного университета. Серия 2: Филология и искусствоведение . 2012. №2. URL: http://cyberleninka.ru/article/n/simvolika-chisel-v-tabasaranskoy-paremiologii (дата обращения: 12.02.2014).

  1. Benuas, M., 2004: Бенуас, М., 2004. Знаки, символы и мифы. Москва: Издательство ACT.

  2. Bergson, A., 2001: Бергсон А. Творческая эволюция. - М.:ТЕРРА, 2001.

  3. Gasanova, M.A., 2012: Гасанова М. А. Вестник Адыгейского государственного университета. Серия 2: Филология и искусствоведение Выпуск № 2 / 2012

  4. Dongak, S.Ch., 2012: Донгак, С. Ч. Некоторые представления тувинцев, связанные с юртой. Научное обозрение Саяно Алтая № 1(3), с. 63–67.

  5. Evsyukov, V.V., 1988: Евсюков, В.В. Мифы о Вселенной. – Новосибирск: Наука,1988. – 177 с.

  6. Elsukov, A.N.: Елсуков, А. Н. Математическая трактовка основ бытия пифагорейцами и ее фило­софское значение http://elib.bsu.by/bitstream/123456789/8178/2/pages%20from%20 ph%26ss_2009-3.%204-15pdf.pdf

  7. Zhukovskaya, N.L., 1980: Жуковская Н.Л. Семантика чисел в калмыцком эпосе (Джангар»//(Джангар» и проблемы творчества тюрко-монгольских народов. М., 1980 с.207.

  8. Zhukovskaya, N.L., 1987: Жуковская Н.Л. Число в монгольской культуре // Археология, этнография, антропология монголов. Новосибирск, 1987 - С. 241-258.

  9. Zimnayaya, I.A., 2001: Зимняя И. А. Лингвопсихология речевой деятельности. — М.: Московский психолого-социальный институт, Воронеж: НПО «МОДЭК». 2001.

  10. Kantor, A.M., 1993: A.M. Кантор О кодах цивилизации (Цивилизации. Вып. 2. –М.: Наука. –1993. –237 с.)

  11. Kotozhekov, A.I., 1999: Котожеков, А. И., 1999. Опыт реконструкции нумерологических оснований тради­ционного мировоззрения хакасов. Евразия: культурное наследие древних цивилизаций. Вып. 1. Культурный космос Евразии. Новосибирск.

  12. Kushnarenko, S.P., 2003: Кушнаренко С.П., Кушнаренко Я.В. Античная философия: Учеб. пособие. - Новосибирск: Изд-во НГТУ,2003. - 58 с., 2003 http://bookucheba.com/filosofii-istoriya/antichnaya-filosofiya-ucheb-posobie.html

  13. Muratova, R.T.., 2012: Муратова Р.Т. Символика чисел в языке и культуре башкир. – Уфа: ИИЯЛ УНЦ РАН,2012. – 180 с.

  14. Rubinshtayn, S.L., 1988: С. Л. Рубинштейн. Основы общей психологии. СПб., 1998.

  15. Toktosunova, G.I., 2002: Токтосунова Г.И. К проблемам семантики кыргызского орнамента в его исторической динамике // Диалог цивилизаций на Великом шелковом пути: материалы международной научной конференции. Бишкек: Изд-во БГУ, 2002. - С.128-134.

  16. Tolstaya, S.M., 2002: Толстая, С.М. Счет и число в народной традиции: семантика, оценка, магия / С.М.Толстая // Семиотика и информатика. Сб.науч. статей. Вып.37. к 50-летию ВИНИТИ. -М.:РИНИЩ 2002. С.43-58.,

  17. Toporov, V.N., 1980: Топоров В.Н. О числовых моделях в архаичных текстах // Структура текста. – М., 1980. С. 3–58.

  18. Toporov, V.N., 1982: Топоров В.Н. Числа // Мифы народов мира. – М., 1982. – Т. 2. – С. 629–630.

  19. Khayrullina, R.Kh., 2008: Хайруллина Р.Х. Фразеологическая картина мира: от мировидения к миропониманию. Уфа: Изд-во БГПУ, 2008.

  20. Cherneva, N.P., 2003: Чернева Н.П. Семантика и символика числа в национальной картине мира (на материале русской и болгарской идиоматики): Дис. … канд. филол. наук. – М.2003.

  21. Khayrulina, R., Kh., 2008: Хайруллина Р.Х. Фразеологическая картина мира: от мировидения к миропониманию. – Уфа: Изд-во БГПУ, 2008. – 300 с.

  22. Shmindel, F., 1999: Ф. Шмидель Метафизика смысла. –Москва. «Carte Blanche». 1999. –160 с


Каталог: website
website -> Академик Стефан Ангелов
website -> Проф д-р светла калудова-станилова
website -> Роден съм на 07. 05. 1963 г в гр. Варна. От ранна детска възраст проявявах интерес към народната музика
website -> Подпис на селекционера на нккде: Печат на нккде
website -> Английски език – 7 септември 2009г. Вариант №1 Ключ с верните отговори
website -> Професия „Музикант”
website -> Секция Имунология
website -> Секция морфология на микроорганизмите и електронна микроскопия
website -> Dear ladies and gentlemen, dear children


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница