Сънят на йони действащи лица: Йоана Агнето Червената шапчица



Дата24.10.2018
Размер88.13 Kb.
#95136
СЪНЯТ НА ЙОНИ
Действащи лица:

Йоана

Агнето

Червената шапчица

Добрият Вълчо

Вещицата

Рапунцел

Принцът

Котаракът в чизми

Вълшебникът

Лъвът

Драконът

Персийската котка

Шехеразада

Питър Пан
Агнето: Да сте виждали наблизо някой вълк? Мама всеки ден ме предупреждава да се пазя от вълка. Все разправя, че вълците били страшни, че щели да ме изядат. Всяка вечер слушам: „Вълкът това,… Вълкът онова…”. Вчера например ми разказа за Червената шапчица, която не послушала майка си. Нали сте чували за Червената шапчица? (Влиза Червената шапчица.) А, ето я и нея!

Ч. шапчица: Името си ли чух? Тръгнала съм да нося на баба питка с масълце, но все срещам този и онзи и не знам кога ще стигна. Ти ли говореше за мен?

Агнето: Току що разказвах на децата какво ти се е случило веднъж, като си срещнала Вълка.

Ч. шапчица: Оооо, Вълка, не съм срещала още никакъв вълк. Разправят че бил много свиреп. Мама каза да се пазя, като го видя. (Влиза Вълкът.)

Вълкът: Това е безсрамна лъжа! Аз съм най-кроткото и безобидно животно в гората! Какви са тези майки, които плашат децата си с мен! Питайте когото искате в страната на приказките! Навсякъде се славя с доброта и честност.

Агнето: Ако си променил лошия си нрав и ако не си показваш зъбите, може и да ти се доверя. Въпреки че тръпки ме побиват като се сетя колко невинни агънца си глътнал и колко кошари си нападнал.

Вълкът: Ооо, бъркаш ме с братовчед ми. Той е с лош нрав и напада де когото свари. От една гора го изгониха, в друга отиде, козината си промени, но нрава – не.

Ч. шапчица: А аз така, като те гледам, никак не си страшен. Ако искаш може да ми правиш компания по пътя. (Агнето се скрива.)

Вълкът: Къде си тръгнала, млада госпожице?

Ч. шапчица: Отивам на гости на баба, защото е много болна. Тя живее чак на другия край на гората и ще ми бъде много скучно да вървя сама до там.

Вълкът: С удоволствие ще те придружа по горските пътеки, защото тук бродят какви ли не ужасни същества.

Ч. шапчица: Оооо, хайде не започвай и ти! Досега слушах мама да ми опява, агънцето да ме предупреждава… Стига толкова. В такава чудесна гора, където се носят толкова хубави песни, нищо лошо не може да ми се случи.

Вълкът: Да може и нищо лошо да не ти се случи, ако се довериш на опитен водач, като мен. Това е моята гора и познавам всички тук. Ще те пазя и от дракона и от лъва. Само със злия вълшебник ще ми е малко по-трудно.

Ч. шапчица: Не се опитвай да ме плашиш. Колко пъти съм ходила при баба и не съм срещала нито дракони, нито лъвове. А и за какъв зъл вълшебник ми говориш?

Вълкът: Е те са от друга приказка. Аз познавам всички в страната на приказките, защото имам много братовчеди и ходя на гости в много приказки. (Вижда спящото момиченце и спира.) Я гледай ти, май си имаме гостенче. Това дете не съм го виждал досега. Сигурно не живее в нашата страна или е от някоя нова приказка. Момиченцее!

Йоана: Помооощ! Вълк! Помооощ! (Скача и се опитва да избяга.)

Ч. шапчица: Почакай! Не се плаши! Този вълк е мой приятел. Нищо лошо няма да ти направи. Успокой се!

Йоана: Ти да не работиш в цирка? Сигурно си дресьор на диви животни.

Ч. шапчица: Какво е това цирк? Не съм чувала в нашата страна да има някакъв цирк. А ти, Вълчо, чувал ли си?

Вълкът: Мисля, че в съседния град имаше някаква приказка в цирка, но братовчедите ми не обичат да живеят там. И затова не съм ходил.

Йоана: Каква приказка в цирка? Там хората ходят да се забавляват, да гледат акробати, клоуни, жонгльори и дресьори. Не съм чувала де се разказват приказки.

Вълкът: Това е Страната на приказките. Тук живеят всички приказни герои, за които можеш да се сетиш. Разбира се, има и приказки, които се случват в цирка. А ти коя си?

Йоана: Казвам се Йони. Не мога да повярвам, че съм в страната на приказките. Значи мога да се запозная с любимите си приказни герои! Искам да срещна всички: Пепеляшка, Снежанка, Спящата красавица, Червената шапчица, Рапунцел…

Вълкът: Почакай, почакай! Всички накуп не можеш да ги видиш. Те живеят в различни приказки. Но мога да те запозная с някои от тях. С Червената шапчица вече се запозна, но тя трябва да си тръгва, защото баба й я чака. (Червената шапчица си тръгва.) А сега приближаваме към кулата на Рапунцел.

Вещицата: Стойте! Никой не влиза в моите владения неканен. Тази кула е моя. Махай се, Вълчо! Как посмя да влезеш в градината ми? ( Вълкът постепенно се отдалечава.)

Йоана: Защо прогони Вълчо, вещице? Той щеше да ме запознае с моите любими приказни герои.

Вещицата: Ооо, Вълчо само щеше да ни пречи. Аз много харесвам такива малки, крехки момиченца като теб. Мммм… вкусно!

Йоана: Защо говориш така? Да не се готвиш да ме ядеш?

Вещицата: Неее, бъркаш ме със сестра ми. Тя затваря малки момчета и момичета докато се угоят и после ги изяжда. Приказката й е малко по-нататък. Сега чака Хензел и Гретел да паднат в капана й.

Йоана: А ти защо не пускаш никого във владенията си? Бедната Рапунцел умира от скука сама горе в кулата.

Вещицата: Рапунцел никога не скучае. Тя има мен. А сега, щом толкова искаш да се запознаеш с нея, ще те кача горе и ще си има компания.

Рапунцел мила,



украси стената

със своите коси!

Рапунцел: Кого си ми довела, бабо?

Вещицата: Намерих в гората едно момиче от Другия свят. Доведох я да ти прави компания. Ще стоите затворени тук, докато реша какво да правя с нея.(Вещицата излиза.)

Йоана: Здравей, Рапунцел! Много исках да се запозная с теб. Аз съм Йони.

Рапунцел: Здравей, Йони! Не трябваше да оставяш вещицата да те качи тук. Сега няма да можеш да излезеш и ще останеш завинаги в страната на приказките.

Йоана: Не се тревожи за мен. Аз мога да се спусна по твоите коси и да избягам. Мисля за теб. Кога ли ще дойде твоят принц да те измъкне от ръцете на вещицата?

Рапунцел: Принцът вече идва няколко пъти, но още не сме решили как ще ме измъкне от тук.

Принцът: — Рапунцел мила,

украси стената

със своите коси!

Рапунцел: Побързай да се измъкнеш, Йони! Ако вещицата ни види тук с принца, ще стане страшно.

Йоана: Добре, тръгвам. Знам, че в края на вашата приказка всичко свършва добре, затова съм спокойна.

Принцът: (Качва се горе.)Донесох ти коприна, както ме помоли. Скоро ще можеш да изплетеш от нея стълба и когато стане готова, ще слезеш по нея и аз ще те взема със себе си.

Рапунцел: Трябва да внимаваш да не те види вещицата. Скоро стълбата ще е готова.

(Принцът и Рапунцел се скриват заедно с кулата. Йоана остава сама.)

Йоана: Знам, че с тях всичко ще бъде наред, но аз как ще намеря пътя за дома! А и не успях да се запозная с всички. (Изведнъж се появява Котаракът в чизми.)

Котаракът: Внимавай! Заложил съм капан за яребици.

Йоана: Стресна ме! Ти трябва да си Котаракът в чизми.

Котаракът: Да, да! Освен това трябва да уловя яребици и да ги занеса на царя.

Йоана: Добре, не се сърди! Аз търся някой да ме упъти как да стигна до любимите си герои.

Котаракът: В коя област са? Индийски, Арабски или Европейски приказки?

Йоана: Нима и Страната на приказките е разделена на области? Тогава бих искала да намеря Шехеразада. Тя ще е моят водач в Арабските приказки.

Котаракът: Почакай да уредя живота на моя господар и ще ти помогна да стигнеш до двореца на цар Шахрияр. Там живее Шехеразада и го омайва с приказки вече хиляда и една нощ.

Йоана: Мога ли да ти помогна с нещо?(В другия край на поляната се чува шум.)

Котаракът: Не, не! Почакай там става нещо. Скрий се бързо. Ще те повикам, когато стане безопасно.

(Йоана се скрива. Котаракът дебне зад едно дърво. Влизат Лъвът и Вълшебникът.)

Вълшебникът: Къде избяга тази котка! И с вълшебното си огледало не мога да я открия! За какво те водя с мене, мързелив стар лъве? Потърси котката веднага!

Лъвът: Господарю, това тук беше Котаракът в чизми, а не нашата избягала котка.

Вълшебникът: Той не ми върши работа. Знаеш защо е важно да намерим котката.

Лъвът: Зная. Ако не успеем, ще се оправят всички приказки, които така добре разбърка, Ваше Магьосничество.

Вълшебникът: Не ми се подмазвай! Котката Шехеразада трябва да остане омагьосана и в плен, докато цар Шехрияр не ми се поклони и не ме признае за свой повелител.

Лъвът: ( Намира и хваща Котаракът в чизми.) Ела тук, хитрецо! Казвай веднага къде се е скрила Персийската котка!

Котаракът: Братовчеде, Не съм излизал от приказката си от около триста години. Къде бих могъл да видя вашата Персийска котка?

Вълшебникът: Ако не искаш да те пъхна в делва за хиляда години, като Духът от арабските приказки, ще ми кажеш веднага къде може да се скрие една котка.

Котаракът: Котките обикновено дебнат там, където има мишки – на някой таван или пък в хамбар. Но щом казваш, че тази котка е по-особена, не знам къде би могла да се скрие. (Лъвът пуска Котаракът в чизми и той се скрива.)

Лъвът: Е, господарю, не остава нищо друго освен да попитаме Дракона Всевиждащото око къде е скрита нашата Персийска котка.

Вълшебникът: Не исках да будя Дракона от неговия Столетен сън, но май ще се наложи. (Махва с вълшебната си пръчица и се появява Драконът.)

Драконът: Вълшебнико от Черния замък, не усещам никаква беда. Защо ме будиш?

Вълшебникът: Всевиждащо око, искам да откриеш Персийската котка, в която превърнах принцеса Шехеразада.

Драконът: Котката се е скрила в твоето вълшебно сандъче, затова не можеш да я откриеш.

(Вълшебникът отваря сандъчето си и изважда котката.)

Вълшебникът: Мислеше, че можеш да избягаш, така ли? От моя Дракон още никой не е успял да се скрие.

Котката: Мога да почакам. Аз съм търпелива. Мога да издържа дълго време като твоя пленница. Но знай, че цар Шехрияр няма да изпълни твоето желание. Не държи толкова много на мен.

Вълшебникът: Не се опитвай да ме измамиш! Нищо няма да се изпречи на пътя ми!

Драконът: (към лъва) За какво желание става въпрос?

Лъвът: Нашият господар иска да подчини на волята си цар Шахрияр. Затова отвлече и омагьоса Шехеразада.

Котката: Знаеш, че досега палачите на жестокия Шехрияр щяха да са отнели живота ми, ако не умеех да разказвам увлекателни приказки. Той отне живота на три хиляди девойки, преди да се ожени за мен. От тогава всяка нощ му разказвам истории, но животът ми зависи само от неговото любопитство.

Вълшебникът: Зная, че царят вече не може да живее без твоите приказки и ще иска да те намери на всяка цена.

Котката: А не искаш ли да сключим сделка?

Вълшебникът: Какво предлагаш?

Котката: Можеш да ме върнеш в двореца на царя и да ме продадеш на някоя от ханъмите. Той няма да разбере, че съм там, а ти ще научаваш през моите очи всичко, което се случва там.

Вълшебникът: Пак се опитваш да ме измамиш. Веднага ще отидеш при царя и ще му разкажеш какво се опитвам да му сторя.

(Вещицата се промъква зад едно дърво.)

Драконът: Усещам зла сила наблизо, господарю.Трябва да се върнете в Черния замък, ако искате да запазите Принцеса Шехеразада в своя власт.

Вещицата: (Към публиката) Не и ако аз поискам да му попреча. Няма да допусна старият вълшебник да стане по-силен от мен.( Размахва ръце и прави заклинание.)

Принцесо млада, с ум известна си.

Жестокият владетел надхитри.

И хубостта ти за да заблести,

предишния си образ ти върни!

(Котката изчезва и на нейно място се появява принцеса Шехеразада.)

Вълшебникът: Ще си платиш за това, зла вещице! Рано или късно ще платиш!(Отдалечава се заедно с Дракона и Лъва.)

Шехеразада: Благодаря ти за помощта, Вещице. Не зная каква услуга ще ми поискаш, но от сърце ти благодаря за избавлението. Вече се страхувах, че цар Шехрияр ще отстъпи пред заплахите на Вълшебника.

Вещицата: Ще си запазя правото да поискам нещо от теб по-късно. За сега ми стига, че натрих носа на онзи всезнайко – Вълшебника. (Вещицата излиза. Показва се Йоана.)

Йоана: Поклон, принцесо Шехеразада! Приказките, които разказваш са едни от най-любимите ми.

Шехеразада: А ти коя си, девойко? Виждам, че ме познаваш, но аз не съм те виждала в страната на приказките.

Йоана: Прощавай, принцесо, аз се казвам Йони и живея в Другия свят.

Шехеразада: От Другия свят ли? Не знаех, че хората от Другия свят могат да идват в Страната на приказките.

Йоана: И аз не знаех нищо за вашата Страна на приказките. Добрият Вълчо ми разказа за нея и щеше да ме запознава с всички герои, но се разделихме.

Шехеразада: Знаеш ли как си попаднала тук?

Йоана: Не. Снощи мама ми прочете приказка за Лека нощ. А след това съм заспала. Събуди ме Вълчо и страшно ме изплаши. Добре, че с него беше и Червената шапчица.

Шехеразада: Разбирам. Май се досещам кой си е направил шега с теб. Предлагам ти да подремнеш, защото ни чака много дълъг път до двореца на великия цар на Индия и Китай Шехрияр. (Йоана ляга на мястото, където я намери Вълчо и заспива.)

Питър Пан, къде си немирнико?



Питър Пан: Знаеш, че живея в Небивалата земя, Шехеразада! Защо ме викаш.

Шехеразада: Това момиченце да ти е познато? Струва ми се, че си си направил малка шега с нейните сънища.

Питър Пан: Ако децата не сънуват и не вярват във вълшебства, значи не са имали детство.

Шехеразада: Прав си, разбира се! Но сега трябва да върнеш Йони в нейния свят, за да продължи да вярва във вълшебствата и да търси своите любими герои в книжките с приказки.

Питър Пан: Изкушавах се да я взема при нас в Небивалата земя и да я запозная с Изгубените момчета, но ще отложа това за някой друг сън.

(Всички се скриват. На сцената остава само спящата Йоана. Събужда се и възкликва.)

Йоана: Какъв невероятен сън! Видяхте ли го?

Край


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница