Съобщене за членовете на еп



Дата23.04.2017
Размер61.25 Kb.
#19814


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2004



2009

<Commission>{PETI} Комисия по петиции


{25/11/2008}25 ноември 2008

СЪОБЩЕНЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

Относно: Петиция 0744/2007,внесена от Hubert Busekros, с германско гражданство, подкрепена от още 2 подписа, относно забрана за домашно обучение в Германия



1. Резюме на петицията

Вносителят на петицията и жена му поради причини, свързани с възпитанието, са предпочели да обучават дъщеря си вкъщи - нещо, което германските органи не са разрешили. Тъй като родителите не са се отказали от домашното обучение, германските органи за грижи за младежите са се намесили и след редица административни мерки момичето е било извадено от дома на родителите си до навършване на 16 години. Вносителят на петицията твърди, че Германия и Словакия са единствените държави-членки на ЕС, които забраняват домашно обучение, и счита, че това положение противоречи на духа на Хартата за основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека. Ето защо той призовава Европейския парламент да се заеме с този въпрос.TEXTE>

2. Допустимост

Обявена за допустима на 20 декември 2007. Комисията е приканена да предостави сведения (член 192, параграф 4, от правилника).



3. Отговор на Комисията, получен на 25 ноември 2008 г.

„I. Петицията
Първият от вносителите на петицията и неговата съпруга са били изправени пред неуспехите в училище на дъщеря им Melissa (третият от вносителите) в публичното училище, което тя е посещавала в Германия (Бавария). По-конкретно, Melissa е повторила една година поради несправяне с два предмета (математика и латински език). За да не учи тя отново всички учебни предмети през цялата година, родителите й са решили да я обучават вкъщи. Освен това вносителите на петицията са ревностни привърженици на домашното обучение. Но германските органи са отказали тази възможност за момичето. Службата за социално подпомагане на младежта се е намесила и след известен брой административни уведомления и решение на местния съд, потвърдено от апелативната инстанция, момичето е било принудително отведено от дома на родителите и отглеждането й е било поверено на приемно семейство до навършването й на шестнадесетгодишна възраст. Като се има предвид, че германското законодателство не позволява отглеждането на детето в приемно семейство след тази възраст, след навършването на 16 години момичето се е върнало в дома на родителите си.
С дълга серия от аргументи вносителите на петицията оживено протестират срещу забраната за домашно обучение, срещу принудителното отвеждане на тяхната дъщеря от административните органи и органите на реда и поставянето й в приемно семейство, чийто адрес на всичкото отгоре не е бил известен на родителите на момичето (те са запазили ограничено право на посещения, но на друго място). Те протестират също така срещу обстоятелството, че след неуспеха в училище дъщеря им е била настанена в Hauptschule, което те считат за вида училища от най-ниска категория в Германия. На последно място, те протестират срещу предписаното на тях и на момичето психиатрично лечение.
Вносителите на петицията цитират и се позовават на цяла серия от разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз:

  • Член 6, Право на свобода и сигурност

  • Член 7, Зачитане на личния и семейния живот

  • Член 10, Свобода на мисълта, съвестта и религията

  • Член 14, Право на образование

  • Член 20, Равенство пред закона

  • Член 21, Недискриминация

  • Член 22, Културно, религиозно и езиково многообразие

  • Член 24, Права на детето

  • Член 47, Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

Те също така цитират и се позовават на няколко разпоредби от Европейската конвенция за правата на човека:



  • Член 8, Право на зачитане на личния и семейния живот

  • Член 9, Свобода на мисълта, съвестта и религията

  • Член 14, Забрана на дискриминацията

  • Допълнителен протокол №° 1 — член 2, Право на образование.

Те заявяват, че Германия и Словакия са единствените държави от Европейския съюз, които не позволяват домашното образование, и считат, че това положение е в противоречие с духа и буквата на Хартата на основните права на Европейския съюз и с Европейската конвенция за правата на човека. Така те призовават Европейския парламент да се заеме със случая.


На последно място, вносителите прилагат към своята петиция копия от кореспонденцията им с германските органи, както и копия от решенията на германските съдилища, сезирани по случая.
II. Позиция на Комисията
Както Европейската комисия се изрази в своето съобщение от 11 февруари 2008 г., не съществува разпоредба със задължителен характер в правото на Европейския съюз, която би могла да задължи една държава-членка да замести задължително училищно образование с частно домашно обучение. В действителност тази материя зависи от една страна, от организацията на образователната система, а от друга страна, от съдържанието на обучението, области, които Общността съгласно член 1491 от Договора може само да подкрепя, и да допълва дейността на държавите-членки, но за сметка на това трябва да се съобразява напълно с техните отговорности.
Освен това от досието не става ясно, че решенията и мерките, които са приети от германските органи по случая, са имали за мотив националността на вносителите на петицията, което би могло да повдигне въпроса за съвместимост с член 12 от Договора.
Комисията няма обща компетентност, за да се намесва в индивидуалните случаи на нарушение на основните права. Тя може да се намесва единствено когато едно нарушение на основните права попада в рамките на общностното право. Казано по друг начин, разглежданата ситуация трябва да има елемент на обвързаност с общностното право. В случай че едно лице счита, че основните му права, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека, са били нарушени, то може да сезира Европейския съд за правата на човека, след изчерпване на всички съдебнопроцесуални възможности на национално равнище. Цялата полезна информация относно тази последна възможност може да бъде намерена на следния интернет адрес: http://www.echr.coe.int/ECHR. Европейският съд за правата на човека със седалище в Страсбург не е институция на Европейския съюз, а на Съвета на Европа.

III. Заключение

Предвид предходното, Комисията не може да се намеси по този случай.“




1 Член 149 от Договора за създаване на Европейската общност :

1. Общността допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на

сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и

допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите-членки за

съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи и тяхното

културно и езиково разнообразие.

2. Действията на Общността целят:

- развиването на европейско измерение в образованието, особено чрез обучение и

разпространение на езиците на държавите-членки;

- насърчаване на мобилността на студенти и преподаватели, inter alia чрез

стимулиране на академичното признаване на дипломи и срокове на обучение;

- насърчаване на сътрудничеството между образователните институции;

- развиване на обмена на информация и опит по проблеми, които са общи за

образователните системи на държавите-членки;

- насърчаване на развитието на младежкия обмен и обмена на социално-

образователни инструктори;

- насърчаване на развитието на дистанционното образование.

3. Общността и държавите-членки поощряват сътрудничеството с трети страни и с

компетентните международни организации в областта на обучението, в частност Съвета на

Европа.


4. За да допринесе за постигането на целите по настоящия член, Съветът:

- като действа в съответствие с процедурата по член 251, след консултации с

Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, приема поощрителни мерки,

с изключение на всякаква хармонизация на закони и подзаконови актове на държавите-



членки;

- приема препоръки с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.





CM\756143BG.doc
PE416.409v01-00

BG BG



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница