Сновна цел на статията е обвързване на основните теории на

http://nauka.bg
130
Въведение
О
сновна цел на статията е обвързване на основните теории на лидерството с военното лидерство и на тази база да се обоснове необходимостта от обучение на лидери в българската армия.
Допълнителни цели на статията са:
 да се представят концепциите за лидерството в големите социални групи, като част от тях е и българската армия
 да се разгледат основните моменти в теорията на военното лидерство
 да се извърши кратка характеристика на военно лидерство в българската армия.
ВOЕННО ДЕЛО
Военното лидерство или
необходимостта от обучение на лидери
в армията
Автор: Гл. ас. д-р Елица Стоянова Петрова, НВУ „Васил Левски” Велико Търново
„Би могъл да предвожда армии. Няма спор.
Някои хора са вдъхновили цели народи за велики дела със силата на убежденията
си. И той би могъл. Не защото мечтае за настъпващи пълчища или за господство над
света, или за хилядолетна империя. А просто защото вярва, че всеки е свестен дълбоко
в душата си и ще се погаждса чудесно с всички други, ако положи поне мъничко усилия.
Толкова силна вяра, че е като обгърнал го пламък. Той си има мечта и всички сме част от
нея, затова прекроява света наоколо...”
„Въоръжени мъже”
Тери Пратчет

http://nauka.bg 131
За да се реализират поставените цели се използва комплекс от научно- изследователски методи като: изготвяне на кратки исторически справки, преглед на основни теоритични постановки и понятия, представяне на водещи автори по разглеждания проблем, разглеждане на идеи за военната подготовка, възпитание, обучение и образование на българския офицер, представяне на извадки от програмите по лидерска подготовка в
Националния военен университет „Васил
Левски”, запознаване на извадки от програмите по „Лидерство” и „Основи на управлението”.
Лидерството е пряко свързано с потребността на човек от власт, като една от потребностите, която трябва да бъде задоволена, за да може личността да премине към задоволяването на други, за да може да се чувства пълноценна, одобрявана и следвана от останалите хора.
Съществуват различни определения за лидерството, но между всички тях има нещо общо – те са свързани с категорията влияние и с властта, която един индивид има над друг(и).
За лидерството съществуват разнообразни теории, като се тръгне от теориите за характерните черти на З.Фройд,
К.Бърд, Р.Стогдил, Е. Гизели, Уорен Бенис и Хънт, премине през традиционните еднофакторни теории за лидерството на Левин и Ликърт, традиционните двуфакторни теории за лидерството ( в т.ч. теория за двата аспекта на ръководното поведение, управленска матрица на Блейк и Маутън, теория на Таненбаум и Шмид) и се стигне до ситуационните теории (в т.ч. модел на ситуационното лидерство на
Хърси и Бланчърд, модел на ситуационното лидерство на Стинсон-Джонсон, теория на Фидлър, теория на обстоятелствата, ситуационен подход ‚‘път - цел‘‘ на Мартин
Ивънс и Робърт Хауз, ситуационен модел на Врум и Йетън, подхода на четирите рамки на Болман и Дийл) и още много други.